№ 124
гр. Пазарджик, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Елисавета Радина
при участието на секретаря П. Кр. Борисова
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20225200600401 по описа за 2022 година
С Присъда № 51 от 23.05.2022 година,постановена по НЧХД № 368/2021 година на
Пазарджишкия районен съд, е признат подсъдимия П. Г. С. за виновен в това,че в периода
28.10.2020г. - 01.03.2021г., в гр.Пазарджик, при условията на продължено престъпление, в
качеството си на родител на малолетната Г.П. С.а, родена на 29.10.2014г., не е изпълнил
съдебно решение - Определение № 260087/27.10.2020г. по гр.дело № 384/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик за определяне на привременни мерки относно упражняването на
родителските права от страна на майката И. Й. Н. по отношение на детето Г.П. С.а, като на
основание чл.182, ал.2, във вр. с чл.54 и чл.57 ал.2 от НК е осъден на ПРОБАЦИЯ с
пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, както следва:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честото на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА;
120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за ЕДНА ГОДИНА,
както и на ГЛОБА в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик.
Признат е подс.С. за виновен в това,че в периода от време 08 -10.02.2021г. в
гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е приписал на И. Й. Н.
престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, във вр. с чл.130 от НК, което да е извършила спрямо
1
детето Г.П. С.а, като клеветата е разпространена по друг начин - чрез електронно издание на
вестник „**********“, раздел „**** **********“ в статия, озаглавена „************“ и
чрез интервю, излъчено в ефира на „***“ гр.Пазарджик в журналистически материал,
озаглавен „****“, като на основание чл.148, ал.2, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.147 ал.1, вр. с
чл.26 ал.1 и вр. с чл.от НК е осъден на ГЛОБА в размер на 6000 лв. /шест хиляди лева/,
платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик, както и на
ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на
информационното табло в Кметство-**************** за срок от три месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК на подс.С. е определено и наложено едно общо най-
тежко наказание ПРОБАЦИЯ с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1, т.2 и т.6 от НК, както
следва:
Задължителна регистрация по настоящ адрес при честото на явяване и подписване
два пъти седмично за срок от ЕДНА ГОДИНА;
Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ЕДНА
ГОДИНА;
120 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за ЕДНА ГОДИНА,
както и ГЛОБА в размер на 2000 лв. /две хиляди лева/, платима в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС-Пазарджик.
На основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо най-тежко наказание
пробация и глоба от 2000 лв. е присъединено наказанието ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ,
което да се изпълни чрез залепване на присъдата на информационното табло в Кметство -
**************** за срок от три месеца.
На основание чл.23, ал.3 от НК към определеното общо най-тежко наказание
пробация и глоба от 2000 лв. е присъединено изцяло наказанието ГЛОБА в размер на 6000
лв. /шест хиляди лева/, платима в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-
Пазарджик.
Осъден е подсъдимия П. Г. С. да заплати на И. Й. Н. парична сума в размер на 3000
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.182, ал.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането - 28.10.2020г. до
окончателното й изплащане.
Осъден е подсъдимия П. Г. С. да заплати на И. Й. Н. парична сума в размер на 3000
лв., представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.148 ал.2, във вр. с
ал.1 т.2, във вр. с чл.147 ал.1, във вр. с чл.26 ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на увреждането - 10.02.2021г. до окончателното й изплащане.
Осъден е подс.С. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС -
Пазарджик ДТ върху размера на уважените граждански искове в размер на 240 лв., а на
гражданския ищец И. Й. Н. да заплати разноски в размер на 412 лв. - платен адвокатски
хонорар и ДТ.
2
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от защитника на
подс.С. – адв.Н. Я. от АК-Пазарджик.Твърди се,че присъдата е
неправилна,незаконосъобразна и явно несправедлива.Твърди се,че от събраните по делото
доказателства не се доказва по безспорен начин,че подсъдимият е извършил описаните в
тъжбата деяния.Не се сочат нови доказателства.
По делото е постъпило и допълнение към въззивната жалба от адв.Я..Твърди се,че е
налице непълнота на събрания по делото доказателствен материал и присъдата е
незаконосъобразна.Иска се отмяна на постановената присъда като неправилна и
незаконосъобразна. Представят се писмени доказателства.
Жалбата се поддържа в съдебно заседание.Иска се постановяване на оправдателна
присъда.Алтернативно се иска,в случай,че съдът приеме,че подсъдимият е извършил деяние
по чл.182,ал.2 от НК,на основание чл.78а,ал.1 от НК да бъде освободен от наказателна
отговорност,като му се наложи административно наказание глоба.
От повереника на частната тъжителка е постъпил по делото Писмен отговор,в който
се поддържа становище,че присъдата е правилна, обоснована и справедлива и следва да
бъде потвърдена,а въззивната жалба е неоснователна,като се иска да бъде оставена без
уважение.Това становище се поддържа от повереника на частната тъжителка и от частната
тъжителка в съдебно заседание.Претендират се сторените разноски от частната тъжителка
пред въззивната инстанция.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства,
доводите на страните и провери изцяло така атакувания съдебен акт, съгласно правилата на
чл.314 от НПК, прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че подс.С. в периода
28.10.2020г. - 01.03.2021г., в гр.Пазарджик, при условията на продължено престъпление, в
качеството си на родител на малолетната Г.П. С.а, родена на 29.10.2014г., не е изпълнил
съдебно решение - Определение № 260087/27.10.2020г. по гр.дело № 384/2020г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик за определяне на привременни мерки относно упражняването на
родителските права от страна на майката И. Й. Н. по отношение на детето Г.П. С.а.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения процесуален ред
по делото доказателства първоинстанционният съд е приел също, че подс.С. в периода от
време 08 -10.02.2021г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е
приписал на И. Й. Н. престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, във вр. с чл.130 от НК, което да е
извършила спрямо детето Г.П. С.а, като клеветата е разпространена по друг начин - чрез
електронно издание на вестник „**********“, раздел „**** **********“ в статия,
озаглавена „************“ и чрез интервю, излъчено в ефира на „***“ гр.Пазарджик в
журналистически материал, озаглавен „****“.
За да направи горните изводи,първоинстанционният съд обосновано е кредитирал
3
отчасти обясненията на подс.С., изцяло показанията на свидетелите С. Н., М.А., В. Н.,
отчасти показанията на св. Ц.З. и св.В.М., както и множеството приети по делото писмени
доказателства.Съдът обосновано е кредитирал и приетото по делото веществено
доказателство - 1 брой компактдиск, съдържащ видеозапис на интервюто на подсъдимия С.,
излъчено в ефира на телевизията, стопанисвана от **************
Настоящата инстанция приема за установена следната фактическа обстановка:
Относно обвинението по чл.182,ал.2 от НК:
Тъжителката И. Н. и подс.П. С. заживели на семейни начала през 2013 година в дома
на подсъдимия в ****, обл. София. От съжителството им на 29.10.2014 година се родило
детето Г.П. С.а.
В началото на месец април 2019 година тъжителката напуснала подсъдимия и заедно
с детето си заживяла при своите родители в град Пазарджик.Тя подала искова молба пред
PC-Пазарджик за разрешаване на спора относно упражняването на родителските права,
лични контакти и дължимата издръжка спрямо малолетната им дъщеря Г..По подадената
молба било образувано гражданско дело № 1531/2019 година. по описа на Районен съд -
Пазарджик, по което с Определение № 2134/15.07.2019 година били определени
привременни мерки във висящия процес по реда на чл.127, ал.3 от СК, като на тъжителката
били предоставени за упражняване родителските права над детето Г. - до приключване на
производството с влязло в сила решение. За подс. С. бил определен режим на лични
отношения с детето и било осъден да плаща издръжка.В момента на постановяване на
съдебното определение детето се намирало при подс.С., който според договорка с
тъжителката го бил взел при себе си в края на месец април 2019 година, но след това отказал
да го върне при майката-тъжителката Н..
На 27.06.2019 година подс.С. заедно с дъщеря си дошъл в град Пазарджик, като
отишъл в ресторант „***********“, където в този момент тъжителката работела като
сервитьорка. Там той имал агресивно поведение спрямо нея, като в присъствието на нейни
колеги, на посетители в заведението и на детето им я обиждал с цинизми и я заплашвал с
физическа саморазправа.По този повод тъжителката Н. подала в РС-Пазарджик молба за
защита от домашно насилие. Било образувано гр. д. № 2681/2019 година, по което с решение
от 23.07.2019 година съдът наложил спрямо подс.С. мерки за защита от домашно насилие,
като издал и Заповед за защита. Това решение било обжалвано от подс.С. пред ОС-
Пазарджик, който с решение от 09.10.2019г. по въззивно гр. д. № 622/19г. потвърдил
първоинстанционното решение.
Подс. С., след като бил узнал за постановеното определение на ПзРС с № 2134 от
15.07.2019г., с което били определени привременни мерки във висящия процес по гр. д. №
1531/19г., отказал да го изпълни. Той изпратил на тъжителката нотариална покана от
16.07.2019 година, с която я уведомил, че задържа при себе си детето за още 30 дни, през
4
които е в платен годишен отпуск и ще упражни правото си на лични контакти, определени с
посочения по-горе съдебен акт.След изтичане на посочения 30-дневен срок за упражняване
на лични контакти между бащата и детето подс. С. не го предал на неговата майка –
тъжителката Н.. Тогава тъжителката отишла в ****, където посредством съдействие на
полицейски служители от 8-мо РУ-София и след предварително подадена жалба в СРП
успяла да вземе дъщеря си обратно при себе си в гр. Пазарджик.
От 19.08.2019 година до 06.09.2019 година детето Г. живяло при тъжителката в град
Пазарджик и тя упражнявала родителските права в съответствие с горепосоченото
определение.
На 06.09.2019 година /ден петък/ тъжителката предала детето на бащата-подс.С., за да
може той да упражни правото си на лични контакти с него - съобразно съдебното
определение. Така на 08.09.2019 година в 19,00 часа детето следвало да бъде върнато от
бащата на майката - съгласно режима, установен в горецитираното определение, но подс.С.
не сторил това.В един от следващите дни, придружена от свои роднини, сред които и майка
й - св. С. Н., тъжителката отишла в с. Казичене, за да вземе детето си, но подс. С. отказал да
й го предаде. Тогава също били извикани служители на МВР, но те отказали да се намесят.
Така детето останало да живее при баща си, а не при своята майка, както изисквало
съдебното определение.След това тъжителката подала молба до ДСИ при СРС, към която
приложила издаденият й на 19.09.2019 година изпълнителен лист въз основа на
определението на Районен съд-Пазарджик за привременни мерки, като било образувано
изпълнително дело № 1915/2019 година по описа на СРС-за предаване на детето Г. на
тъжителката-негова майка.
Междувременно подсъдимият С. в качеството си на баща и законен представител на
малолетната Г. С.а подал срещу тъжителката Н. молба за защита от домашно насилие, като
твърдял, че тя системно упражнявала домашно насилие над дъщеря им. Твърдял, че при
вземането на детето от майката на 06.09.2019 година,то било бито от тъжителката и от
съжителстващия с нея мъж. По тази молба било образувано гр. д. № 3580/2019 година по
описа на Районен съд-Пазарджик.По делото било постановено Решение на 04.12.2019
година/л.26-30 вкл. от НЧХД №368/2021 година на Районен съд-Пазарджик/,с което
молбата на подс.С. за защита от домашно насилие била отхвърлена.В мотивите на това
решение съдът приема,че няма категорични доказателства за упражнено домашно насилие
от страна на майката спрямо нейната дъщеря в периода от 10.08.2019 година до 10.09.2019
година,както и в производството по делото не са били събрани каквито и да било
доказателства за упражнен физически тормоз върху детето от съжителстващия с майката
мъж,каквито твърдения са се съдържали в молбата за защита от домашно
насилие,депозирана от подс.С..Това съдебно решение е било обжалвано от подс.С., като с
Решение № 150 от 08.06.2020 година/л.31-35 от НЧХД,посочено по-горе/ по въззивно гр. д.
№ 209/2020 година на Окръжен съд-Пазарджик било окончателно потвърдено.
Преди това решение на ОС-Пазарджик на 06.02.2020 година Пазарджишкият районен
съд, разглеждащ гр. д. № 1531/19г., постановил решение по съществото на спора, с което
5
предоставил на тъжителката Н. упражняването на родителските права над детето Г., а на
подс. С. бил определен режим на лични отношения, като бил осъден да заплаща и издръжка
за малолетната им дъщеря. Подс.С. обжалвал това решение,като продалжавал да не предава
детето на майката и в този смисъл и да не изпълнява постановения съдебен акт от 15.07.2019
година по гр. д. № 1531/2019г. на Районен съд-Пазарджик за определяне на привременни
мерки относно упражняването на родителските права.По жалбата на подс.С. против
първоинстанционното съдебно решение било образувано въззивно гр. д. № 384/2020г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик. На 17.09.2020 година с определение на въззивния съд
били променени определените от първоинстанционния съд привременни мерки за
упражняването на родителските права, като упражняването на правата било предоставено на
подс.С.. На тъжителката Н. бил определен максимално разширен режим на лични
отношения с малолетната й дъщеря - с цел да не се задълбочи отчуждението на детето към
майката и да му се даде възможност да свикне постепенно с новата семейна обстановка в
дома на майката – предвид и безспорно установения факт по делото,че от началото на месец
септември 2019 година/от 06.09.2019 година/ то живеело само при баща си. Подс.С. обаче
не изпълнявал коректно и този съдебен акт, тъй като не водел редовно детето при майката в
град Пазарджик за осъществяване на лични контакти – така, както било постановено с
определението.
По тази причина и по молба на тъжителката Н. Пазарджишкият окръжен съд с
Определение № 260087 от 27.10.2020 година по в. гр. д. № 384/2020г. отново променил
постановените привременни мерки от 17.09.2020 година, като предоставил упражняването
на родителските права по отношение на детето на майката, а на бащата/подс.С./ бил
определен режим на лични отношения - до приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт. На дата на постановяване на това определение въззивният съд постановил и
Решение № 260072/27.10.2020 година по цитираното въззивно гражданско дело, с което
решил по същество, че упражняването на родителските права по отношение на детето ще се
осъществява от майката, а на подс.С. бил определен режим на лични контакти. Недоволен
от това решение, подс. С. го обжалвал пред ВКС, след като същото му било съобщено. С
Определение № 60615 от 03.08.2021г. на ВКС по гр. д. № 221/2021г., Върховният съд
отказал да допусне касационно обжалване на въззивното съдебно решение и то влязло в
сила /виж съдебни актове на л. 16-25 и л. 202-207 от НЧХД,цитирано по-горе/.
За разлика от съдебното решение на Окръжен съд-Пазарджик по гр. д. № 384/2020г.,
което подлежало на обжалване, то постановеното от същия съд Определение № 260087 от
27.10.2020г година за определяне на привременни мерки било окончателно - съгласно
чл.323, ал.3 от ГПК. То не подлежало и на съобщаване на страните, тъй като според чл.7,
ал.2 от ГПК съдът връчва на страните само актовете, които подлежат на самостоятелно
обжалване, както е станало с постановеното по същество съдебно решение на въззивния съд.
За постановеното Определение № 260087 от 27.10.2020 година тъжителката Н.
научила още в деня на постановяването му. След като се запознала с неговото
съдържание,на следващия ден след постановяването му - на 28.10.2020 година тя се обадила
6
по телефона на подс. С. и го уведомила, че упражняването на родителските права по
отношение дъщеря им Г. отново е предоставено на нея. Тъжителката поискала също от
подс.С. да й предаде детето доброволно, за да може на следващия ден, когато то имало
рожден ден/на 29 октомври/, двете да го отпразнуват заедно. Подсъдимият С. обаче,въпреки
че разбрал за процесното определение, отказал категорично да предаде детето на майката,
като заявил на тъжителката Н., че тя повече няма да види дъщеря си.Впоследствие
тъжителката Н. продължила да прави постъпки по образуваното изпълнително дело при
***** с цел предаването на детето на майката. От страна на ДСИ били насрочвани
множества дати за предаване на детето от подсъдимия на тъжителката,което се установява
от съдържанието на завереното ксерокопие на цялото изпълнително дело,изискано от
първоинстанционния съд и прието по настоящото дело,но това така и не станало,
включително както до деня на постановяването на присъдата от първоинстанционния съд-
предмет на депозираната въззивна жалба,така и до приключване на съдебните прения пред
настоящата въззивна инстанция.Причината детето да не бъде предадено на майката
посредством ДСИ била тази, че длъжникът по изпълнителното дело и подсъдим по
настоящото - П. С., полагал всячески усилия да се укрива, за да не получава съобщенията за
насрочените дати за предаване на детето,или пък, когато бивал надлежно уведомяван за
конкретни дати, на които следва да се извърши предаването, той напускал дома си в ****
заедно с детето и пребивавал на неизвестни места. Имало и случаи, когато казвал, че няма да
предаде детето на конкретни дати, тъй като то било болно.
Относно обвинението по чл.148,ал.2 във връзка с ал.1,т.2 във връзка с
чл.147,ал.1 от НК във връзка с чл.26,ал.1 от НК:
По подадената от подс.С. срещу тъжителката Н. молба за защита от домашно
насилие, по която било образувано гр. д. № 3580/2019г. по описа на ПзРС, съдът постановил
решение от 04.12.2019 година, с което молбата била отхвърлена – с мотивите,посочени по-
горе - че няма категорични доказателства за упражнено домашно насилие от страна на
майката спрямо нейната дъщеря в периода от 10.08.2019 година до 10.09.2019 година,както
и в производството по делото не са били събрани каквито и да било доказателства за
упражнен физически тормоз върху детето от съжителстващия с майката мъж,каквито
твърдения са се съдържали в молбата за защита от домашно насилие,депозирана от
подс.С..Това съдебно решение е било обжалвано от подс.С., като с Решение № 150 от
08.06.2020 година/л.31-35 от НЧХД,посочено по-горе/ по въззивно гр. д. № 209/2020 година
на Окръжен съд-Пазарджик било окончателно потвърдено.
Безспорно е по делото,че подс.С. е бил наясно с тези обстоятелства, включително и
със съдържанието на постановените съдебни решения.В тази връзка следва да се
отбележи,че в мотивите на въззивното решение/л.31-34 от цитираното НЧХД/ съдът е
коментирал обстоятелството, че между подс.С. и тъжителката Н. е било налице висящо дело
/гр. д. № 1531/19г. на ПзРС/ по правен спор за упражняване на родителските права над
7
детето им, както и че по това дело са постановени привременни мерки за упражняване на
родителските права от страна на майката с определение от 15.07.2019 година, но бащата не
се е съобразил с този съдебен акт. По повод на това въззивния съд е направил извода в
мотивите си,че: „Продължава да се наблюдава тенденция възможностите, предоставени от
ЗЗДН, да не се използват според точния смисъл на закона, а за своеобразно „създаване на
доказателства“ за нуждите на други производства. Използването на дете при такива действия
само компрометира родителските качества на този, който ги използва“.В този смисъл
очевидно въззивният съд е направил извода, че подс.С. е завел дело против тъжителката Н.
по ЗЗДН, не защото действително тя е упражнила домашно насилие спрямо детето им, а
целейки да докаже в процеса своите неверни твърдения в молбата за защита от домашно
насилие,като след това, при постановяване на евентуално осъдително решение спрямо нея в
производството по ЗЗДН, да използва същото в процеса по решаване на спора, кой от тях
двамата да упражнява родителските права, надявайки се той да бъде решен в негова полза.
Видно е също от мотивите на въззивното решение,по повод на твърдяното от подс.С.
упражнено домашно насилие от майката над детето на 06.09.2019 година, че съдът е
приел,че при предаването на детето на бащата на 06.09.2019 година са присъствали бабата и
дядото по бащина линия и двама полицейски служители, като съдът не намира логично
обяснение за присъствието им. Безспорно е установено, че майката, без каквито и да е
проблеми, въпреки поведението на бащата в предходни периоди, е довела детето, за да го
предаде на бащата. Установява се, че между родителите са разменени реплики, но не се е
касаело за какъвто и да е конфликт. Бащата настоятелно е приканвал присъстващите
полицейски служители, разпитани като свидетели, да констатират състоянието на детето, но
те са му посочили, че следва да потърси компетентни медицински органи. Прието е,че
полицейските служители нямат лични впечатления, детето да е изглеждало зле,
наранено или притеснено. При това положение въззивният съд е приел в мотивите си,че
изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд - че не е установено извършването на
домашно насилие от страна на майката спрямо нейната дъщеря в периода от един месец
преди подаването на молбата за защита.
Въпреки че е бил наясно с така установените факти и обстоятелства, както и с
постановените съдебни актове по заведеното от него против Н. дело за защита от домашно
насилие,подс.С. дал интервю пред репортер на вестник „**********“, което било
публикувано на 08.02.2021 година в електронното издание на вестника, в раздел „****
**********“, в статия, озаглавена: „************“. В това интервю подс. С. заявил, че през
есента на 2019 година детето му било бито от нейната майка/тъжителката/ и от новия й
приятел. Безспорно подс.С. е имал предвид същите събития, които преди това описал в
молбата си против тъжителката Н. за защита от домашно насилие и която с влязло в сила
решение на съда била отхвърлена като неоснователна, тъй като било установено, че майката
не е упражнила домашно насилие над детето си.
След това подс.С. дал интервю и пред репортер на **************Пазарджик, което
било излъчено в ефира на телевизията на 10.02.2021 година в журналистически материал,
8
озаглавен: „****“. В това интервю подс. С. отново заявил, че тъжителката Н. е извършила
домашно насилие над детето им, като през есента на 2019 година го била по ръчичките и
лицето, скубала и щипала, което му било казано от самото дете. Заявил също, че в
присъствие на полицаите /очевидно е ставало въпрос за датата 06.09.2019 година, когато той
е взел детето от тъжителката в присъствието на двама полицаи/ било констатирано, че
детето имало множество видими наранявания, на които той направил снимки с телефона си
пред самите полицаи.
Всички тези неверни твърдения подс.С. направил отново, въпреки че бил наясно, че с
влязъл в сила съдебен акт било установено, че Н. не е упражнила домашно насилие на
детето им.
Предвид горното тъжителката Н. подала процесната тъжба на 01.03.2021 година до
съда,като с нея тя повдигнала обвинение против подс.С. за престъпление по чл.182, ал.2 от
НК,касаещо неизпълнението само на съдебно решение - Определение № 260087 от
27.10.2020 година по гр. дело № 384/2020г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик,както и
обвинение за престъпление клевета по смисъла на чл.148 ал.2 вр. с ал.1, т.2 и вр. с чл.147
ал.1 от НК - досежно двете интервюта, които подс.С. дал в периода от време 08 - 10.02.2021
година, и които били разпространени съответно чрез медиите и по начина,посоченпо-горе.
Аналогична фактическа обстановка е била възприета и от първоинстанционния съд.
Настоящата фактическа обстановка въззивната инстанция възприе,кредитирайки
гласните,писмени и веществено доказателства, кредитирани от първоинстанционния съд,и
посочени подробно по-горе.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че подс.С. по
никакъв начин не отрича,че е дал двете интервюта за двете медии,посочени по-горе,на
датите,посочени по-горе.Обосновано съдът е приел,че,дори и детето да е било заявило на
баща си,че е било бито от майка си към 06.09.2019 година,каквито доказателства липсват и
по настоящото дело,то подс.С. не е имал право да прави такива твърдения пред двете
медии,тъй като към момента,когато той е давал двете интервюта,същият е бил напълно
наясно с влязлото в сила съдебно решение,цитирано по-горе,с което е установено,че нито
майката,нито съжителстващият с нея на фактически начала са извършили домашно насилие
над детето Г..При това положение твърденията и във въззивната жалба,че тъжителката
системно била осъществяла физическо и психически насилие над детето,когато било при
нея,не кореспондират по никакъв начин с обективната истина и са изцяло неоснователни.
В този смисъл обосновано първоинстанционният съд е приел,че авторството на
деянието на подсъдимия в извършване на престъплението по чл.148, ал.2, вр. с ал.1, т.2, вр.
с чл.147 ал.1 и вр. с чл.26 ал.1 от НК,описано в тъжбата,е доказано по несъмнен начин по
делото. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от състава на
престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал е, че давайки двете интервюта,
подробно описани по-горе, разпространени в електронното издание на в-к. „**********“ и в
телевизионен репортаж на „***“-Пазарджик, с твърденията, че тъжителката Н. през есента
9
на 2019 година е била тяхното дете, той й приписва извършването на престъпление по
смисъла на чл.131 ал.1, т.5а, във вр. с чл.130 от НК, т.е. причиняване на лека телесна повреда
над детето, извършено в условията на домашно насилие. Подс.С. е имал съзнанието и за
това, че приписването на престъпление в горния смисъл е втората форма на изпълнителното
деяние на клеветата и с него се засяга оценката, която обществото има и е дала за личността
на оклеветената.Подс.С. е съзнавал също, че клеветата е разпространена по друг начин, а
именно на 08.02.2021г. чрез електронното издание на вестник „**********“, раздел „****
**********“ в статия, озаглавена „************“ и на 10.02.2021г. чрез интервю, излъчено
в ефира на „***“ гр.Пазарджик, в журналистически материал, озаглавен „****“.
Обосновано съдът е посочил,че,за да е налице състав на престъплението клевета, е
необходимо разгласеното позорно обстоятелство или приписанато престъпление да е
неистинско, респективно да не е извършено,както и тази неистинност да се съзнава от дееца.
В този смисъл тежестта за доказване на истинността на разгласените обстоятелства за
тъжителя или приписаното престъпление, като изключение от общото правило, се възлага на
подсъдимия.Както се посочи вече по-горе,обаче към момента на даване на двете интервюта
подс.С. е бил напълно наясно с постановеното съдебно решение,цитирано по-
горе,потвърдено и от въззивната инстанция,с което е било прието за установено,че
тъжителката не е извършил акт на домашно насилие над детето им.
Законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че деянието клевета е извършено
от подс.С. в условията на продължавано престъпление, като включва в себе си две отделни,
единични деяния, осъществяващи поотделно състав на едно и също престъпление,
извършени са през непродължителен период от време, при идентична фактическа
обстановка и еднородност на вината, при което последващото деяние се е явило
продължение на предшестващото.
Настоящата инстанция изцяло споделя извода на първоинстанционния съд,че подс.С.
ясно е предвиждал и е искал настъпването на общественоопасните последици на деянието
си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.Безспорното му знание за
влязлото в сила съдебно решение и дадените въпреки това две интервюта опровергават
категорично защитната теза - на първо място,че съобщените от него обстоятелства в
интервютата са истина,и на второ място,че той не бил имал умисъл да оклевети тъжителката
пред обществото,а само бил съобщавал казаното му от детето.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита,че първоинстанционният съд
правилно,обосновано и законосъобразно е приложил материалния закон,като е приел,че от
обективна и субективна страна подс.С. е осъществил състава на престъплението по чл.148,
ал.2, във вр. с ал.1 т.2, във вр. с чл.147 ал.1, вр. с чл.26 ал.1 и вр. с чл.от НК,като в периода
от време 08-10.02.2021г. в гр.Пазарджик, при условията на продължавано престъпление е
приписал на И. Й. Н. престъпление по чл.131 ал.1 т.5а, във вр. с чл.130 от НК, което да е
извършила спрямо детето Г.П. С.а, като клеветата е разпространена по друг начин - чрез
електронно издание на вестник „**********“, раздел „**** **********“ в статия,
озаглавена „************“ и чрез интервю, излъчено в ефира на „***“ гр.Пазарджик в
10
журналистически материал, озаглавен „****“.
Относно обвинението по чл.182,ал.2 от НК обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд не е дал вяра на обясненията на подс.С. : че от негова страна не е
било налице виновно неизпълнение на съдебни актове, според които родителските права е
следвало да се упражняват от Н.; че многократно бил правил опити да предаде детето на
майката, като я канел в телефонни разговори и с текстови съобщения да отиде и да го вземе,
но тя не се отзовавала; че неколкократно през 2021г. и 2022г. идвал с детето в град
Пазарджик, включително придружаван от свои приятели и роднини, за да го предаде на
майката, но не сторил това, тъй като тя била променила адреса си; че по повод образуваното
пред ***** изпълнително дело не бил уведомяван надлежно за насрочените дати за
предаването на детето и затова не го бил предал; че детето не искало да стои при майка си,
плачело и било стресирано.
Тези обяснения на подс.С. са опровергани по категоричен начин по делото както от
показанията на свидетелите С. Н., В. Н. и М.А., така и от приетото по делото изпълнително
дело в цялост като заверено ксерокопие/противно на твърденията във въззивната жалба,че
по настоящото дело липсвало изпълнителното дело/.Обосновано първоинстанционният съд е
дал вяра на тези трима свидетели,тъй като техните показания не си противоречат, конкретни
са,хронологично точни са,допълват се и кореспондират с причините за непредаване на
детето от подс.С. на тъжителката, констатирани от ДСИ по образуваното изпълнително дело
- въпреки наличието и знанието му за цитираното по-горе съдебно определение.И тримата
свидетели установяват, че подс.С. категорично е отказвал многократно да предаде детето на
майката, и то след влизане в сила още на определението на районния съд за определяне на
привременни мерки, когато упражняването на родителските права било предоставено на
майката. Това поведение на подсъдимия е безспорно установено по делото,че е продължило
и след постановяването на Определение №260087/27.10.2020 година по гр.д.№384/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Пазарджик,с което отново упражняването на родителските права по
отношение на детето Г. е било предоставено на майката.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че от показанията на свидетелите С.
Н. и ***** се установява по делото,че в деня след постановяване на процесното определение
- на 28.10.2020 година, тъжителката, в тяхно присъствие се обадила по телефона на
подсъдимия и го уведомила, че окръжният съд й е предоставил правата над детето, като е
поискала от подс.С. да й го предаде, за да може на следващия ден, когато детето е имало
рожден ден, да го празнуват заедно. Тези свидетели установяват също,че тогава подс.С. за
пореден път е отказал да предаде на тъжителката детето,като й е заявил, че тя повече няма да
го види. От показанията на свидетели С. и В. **** и ***** е установено също,че подс.С. от
тогава/а както се установи и пред въззивната инстанция и до момента/никога не е канил
тъжителката да се срещнат, за да й предаде детето, а само я е приканвал да отиде и да го
види, което в повечето случаи е било съпроводено с отправянето на обиди , че не е добра
майка.Този факт се установява и от множеството приети по делото като писмени
доказателства заверени копия на кореспонденция с текстови електронни съобщения между
11
подсъдимия и тъжителката.
Абсолютно е безспорно по делото,че и към настоящия момент подс.С. не е предал
детето Г. на неговата майка – въпреки категоричното му знание за горецитираното съдебно
определение на Окръжен съд-Пазарджик №260087/27.10.2020 година.
Първоинстанционният подробно е анализирал поведението на подс.С.,базирайки се
на данните от цялото изпълнително дело -както преди инкриминирания период,така и през
инкриминирания период и след него.От изпълнителното дело може да се направи изводът,че
от подс.С. години наред е демонстрирано явно нежелание да изпълнява което и да е съдебно
решение относно упражняването на родителските права по отношение на детето
Г..Обосновано първоинстанционният съд,макар и относно дати извън инкриминирания
период,е коментирал поведението за пореден път на подс.С. на 20.04.2022 година.На тази
дата,видно от протокол на ДСИ,подс.С. отново не завел детето в СРС, за да го предаде на
майката според поетия ангажимент от 09.03.2022 година.ДСИ е констатирал, че къщата,в
която живее подс.С. в ****, е била заключена и никой не отваря. ДСИ е поискал И. Н. да се
свърже по телефона със С., за да разбере къде се намира, тя осъществила телефонен разговор
с него и той казал, че били на село, а не в Казичене. Тогава ДСИ също разговарял по
телефона с подс.С., който заявил, че детето било болно и затова не го бил довел за
предаването. На въпрос на съдебния изпълнител, защо не го е уведомил за това, С. отвърнал,
че адвокатът му би трябвало да е подал молба за отлагане на предаваното, което всъщност
не било така. Освен това подс. С. не успял да даде и смислен отговор на ДСИ, защо детето
не си е вкъщи, след като е болно и той знае за насроченото за деня негово предаване.ДСИ е
информирал подс.С., че според заключението на социалния работник детето не е
отчуждено от майката/за разлика от неоснователните доводи,които се правят в обратната
насока във въззивната жалба/, след което го приканил да прояви здрав разум, да предаде
детето и да престане да пречи на майката да упражнява родителските си права, което
продължавало вече три години. В този момент подс.С. обвинил ДСИ, че го обижда и станал
агресивен,поради което бил предупреден, че ще му бъде наложена глоба в най-високия
размер.
По делото е приет и протокол от 10.05.2022 година/л.308-309 от цитираното
НЧХД/,от който е видно,че и на тази дата,въпреки уведомяването на подс.С.,същият отново
не се явил,за да предаде детето на тъжителката.Отново е бил посетен домът му в
****,където входната врата на къщата била заключена,като при разговор по телефона с
подс.С. той бил заявил,че не бил уведомен за тази дата и затворил телефона.
С оглед гореизложеното напълно обосновано първоинстанционният съд е приел,че и
от материалите по изпълнителното дело по категоричен начин се опровергава защитната
теза на подсъдимия - че не бил изпълнявал съдебното решение относно упражняването на
родителските права над детето от страна на майката, тъй като не бил уведомяван по
надлежния ред за това от страна на ДСИ. Законосъобразно съдът е коментирал също,че
престъплението по чл.182, ал.2 от НК е осъществено с простия факт на непредаването на
детето на родителя, на когото конкретното съдебно решение възлага упражняването на
12
родителските права, след като деецът - другият родител, е имал съзнанието за това, че
въпросният съдебен акт е постановен със сила на присъдено нещо за него, влязъл е в законна
сила и подлежи на изпълнение. Извършването на престъплението в този смисъл поначало не
предпоставя за изпълнението на съдебното решение да е било образувано преди това
изпълнително производство/каквото има и образувано в настоящия случай/, още повече, че
до образуване на такова се стига обикновено при неизпълнение на съдебното решение и то
именно с цел неговото принудително изпълнение, когато вече престъплението по чл.182
ал.2 от НК е факт. В този смисъл е и цитираното от първоинстанционния съд ТР № 3 от
08.12.1983г. по н.д. № 3/83г. на ОСНК на ВС на Р България.
Относно разпитаните по искане на подсъдимия свидетели по делото З. и М.:
Една част от обстоятелствата,за които говори св.З.,са извън инкриминирания
период.От друга страна и от показанията на този свидетел става ясно,че подс.С.,дори и да е
водил телефонни разговори пред него с тъжителката или да я е търсил,това е било не с цел
да предаде детето и изпълни постановеното от Окръжен съд – Пазарджик процесно
определение.Така показанията на този свидетел също не подкрепят, а напротив -
опровергава твърденията на подсъдимия, че полагал усилия да предаде детето на майката,
респективно да изпълнява съдебните решения относно упражняването от нейна страна на
родителските права, но тя отказвала това да се случи.
Същото важи и за показанията на св.М.-те касаят период,извън инкриминирания,а и
освен това и този свидетел сочи, че не е чувал подс.С. да казва на тъжителката да дойде, за
да вземе детето, а само да се види с него.
Следва да се отбележи,че желание за предаване на детето на майката от страна на
подс.С. не е демонстрирано нито пред първоинстанционния съд до приключване на делото
пред него,нито пред настоящата въззивна инстанция до приключването на настоящото
дело.От друга страна,както обосновано е отбелязал в мотивите си първоинстанционният
съд,подс.С. през инкриминирания период е бил напълно наясно,че тъжителката не се е
отказала да упражнява родителските права над детето им. Това е така,тъй като същата и
тогава,и до момента продължава активно да прави постъпки до ***** по образуваното
изпълнително производство да иска да се определят дати за предаването на детето.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита,че първоинстанционният съд
правилно,обосновано и законосъобразно е приложил материалния закон,като е приел,че от
обективна и субективна страна подс.С. е осъществил състава на престъплението по
чл.182,ал.2 от НК,като в периода 28.10.2020г. - 01.03.2021г., в гр.Пазарджик, при условията
на продължено престъпление, в качеството си на родител на малолетната Г.П. С.а, родена
на 29.10.2014г., не е изпълнил съдебно решение - Определение № 260087/27.10.2020г. по
гр.дело № 384/2020г. по описа на Окръжен съд - Пазарджик за определяне на привременни
мерки относно упражняването на родителските права от страна на майката И. Й. Н. по
отношение на детето Г.П. С.а.
Подс.С. е действал с пряк умисъл,като е съзнавал общественоопасния характер на
13
деянието си,предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването
им.
Обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че извършеното от
подс.С. престъпление по чл.182,ал.2 от НК не представлява „особено тежък случай“,като
поначало присъдата в тази й част не се обжалва от тъжителката.
По възраженията в тъжбата,че тъжителката през инкриминирания в тъжбата период
не била търсила детето си и не била предприемала действия за изпълнение на влезлите в
сила съдебни актове,както и че била дезинтересирала от съдбата на дъщеря си:
Тези твърдения във въззивната жалба се опровергават от съдържанието на приетото
по делото заверено ксерокопие на изпълнителното дело.На л.187 от изпълнителното дело се
намира молба от тъжителката Н. от 26.11.2020 година,с която тя е уведомила ДСИ при СРС
за процесното определение от 27.10.2020 година,представила е изпълнителен лист от
18.11.2020 година – за това,че упражняването на родителските права по отношение на
детето Г. са предоставени на нея,като е поискала от ДСИ да насрочи процесуално действие-
принудително отнемане на детето от неговия баща-подс.С.,като то й бъде предадено.Тъй
като това не е станало,през инкриминирания период тъжителката е подала нова молба на
13.01.2021 година до ДСИ/л.207 от изпълнителното дело/- със същото искане.До подс.С. е
била изпратена ПДИ с дата за принудително изпълнение на 25.02.2021 година.На стр.212 от
изпълнителното дело е приложена Докладна записка от ПИ Г.,в която е посочено,че във
връзка с получените призовка,ПДИ и изпълнителен лист от ОС-Пазарджик той е посетил на
два пъти адреса на дома на подс.С. в ****,като майка му е заявила,че го няма и е отказала да
й се връчат документите за сина й.Полицейският инспектор също така в края на тази
Докладна записка е посочил,че от предходни проверки е известно,че подс.С. умишлено се
укрива и не получава съобщенията от съда.Поради факта,че подс.С. не е намерен на
настоящия си адрес,изпълнението е било отложено.Безспорно е по делото,че и след него и
до момента подс.С. не е предал детето на тъжителката.
Доводите,че желанието на подс.С. да не предава детето на тъжителката било само
едно - да осигури нужното спокойствие и правилното отглеждане на детето,са също изцяло
неоснователни.От доказателствата по настоящото дело е установено,че детето нито е било
жертва на домашно насилие,както е твърдял подс.С.,нито е отчуждено от майката според
социален работник,цитиран по-горе.Предвид и наличието на процесното определение от
27.10.2020 година за определяне на привременни мерки,в което съдът ясно е посочил,че
подс.С. демонстрира явно незачитане на задължителната сила на съдебните актове и при
него е налице явно нежелание да се съобразява с обществените порядки,както и че най-
добрият интерес на детето налага до приключване на производството с влязъл в сила
съдебен акт упражняването на родителските права да бъде предоставено на
майката,защитната теза на подсъдимия,че единствено той е този,който би отглеждал
правилно детето и би му осигурил спокойствие,е изцяло опровергана.
Съдът не обсъжда доводите в допълнението към въззивната жалба,че от
първоинстанционния съд не били обсъдени доказателства,които се намирали по гражданско
14
дело №1531/2019 година по описа на РС-Пазарджик.Това не е и необходимо,тъй като по
това дело има влязло в сила съдебно решение,прието по настоящото дело,което е било
обсъдено от първоинстанционния съд и взето предвид при направените от него правни
изводи.
Направени са доводи в допълнението към въззивната жалба,че следвало настоящото
образувано НЧХД с обвинението за клевета по факти,които са предмет на досъдебно
производство/вероятно се има предвид цитираното преди това в допълнението към
въззивната жалба ДП на РП-Пазарджик по пр.пр.№1070/2020 година,което било с цел
проверка на констатирани по детето телесни увреждания/,да бъде прекратено ex lege.Тези
доводи не се направиха като искане пред въззивната инстанция,но поначало са
неоснователни,тъй като не е налице нито една от хипотезите по чл.25 от НПК,което да
обуславя прекратяване на настоящото производство по обвинението за клевета.
По вида и размера на наказанията:
Първоинстанционният съд е отчел,че подсъдимият е личност с невисока степен на
обществена опасност - доколкото не е осъждан - реабилитиран по право, липсват и данни да
е криминално проявен и не е негативно охарактеризиран.Същият е трудово ангажиран -
видно от приетите от въззивната инстанция трудов договор и допълнително споразумение
към него.
Обосновано първоинстанционният съд обаче е приел,че конкретно извършените от
подсъдимия деяния са с относително завишена степен на обществена опасност, като се вземе
предвид какви са последиците от извършването на престъплението по чл.182 ал.2 от НК, а
именно съществуващата реална опасност да настъпи отчуждение на детето към майката,
както и това, че клеветата е извършена при условията на продължавано престъпление, което
заслужава по-високата морална, социална и правна укоримост.
Обосновано съдът е приел,че отегчаващо отговорността на подс.С. обстоятелство е и
това,че същият , освен инкриминираното в тъжбата определение, не е изпълнявал и
постановеното преди това определение на районния съд - отново за определяне на
привременни мерки /за което не е било повдигнато обвинение с тъжбата/, а понастоящем не
изпълнява и влязлото в сила решение /след отказа на ВКС да допусне касационното му
обжалвана/ относно упражняването на родителските права от страна на майката.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е и това, че поради престъпно поведение на
С. детето не живяло с майка си вече повече три години,като възрастта му и това,че е
момиченце,предполага изключително присъствие на майката в живота му.Детето живее с
бащата от 06.09.2019 година/когато детето е било на 4 години,малко преди да навърши 5
години/,като към настоящия момент детето вече има навършени 8 години.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че по отношение на престъплението
15
клевета отегчаващо отговорността обстоятелство е начинът на нейното разпространение -
същата е станала достояние на изключително широк кръг от хора.
С оглед горното,отчитайки всички смекчаващите и отегчаващите отговорността на
подс.С. обстоятелства,обосновано и законосъобразно първоинстанционният съд е
приел,същият следва да бъде осъден за престъплението по чл.182, ал.2 от НК на наказание
пробация при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес
при честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година;
задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година; 120 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото за една година, както и на кумулативно
предвиденото наказание - глоба в размер на 2000 лева.
Следва да се отбележи,че така определените наказания са при явен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства,въпреки немалкото отегчаващи отговорността
на подс.С. обстоятелства,а наказанието глоба е в минималния предвиден в закона размер за
това престъпление.
За престъплението по чл.148, ал.2 вр. с ал.1, т.2 и с чл.147 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 от НК
съдът е осъдил подс.С. на наказание глоба в размер на 6000 лева, както и на кумулативно
предвиденото наказание обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на
присъдата на информационното табло в Кметство - **************** за срок от три
месеца.И по отношение на тези наказания следва да се отбележи,че те са определени при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,като размерът на определената глоба е
близък до минималния,предвиден в закона за това престъпление.
Напълно законосъобразно първоинстанционният съд е приел,че не са налице
основанията за освобождаване на подс.С. от наказателна отговорност за извършените от
него престъпления,като му се наложи административно наказание глоба - каквото искане се
прави и пред въззивната инстанция, предвид забраната по чл.78а, ал.7 от НК, тъй като се
касае за извършени от него „множество престъпления“.
Законосъобразно съдът на основание чл.23, ал.1 от НК е определил и наложил на
подс.С. едно общо най-тежко наказание - пробация с пробационни мерки по чл.42а ал.2, т.1,
т.2 и т.6 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес при честото на
явяване и подписване два пъти седмично за срок от една година; задължителни периодични
срещи с пробационен служител за срок от една година; 120 часа безвъзмезден труд в полза
на обществото за една година, както и глоба в размер на 2000 лева.Общото най-тежко
наказание пробация е определено ведно с кумулативното такова, тъй като наказанието по
чл.182, ал.2 от НК е единно - пробация и глоба, като не може да бъде разкъсвано при
условията на чл.23, ал.1 от НК.
Законосъобразно на основание чл.23, ал.2 от НК към определеното общо най-тежко
наказание пробация и глоба от 2000 лева първоинстанционният съд е присъединил
наказанието обществено порицание, което да се изпълни чрез залепване на присъдата на
информационното табло в Кметство - **************** за срок от три месеца.
16
Обосновано и законосъобразно на основание чл.23, ал.3 от НК към определеното
общо най-тежко наказание пробация и глоба от 2000 лева съдът е присъединил изцяло и
наказанието глоба в размер на 6000 лева,приемайки,че по този начин ще се постигнат в най-
пълна степен целите по чл.36 от НК-както по отношение на подсъдимия,така и по
отношение на обществото.
По предявените граждански искове:
Настоящата инстанция счита,че присъдата е законосъобразна и в частта,с която
подсъдимият С. е осъден да заплати обезщетение в размер на 3000 лева на тъжителката Н. –
за причинените от него с престъплението по чл.182,ал.2 от НК неимуществени вреди, ведно
със законната лихва върху тази сума,считано от датата на увреждането - 28.10.2020 година
до окончателното й изплащане.При определяне на този размер съдът обосновано е
съобразил продължителността на престъплението по чл.182, ал.2 от НК, възрастта на детето
и острата необходимост в този етап от живота му именно майката да го отглежда и
възпитава активно.Предвид горното настоящата инстанция намира,че този размер на
обезщетението е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и се явява справедлив.
Същото се отнася и за частта от присъдата,с която подс.С. е осъден да заплати
обезщетение в размер на 3000 лева на тъжителката Н. – за причинените от него с
престъплението клевета,посочено по-горе, неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху тази сума,считано от датата на увреждането - 10.02.2021 година до окончателното й
изплащане. При определяне на този размер съдът обосновано е съобразил вида, естеството и
смисловото съдържание на клеветническото твърдение, начина на неговото
разпространение, както и създадения в резултата на това дискомфорт у пострадалата.Освен
това следва да се отчете и обстоятелството,че в случая се касае за клевета при условията на
продължавано престъпление.Предвид горното настоящата инстанция намира,че и този
размер на обезщетението е съобразен с нормата на чл.52 от ЗЗД и се явява справедлив.
Първоинстанционната присъда е законосъобразна и в частта,с която подс.С. е осъден
да заплати на тъжителката сторените от нея разноски пред първата инстанция,както и
държавна такса върху уважените граждански искове.
С оглед гореизложеното първоинстанционната присъда като
правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива следва да бъде потвърдена,като
въззивната жалба следва да се остави без уважение-като неоснователна.
При разглеждането и решаването на делото от първоинстанционния съд не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които на това основание да
налагат отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Предвид неоснователността на въззивната жалба ще следва подс.С. да бъде осъден да
заплати на тъжителката Н. сторените от нея разноски пред въззивната инстанция за
адвокатско възнаграждение-в размер на 600 лева.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият окръжен съд
17
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 51 от 23.05.2022 година,постановена по НЧХД №
368/2021 година на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА П. Г. С. от ****,Област София,с ЕГН **********, да заплати на И. Й. Н.
от град Пазарджик,ул.“************“№2,с ЕГН **********,сторени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция-в размер на 600 лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18