Протокол по дело №223/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 583
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Юлия Русева Бажлекова
Дело: 20213100500223
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 27 януари 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 583
гр. Варна , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно
гражданско дело № 20213100500223 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:49 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.
Въззивникът С. В. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от назначения
особен представител адв. Н..
Въззиваемата страна Г. М. И., редовно призована, не се явява. Представлява се от
адв. Р. Х., редовно упълномощена и приета от съда от днес.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ“ – ВАРНА,
редовно призована, не изпраща представител.
Контролиращата страна ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ВАРНА, редовно призована,
представлява се от прокурора М. С..
АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА
1
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на С. В. К. срещу
решение № 260962 от 30.10.2020 г., постановено по гражданско дело № 17578 по описа за
2019 г. на 9-ти състав на Районен съд – Варна, с което въззивникът, на основание чл.132,
ал.1, т.1 СК е лишен от родителски права по отношение на детето В.С.В.. Във въззивната
жалба се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно, като постановено при
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага се, че при
изграждането и излагането на мотивите си, съдът не е взел предвид всички факти и
доказателства по делото. Счита, че неправилно и в противоречие на константната съдебна
практика, съдът е приел, че след като бащата страда от тежка психоза, та той с поведението
си, следствие на заболяването е лишил детето от дължимата родителска грижа и създава
опасност за правата и интересите на детето. Излага, че от доказателствата по делото се
установява, че въззивникът се намира в психиатрично заведение за период от повече от
година преди предявяване на иска, същият не представлява пряка опасност за живота и
здравето на детето и то не се намира в риск. Детето не е живяло заедно с бащата повече от
пет години, липсва връзка между тях, поради което и поведението на въззивника не
представлява риск за възпитанието на детето. Въззивникът е препятстван да полага грижи за
детето, тъй като страда от психиатрично заболяване и е настанен за продължителелен
период от време на лечение, като болестта се явява основна пречка от субективен характер,
която го поставя в невъзможност да полага грижи за детето. Претендира се отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявения иск се отхвърли като
неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК Г. М. И. е депозирала писмен отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва като неоснователна. Страните не са направили
доказателствени искания
АДВ. Н.: Поддържам въззивната жалба. Оспорвам отговора. Няма да соча
доказателства.
АДВ. Х.: Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства.
ПРОКУРОРЪТ: Жалбата е допустима, но неоснователна.
Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа
страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. Н.: Моля да отмените първоинстанционното решение. Подробни доводи сме
разивили още с отговора на исковата молба, изложили сме такива и във въззивната жалба.
Човек, който страда от психическо заболяване, настанен е в психиатрично заведение и няма
2
контакт с детето, не представлява заплаха за него. Ако молителите са имали други причини
за искането за лишаване от родителски права, например пътуване в чужбина, както в случая
става ясно, че живеят в Германия, не е това начинът. Болният родител не е виновен за това и
не следва да се лишава от родителски права. Правните средства следва да се използват по
правилен начин. Моля да ми се присъди възнаграждение като особен представител.
АДВ. Х.: Моля да приемете, че въззивната жалба е неоснователна и потвърдите
първоинстанционното решение. Относно казаното от особения представител на въззивника,
че живеят в Германия и се преследва друга цел, в Германия живее семейството на бащата.
Доверителката ми и семейството й живеят в България. По делото са налични доказателства,
които са основание за отнемане на родителските права. Бащата няма родителски капацитет,
който да гарантира интересите на детето. Той е контактувал със сина си, а не както се
твърди, че от 5 години е в специализирани заведения и не се е срещал с него. Напротив, той
е контактувал с детето и представлява заплаха за него. Представители на ОЗД издадоха
становище, че следва да се отнемат родителските права, с оглед охрана на интересите на
детето. Налице са доказателства и решението не се явява дискриминационно, а правилно и
законосъобразно и съобразено с доказателствата по делото. Моля да го потвърдите.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите в сила решението на първоинстанционния съд
като правилно и законосъобразно.
Съдът счете делото за изяснено и ще произнесе решението си в едномесечен срок.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 9.55 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3