Р Е Ш
Е Н И Е № 466
гр. Стара
Загора, 11.11.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публично
заседание на втори ноември през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
при секретаря: Николина Николова,
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик БОЙКА ТАБАКОВА административно
дело №625 по описа за 2020 г. за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 10, ал. 6 от
Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на Б.Г.Д. ***
против заповед №ЗСПД/Д-СТ/7410 от 30.09.2020 г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, с която на основание чл. 10, ал. 4 от
ЗСПД и чл. 4 от Правилника за прилагане на ЗСПД на жалбоподателката е отказано
отпускането на семейна помощ за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. В жалбата са
изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, които се
свеждат до неправилно приложение на относимия материален закон. Твърди се, че в
размера на определения средномесечен доход на член от семейството й за
последните 12 месеца, предхождащи подаването на заявлението, неправилно са
включени доходи от обезщетения по реда на Кодекса на труда, които не са реално
получени от жалбоподателката. Иска се отмяна на заповедта, съответно изплащане
от страна на административния орган на заявената социална помощ.
Ответникът по делото – директор
на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, чрез изразено писмено
становище, съдържащо се в придружителното писмо по чл. 152, ал. 2 от АПК,
оспорва жалбата като неоснователна, като излага съображения за материална
законосъобразност на оспорената заповед в т. ч. и за правилност на изчисления
средномесечен доход на член от семейството. В проведеното открито съдебно
заседание чрез пълномощника юрисконсулт Т. се излагат съображения, че
жалбоподателката не е доказала безспорно, че не е получила спорното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск, като в тази връзка се твърди, че
административният орган не разполага с правомощия да извърши насрещна проверка
на банковите сметки на жалбоподателката, както и да установи, дали
обезщетението е платено, от кого и по какъв начин.
Въз
основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното от фактическа страна по административноправния
спор:
На 16.09.2020 г. Б.Д. е подала
заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/7410 от 16.09.2020 г. до директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр. Стара Загора за отпускане на месечна помощ за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД. Със заявлението-декларация е поискала да й
бъде отпусната месечна помощ за двете й деца- М.О.Н.и Л.О.Н., като е
декларирала, че е омъжена за лице с българско гражданство. Декларирала е също
общ размер на брутния доход на семейството й за предходните 12 месеца, считано
от месец септември 2019 г. в размер на 23 115.77 лв. и средномесечен доход
на член от семейството й в размер на 481.58 лв. в т. ч. и брутни доходи на
семейството, облагаеми по Закона за данъците върху доходите на физическите лица
/ЗДДФЛ/ и обезщетения по Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Към
заявлението-декларация са приложени и съответните документи, удостоверяващи
декларираните обстоятелства: удостоверение изх. №2-0419 от 14.09.2020 г.,
издадено от „Анимексс“ ЕООД, гр. Стара Загора в уверение на това, че съпругът
на жалбоподателката е получил за периода м. 09.2019 г. – м. 08.2020 г. доходи
от трудова дейност в т. ч. и обезщетения за временна неработоспособност и
майчинство в общ размер на 9532.69 лв. и удостоверение с изх. №240192002845788
от 16.09.2020 г. за декларирани данни и справка по ЕГН с данни за помесечното
осигуряването на Б.Д. за периода от 01.09.2019 г. до 30.09.2020 г., като за м.
03.2020 г. е посочен осигурителен доход в размер на 116.19 лв. и начислен
месечен облагаем доход в размер на 2940.03 лв.
По делото е представена служебна
справка от дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора за регистрираните
доходи на членовете на семейството на жалбоподателката, разпределени помесечно
и съобразно източника им, като е изведена общата сума от 26 508.90 лв.,
представляваща доходите на семейството за предходните на заявлението дванадесет
месеца и сумата, представляваща средномесечния доход на членовете на
семейството в размер на 2 209.08 лв.
По повод подаденото
заявление-декларация и развилото се във връзка с него административно
производство е издадена оспорената Заповед №ЗСПД/Д-СТ/7410 от 30.09.2020 г. на
директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора, с която на
основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от ППЗСПД на жалбоподателката е
отказано отпускането на семейна помощ за деца по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. Като
мотиви на заповедта органът е посочил, относимо и за двете деца на Б.Д., че „на
основание чл. 4а от ЗСПД: средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода, определен
за целта в Закона за държавния бюджет на РБ“.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
направените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като извърши цялостна
проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание
чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, срещу годен за обжалване
административен акт, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са били
засегнати и е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява
основателна.
Заповедта е издадена
от материално и териториално компетентен орган - директора на Дирекция „Социално подпомагане“,
гр. Стара Загора в хипотезата на заместване, съгласно представена по делото
негова заповед №2406-РД 01-0199 от 28.03.2019 г. Видно от тази заповед, административният
орган е разпоредил при отсъствие поради настъпили обективни причини, в т. ч. и
ползване на платен или неплатен отпуск, функциите на директор на ДСП-Стара
Загора да се изпълняват от служителя К.И.Т.– началник на отдел „Социална
закрила“ в ДСП-Стара Загора. По делото е представена заповед №ЧР-7 2828 от
01.09.2020 г. на заместник-изпълнителния директор на Агенция за социално
подпомагане, с която на П.Д.– директор на Дирекция „Социално подпомагане“, гр.
Стара Загора е разрешено ползването на платен годишен отпуск в размер на 10
дни, считано от 18.09.2020 г. до 02.10.2020 г. С оглед изложеното, издадената 30.09.2020
г. от надлежно оправомощено лице заповед е постановена от компетентен
административен орган, чиято материална компетентност, произтича от
разпоредбата на чл. 10, ал 4 от ЗСПД. Последната норма регламентира, че
семейните помощи за деца се отпускат със заповед на директора на съответната
дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице, което означава,
че и отказите за отпускане на семейни помощи за деца се издават в същата форма
и от същите лица – аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 5 от ЗСПД.
Оспорената
заповед е обективирана в изискуемата писмена форма по чл. 10, ал. 5 от ЗСПД,
като в нея са посочени правните основания за издаването й. Необходимите
реквизити, които следва да съдържа административен акт от посочения вид се
съдържат недвусмислено в чл. 10, ал. 5 от ЗСПД във връзка с чл. 59, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК. Изрично и в нормите е
посочено, че административният акт трябва да е мотивиран, съответно следва да
съдържа фактически и правни основания. Липсата, неточното, неясното или
прекалено общото посочване на фактическите основания за издаване на акта винаги
са основание за неговата отмяна. Това е така, защото неизлагането на ясни и конкретни
съображения защо административният орган е издал съответния акт от една страна
не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина
срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят
адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността
съдът да осъществи необходимия контрол за законосъобразност на акта. Както вече бе посочено в крайно лаконичните мотиви на
процесната заповед е посочено единствено, че средномесечният
доход на член от семейството за предходните 12 месеца, надвишава дохода,
определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ. В случая
административният орган не е посочил нито колко е този определен от него
средномесечен доход на всеки от членовете на семейството, нито как го е
определил, нито е посочено колко е доходът, определен за целта в Закона за
държавния бюджет на РБ и на коя разпоредба и на кой Закон за бюджета на РБ се
позовава административният орган, както и с колко определеният средномесечен
доход на членовете на семейството на жалбоподателката го надвишава. Съдът намира, че в случая мотивировката на
акта е твърде пестелива и липсват изложени реални съображения по какъв начин са
били изчислени доходите на семейството на оспорващата, респективно каква част
от тях административният орган е приел, че са облагаеми, за да може оттук да се
установи правилна ли е била преценката му, че Б.Д. не отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 от ЗСПД. В случая е неприложимо и
принципната положение, че фактическите основания за издаване на конкретната
заповед могат да се извлекат от документите, съдържащи се в административната
преписка по издаването на акта или в друг документ, предхождащ заповедта. В
представената преписка, с изключение на приложените от жалбоподателката
документи, се съдържат единствено коментираната по-горе служебна справка на
ДСП-Стара Загора и нечетливо попълнена, служебна част от подаденото
заявление-декларация, при все, че оспореният акт не препраща към никой от тези
документи. С оглед това и липсата на
каквато и да било конкретика в оспорената заповед съдът приема, че същата е
постановена при съществено нарушение на изискванията за законосъобразност на
административните актове - липсата на посочени ясни и конкретни
фактически основания, обусловили издаването на акта е нарушение на чл. 59, ал. 1
от АПК, относно изискването за мотивираност на
административните актове, което от своя страна представлява самостоятелно и
достатъчно основание за отмяна на оспорената заповед, като незаконосъобразна.
За пълнота на
изложението следва да се посочи, че заповедта е издадена и в противоречие с
материалноправните разпоредби.
Цитираното
в мотивите на заповедта правно основание за постановения изричен отказ е чл. 10, ал. 4 във връзка с чл. 7,
ал. 1 и чл. 4а от ЗСПД във връзка с чл. 4 от ППЗСПД.
Според чл. 7, ал. 1 от ЗСПД месечните помощи за дете до
завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, се
предоставят на семействата, които отговарят на условията по чл. 4а и живеят
постоянно в страната. Новелата на чл. 4а от същия закон гласи, че право на
семейни помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 имат семействата със средномесечен доход
на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода,
определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България за
съответната година, но не по-малък от предходната година. В закона за държавния
бюджет на Република България за съответната година се определя: 1. доходът по
ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2 се отпускат в пълен
размер; 2. доходът по ал. 1, при който семейните помощи по чл. 2, ал. 3, т. 2
се отпускат в размер 80 на сто от пълния размер на помощта. Само за нагледен
пример и без съдът да допълва мотивите на административния орган, следва да се
посочи, че доходът по чл. 4 от ЗСПД за 2020 г. е 450.00 лв.
Съгласно чл. 62 от Закона за държавния бюджет за РБ за 2020 г. средномесечният
доход по чл. 4а, ал.
2, т. 1 от ЗСПД за 2020 г. е в размер на 410.00
лв. Средномесечният доход по чл. 4а, ал.
2, т. 2 от ЗСПД за 2020 г. е определен в
границите от 410.01 лв. до 510.00 лв. включително. Нормата на чл. 3 от ППЗСПД гласи,
че в заявлението-декларация за отпускане на семейни помощи по чл. 7, 8 и 10а от ЗСПД
лицата декларират брутните доходи на семейството, получени за
последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, през който е подадено
заявлението декларация. Брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на
облагаемия доход по ЗДДФЛ. Доходите се
декларират за месеца, през който са получени, независимо за кой период се
отнасят. При определяне на средномесечния доход на член от семейството се взема
предвид броят на членовете му към датата, на която е подадено заявлението-декларация.
Спорният въпрос в случая е надвишавал ли е средномесечният
доход на член от семейството на жалбоподателката за предходните дванадесет
месеца преди подаване на молбата, предвидения в ЗДБРБ / вероятно за 2020 г./
доход от 510.00 лв. и по-конкретно дали начисленото й от работодателя
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ следва да бъде включено в общите доходи на
семейството за съответния период, а от там да влияе и върху размера на
средномесечния доход на член от семейството. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗСПД „доход" са
всички брутни доходи на семейството, които са облагаеми по ЗДДФЛ, както и получаваните
пенсии, обезщетения, помощи и стипендии, с изключение на добавката за чужда
помощ по чл. 103 от КСО, стипендиите на учащите се до
завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна
възраст, както и помощите и средствата, получени по този закон и по Закона за закрила на детето и Закона за хората с увреждания. Както
вече се посочи, разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от ППЗСПД предвижда, че
брутните доходи се изчисляват по реда за определяне на облагаемия доход
по ЗДДФЛ. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаеми са
доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през
данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на
закон. С оглед характера на спорното в случая обезщетение –
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван към датата на прекратяване
на трудовия договор платен годишен отпуск, следва да се анализира регламентацията
на доходите, чийто източник са трудови правоотношения. Съгласно чл. 24, ал. 1
от ЗДДФЛ, облагаемият
доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други
плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с
изключение на доходите, посочени в ал.
2, между които обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ не попада. Съгласно
чл. 25, ал. 1 от ЗДДФЛ, годишната данъчна основа
за доходите от трудови правоотношения се определя като облагаемият доход
по чл. 24, придобит от данъчно
задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от
работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на
физическото лице, по реда на КСО и на ЗЗО, както и
с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на
физическото лице. От изложеното дотук може да се
направи извод, че ЗСПД включва
в понятието „доход“ брутните доходи, които са облагаеми, т.е. същите са реално
получени от лицето, поради което върху тях се дължат данъци по ЗДДФЛ,
което в пълна сила важи и за облагаемите доходи, чийто източник са трудовите
правоотношения и свързаните с тях плащания.
В конкретния случай
административният орган неправилно е приел за доказано реалното получаване на
сумата, представляваща начисленото от работодателя през месец март 2020 г.
обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ, като е включил механично и сумирал
начислена сума в общия размер на доходите на жалбоподателката, а от там и в
общия размер на доходите на всички членове от семейството й за 2019 г. Предвид
посоченото в справката от НАП, че сумата 2940.03лв е начислена, ответникът се е
произнесъл без да изследва и отчете дали тази сума е получена от Б.Д. доколкото
не фигурира сред декларираните от нея доходи в заявлението й. Дори да е
вярно изразеното становище за липса на компетентност на органа да извършва насрещни
проверки по банковите сметки на лицата, той е длъжен да изследва дали са получени
конкретни суми, защото по силата на закона има задължение да изясни всички
факти и обстоятелства от значение за конкретния случай и едва след това да
издаде съответния административен акт. Директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“ Стара Загора като всеки административен орган има право да изисква
сведения и да събира документи от страните и от неучастващи в производството
лица /чл.41 от АПК/ или да поиска пояснения от страната /чл.45от АПК/ за
изясняване на случая. При произнасянето си трябва да съобрази както целта на
закона /да се подпомогнат в отглеждането на децата родители, които нямат достатъчно
реални доходи/, така и да приложи прокламираните в административния процес
принципи на истинност и служебно начало. Неизпълнението на тези правила води до
постановяване на акт в нарушение на материалния закон. Отделно, в проведеното
съдебно производство директорът на ДСП - Стара Загора не изпълни процесуалното
си задължение да установи фактическите
основания, посочени от него в оспорения административен акт, в т. ч. и не
доказа факта на получаване на сумата по конкретното обезщетение от страна на
жалбоподателката при обратно твърдение от нейна страна. Само това би обусловило
правилното включване на обезщетението в определения средномесечен доход на член
от семейството, а от там и издаването на законосъобразно формиран отказ за
отпускане на исканата семейна финансова помощ.
Изложеното съдът обуславя извод за отмяна на оспорената
заповед като формално и материално незаконосъобразна. В съответствие с чл.173,
ал.2 от АПК преписката следва да се върне на административния орган за ново
произнасяне, като при преценка на обстоятелствата по подаденото от Б.Д. заявление-декларация
№ЗСПД/Д-СТ/7410 от 16.09.2020 се съобразят дадените чрез мотивите на настоящото
решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 173, ал. 2 от АПК, Старозагорският
административен съд
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ по жалба
от Б.Г.Д. *** заповед № ЗСПД/Д-СТ/7410
от 30.09.2020 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара
Загора, с която на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4 от Правилника за
прилагане на ЗСПД е отказано отпускането на семейна помощ за деца по чл. 7, ал.
1 от ЗСПД по подадено от нея заявление-декларация с вх. №ЗСПД/Д-СТ/7410 от 16.09.2020 г, като
незаконосъобразна.
ИЗПРАЩА делото като
преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, гр. Стара Загора за
ново произнасяне по подаденото от Б.Г.Д. заявление-декларация с вх.
№ЗСПД/Д-СТ/7410 от 16.09.2020 г. при спазване на дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона.
Решението е окончателно на основание
чл. 10, ал. 6, предложение второ от ЗСПД.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: