Р Е Ш Е Н И Е
№ V – 96
30.10.2019г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, II-ро Гражданско отделение, пети въззивен състав, в публично съдебно
заседание, на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя
Белева
2.Мл.с. Ваня
Ванева
при секретаря
Таня Михова, разгледа докладваното от младши съдия Ваня Ванева в.гр.д. №971 по описа за 2019г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
гражданско отделение, пети въззивен състав и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната
жалба на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД гр. Пловдив с ЕИК *********, чрез пълномощника Кристиян Николаев Николов – юрисконсулт, гр. Пловдив,
ул. „Христо Данов“ №37, против решение № 1409 от 04.06.2019 г. по гр.д.8798/2018 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е прието за установено по предявения от Н.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, против „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, иск, че ищцата Н.С.С. не
дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, сумата от 469,70 лв. по фактура
№ ********** от 01.11.2018г., представляваща стойността на допълнително
начислени 3248 кВтч ел. енергия за отчетен период 07.11.2016г. – 05.02.2017г., по
партида с клиентски №********** за имот, находящ се в гр. Б., ж.к. „Б.“, бл.**, вх.*, ет.**.
С решението е осъдено „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД да заплати на Н.С.С., ЕГН **********, с адрес ***,
сумата от 350 лв., представляваща направените от нея съдебно-деловодни разноски.
Твърди се, че решението на БРС е неправилно, необосновано, постановено
при непълнота на доказателствата и в нарушение на материалния закон.
Твърди се, че безспорно е установено
нерегламентирано вмешателство във вътрешността на електромера, което
обстоятелство е констатирано и от вещото лице. Твърди се още, че е установено,
че чрез допълнително присъединено устройство дистанционно се
манипулира измервателната система, което води до намален отчет, и тъй като не
може да бъде приложен точен измервател на грешката е приложена хипотезата на
чл. 48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИКЕЕ.
На следващо място се посочва, че в ОУ на
ЕВН ЕС е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция.
Иска се отмяна на решението на БРС и постановяване на решение, с което искът
да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират се направените разноски в
първа и въззивна инстанция.
Прави се възражение против размера на претендираното
от насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че същото надвишава
минималния размер, предвиден в чл.36, ал.2 от ЗА, вр. чл.7, ал.2, т.1 от
Наредба №1 от 09.07.2004г. и редуцирането му до минималния
размер, ако съдът намери, че обжалваното решение е правилно.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от адв. Николай Кошничаров – САК, процесуален
представител на Н.С.С., с който подадената жалба се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и
законосъобразно.
Твърди се, че извършените начисления са
неправилни, тъй като в нито един от представените документи не е определено по
кой ред са извършени, както и как е определен процентът на грешката, след като
липсва измерване.
На следващо място се посочва, че липсват
доказателства, служителите, извършили проверката да имат необходимата
квалификация като образователен ценз за осъществяване на проверки. Липсвали и
доказателства за това, че монтираното СТИ е изправно и същото е преминало
първоначална и последваща проверка. Посочва се, че в ПИКЕЕ не е указано кое
дружество има право да извършва корекцията на сметки – „Електроразпределение
ЮГ“ ЕАД или „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД.
Излагат се съображения, че корекциите
на сметки, предвидени в ПИКЕЕ и ОУ противоречат и на чл. 13, т.2 от Директива
2006/32/ЕО на ЕП и СЕ от 05.04.2006г.
Твърди се, че по делото не са
представени доказателства за установена при проверката намеса в схемата на
свързване от страна на абоната, което противоречи на чл. 82 от ЗЗД за
договорната отговорност.
На последно място се посочва, че в
разглеждания случай не е спазена разпоредбата на чл. 98а, ал.2, т.6 от ЗЕ, в
която е предвидено задължителното съдържание на Общите условия, като същите
трябва задължително да съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване
корекция на сметка, съгласно правилата на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ, в полза на
крайния снабдител за потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, поради неправомерното
присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие
върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал.3 от ЗЕ.
Изложени са подробни съображения и се
претендира потвърждаване на обжалваното решение. Претендират се направените
съдебно-деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд намира въззивната
жалба за редовна и допустима. Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт.
В съдебно заседание въззивникът „ЕВН
България електроснабдяване“ ЕАД, не изпраща представител.
В съдебно заседание въззиваемата Н.С.С.,
редовно призована, не се явява, явява се процесуалният ѝ представител адв.
К..
При служебната проверка по чл. 269 ГПК
Бургаският окръжен съд намери атакуваното решение за валидно и допустимо.
По основателността на въззивната жалба и
съществото на спора Бургаският окръжен съд намира следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството пред първоинстанционния
съд е образувано по искова молба на Н.С., против „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД, с която се иска от съда да признае за установено по
отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, че ищцата не му дължи сумата
от 469.70 лева по фактура №**********/12.11.2018г. за отчетен период от
07.011.2016г. до 05.02.2017г. на основание чл. 124, ал.1 ГПК. Претендират се
разноски. Ангажирани са доказателства.
В исковата молба се твърди, че липсва основание
за извършване на корекционна процедура.
Посочва се, че разпоредбите на ПИКЕЕ противоречат
на чл. 82 от ЗЗД - на договорната отговорност. Твърди се, че противоречат и на
ДИРЕКТИВА 2006/32/ЕО на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 05.04.2006г.
На следващо място се посочва, че редът
на корекцията не е спазен, тъй като нито потребителят, нито негов представител
е присъствал при отваряне на таблото, нито при извършване на проверката на СТИ,
нито при съставяне на протокола, а копие му е било предоставено само като
получател.
Оспорват се съдържанието на констативния
протокол, квалификацията на лицата извършили проверката, както и извършените
изчисления.
Подчертава се, че СТИ са собственост на
ответното дружество, поради което негово е задължението да ги поддържа в
изправност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК
е подаден писмен отговор от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ“ ЕАД, с който предявеният иск се оспорва като
неоснователен.
Твърди се, че съществува законово
основание за начисляване на процесната сума, като стойността ѝ е
изчислена при спазване на инструкциите, съдържащи се в ПИКЕЕ.
На следващо място се излагат
съображения, че ЕВН няма задължение да доказва виновно поведение от страна на ищеца
и чл. 82 от ЗЗД е неприложим в настоящия случай.
Излагат се обстойни доводи, че в Общите
условия на ЕВН е предвиден изричен ред за уведомяване на клиента при извършена
корекция. Цитирана е съдебна практика.
Поради гореизложеното се иска от съда да
отхвърли предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски.
В подкрепа на твърденията си всяка от
страните е ангажирала доказателства.
Безспорно е между страните
обстоятелството, че ищцата е потребител на електроенергия и абонат на ответника
с клиентски № **********, за обект на потребление- апартамент, находящ се в гр.
Б., ж.к. „Б.“ бл.**, вх.*, ет.**, ап.**.
Представена е Фактура №**********/01.11.2018.,
видно от която претендираната сума е в размер на 469.70 лева.
Представена е справка за коригиране на сметката
за електроенергия към констативен протокол №537/24.04.2018г., от 26.10.2018г.
Видно от Писмо с изх. №6437314, на
05.02.2017г., от ЕВН до Н.С., служители на "Електроразпределение Юг"
ЕАД са демонтирали и предали за експертизна проверка в Български институт по
Метрология, електромер с фабричен №********* от измервателна точка ИТН/2645091
в гр. Б., ул. „Б.“ №** на клиент с клиентски №**********. Констатирано е
от служители на Български институт по метрология, че електромерът е манипулиран
и не отчита.
Съставен е констативен протокол
№537/24.04.2018г. от Български институт по Метрология – гр. Плевен, представен
като доказателство по делото, от който е видно, че при отваряне на електромера
се констатирало, че е осъществен достъп до вътрешността му. На дъното на
кутията на електромера допълнително било монтирано нерегламентирано електронно
устройство, състоящо се от електронна платка и реле, което е присъединено в
измервателната верига на електромера, залепена е пластината на индикацията SB1 за отворен капак на електромера, куплунгът Х15 на
сигнализацията за отваряне капака на клемния блок е изваден от електронната
платка. Посочено е, че електромерът не съответства на изискванията, съгласно
т.4.1. и т.5.
Видно от констативен протокол за
техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №338079/05.02.2017г.,
при проверката се констатирало, че поради липса на товар грешката на
електромера не е измерена. При отворен клемен капак, дисплея не показва индикация.
В съдебно заседание, проведено на
10.05.2019г. пред Бургаският районен съд, е разпитан свидетелят С. А. С., един
от служителите, извършили проверката. От показанията му се установява, че
проверката не е извършена в присъствие на титуляра на партидата или негов
представител, тъй като такива не били открити, а е извършена в присъствието на
свидетели – от охранителна фирма „Кремък“. Свидетелят твърди още, че с уред
следвало да се измери грешката на електромера. В случая не са измерили, защото
е нямало товар, но според свидетеля след като се демонтира капачката на клемния
блок на електромера, на дисплея трябва да се покаже иконка за отворена капачка,
която в случая не се показала и от това се установява, че има манипулация.
Демонтирали електромера, поставили го в безшевна торба и я пломбирали, като
монтирали нов на мястото на стария.
Пред първата инстанция е извършена и
приета съдебно-техническа експертиза, съгласно която е осъществен достъп до
електромера. Монтирано е допълнително устройство, чрез което дистанционно се
манипулира измерителната система, което води до намален отчет. Корекцията е
изчислена правилно и точно, съгласно методиката за изчисляване на неотчетеното
количество електроенергия така, както е заложена в ПИКЕЕ. Неизмереното
количество електрическа енергия е остойностено правилно. Не е възможно да се
установи кога е извършена манипулацията. Електромерът е монофазен, производство на “ADDAX” и подлежи на
метрологична проверка на шест години.
В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че в констативния протокол на БИМ не е установена грешка в отчета на
електромера, както и че не може да се установи дали същият е преминал
първоначална проверка поради това, че е свален на 05.02.2017г. и повече не е върнат
на обекта.
С оглед горните констатации, от страна
на ЕВН е издадена процесната фактура №**********/01.11.2018., за сумата от 469.70
лв., дължима вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно
измерване на количеството електрическа енергия за периода 07.11.2016г. –
05.02.2017г.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. При тази служебна проверка Бургаският окръжен съд намира,
че решението е валидно и допустимо, а по същество – правилно.
Първоинстанционното решение е
постановено при изяснена фактическата обстановка, след установяване на
релевантните за спора факти и обстоятелства, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон. Бургаският окръжен съд споделя окончателните
правни изводи на първата инстанция за основателност на исковата претенция.
По изложените във въззивната жалба
оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Настоящата инстанция намира за
неоснователни възраженията на въззивника, че районният съд е тълкувал превратно
доказателствата само и единствено в полза на ищеца, като фактическите му
констатации не съответствали на установените по делото факти и обстоятелства. В
тази връзка, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че първата
инстанция е събрала необходимите, допустими и относими доказателства,
ангажирани от страните, като обжалваното решение е постановено след анализ на
доказателствения материал и в съответствие с приложимите законови разпоредби.
Спорът по делото е за
законосъобразността на едностранно извършената от ЕВН корекция на сметката на
ищеца за потребена електроенергия, а оттам и за дължимостта на процесната сума,
начислена от ответника на основание тази корекция.
Действително, с изменението на Закона за
енергетиката с ДВ-бр.54/2012 г. е въведено законово основание крайният
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената електрическа енергия, но това му правомощие е поставено под условия
– само ако е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал.2, т.6 и чл. 83, ал.1, т.6
ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Така законодателят е вменил изрично в задължение
на енергодружеството да разпише посочените правила за измерване на количеството
електрическа енергия със съдържание, съответно на новата законова уредба, както
и задължение в общите условия да е предвиден ред за уведомяване на клиента при
наличие на основание за корекция на сметка по реда на правилата по чл. 83,
ал.1, т.6 ЗЕ. Само при едновременното наличие на тези предпоставки е завършена
процедурата, създаваща право на продавача на електрическа енергия да извършва
едностранно корекция на сметки за минал период. В този смисъл е и съдебната
практика на ВКС, постановена по чл. 290 ГПК след изменението на ЗЕ – Решение №
111/17.07.15 г. по т.д.№ 1650/14 г., I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по
т.д.№ 3262/2014 г., II т.о., Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г.,
I т.о.
При така очертаната правна уредба,
въззивният съд намира, че в случая по делото не е доказано едновременното
наличие на изискуемите от закона предпоставки, даващи правото на въззивника да
извършва корекция на сметката на въззиваемия-краен клиент, независимо от
обстоятелството, че към момента на начисляването на спорното задължение е била
налице регламентирана за това процедура в Закона за енергетиката.
По делото не е установено към момента на
корекцията да е било реализирано първото предвидено в закона условие – да е
налице изменение на съдържанието на общите условия на ответното дружество и
привеждането им в съответствие с нормативната уредба, съгласно изричното
изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. Действащите към момента на начислението и
понастоящем Общи условия на ЕВН ЕС и на ЕВН ЕР са одобрени от ДКЕВР през 2008
г., т.е. преди изменението на Закона за енергетиката, като ответникът не
доказал да е привел съдържанието им в съответствие със закона. В същите не се
съдържа изрично регламентиране на реда, по който следва да бъде уведомен
клиента за извършването на едностранна корекция на сметката съгласно правилата
по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ, налице е само разписано задължение за уведомяване, но
не и реда за това, поради което ОУ на ответното дружество не отговарят на
законовото изискване на чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В този смисъл, БОС намира за
неоснователни доводите на въззивника, че е бил спазен реда за уведомяването на
клиента. Тук следва да се отбележи, че в Общите условия е предвидено само
уведомяването на клиента за вече начислените суми, но това в никакъв случай не
може да бъде приравнено на законовото изискване за предвиждане на изричен ред
за уведомяване на клиента при наличие на основание за извършване на корекция на
сметка съгласно правилата по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Във връзка с горното, въззивната
инстанция намира, че е налице неизпълнение на законоустановените изисквания от
страна на енергийния доставчик, тъй като общите условия на дружество не
съответстват на законовите изисквания. Липсва изрично посочване в общите
условия на реда и начина, по който клиентът следва да бъде уведомен за
извършването на корекция на сметката му, както и за книжата, които следва да му
бъдат представени. Не са посочени и евентуалните неблагоприятни последици от
неизпълнението на задължението потребителят да заплати претендираните суми за
корекция на сметка. Не се съдържа и изрична регламентация относно възможността
потребителят да въведе възражения, с които да оспори реда за провеждането на
корекционната процедура пред енергийния доставчик.
Ето защо, БОС намира, че не е осъществен
фактическия състав за едностранна корекция на сметката на ищеца, поради което
изложените в тази насока възражения на въззивника са неоснователни.
Следва да се отбележи, че съгласно
приетата по делото СТЕ, в случая системата за измерване на доставеното
количество електрическа енергия е манипулирана, т.е. се касае за субективна
намеса. В този смисъл, коригирането на сметките въз основа на обективния факт
на констатирано неточно отчитане на електроенергията от собствените на
доставчика СТИ, без да е доказано виновно поведение на потребителя, е
недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение. Тук следва да се има предвид, че съгласно чл. 120,
ал.1 ЗЕ, средството за техническо измерване е собственост на
въззивника-ответник, поради което последният има задължение да осигури правилното
му и коректно функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването
или неизмерването, което задължение в конкретния случай очевидно не е изпълнено
от него.
С оглед всички изложени до тук
съображения, въззивният съд счита, че макар и законовите разпоредби да
оправомощават ответното дружество да коригира сметките за електрическа енергия
за минал период, в случая законовите изисквания не са спазени и едностранната
корекция на сметката на ищцата е неоснователно извършена, поради което претендираната
от ответното дружество сума от 469,70 лв. е недължима. Това води до извода за
основателност на иска по чл. 124, ал.1, ГПК и същият следва да бъде уважен. Ето
защо, като е стигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Настоящият състав е запознат с
посочената от въззивника практика на ВКС – Решение №124/18.06.2019г.,
постановено по гр.д. №2991/2018г. и Решение №150/26.06.2019г., постановено
по гр.д.№4160/2018г. Вярно е, изводите на ВКС, относно необходимостта от промяна
в Общите условия и въвеждане в тях на ред за уведомяване на клиента при
едностранна коригираща сметка, са в противоречие с по-горе цитираните актове на
същия съд. До отстраняване на това противоречие по тълкувателен път, настоящия
съд продължава да споделя вече установената своя практика.
При този изход на делото и направените
от двете страни искания за разноски, на въззивника такива не му се следват,
предвид неоснователността на въззивната жалба. Въззиваемата страна има право на
разноски, направила е искане в този смисъл своевременно, поради което такива
ѝ се дължат. Представен е списък на разноските, от който е видно, че
същите са в размер на 300 лв. – адвокатски хонорар. Представени са
доказателства за плащане. В този смисъл, направеното във въззивната жалба
възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на претендираното от
въззиваемата страна адв.възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е в
минималния размер, предвиден в чл.7, ал.2, т.1 от НМРАВ № 1/2004г.
Така мотивиран, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1409/04.06.2019г.,
постановено по гр.д.№ 8798/2018г., по описа на Районен съд – гр.Бургас.
ОСЪЖДА "ЕВН България
Електроснабдяване" ЕАД с ЕИК *********, да заплати на Н.С.С., ЕГН: **********,
с адрес ***, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща съдебно-деловодни
разноски - адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№ 971/2019г. по описа на
Бургаски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.