№ 14372
гр. София, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110142080 по описа за 2021 година
Образувано е по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу А. Й. Й..
Ищецът твърди, че между него и ответната страна било налице облигационно
отношение, възникнало въз основа договор за продажба на топлинна енергия при общи
условия, чиито клаузи обвързвали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Твърди, че е доставял топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
София, ж.к. „.“, ул. „328“ № 7, вх.1, ет.5, ап.12, с абонатен № 398391, чиято цена не била
заплатена в предвидения в общите условия срок. Моли да бъде признато за установено по
отношение на ответната страна, че дължи следните суми: 1873,75 лв. - цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
04.03.2021 г. до изплащане на вземането, 211,05 лв. - лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 18.02.2021 г., 51,39 лв. – цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020г., ведно със
законната лихва за забава, считано от 04.03.2021 г. до окончателно изплащане на
задължението и 9,17 лв. – мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2018 г. до
18.02.2021 г. Поддържа, че за претендираните суми имало издадена в полза на ищеца
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Ответната страна е получила препис от исковата молба (при усл. на чл. 41, ал. 2 ГПК,
вкл. на адреса посочен от ответника във възражението по чл. 414 ГПК, депозирано по ч.гр.д.
№ 12800/2021 г., СРС, 63 с-в), по която не е депозирала отговор в срока по чл. 131 ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните към делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, намери, че са
1
налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Ответникът е получил съответен препис от исковата молба с указания по чл. 131 ГПК, като
не е депозирал отговор в законоустановения срок, не се е явил в първото по делото
заседание и не е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, указани са му и
последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от
неявяването му в първото заседание по делото. Налице е и предпоставката на чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК, доколкото с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства може да се направи извод, че предявените искове са вероятно основателни.
Съгласно чл. 239, ал. 2, изр. 1 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
Ето защо, решението по делото следва да се постанови при условията на чл. 238 и чл. 239
ГПК, а именно като неприсъствено решение.
Съгласно т. 12 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС с решението по чл. 422 ГПК съдът
се произнася и по дължимостта на разноските в заповедното производство. С оглед изхода
на делото, в полза на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се
присъдят и сторените разноски, както следва: 42,91 лв. - държавна такса в заповедното
производство, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство,
42,91 лв. – държавна такса за исковото производство и 100,00 лв. - юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А. Й. Й., с ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ж.к. „........“, бл. 25, вх. Г, ет. 1, ап. 70 дължИ на „Т С“ ЕАД,
с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „.....“ № 23Б, на
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и вр. чл. 86 ЗЗД, следните суми:
1873,75 ЛЕВА – главница, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „.“, ул. „328“ № 7, вх.1, ет.5, ап.12, с
абонатен № 398391 за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2021 г. до
изплащане на вземането, 211,05 ЛЕВА - мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до
18.02.2021 г., 51,39 ЛЕВА - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. ведно със законната лихва от подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 04.03.2021 г. до изплащане на вземането, 9,17 ЛЕВА -
мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение за периода от 31.03.2018 г. до
18.02.2021 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
12800/2021г. по описа на СРС, II ГО, 63 с-в.
2
ОСЪЖДА А. Й. Й., с ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. „........“, бл. 25, вх. Г,
ет. 1, ап. 70 да заплати на „Т С“ ЕАД, с ЕИК ..........., със седалище и адрес на управление в
гр. София, ул. „.....“ № 23Б сторените по делото разноски, както следва: 42,91 ЛЕВА -
държавна такса в заповедното производство, 50,00 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение
в заповедното производство, 42,91 ЛЕВА - държавна такса за исковото производство и
100,00 ЛЕВА - юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Т С” ЕАД – „Бруната България“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване (съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия:
РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3