РЕШЕНИЕ
№ 896
гр. Варна , 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 53 СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20213110104323 по описа за 2021 година
при участието на секретаря Валентина Милчева, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 4323/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, 53 състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявените от СН. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
***, ул. „***“ № *** вх. ***, ап. 9, срещу „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***, пл. *** и: 1/ сумата от 8 536,50 лв., представляваща сборът на
неплатените нетни месечни трудови възнаграждения в размер на 630 лв., дължими за
периода 01.02.2020 г. – 15.03.2021 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ; 2/ сумата от 3 969 лв.,
представляваща сборът на неплатените допълнителни нетни възнаграждения за придобит
трудов стаж и професионален опит за 13 месеца и 11 дни, на основание чл. 12 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата; ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на подаване на исковата молба /25.03.2021 г./ до окончателното
изплащане на задълженията; 3/ сумата от 456,03 лв., представляваща сбор от дължими
обезщетения за забава върху незаплатените трудови възнаграждения за периода 01.04.2020 г.
– 15.03.2021 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В хода на проведеното по делото открито съдебно заседание е допуснато изменение на
размера на предявените искове, чрез неговото намаление, в съответствие с изготвеното и
допълнено в същото съдебно заседание заключение по допуснатата Съдебно-счетоводна
експертиза, като същите се считат предявени, както следва: 1/ за сумата от общо 10 032,26
лева, представляваща сборът на неплатената основна работна заплата и допълнително
месечно възнаграждение, дължими за периода 01.02.2020 г. – 15.03.2021 г., на основание чл.
128, т. 2 КТ и чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата; 2/
сумата от 408,36 лв., представляваща сбор от дължими обезщетения за забава върху
незаплатените трудови възнаграждения за периода 01.04.2020 г. – 15.03.2021 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
1
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено лично на ответника, като в указания
едномесечен срок по делото не е депозиран писмен отговор на исковата молба.
В проведеното по делото открито съдебно заседание редовно призованата ответникът
не се представлява и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на неприсъствено решение.
От приложените по делото книжа се установява, че на ответника са дадени указания
за последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от неявяването
му в открито съдебно заседание.
Ищцата е основала исковите си претенции на следните фактически твърдения:
В исковата молба ищцата СН. Д. М. твърди, че на 05.10.2010 г. е сключила трудов
договор с ответника на длъжност медицинска сестра, като със Заповед от 15.03.2021 г.
трудовият и договор е прекратен, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Излага, че за периода
́
01.02.2020 г. – 15.03.2020 г. не и е заплатено полагащото и се трудово възнаграждение,
́́
поради недостатъчно средства в касата на болницата. Сочи, че не и е заплатено и
́
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит. Твърди още, че с оглед
на забавата на ответника и се дължи и обезщетение върху претендираните суми. Моли за
́
уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, същите се
подкрепят и от събрания по делото доказателствен материал, включително от изслушаната
по делото Съдебно-счетоводна експертиза. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявените искове.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките,
обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да бъдат
уважени с постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищцата следва да бъдат присъдени
сторените в производството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 950 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
дължимата за производството държавна такса в размер на 550,22 лева, както и разноски за
вещо лице в размер на 200 лева.
Воден от горното, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
*** № ***, ДА ЗАПЛАТИ на СН. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. *** ул.
„***“ № ***, вх.*** ап. *** следните суми: сумата от общо 10 032,26 (десет хиляди
тридесет и два лева и двадесет и шест стотинки) лева, представляваща сборът на
неплатената основна работна заплата и допълнително месечно възнаграждение, дължими за
периода 01.02.2020 г. – 15.03.2021 г., на основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 12 от Наредбата за
2
структурата и организацията на работната заплата, ведно със законната лихва върху
посочената сума от датата на подаване на исковата молба /25.03.2021 г./ до окончателното
изплащане на задълженията; сумата от 408,36 (четиристотин и осем лева и тридесет и
шест стотинки) лева, представляваща сбор от дължими обезщетения за забава върху
незаплатените трудови възнаграждения за периода 01.04.2020 г. – 15.03.2021 г., на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, пл.
*** № ***, ДА ЗАПЛАТИ на СН. Д. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***,
сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева – разноски за настоящото производство за
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** пл. ***,
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – Варна,
сумата от общо 750,22 (седемстотин и петдесет лева и двадесет и две стотинки) лева –
разноски за настоящото производство, от които: 550,22 (петстотин и петдесет лева и
двадесет и две стотинки) лева - държавна такса и 200 (двеста) лева – депозит за вещо лице,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3