№ 1959
гр. София, 04.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Биляна Симчева
при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100509113 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 5681 от 01.06.2022 г. СРС, 179 с-в, по гр.д.№ 67642/2021 г.
е осъдил С. Г. А. и Л. Г. А. лично и в качеството им на наследници на Л.К.М.
да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.79, ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата от по 1 328,82 лв., представляваща част от цена на
доставена топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.София, жк
**** с аб.№ 132736 за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. със законната
лихва за забава в размер на по 233,40 лв. за периода от 15.09.2019 г. до
08.11.2021 г., сумата от по 9,82 лв., представляваща цена на извършена услуга
за дялово разпределение за периода 01.20.2018 г.-30.04.2020 г. със законната
лихва върху двете главници от датата на подаване на исковата молба-
30.11.2021 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил исковете с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за сумата над 1 328,82
лв. до пълния предявен размер от 1 356,72 лв. срещу всеки ответник за цена за
доставена топлинна енергия, както и иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
за сумата над 233,40 лв. до пълния предявен размер от 236,65 лв. срещу всеки
1
ответник и за сумата от по 4,41 лв.-мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г.Решението е
постА.ено при участието на „Т.“ ЕООД като трето лице-помагач на ищеца.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците С. Г. А. и
Л. Г. А. в частта, с която са уважени исковете срещу тях.Въззивниците
твърдят, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ищецът е
провел пълно доказване на размера на сумата за доставена топлинна енергия
за имота за процесния период на база „служебен отчет“.Поддържат стА.ище,
че при устА.ената липса на измервателни уреди незаконосъобразно е да се
приеме, че със „служебен отчет“ действително се устА.ява количеството на
потребена топлинна енергия и да бъде устА.ен размера на претенцията за
цена на топлинна енергия съобразно действащите цени.Излагат оплаквания,
че първоинстанционният съд не е съобразил чл.69, ал.2, т.2 от действащата
към процесния период Наредба № 16-334/2007 г. за
топлоснабдяването.Твърдят, че приетата по делото техническа експертиза не
отговаря на въпроса в хипотезата на липсващи монтирани индивидуални
водомери за топла вода при устА.ена от закона база от 140 л/обитател какъв
би бил размера на задължението им.Молят съда да отмени решението в
обжалваната част и да отхвърли исковете в тази част.Претендират разноски.
Прави възражение за прекомерност.
Ответникът по въззивната жалба-„Топлофикация София“ ЕАД оспорва
същата.Поддържа стА.ище, че първоинстанционният съд е постА.ил
законосъобразно и мотивирано решение.Моли съда да потвърди
решението.Претендира разноски.
Третото лице-помагач-„ Т.“ ЕООД не взема стА.ище по въззивната
жалба.
Съдът, като прецени стА.ищата на страните и обсъди представените по
делото доказателства, приема за устА.ено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че
ответниците С. Г. А. и Л. Г. А. в качеството им на собственици на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София, жк **** са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ.Твърди, че съгласно
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
2
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от
„Топлофикация София“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се
регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна
енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за
измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия;
отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Ответниците не са
упражнили правата си по чл.150, ал.3 ЗЕ и спрямо тях са влезли в сила
ОУ.Твърди, че ответниците са използвали доставяната от дружеството
топлинна енергия през процесния период и не са погасили задълженията си.В
чл.31, ал.1 от ОУ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация
София“ ЕАД на птотребители за битови нужди в гр.София, в сила от
10.07.2016 г. е определен редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия-45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача, като не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай, че
клиентът изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.Сградата, в
която се намира имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия с „Т.” ООД.Моли съда
да постА.и решение, с което да осъди ответниците да му заплатят по ½ от
сумата от 2 713,44 лв.-главница, представляваща стойност на топлинна
енергия за периода 01.05.2018 г.-30.04.2020 г.; 473,30лв.- законна лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 08.11.2021 г., 19,65 лв.-главница за
услугата дялово разпределение и 4,41 лв.-мораторна лихва върху главницата
за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 08.11.2021 г. със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на задължението.
С отговора на исковата молба ответниците са оспорили исковете с
твърдения, че процесният имот не е топлоснабден, отоплителните уреди са
демонтирани, ищецът е прекъснал подаването на гореща вода, поради което
няма монтирани измервателни уреди и топломери и не се извършва реален
отчет.Твърдят, че претендираният размер е произволен и недоказан.При
условията на евентуалност в случай, че съдът приеме, че искът е основателен,
3
моли съда да уважи претенцията при условията на чл.162 ГПК.
На 28.10.2004 г. ОС на ЕС, находяща се в гр.София, жк **** е взело
решение за сключване на договор за извършване на услугата индивидуално
измерване на потреблението на топлинната енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки с „Т.“ ООД.
На 10.11.2004 г. е подписан договор № 537 между ЕС в гр.София, жк
**** и „Т.“ ООД.
Видно от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като
обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ
Л.К.М. и С.Л. А.а са признати за собственици на апартамент № 25 в
гр.София, жк ****.
От представеното удостоверение на СО-р-н „Люлин“ изх.№ БК-30-
93/01.08.2011 г. е устА.ено, че бл.****, жк „Люлин“, е идентичен със
строителен № 12-15, ул. „205“, жк „Люлин“, гр.София.
С молба-декларация от 05.11.1996 г. С.Л. А.а е поискала да й бъде
открита партида на посочения адрес, като е посочила, че семейството се
състои от 5 члена и в имота има водомер.
От представеното удостоверение за наследници № 2902/25.11.2009 г. на
СО-р-н „Люлин“ е устА.ено, че Л.К.М. е починал на 21.06.1994 г. и е оставил
за наследници: С. Г. А.-син и Л. Г. А.-син.
Видно от удостоверение за наследници № 2902/25.11.2009 г. на СО-р-н
„Люлин“ С.Л. А.а е починала на 09.04.2009 г. и е оставила за наследници: С.
Г. А. и Л. Г. А..
Представени са изравнителни сметки за процесния имот за исковия
период.
От заключението на техническата експертиза, изготвена от вещото лице
Атанас Желязов е устА.ено, че в процесния имот има отоплителни тела-2
броя радиатори, на които са монтирани топлинни разпределители и
термостатни вентили, като на 2 броя радиатори са монтирани ИРРО и
впоследствие всички са затапени, както и 2 броя водомери.За процесния
период потреблението на топла вода е на база „служебен отчет“ поради
неосигурен достъп за двама потребители с нормативно определен разход 140
л на денонощие на брой потребител.Фирмата за дялово разпределение е
извършвала дялово разпределение на топлинна енергия по пера, постъпила в
4
АС на входа, в т.ч. и на процесния имот съгласно Наредба за
топлоснабдяването № 16-334/2007 г.През исковия период топлинна енергия
за отопление на имот не е отчитана поради затапени радиатори в
имота.Стойността на потребената топлинна енергия след съобразяване на
изравнителните сметки възлиза на 2 657,63 лв., в която сума не са включени
лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако има такива.Сумите са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката.Доставчикът на топлинна енергия ежемесечно е отчислявал за
своя сметка технологичните разходи на топлинна енергия в АС.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице
А.Т. е устА.ено, че таксата за дялово разпределение възлиза на 19,65
лв.Законната лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2019 г.-08.11.2021 г. възлиза на 473,30 лв., а върху таксата за
дялово разпределение-4,41 лв.Липсват данни за извършено плащане за
процесните суми.
При така устА.ената фактическа обстА.ка съдът приема от правна
страна следното:
Предмет на въззивното производство са исковете с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД в частта, с която същите са уважени.В
частта, с която исковете са отхвърлени, решението е влязло в сила поради
необжалването му.
Първоинстанционният съд е приел, че ответниците са собственици на
процесния имот и са имали качеството на потребители на топлинна енергия за
исковия период, като вземането се дължи при условията на разделност-по ½
за всеки от тях.По отношение на размера на дължимата сума за топлинна
енергия съдът е кредитирал заключението на техническата експертиза, като
разходът за БГВ е определен на база „служебен отчет“ поради неосигурен
достъп за брой потребители 2 лица.С оглед предвидения в ОУ срок за
заплащане на задължението съдът е уважил и исковете за мораторна лихва до
размера на 466,80 лв., както и исковете за главница за услугата дялово
разпределение.
Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния
съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на дялово
5
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.Съгласно чл.150, ал.1 и 2 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни общи условия /ОУ/,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията,
които влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите.В разпоредбата на
чл.153, ал.3 ЗЕ е предвидена възможност в срок до 30 дни след влизането в
сила на ОУ клиентите, които не са съгласни с тях, да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия.По делото липсват доказателствата ответниците да са възразили
срещу ОУ в предвидения срок.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда- етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия.Според & 1, т.2а от ДР на ЗЕ „битов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Ответниците не оспорват, че са потребители на топлинна енергия за
процесния период.
Основните оплаквания във въззивната жалба са свързани с
несъобразяване на чл.69, ал.2, т.2 от Наредба № 16-334/2007 г. /отм.,
действала през процесния период/.Съгласно цитираната разпоредбата
изразходваното количество гореща вода в отделните имоти се разпределя при
норма за разход на потребление на гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие-когато не са монтирани индивидуални водомери за топла вода,
индивидуалните водомери за топла вода са повредени, имат нарушена пломба
или не е осигурен достъп за отчитане.Настоящият съдебен състав счита, че в
случая са налице предпоставките за начисляване на топлинната енергия по
реда на чл.69, ал.1, т.2, предл.посл. от Наредба № 16-334/2007 г. /отм./.От
приетата по делото и неоспорена от страните техническа експертиза се
устА.и, че размерът на топлинната енергия за БГВ е определен по
предвидения в цитираната наредба начин на база 140 л на обитател за едно
денонощие при двама потребители поради неосигурен достъп.
6
Поради изложените съображения оплакването на въззивниците за
неправилно определен размер на топлинната енергия за БГВ се явява
неоснователно.
Други мотивирани оплаквания не са изложени във въззивната жалба, а
съгласно разпоредбата на чл.269, ал.1, изр.2 ГПК въззивният съд е обвързан
от посоченото в нея.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се потвърди.
Разноски в полза на въззиваемия не следва да се присъждат, тъй като
същият не е депозирал отговор на въззивната жалба, не е изпратил
представител в съдебно заседание, а е депозирал бланкетна молба с искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № № 5681 от 01.06.2022 г. на СРС, 179 с-в,
по гр.д.№ 67642/2021 г. в обжалваната част.
Решението е постА.ено при участието на „Т.“ ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7