Р Е Ш Е Н И Е №
гр. С. 21.04.2016
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети февруари
през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря А.С. и в присъствието на
прокурора Стоев като
разгледа докладваното от
съдията Алексиева гр. дело № 5504 по описа на
съда
за 2015 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от В.М.Г. срещу П. на Р.Б., с която е предявен
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след
изменението изм., бр. 98 от
2012 г. ДВ/.
Ищцата твърди, че с постановление
от 14.01.2006 г. по дознание № 6/2006 г. по описа на ДНСП-МВР била привлечена в
качеството на уличена за престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.308, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, а на 13.01.2006 г. ищцата била
задържана под стража, като задържането продължило до 17.01.2006 г., на която
дата и с постановление на прокурор при
СРП, била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите
на РБ“. Твърди се, че на 20.09.2007 г. с постановление на прокурор
наказателното производство по сл.д. № 238/06 г. по описа на СтСлС-СИО, пр.пр. №
379/06 г. по описа на СГП било спряно. Поддържа се, че с постановление за
привличане на обвиняем по сл.д. № 238/06 г. по описа на СО-СГП /ССлС/ на
13.06.2011 г. ищцата била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.212,
ал.5 /ред.ДВ, бр.92/2002 г./, вр.с ал.1, пр.1 /ред.ДВ, бр.10/1993 г./, вр. с
чл.20, ал.4, вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК.
Поддържа се, че с постановление
от 04.07.2011 г. и от 08.09.2011 г. на два пъти й е предявено разследването.
С постановление за привличане на
обвиняем по сл.д. № 238/06 г. по описа на СО-СГП /ССлС/ на 25.04.2012 г. ищцата
била привлечена отново като обвиняема за извършване на престъпления по чл.212,
ал.5 /ред.ДВ бр.92/2002 г./, вр. ал.1, пр.1 и пр.2 /ред.ДВ бр.10/1993 г./, вр.
чл.20, ал.4, вр.с чл.18, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК. Твърди се, че с
постановление за частично прекратяване на наказателното производство от
07.05.2012 г., спрямо ищцата било прекратено производството по чл.310, ал.1,
вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Твърди се, че
обвинителен акт в съда бил внесен на 08.10.2012 г., като с разпореждане от
31.10.2012 г. по н.о.х.д. № 4873/12 г., СГС, НО, 3 състав, съдебното
производство било прекратено и делото върнато на СГП за отстраняване на
допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Твърди се, че на
03.02.2014 г. ищцата отново била привлечена като обвиняема за извършени
престъпления по чл.212, ал.5 /ред.ДВ бр.92/2002 г./, вр. ал.1, пр.1 и пр.2
/ред.ДВ бр.10/1993 г./, вр. чл.20, ал.4, вр.с чл.18, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК. Поддържа се, че отново на 24.02.2012 г. била привлечена като обвиняема
повторно за абсолютно същите престъпления, за които вече била привлечена с
постановлението от 03.02.2014 г. Твърди се, че с постановление от 01.04.2014 г.
на прокурор при СГП било отменено постановлението за привличане на обвиняем, а
с постановление от 07.04.2014 г. било прекратено частично досъдебно
производство № 238/06 г., водено срещу ищцата за деянията включени в пункт 3 и
4, подточка 2 от постановлението за привличане от дата 25.04.2012 г. С
постановление от 10.04.2014 г. на прокурор при САП е потвърдено постановление
от 01.04.2014 г. в частта му относно отмяната постановленията за привличането
на ищцата към наказателна отговорност за престъпления по чл.321, ал.6, алт.1 НК
и отменено постановлението в останалата му част. Твърди се, че на 15.04.2014 г.
за пореден път ищцата била привлечена като обвиняема за извършени престъпления
по чл.256, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, вр.с чл.2, ал.2, вр.
ал.1 НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1,
вр. чл.2, ал.2, вр. с ал.1 НК. На 20.05.2014 г. бил внесен обвинителен акт, въз
основа на който е образувано н.о.х.д. № 2829/14 г. на СГС, НО, 3 състав, като с
разпореждане от 18.07.2014 г., което е окончателно, наказателното производство
срещу ищцата е изцяло прекратено. Твърди се, че през целия период от образуване
на наказателното производство-14.01.2006 г. до неговото прекратяване-18.07.2014
г. в продължение на осем години и шест месеца ищцата била обвинявана в
извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, през което време
търпяла и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки
негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, психически тормоз,
перманентно състояние на тревожност и несигурност, продължително безсъние, непрекъснат
страх от изхода на делото, неудобства и унижения. Твърди се влошаване на
психическото и емоционално състояние на ищцата, опетняване на доброто й име в
обществото, дълбоко засягане на честта и достойнството на почетен човек и
гражданин. Твърди се коренна промяна на отношението към ищцата от страна на
нейните приятели и познати, същите започнали да я избягват, ищцата изпаднала в
болезнена социална изолация. Допълнителни негативни емоционални преживявания и
унижения били причинени и от отразяването на наказателното преследване през
годините в пресата и интернет издания, достигащи до голям кръг читатели.
Воденото наказателно преследване срещу ищцата попречило и на професионалното й
развитие, причинило допълнителни негативни изживявания, притеснения,
безпокойства, стрес и тревожност, свързани с невъзможността за осъществяване на
желаната от ищцата дейност, с несигурността за финансовото й благополучие. Твърди
се, че ищцата е икономист по професия и от дълги години работата й е свързана с
предоставяне на счетоводни услуги.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 50 000 лв.,
представляваща претърпените от нея неимуществени вреди, произхождащи от
незаконното образуване и водене срещу ищцата на наказателно производство по
досъдебно производство № 238/06 г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 379/06 г. по
описа на СГП, което окончателно приключило с влязло в сила на 18.07.2014 г.
разпореждане от същата дата постановено по н.о.х.д. № 2829/2014 г. на СГС, НО,
3 състав за прекратяване на наказателното производство, ведно със законната
лихва, считано от 18.07.2014 г. до окончателното изплащане на това обезщетение.
Претендират
се и разноските направени по делото.
На
основание чл.131, ал.1 от ГПК, препис от ИМ и приложенията й е връчена редовно
на ответника П. на Р.Б. на 09.06.2015 г.
В законоустановения едномесечен
срок на 12.06.2015 г. е постъпил отговор от ответника. Поддържа се, че
наказателното производство е прекратено на основание чл.369, ал.2 от НПК, което
е извън приложното поле на ЗОДОВ. Твърди се, че не са налице доказателства,
които да установяват действително търпяни вреди, като пряк и непосредствен
резултат от обвинението. Оспорва претендираното обезщетение за неимуществени
вреди по основание и размер с твърдението, че същото е завишено, поради което е
прекомерно и не съответства на твърдените вреди, на икономическия стандарт в
България, на принципа на справедливостта, закрепен в чл.52 от ЗЗД, нито на
трайната практика на съдилищата при аналогични случаи.
В съдебно
заседание ищцата чрез процесуалния си представител поддържа предявения иск и
моли съда да постанови решение, с което да ги уважи изцяло. Претендира
направените в процеса разноски, съобразно представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва иска по
съображения подробно изложени в отговора и моли съда да постанови решение, с
което да го отхвърли изцяло. Заявява възражение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК
за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на
страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Между
страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че с постановление от 14.01.2006 г. по дознание № 6/2006 г. по
описа на ДНСП-МВР, пр.пр. № 2201/06 г. по описа на СРП ищцата била привлечена в
качеството на уличена за престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.308, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, а на 13.01.2006 г. била задържана под
стража, като задържането продължило до 17.01.2006 г., след което мярката за
неотклонение била променена в „Подписка“, който факт се установява и с
удостоверение рег. № И-12796 от 23.10.2015 г. на ГДИН. Задържането е
осъществено на 13.01.2006 г. на основание чл.70, ал.1, т.1 от ЗМВР, а с
постановления от 14.01.2006 г. ищцата е задържана за 24 часа, а впоследствие и
за срок до 72 часа. С постановление от същата дата 17.01.2016 г. на ищцата била
наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на
РБ“. Впоследствие така образуваното дознание било изпратено по подсъдност от
СРП в СГП и било преобразувано в сл.д. № 238/2006 г. по описа на СтСлС-СИО,
пр.пр. № 379/2006 г. по описа на СГП с постановление от 12.04.2006 г., като
производството по това дело било спряно с постановление на прокурор от СГП на
20.09.2007 г.
С постановление за привличане на
обвиняем по сл.д. № 238/06 г. по описа на СО-СГП /ССлС/ на 13.06.2011 г. ищцата
била привлечена като обвиняема за престъпление по чл.212, ал.5 /ред.ДВ,
бр.92/2002 г./, вр.с ал.1, пр.1 /ред.ДВ, бр.10/1993 г./ вр. с чл.20, ал.4, вр.
с чл.26, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК. С
постановления от 04.07.2011 г. и от 08.09.2011 г. на ищцата било предявено
разследването.
С постановление за частично
прекратяване на наказателното производство от 07.05.2012 г., спрямо ищцата било
прекратено производството по чл.310, ал.1, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК. Същото е било прекратено на основание чл.24,
ал.1, т.1 от НПК, т.е. деянието не е извършено или не съставлява престъпление.
По делото няма данни това постановление да е било обжалвано от обвиняемите или
протестирано от П.. В това постановление прокурорът е приел като основания за
прекратяване на наказателното производство включително и това, че е изтекла
относителната давност, както и че е изтекъл срок по-дълъг от две години от
привличането на ищцата като обвиняема.
С постановление за привличане на
обвиняем по сл.д. № 238/06 г. по описа на СО-СГП /ССлС/ на 25.04.2012 г. ищцата
била привлечена отново като обвиняема за извършване на две престъпления по чл.212,
ал.5 /ред.ДВ бр.92/2002 г./, вр. ал.1, пр.1 и пр.2 /ред.ДВ бр.10/1993 г./, вр.
чл.20, ал.4, вр.с чл.18, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК. На 08.10.2012 г.
ответникът внесъл в съда обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д.
№ 4873/12 г., СГС, НО, 3 състав. С разпореждане от 31.10.2012 г. съдебното
производство по това дело било прекратено и делото върнато на СГП за
отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
След връщане на
делото на ДП на 17.12.2013 г. четирите обвиняеми, между които и ищцата Г. са подали чрез своя защитник-
адв.Таков молба до СГС по реда на чл.369, ал.1 вр. чл.368, ал.1 от НК.
С определение № 138 от 17.01.2014
г. по н.ч.д. № 75/14 г. на СГС, 26 състав и по молба на ищцата и други
обвиняеми, съдът предоставил на ответника тримесечен срок за внасяне на
обвинителен акт в съда, споразумение за решаване на делото, или прекратяване на
наказателното производство.
На 03.02.2014 г. ищцата отново
била привлечена като обвиняема за извършване на две престъпления по чл.212, ал.5
/ред.ДВ бр.92/2002 г./, вр. ал.1, пр.1 и пр.2 /ред.ДВ бр.10/1993 г./, вр.
чл.20, ал.4, вр.с чл.18, ал.1, вр. с чл.2, ал.2 от НК. С постановление от 24.02.2012
г. на ищцата била привлечена повторно като обвиняема за същите престъпления.
С постановление от 01.04.2014 г.
на прокурор при СГП било отменено постановлението за привличане на обвиняем от
03.02.2014 г. С постановление от 10.04.2014 г. на прокурор при САП е потвърдено
постановление от 01.04.2014 г. в частта му относно отмяната постановленията за
привличането на ищцата към наказателна отговорност за престъпления по чл.321,
ал.6, алт.1 НК и отменено постановлението в останалата му част.
С постановление от 15.04.2014 г. ищцата отново е
привлечена в качеството й на обвиняемо лице за извършени две престъпления по
чл.256, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, вр.с чл.2, ал.2, вр.
ал.1 НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1,
вр. чл.2, ал.2, вр. с ал.1 НК.
На 20.05.2014 г. бил внесен
обвинителен акт, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 2829/14 г. на СГС,
НО, 3 състав. Срещу ищцата е внесено обвинение за извършени от нея две
престъпления по чл.256, ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, вр.с
чл.2, ал.2, вр. ал.1 НК и по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с
чл.18, ал.1, вр. чл.2, ал.2, вр. с ал.1 НК.
С разпореждане от 18.07.2014 г.,
което е окончателно, наказателното производство срещу ищцата е изцяло
прекратено на основание чл.369, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.368, ал.1 от НПК.
Пред
настоящата инстанция са разпитани свидетелите К.Ц. Х. Е.С.И..
Свидетелката
Х. установява, че познава В. от 13 години. Знае, че имала проблем, че били
задържани, имало обиск в офиса, в който работели. След образуване на наказателното
производство ищцата вече не била същата. Била много разстроена, много
притеснена от изхода на делото. Свидетелката и ищцата започнали да се виждат
по-рядко. Установява, че ищцата преустановили почти работа, защото почти всички
клиенти ги напуснали. Свидетелката лично присъствала на срещи, на които идвали
клиенти и се отказвали от услугите на ищцата, защото след обиска били задържани
документите на хората. Наказателното производство продължило 7 или 8 години.
Окончателно приключил лятото на 2014 г. Ищцата била видимо депресирана,
постоянно плачела. Не е същия човек отпреди задържането, дори и след
прекратяване на наказателното преследване, ищцата има проблеми. Свидетелката
установява, че ищцата и тя имат общи познати, които спрели до комуникират с нея
и имало подмятания от сорта: „те са престъпници и незнам защо говориш с тях“.
Свидетелят И.
установява, че е клиент на счетоводната къща от 2004 г., а В. познава от 2002
г.-2003 г. В. била съвсем нормален, грижовен човек, трудолюбив, всеотдаен, но
след наказателното производство настъпила коренна промяна в нея. Ищцата се
затворила в себе си, комуникацията с нея станал много трудна. Промяната в
ищцата е останала въпреки, че производството е приключило. Свидетелят
установява, че вече не ползва счетоводните й услуги, защото с наказателните
производства коренно се променил работния процес на кантората, поради което
лично свидетелят ползва други счетоводни услуги в момента.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са,
непротиворечиви и последователни.
При така
установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:
Предявените против П. на РБ искове са с
правно основание чл.2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/.
Материалноправната претенция на ищцата се обосновава с
отговорността на държавата за незаконната дейност на нейните правозащитни
органи. Случаите на тази отговорност са казуистично изброени в чл. 2 от ЗОДОВ. Държавата дължи обезщетение на всеки гражданин при
незаконно обвинение в извършване на престъпление.
При това
положение и имайки предвид гореизложената фактическа обстановка, както и
твърдените обстоятелства по делото, то ищцата трябва да докаже относно основателността на иска си:
На първо място субекта на
извършеното деяние, а именно - надлежен правозащитен орган, което безспорно е
установено в настоящия процес.
Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за
обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1 и чл. 2 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или
бездействия, са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са
съответните държавни органи - юридически лица, а не техните териториални
поделения или обособени структури без правосубектност. Налице е пасивна
легитимация на ответника.
П. на Р.Б. е юридическо лице на бюджетна
издръжка със седалище гр. С. - чл. 137 ЗСВ.
На второ място ищцата следва да докаже
факта на деянието, което в случая се заключава в обвинения в извършване на престъпления, ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление.
Фактът на деянието не е бил
спорен между страните и се установява, както с представените с исковата молба
писмени доказателства, така и с приобщеното към настоящото дело като
доказателство сл.д. № 238/2006 г. по описа на СтСлС-СИО, пр.пр. № 379/2006 г.
по описа на СГП.
Ищцата е била обвинения в
извършване на следните престъпления:
С постановление от 14.01.2006 г.
по дознание № 6/2006 г. по описа на ДНСП-МВР, пр.пр. № 2201/06 г. ищцата е
обвинена в извършване на престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.308, ал.1, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като във връзка с това обвинение на
13.01.2006 г. била задържана под стража, като задържането продължило до
17.01.2006 г., след което мярката за неотклонение била променена в „Подписка“.
Наказателното производство по това обвинение било прекратено с постановление за
частично прекратяване на наказателното производство от 07.05.2012 г. на
основание чл.199, чл.234, ал.8, чл.243, ал.1, т.1 и 2, вр. с чл.24, ал.1, т.1 и
чл.243, ал.2 и ал.3 НПК.
С постановления от 13.06.2011 г.,
25.04.2012 г., 03.02.2014 г., 24.02.2014 г., 15.04.2014 г. по сл.д. № 238/06 г.
по описа на СО-СГП /ССлС/ ищцата и била обвинена за извършени от нея две престъпления по чл.256, ал.2,
вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, вр.с чл.2, ал.2, вр. ал.1 НК и по
чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл.2, ал.2,
вр. с ал.1 НК.
Наказателното производство по
тези обвинения е било прекратено с влязло в сила на 18.07.2014 г. разпореждане
от същата дата, постановено по н.о.х.д. № 2829/2014 г., СГС, НО, 3 състав на
основание чл.369, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.368, ал.1 от НПК.
Прекратяване на производството по
този ред попада в хипотезата на чл.2, ал.2, т.3 /предишна т.2/ ЗОДОВ. По този
въпрос е налице задължителна съдебна практика обективирана в постановен по реда
на чл.290 ГПК Решение № 248 от
16.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 440/2014 г., IV г. о., ГК и др.
Прието е, че прекратяването на наказателното производство
от съда, в случаите, когато обвиняемият е поискал разглеждането на делото в
съда, и когато П. е внесла обвинителен акт, но на досъдебното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, и делото е върнато за
отстраняването им, и когато то не е внесено в съда в едномесечен срок /чл. 369 НПК/, по своето същество е санкция срещу П., която не е реализирала в
разумен срок /чл. 6 от Конвенцията за защита на правата и основните свободи/
наказателната репресия срещу обвиненото лице. Случаите, при които бездействието
на П. да отстрани допуснати процесуални нарушения и да внесе делото в съда в
едномесечен срок, имат за последица прекратяването на наказателното
производство от съда на основание чл.
369, ал. 4 НПК, следва да бъдат подведени под хипотезата на недоказаност на
обвинението, недоказаност на участието на обвиняемия в престъплението /чл.
243, т. 2 от НПК/, което съответства на основанието за търсене на
отговорност за вреди по чл.
2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ - деянието не е извършено от лицето. Прекратяването
на наказателното производство от съда на основание, че П. бездейства - не
отстрани процесуалните нарушения и не внесе делото в съда, с оглед хипотезите
на чл.
2, т. 2 от ЗОДОВ е прекратяване на наказателното производство поради
недоказаност на обвинението - че деянието, за което деецът е обвинен не е
извършено от него.
На следващо място ищцата безспорно
с ангажираните гласни доказателства установи и фактът на причинените й
неимуществени вреди, изразяващи се в изживени емоционални страдания - негативни
чувства от факта на обвиненията, изолиране от близки и приятели, не желание да се вижда с тях. Установи се,
че в резултат на незаконно повдигнатите обвинения са накърнени честта и
достойнството на ищцата, опетнен е професионалния й авторитет и доброто име в
обществото. Доколкото обвиненията са били непосредствено свързани с
упражняваната от ищцата професия и в резултат на същите като доказателства по
образуваното наказателно производство са изземвани счетоводни документи на
обслужвани от ищцата фирми, то безспорно това е довело до загуба на клиенти и
до невъзможност ищцата да упражнява професията си през дългия период на
обвинението, продължил осем години и шест месеца.
Настъпването на неимуществени
вреди не се презюмира по силата закона, поради което установяването на този
факт е в доказателствена тежест на ищцата.
Ищцата доказа при
условията на пълно и главно доказване претърпени от нея и описани по-горе
неимуществени вреди като пряка и непосредствена последица от незаконно
повдигнатите й общо три обвинения.
По делото се установява, че
ищцата е претърпяла в
по-голяма степен неудобства в резултат на тези
обвинения и на взетите спрямо нея мярка за неотклонение и мерки за процесуална принуда.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че на 13.01.2006 г. ищцата била задържана под стража,
като задържането продължило до 17.01.2006 г., след което мярката за
неотклонение била променена в „Подписка“, както и че от 17.01.2016 г. на ищцата
била наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите
на РБ“.
Тези обстоятелства съдът също
преценява при определяне на един по-голям размер на обезщетението за търпените
неимуществени вреди.
И на
последно място ищцата следва да докаже вида на претърпените от нея вреди – неимуществени
и имуществени по чл. 4 на ЗОДОВПГ, както и причинно-следствена връзка между
вредите и неправомерните актове на държавния орган, т. е. факта на деянието,
което както бе посочено по-горе безспорно се установява от ангажираните от ищцата
писмени и гласни доказателства.
Съгласно ППВС
№ 4/1968 г. при определяне обезщетението за неимуществените вреди следва да
се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди.
Размерът на обезщетението се определя от съда по справедливост като се извършва
преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства.
Софийски градски съд намира, че искът за
обезщетение за причинени неимуществени вреди е основателен в размер на 25 000 лв., тъй като в този
размер е съобразен със
събраните по делото доказателства, с принципа на справедливост по чл. 52 от ЗЗД и е адекватен да
репарира претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед на горното
искът следва да бъде уважен за сумата от 25 000 лв. и отхвърлен за
разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 50 000 лв.
Този размер удовлетворява обществения
критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически
условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото.
При определяне на размера, съдът следва да вземе
предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищцата неимуществени вреди-това са продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил незаконно обвинен.
В конкретния случай наказателното
производство е продължило над осем години, за кратко време ищцата е била
задържана, след което спрямо нея е взета най-леката мярка за неотклонение
„Подписка“, но е била взета и мярка за процесуална принуда-забрана за напускане
пределите на страната, което е довело до ограничения на свободата на
придвижване на ищцата, била е обвинена в извършване на тежки умишлени
престъпления-общо три на брой.
По претенцията за лихви. Такива се
дължат от влизане в сила на двете постановления за прекратяване на производството.
Видно от доказателствата по делото окончателно производството е прекратено на
18.07.2014 г.-това е и денят на увреждането, поради което претенцията за лихви
като основателна и доказана ще следва да бъде уважена.
С оглед изхода на делото,
заявеното искане от процесуалния представител на ищцата и на основание чл.78,
ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата
направените от нея разноски в настоящото производство, съобразно уважената част
от исковете.
Ответникът
дължи горните разноски на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която
разпоредба, ако искът бъде
уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
Неоснователно е възражението на
ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
1000 лв., което заплащане е удостоверено с приложения по делото договор за
правна защита и съдействие от 16.02.2016 г. При цена на иска 50 000 лв.,
минималното адвокатско възнаграждение е в размер на 2 030 лв., т.е.
уговореното и платено възнаграждение е под този размер.
Предвид горното ответникът ще
следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 505 лв. разноски направени
от нея пред настоящата инстанция за заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от иска.
Така мотивиран Софийски градски
съд, първо гражданско отделение, І-6 състав
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ /в редакцията на нормата след изменението изм., бр. 98 от 2012 г. ДВ/ П. на Р.Б., гр. С., бул. „****” № *,
Съдебната палата, да заплати на В.М.Г., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***
да заплати на ищцата сумата от 25 000
лв. /двадесет и пет хиляди лв./, представляваща претърпените от нея
неимуществени вреди, произхождащи от незаконното образуване и водене срещу ищцата
на наказателно производство по дознание № 6/2006 г. по описа на ДНСП-МВР,
пр.пр. № 2201/06 г., привличането на ищцата като обвиняема на 14.01.2006 г. за
извършване на престъпление по чл.310, ал.1, вр. с чл.308, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.26, ал.1 от НК, което обвинение е прекратено на основание
чл.199, чл.234, ал.8, чл.243, ал.1, т.1 и 2, вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.243,
ал.2 и ал.3 НПК с постановление за частично прекратяване на наказателното
производство от 07.05.2012 г., както и за привличането й като обвиняема на 13.06.2011
г., 25.04.2012 г., 03.02.2014 г., 24.02.2014 г., 15.04.2014 г. по преобразуванато
дознание в сл.д. № 238/06 г. по описа на СО-СГП /ССлС/ за извършени от нея две престъпления по чл.256,
ал.2, вр.с ал.1, вр. с чл.20, ал.4, вр.с ал.1, вр.с чл.2, ал.2, вр. ал.1 НК и
по чл.210, ал.1, т.2 и т.5, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1, вр. чл.2,
ал.2, вр. с ал.1 НК, като наказателното производство е приключило окончателно с
влязло в сила на 18.07.2014 г. разпореждане от същата дата, постановено по
н.о.х.д. № 2829/2014 г. на СГС, НО, 3
състав на основание чл.369, ал.2, вр. ал.1, вр. с чл.368, ал.1 от НПК, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2014 г. – датата на влизане в сила на разпореждането
за прекратяване на наказателното производство до окончателното изплащане на
това обезщетение, КАТО ОТХВЪРЛЯ този иск като неоснователен за разликата над 25 000
лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв., ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл.78, ал.1 от ГПК сума в размер на 505
лв. /петстотин и пет лв./ разноски направени от ищцата пред настоящата
инстанция.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: