Решение по дело №76/2022 на Административен съд - Перник

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 131

гр. Перник, 12.07.2022 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

Административен съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                          

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

                                                                                          КИРИЛ ЧАКЪРОВ

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор М.Л.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия Кирил Чакъров КАНД № 76 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – гр. София, офис Перник, адрес: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ 1Б срещу Решение № 201 от 14.03.2022г., постановено по АНД № 20201720201466/2020 г. по описа на Районен съд - Перник. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление (НП) № F553975/07.08.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП- София, офис Перник, с което на „**“ ООД, ЕИК Н.В.-Ч. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за извършено нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.02.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Наредбата), във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО.

Касаторът е навел оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН. Посочил е, че районният съд неправилно е приел, че административното нарушение, представлява маловажен случай и е приложил разпоредбата на  чл. 28 от ЗАНН, във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Счита, че то не разкрива по-ниска степен на обществена опасност сравнение с другите нарушения от този вид, тъй като обществените отношения, които засяга са значими и по отношение на тях е налице засилена защита. Искането към съда е да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника, като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, се представлява от гл. юрисконсулт К.**. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение по Наредба за заплащане на правната помощ.  

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се явява и не изпраща представител .

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник, като правилно и законосъобразно.   

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание, намира следното:

Касационната жалба се явява допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваният съдебен акт, районният съд е приел за установено от фактическа страна следното:

С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № F 553975/16.06.2020г. съставен от О.С. в качеството й на инспектор по приходите в ТД на НАП – София, офис Перник, в присъствието на свидетеля Н.В.-Ч.са отразени следните относими за процеса обстоятелства, а именно: на 15.06.2020г.,при извършена проверка в информационния масив на НАП, във връзка с подаване на декларация образец № 6 е установено, че „**“ ООД, ЕИК Н.В.-Ч., в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5 от КСО не е подало в законоустановения срок в компетентната ТД на НАП, в конкретния случай – офис Перник, декларация образец № 6 „данни за задълженията за общия размер на дължимите осигурителни вноски и общия размер на дължимия ДДФЛ върху трудовите възнаграждения на работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения за месец февруари 2020г., в установения срок по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата. Срокът за подаване на декларация образец № 6 за всеки календарен месец е до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, т.е. в конкретния случай декларация образец № 6 за месец февруари 2020г. следва да бъде подадена до 25.03.2020г. Установено е, че декларацията образец № 6 за февруари месец 2020г. е подадена в компетентната ТД на НАП и е приета с протокол № 143582004455599 от 15.06.2020г., т.е. със закъснения от 2 месеца и 21 дни. АУАН е връчен на В.К.А.– управител на дружеството. Нарушението е за първи път. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, пред административнонаказващия орган е постъпило възражение, което е преценено като неоснователно. Въз основа на АУАН, събраните по преписката доказателства и след извършена проверка, Директорът на ТД на НАП- София, офис Перник издава НП № F553975/07.08.2020г., с което на „**“ ООД, ЕИК Н.В.-Ч. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за извършено нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО.

При така установеното от фактическа страна, районният съд е достигнал до извода, че НП, предмет на съдебен контрол е издадено в административнонаказателно производство, проведено в съответствие с процесуалните правила, при безспорно установяване извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и вината му, при изпълнение на изискванията за форма и реквизити. За да го отмени районният съд е приел, че административнонаказващият орган не е извършил преценка на смекчаващите отговорността на нарушителя обстоятелства, наличието, на които обосновава извод за маловажност на нарушението и съответно за неналагане на административно наказание на основание  чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно по следните съображения:

При спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН районният съд е събрал писмени и гласни доказателства, относими към всички обстоятелства, предмет на доказване по делото. След пълното и всестранното им обсъждане е направил обосновани изводи за настъпването на правно-релевантните факти. При правилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно материалния закон. Настоящият касационен състав не споделя решаващият извод на Районен съд – Перник за маловажност на извършеното нарушение. Действително, периода от 2 месеца и 21 дни, с който нарушителят е забавил изпълнението на вмененото му с чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО задължение, както и последващото му изпълнение, без намесата на административен орган и представените пред районния съд медицински документи са смекчаващи обстоятелства, но те не намаляват обществената опасност на деянието до степен, изключваща необходимостта от реализиране на административнонаказателната отговорност на извършителя му. От основно значение за достигането до този извод е преди всичко вида и характера на извършеното нарушение. Нарушението не е такова, с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни последици и на други смекчаващи обстоятелства да представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, а напротив. То засяга значими обществените отношения, гарантиращи правото на работниците и служителите да получат обезщетение за невъзможността да полагат труд, поради настъпване на съответните осигурителни рискове.

Предвид изложеното настоящият състав счита, че отсъстват основания да се приеме, че административното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от същия вид и затова като е приел, че на основание  чл. 28 от ЗАНН извършителят му не следва да бъде наказван, районният съд е приложил неправилно материалния закон.

Настоящият състав намира, че АУАН, с който е образувано административно-наказателното производство е съставен в срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН от компетентно за това лице съгласно чл. 355, ал. 5 от КСО в присъствието свидетел и нарушителя съобразно изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е подписан от тях в съответствие с чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. При спазване на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, АУАН е връчен лично на нарушителя,  същият сочи, че ще направи възражения и представя такива в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. АУАН съдържа всички реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН. Въз основа на него, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, компетентният за това орган съгласно чл. 355, ал. 5 от КСО, във вр. с Заповед № ЗЦУ – ОПР-17/17.05.2018г. на изпълнителния директор на НАП, е издал обжалваното наказателно постановление. Същото е в изискуемата писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Подписано е от издателя му. Фактите – елемент от състава на нарушението по категоричен начин се установяват от събраните писмени и гласни доказателства, между които не се съдържат противоречия. От тях следва изводът, че ответникът по касационната жалба, в качеството си на работодател и осигурител по чл. 5 от КСО не е подал пред ТД на НАП – София, офис Перник декларация образец № 6 за месец февруари 2020г. в срок до 25.03.2020г. Задължението за това е въведено с разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата и чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като срокът за подаване на процесната декларация е до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните. За неизпълнението на това задължение в чл. 355, ал. 1 от КСО предвижда административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 500 лв. до 5000 лв. В настоящия случай административно-наказващия орган, при съобразяване правилата на чл. 27 от ЗАНН, е наложил такава в минимален размер от 500 лв., като е отчел наличието на всички смекчаващи обстоятелства и законосъобразно е приел, че тя е достатъчна за постигане целите на чл. 12 от ЗАНН.

Изложеното налага извод за законосъобразност на издаденото наказателно постановление, което с настоящото решение следва да бъде потвърдено.

В пределите на касационната проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК – въз основа на доводите в жалбата, и по реда на чл. 218, ал. 2, от АПК, се установи наличие на основания за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока са и доводите в касационната жалба.

В тази връзка решението на Районен съд – Перник, като неправилно, следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на съдебни разноски в полза на касатора се явява основателна, поради което на основание чл. 63д от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ ответникът „**“ ООД, ЕИК Н.В.-Ч., следва да бъде осъден да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. София, офис Перник сума в размер на 80 лева.   

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник

 

Р   Е   Ш   И   :

 

          ОТМЕНЯ Решение № 201 от 14.03.2022г., постановено по АНД № 20201720201466/2020 г. по описа на Районен съд - Перник, с което е отменено Наказателно постановление № F553975/07.08.2020г., издадено от Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. София, офис Перник, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

        ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № F553975/07.08.2020г., издадено от Директора на ТД на НАП- София, офис Перник, с което на „**“ ООД, ЕИК Н.В.-Ч. е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 лева на основание чл. 355, ал. 1 от КСО, за извършено нарушение по чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, издадена от министъра на финансите (Наредбата), във вр. с чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

          ОСЪЖДА  „**“ ООД, ЕИК Н.В.-Ч. да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – гр. София, офис Перник сума в размер на 80 лева.   

          РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: /п/

                                                                                                       /п/