№ 2626
гр. София, 03.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ М. УРУМОВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно
наказателно дело № 20241110202658 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 23-4332-033556 от
16.01.2024 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна
Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. Т. Н., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание, глоба в размер на 2000
лева, както и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява МПС,
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в срок. В
жалбата излага съображения против обжалвания акт. Твърди, че са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при издаването на
наказателното постановление, тъй като описанието на нарушението не
отговаряло на изискванията на ЗАНН. Изтъква се още, че жалбоподателят не
е бил съгласен да бъде тестван, тъй като поради прием на специфичен
медикамент се е страхувал, че пробата му ще бъде положителна. На следващо
място се навеждат доводи за това, че са допуснати и съществени нарушения
на материалния закон. Иска се отмяна на издаденото НП, както и са
претендирани разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, а за него се явява
процесуален представител в лицето на адвокат Ангелова. Тя пледира за
отмяна на издаденото НП като поддържа аргументите, визирани в жалбата и
1
претендира разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален
представител в съдебно заседание, а взема становище по жалбата в писмени
бележки. Излагат се съображения, че издаденото НП било правилно и
законосъобразно. Иска се да бъде потвърдено. Претендират се разноски и е
обективирано възражение за прекомерност на претендираните разноски от
жалбоподателя.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства намира за установено следното:
На 30.12.2023 г., около 13:00 ч., жалбоподателят Н. управлявал лек
автомобил „Форд Фокус” с рег. № ЕВ 3731 ВК, движейки се в гр. София, по
бул. „Цветан Лазаров“ , с посока на движение от изхода на борса „Слатина
Булгарплод“ ООД към бул. „Асен Йорданов“. Н. бил спрян за проверка от
екип на ОПП СДВР точно срещу номер 13 на посочения булевард (срещу
стадиона на ВТУ), като при осъществената проверка служителите на ОПП
СДВР се усъмнили в поведението на водача и го приканили да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство „Дръг чек 5000“. М.
Н. обаче отказал категорично да бъде подложен на такъв тест, след което
служителите му издали талон за медицинско изследване с №
0058716/30.12.2023 г. Талонът бил връчен на жалбоподателя в 14:25 ч. на
30.12.2023 г. срещу подпис.
М. Н. се явил във Военномедицинска академия в 15:15 часа, където
отказал да даде кръвна проба за изследване, като собственоръчно в протокола
отбелязал, че отказва да даде проба, поради прием на лекарства –
„Грандаксин“.
На нарушителя бил съставен АУАН № 0669398/30.12.2023 г., който му
бил връчен срещу подпис.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 23-4332-033556 от
16.01.2024 г., издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна
Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. Т. Н., с ЕГН
**********, е наложено административно наказание, глоба в размер на 2000
2
лева, както и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява МПС,
за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
на разпитаните в съдебното заседание свидетели А. Г. и А. Йорданов, както и
въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Тези двама свидетели са възприели изцяло поведението на водача.
Безспорно е установено по делото, че те са го спрели за проверка. Освен това,
те са възприели и отказа на лицето да бъде тествано за наркотични вещества
на мястото, където е осъществена проверката. В този смисъл, съдът намира,
че тези свидетели имат пълен поглед над случилите се събития в процесния
ден. Ето защо, съдът им дава вяра изцяло.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото
същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице
никакви противоречия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен
административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които
съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира
възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на
изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на
нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно
достатъчно, за безспорното му установяване.
Тук е мястото да се посочи, че нарушението е описано по пълен и
достатъчен начин, за да може наказаният субект да разбере в извършването на
какви действия е обвинен и защо е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Категорично несподеляеми
са доводите в жалбата, че липсата на номера на техническото средство
представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В случай на
3
отказ за тест, единственото релевантно обстоятелство се явява самият отказ
на нарушителя да бъде тестван и за какъв вид вещества е отказал това да се
случи – алкохол или наркотични вещества. В този случай няма никакво
съмнение какъв вид тестване е отказал Н., като това ясно е посочено в текста
на АУАН и НП.
Налице са и писмени доказателства за компетентността на
актосъставителя и издателя на наказателното постановление, поради което
съдът намира, че възраженията в жалбата в този аспект са изцяло голословни
и ненамиращи опора в доказателствения материал.
Най-напред, съдът намира, че е абсолютно доказано по делото, че именно
жалбоподателят е бил лицето, което е управлявало процесния автомобил
„Форд Фокус“. Изясняването на този въпрос има ключово значение за
правилното решаване на делото, но така или иначе – той не е спорен.
Съдебният състав намира, че фактическата обстановка в НП е установена
по безспорен начин и след правилно анализиране на фактическите
обстоятелства от АНО, като възраженията в жалбата за неправилно
установени факти, са неоснователни и неподкрепени от доказателствата по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лв.“. Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон като е
наказал жалбоподателя с наказанията, предвидени в чл. 174, ал. 3, пр. 2 от
ЗДвП. Безспорно е установено, че е налице отказ от жалбоподателя да бъде
тестван с техническо средство за установяване на употреба на наркотични
вещества. Обстоятелството, че е издаден талон за медицинско изследване и че
в последствие не е дадена кръвна проба, в случая е ирелевантно, тъй като
нормата на чл. 174, ал. 3 предвижда няколко фактически състава на
нарушения, при условията на алтернативност – отказ за установяване с
техническо средство тип Дрегер за наличие на алкохол, алтернативно – на
4
упойващи вещества, както и отказ за даване на кръвна проба за излседване на
концентрация на алкохол в кръвта.
Нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е задължаваща, доколкото изисква
определено поведение на визираните в нея лица, изразяващо се в
предприемане на активни действия. Структурата й съдържа и трите елемента
на правната норма - хипотеза, диспозиция и санкция. В нормата са уредени
няколко отделни хипотези на отказ от посочените в нея лица, притежаващи
качеството „водач“, някои от които свързани със задължението им да бъдат
проверени за наличието и концентрацията на алкохол в кръвта, а други във
връзка с установяване наличието на наркотични вещества/аналози. Нормата
предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на
проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани
могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и
концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на
наркотични вещества или техни аналози.
Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не
изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с
настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на
проверката.
Тук е моментът да се посочи, че съдът не може да приеме за уважителни
мотивите на жалбоподателя да откаже да бъде тестван и да даде проби за
изследване, а именно, че приемал медикаменти, които биха могли да покажат
положителен резултат при тестването. Следва да се има предвид, че
жалбоподателят следва да е наясно с тази възможност, при положение, че
употребява този медикамент от известно време и управлява автомобил. В
крайна сметка, водачите на МПС са длъжни да дадат проби за изследване,
като при манифестиран отказ следва да понасят административнонаказателна
отговорност, независимо от основанията за отказа. Следва да се има предвид,
че при даването на кръвна проба, съвременната наука е в състояние да
определи дали определени вещества, установени в кръвта на изследвания, се
дължат на прием на лекарства, или не. Поради това манифестирането на
опасения за неправилно отчитане на резултатите не могат да бъдат
извинителна причина за отказ за даване на проби или отказ за изследване с
дрегер.
5
Поради тези съображения, съдът намира, че жалбоподателят не е имал
основателна причина да манифестира отказ за изследване и за даване на
кръвни проби, поради което правилно е наказан от АНО.
От субективна страна това нарушение е извършено при форма на вината
пряк умисъл, доколкото жалбоподателят, отказвайки да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества, е съзнавал, че извършва нарушение на
ЗДВП, съгласил се е с последиците на противоправното си поведение и пряко
ги е целял.
Наказанията, предвидени от закона за това нарушение, са в точно
установен размер, поради което за съда не съществува възможност да
ревизира същите като ги намали.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ
съдът намира, че следва да присъди и юрисконсултско възнаграждение в
полза на СДВР, като същото следва да бъде в размер на 100 лева, тъй като
делото не се отличава с висока правна сложност.
При изложените мотиви, СРС достигна до извод, че издаденото
наказателно постановление следва да бъде изцяло потвърдено, защото е
правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-4332-033556 от 16.01.2024 г.,
издадено от Гергана Борисова – началник група в отдел „Пътна Полиция“ към
СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН, на М. Т. Н., с ЕГН **********, е
наложено административно наказание, глоба в размер на 2000 лева, както и
двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява МПС, за
извършено нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА М. Т. Н., с ЕГН **********, да заплати на Столична
дирекция на вътрешните работи сумата от 100 лева, представляваща
6
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от
ЗАНН, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7