Решение по дело №330/2024 на Административен съд - Враца

       Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК (Административно-процесуален кодекс), във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закон за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

         Образувано е по ЖАЛБА на Е.П.К., живущ в *** /към момента на подаване на жалбата до КЗД/, с регистриран постоянен адрес ***, предявена чрез пълномощник * А.К. от ***, ***, срещу Решение № 378/13.04.2021г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) – гр. София, постановено по преписка № 27/2019 г., с което е установено, че * *и ** на Р. Б., К.К., не е извършил нарушение на ЗЗДискр по смисъла на § 1, т. 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗЗДискр. – „**“, „*“ и „**“.

В жалбата се излагат подробни съображения за постановяване на решението в противоречие с материално-правните разпоредби, доколкото КЗД намира, че не е осъществено нарушение на забраната за „*“ по смисъла на § 1, т. 1 във вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., тъй като процесното изказване на ответника в административното производство „не е насочено към конкретно лице“. Жалбоподателят Е.К. се почувствал*, защото е възприел изявленията и защото принадлежи към групата лица, обособени на основата на защитен по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак. Когато изявлението е насочено срещу * и е възприето от лице от * произход, като това поведение ****** то съставът на нарушението е осъществен. Позовава се на практиката на ЕСПЧ /Европейски съд по правата на човека/ и СЕС /Съда на Европейския съюз/.

Настоящето производство е второ по ред пред АдмС Враца.

С Решение № 109/13.04.2023г. по адм.дело № 695/2022г. по описа на АдмС Враца е било отменено Решение № 378/13.04.2021г. на КЗД, в частта,  в която е установено, че с направеното в ефира на ********************** и разпространено чрез социални мрежи изказване, ** на Р.Б. не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1 т.1 от същия закон * и е оставил без уважение молбата на Е. К. с вх. № 44-00-160/17.01.2019г., върнал е делото в отменената част, като преписка на КЗП за ново произнасяне, като е оставил в сила решението на КЗД в останалата част /за липсата на “******“/.

По касационна жалба на Министъра на отбраната на Р.Б. /Д. Ж. С./  е образувано адм.дело № 6468/2023г. по описа на Върховния Административен съд /ВАС/ на РБ /.

С Решение № 5460/07.05.2024г. по адм.дело № 6468/2023г. на ВАС е обезсилено Решение № 109/13.04.2023г. по адм.дело № 695/2022г. по описа на АдмС Враца и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Прието е от състава на ВАС, че в производството пред АдмС Враца е участвала ненадлежна страна – заинтересованата страна **, който не е бил конституиран като страна и съответно не е участвал в административното производство, приключило с обжалвания пред АдмС Враца акт. Дадено е указание да се конституира и проведе съдебно производство с участието на надлежните страни – жалбоподателят, ответникът – органа постановил обжалвания акт и като заинтересована страна – К.К..

Следва да се отбележи, че жалбата въз основа на което е образувано настоящето дело против решението на КЗД, първоначално е подадена до АССГ /Административен съд София – град/,който с Определение № 8817/09.11.2022г. по адм.дело № 9872/2022г. на АССГ прекратява производството по делото  и същото е изпратено по подсъдност на Административен Съд - Враца, с оглед разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 1-во от АПК вр. чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр.

В с.з. жалбоподателят Е.К., редовно призован не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител * А.К. е депозирана молба /на л.12 от делото/, с която не се възразява да се даде ход на делото, а по същество на спора поддържа изложените в жалбата съображения. Иска се отмяна на оспореното решение на КЗД, като се поддържат дадените писмени бележки от 24.01.2023г. /на л.21-24 от адм.д. № 695/2022г. на АдмС Враца/. В писмените бележки са доразвити доводите в жалбата, като се претендират и разноски.

 Ответникът, Комисия за защита от дискриминация, редовно уведомен, не се представлява в с.з. От упълномощен процесуален представител /л.25/ - ** М.С., са депозирани писмени бележки /на л.26-27/, в които оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Изложени са доводи, че КЗД е осигурила пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред нея производство, обсъдила е всички представени по преписката доказателства, въз основа на които е установено, че в изказването не се съдържат словесни изрази, насочени срещу конкретен субект и изпол-званите думи не носят негативно послание. Направено е позоваване на чл. 39, ал.1 от Конституцията на Р Б, съгласно който всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово – писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, както и препратка към чл. 10 от ЕКЗПЧ и чл. 19 от Международния пакт за граждански и политически права. В случая се касае за субективно възприятие от страна на жалбоподателя на думи, в които е посочен определен етнос, но не може да се приеме, че с тях са ………………………... Иска се отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Заинтересованата страна, К.К. ***, редовно призован не се явява и не се представлява в с.з. От същия са постъпили писмени Становище по същество /л.18-20/ и Становище /л.34-35/. Изразено е становище, в становището по същество, че със своите изказвания, направени по времето на посещението в ***, които са излъчени в няколко национални ефира не е извършил дискриминация, съобразно смисъла на закона към **, в каквато насока се излагат подробни доводи. Иска се оставяне без уважение и отхвърляне изцяло на жалбата на Е.К. срещу решение № 378/13.04.2021г. на КЗД. Сочи се, във второто становище, че е налице съществено процесуално нарушение, което е основание за прекратяване на производството, а именно - наличие на две висящи производства за едно и също претендирано нарушение, което е в нарушение на принципа „non bis in idem“ прогласен в чл. 4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. От друга страна се твърди, че е изтекъл и давностния срок за преследване по чл. 52 ал. 1 от ЗЗДискр. или по  чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 80 и чл.81 от НК. Иска се прекратяване на производството или в условията на евентуалност - оставяне без уважение и отхвърляне изцяло на жалбата на Е.К. срещу решение № 378/13.04.2021г. на КЗД.

Административният съд, като се запозна с доводите на страните и доказателствата в административната преписка и след служебна проверка съгласно  разпоредбата на чл. 168 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 Жалбата е ДОПУСТИМА. В тази насока са изложени съображения от съда в определението за насрочване на делото № 925/13.05.2024г., а именно – по преписката на КЗД от процесуалния представител е депозирана молба вх. № 44-00-63/09.01.2020г. за промяна на адреса за призоваване и съобщения, а именно ***, ** /на л.107 от дело АССГ, л.117 от адм.преписка/, ведно с пълномощно. На този адрес от страна на КЗД не е изпращано съобщение за връчване на решението  и  липсват  такива  данни по преписката. След като е заявен от жалбоподателя Е.К., чрез процесуалния му представител друг адрес за призоваване и съобщения, адм.орган е следвало да го съобрази и  да изпрати препис от решението, именно на този адрес, за да се приеме че е налице редовно връчване на решението. Жалбоподателят е бил призован именно на този адрес  за  заседанието на КЗД и пълномощника му се е явил на заседанието, видно от протокола /на л.135 от дело АССГ, л.153 от адм. преписка/. По отношение на жалбоподателят не е налице редовно връчване на решението и не може да се приеме, че същото е влязло в сила. От данните по преписката  е видно, че  процесуалния представител на жалбоподателя се е запознал с решението на 06.10.2022г.,а  жалбата е  депозирана на 14.10.2022г., чрез адм.орган, поради което следва да се приеме че е подадена в срок и същата е допустима за разглеждане в настоящото производство.  

От приетата като доказателство административна преписка /приложена към приложеното адм.дело № 9872/2022г. на АССГ/, се установява, че производството пред Комисия за защита от дискриминация /КЗД/ – София, е образувано въз основа на подадена жалба от Е.П.К., живущ в тогава в ***, с дата от 17.01.2019г., заведена с вх. № 44-00-160/ 17.01.2019 г., при КЗК,  с последващо допълнение вх. № 44-00-60/09.01.2020 г., с твърдения за осъществена дискриминация по отношение на него от „гражданина К.К.“ /л.15 от дело АССГ/, с последващо уточняване в допълнението /л.103 от дело АССГ/, че същия е „***“, за изявления на същия, направено на  08.01.2019 г. в *** и отразено широко в национални медии, с което е нарушил забраната за „*“ по смисъла на чл. 5 във вр. § 1 т.1 от ДР на ЗЗдискр. по признак „**“, предвид на това, че жалбоподателят е от **. Не се поддържа твърдението за осъществена дискриминация и по признак „**“.

 Към жалбата има приложена Декларация по чл. 6 ал. 2 т. 2 от Правила за производство пред КЗД,от жалбоподателя Е.К. с дата от 14.01.2019г. В декларацията е декларирано, че към момента на подаване на настоящата жалба няма заведено дело или висящо производство по същия спор и/или на същото правно основание между същите страни, пред съд /л.16 дело АССГ/

С Разпореждане № 134/04.02.2019 г. на председателя на КЗД /л.21 дело АССГ/ по жалбата е образувана преписка № 27/2019г., като предвид изложе-ните в нея твърдения за дискриминация по признак „**“ и „**“, преписката е разпределена на 5-членен състав, с поименно изброени членове и със съответни указания до страните за разпределение на доказателствената тежест, за които същите са били надлежно уведомени. Уведомен е жалбоподателят Е.К. /л.22/. На заседание на състава /л.23/  е взето решение и за председател е определена В. С., докладчик по преписката О. К. и за *** е предложено да бъде определен служителят от отдел „Специализирано производство“ Г. С., за което е уведомен Председателя на КЗД. С  разпореждане № 175/14.02.2019 г. /л.24/ по искане на докладчика по преписката е определен служителят Г. С., да извършва необходимите действия, свързани с проучването по преписката, като ги съгласува  с  докладчика.

С Доклад за отвод вх. № 12-11-513/18.02.2019 г. /л.25 от дело АССГ/  един от членовете на състава – П.К. е поискал от председателя на КЗД да бъде отведен от разглеждането на преписката, поради обстоятелството, че при евентуалното му участие в състава, би встъпил в преписката с предварителна нагласа за резултата, тъй като има предварително формирано мнение по изхода от казуса. С Разпореждане № 234/11.03.2019 г. /л.26/ на председателя на КЗД е извършена промяна в състава, като П. К.е заменен от Н. А.

На основание чл. 60, ал. 1 от ЗЗДискр. и чл. 26 от Правилата за производство пред КЗК е изготвен доклад - заключение на докладчика /л.27/  в който е  обобщена преписката, с предложение за насрочване на открито заседание с призоваване на страните и съответни указания до тях.

Представени са протоколи от проведени заседания на КЗД от 11.07.2019 г. /на л.58-59 от дело АССГ/, на която дата не е даден ход поради нередовно уведомяване на жалбоподателя, от 11.10.2019 г. /л. 88-92 АССГ/ на която дата е първото заседание и Комисията е разяснила на страните възможността за започване на помирителна процедура по чл. 62 от ЗЗДискр. и е предоставила възможност за допълнителни консултации. Споразумение не е постигнато и на следващото заседание с протокол от 15.01.2020 г. /л. 112-119 АССГ/ преписката е обявена за разглеждане по общия ред, с приемане и приобщаване на всички събрани доказателства, с което преписката е изяснена от фактическа страна и е обявена за решаване, като е даден 7-дневен срок на страните за депозиране на писмени бележки. Такива са депозирани от процесуалния представител на жалбоподателя. В писмена защита /л.120-125 от дело АССГ/ са изложени подробни аргументи, че с изявлението си в ***: „************************************************* .“, за което като доказателства са събрани DVD носители от *, *, * и др. електронни медии, К.К. е осъществил състава на „*“ по смисъла на чл. 5 във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр.

На закрито заседание /л.128/  решаващия състав на КЗД е констатирал, че в последното заседание е взел участие член на КЗД, който вече е депозирал своя отвод, което е процесуално нарушение и с Решение № 327/12.06.2020 г. е отменено взетото на основание чл.63, ал.2 от ЗЗДискр. протоколно решение от 15.01.2020 г., с което преписката е обявена за решаване и производството е върнато на фаза „открито заседание“, за което страните са уведомени.

Комисията е провела следващото открито заседание по образуваната преписка № 27/2019 г., видно от представения по делото протокол от 10.02.2021 г./л.137/, за което страните са били надлежно уведомени. На същото редовно заседание на страните е отново указана възможността за започване на помирителна процедура по чл.62 ЗЗДискр., но споразумение не е постигнато и разглеждането на преписката е продължило по общия ред. След изслушване на становищата на страните във връзка със събраните по преписката доказа-телства, Комисията е приела, че преписката е изяснена от фактическа страна и е обявена за решаване, като е даден 7-дневен срок на страните за представяне на заключителни писмени становища.

Последвало издаване на оспореното в настоящото производство Решение № 378/13.04.2021 г., по преписка № 27/2019 г. /на л.175-177 от дело АССГ/, с което КЗД е установила, че К.К., заместник министър-председател на Р.Б. и Министър на отбраната на Р.Б., не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на §1, т.1, т.5 и т.6 от ДР на ЗЗДискр. – „**“, „*“ и „**“. Оставена е без уважение жалбата на Е. П.К., вх. № 44-00-160/ 17.01.2019г.

В мотивите на обжалваното решение е прието, че изказванията на министъра, в контекста на интервюто и действително вложения в него смисъл не се съдържат оскърбителни квалификации по отношение на *, *******, а по своята същност са неодобрение на ******. Акцентът на изказванията е върху това, че съществува проблем свързан с неправомерни действия на граждани към служителите на реда, както полицейски служители, така и военнослужещи. Посоченото е израз на гражданска позиция и усилие да се създаде нетърпимост към явлението и участниците. Съставът е приел, че изказванията изразяват неодобрението на автора им, към действията на извършителите на противоправното деяние, но по никакъв начин не обективират *************************. Критичният тон на изказването не накърнява баланса между свободата на словото и не съставлява нарушение на дискриминационните забрани. Толерантността към различния и закрилата на основните свободи не представляват задължение на едно лице или група лица да изказват само мнения, които биха били одобрени от всички останали или конкретно малцинство.

В оспореното решение на КЗД е посочено, че е установено безспорно, че в ефира на ************  **************************************************************************************************Именно за тези изказвания е прието, че не е извършено нарушение на  ЗЗДискр.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните, съдът  прави  следните  правни изводи:

Обжалваното решение е постановено от компетентен орган - Комисията за защита от дискриминация, в пределите на предоставените в чл. 65 от ЗЗДискр. правомощия и има съдържанието, изискуемо от чл. 66 от същия закон. В проведеното производство пред КЗД не са допуснати съществени нарушения на разпоредбите на чл. 50- 70 от ЗЗДискр. Производството пред КЗД е започнало по инициатива на настоящия жалбоподател Е.К., в съответствие с чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. С разпореждане № 134/04.02.2019 г. на председателя на КЗД по жалбата е образувана преписка № 27/2019г., като предвид изложените в нея твърдения за дискриминация по признак „**“ и „**“, преписката е разпределена на 5-членен състав, в съответствие с изискванията на чл.48, ал.3 от ЗЗДискр. Докладчикът на състава е извършил процедурата по проучване, при която са събрани допустими и относими доказателства, необходими за пълното и всестранно изясняване на случая. Проведени са открити заседания на състава, като на страните е указана възможността за помирителна процедура по чл. 62 от ЗЗДискр. и след като споразумение не е постигнато, е дадена възможност за изразяване на становища и представяне на доказателства за изясняване на обстоятелствата от значение за случая.

Спазени са изцяло и изискванията на Правилата за производство пред  КЗД, издадени в изпълнение на чл. 13 от АПК и на основание чл. 7 т. 6 от Правилника за устройство и дейността на КЗД /правилата са публикувани в сайта на КЗД/.

Предвид на горното, съдът приема, че не са налице отменителните основания по  чл. 146, т.1, т. 2 и т. 3 от АПК за цялостна отмяна на обжалваното решение.

            Обжалваното решение, обаче е постановено при ЧАСТИЧНО неправилно прилагане на материалния закон, което е основание за отмяна по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК,  на оспорения акт в една част, за което са налице отменителните основания по чл. 146, т.4 от АПК, вр. § 1, т.1 от ДР на ЗЗДискр.

Неправилен е изводът, обективиран в решението на КЗД, че понеже цитираното по-горе изказване и контекста, в който е направено не е насочено към конкретно лице, в случая жалбоподателя Е.К. и словесните изрази не са насочени към конкретен субект, не е налице нарушение по смисъла на чл. 5, вр. с §1, т. 1 от ЗЗДискр., а именно - “*“.

Такова разбиране противоречи на същността на предвидената от законодателя възможност дискриминационното отношение да бъде осъщест-вено в словесна форма, посредством формулирането на обидни и принизяващи изказвания, които засягат не конкретно лице, а цяла група лица, по причина и въз основа на притежаван от тях характерен общ признак, обхванат от закрилата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДискр., а именно по признак „**“.

В тази връзка практиката на Върховния административен съд /ВАС/, с която административните съдилища следва да се съобразяват, е последова-телна във възприемане на становището, че за съставомерността на деянието по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. не е наложително с поведението си дискриминаторът да е накърнил достойнството на конкретно определено лице, стига със същото да се засягат интересите на определена социална група, формирана по расов, етнически, религиозен, политически, национален, социален, сексуален или друг защитен от закона признак – Решение № 607/14.01.2009 г. по адм. дело № 10911/2008 г., седмо отделение, Решение № 12259/14.09.2012 г. по адм. дело № 1916/2012 г., петчленен състав на Втора колегия, Решение № 16554/11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г., седмо отделение, Решение № 4328/02.04.2018 г. по адм. дело № 70/2017 г., пето отделение, Решение № 7269/15.05.2019 г. по адм. дело № 11803/2017 г., пето отделение и по повод същото изказване - Решение № 6976 от 09.06.2021 г. по адм. дело № 11591/2020 г., пето отделение и Решение № 8085/ 28.06.2024г. по адм.дело № 2122/2024 г. на пето отделение на ВАС.

Не може да бъде споделено и виждането на съставът на КЗД, че акцентът на изказванията на заинтересованото лице К.К.,  е върху съществуващ проблем свързан с неправомерни действия на граждани към служителите на реда и е израз на гражданска позиция и усилие да се създаде нетърпимост към явлението и участниците, а критичният тон на изказването, не накърнява баланса между свободата на словото и не съставлява нарушение на дискриминационните забрани.

Противно на изложеното в оспореното решение,  процесното изказване на заинтересованата страна К.К., тогава заместник министър председател и министъра на отбраната на РБ, в което се съдържат негативни коментари спрямо * като цяло, надхвърля допустимото в случая отрицателно отношение към коментираните прояви на тежки престъп-ления от съответните лица и излиза от контекста на обсъждания конкретен инцидент, по повод на който е направено изявлението на министъра от ***. Оспореното като дискриминационно изказване не изразява критичната гледна точна на неговия автор единствено и само по отношение на извършителите на въпросните тежки престъпления. Използваните изразни средства носят ясното и недвусмислено послание, че негативните характе-ристики, относими към точно определени лица, за които е установено, че са извършители на престъпления, се приписват на цялата * общност посредством използвания похват на обобщаването. Използваните изрази „…***********************************************“, представят цялото * население в страната под знака на ****, дадена по повод извършването на конкретно престъпно деяние от едно или повече лица, представители на * етнос. Говорейки за * етническо малцинство в неговата цялост, назовано с общото наименование „***“, се създава внушението и се отправя посланието, че описаните негативни свойства се отнасят до всеки един от представителите на тази общност. Подобно обобщаване на личностите на всеки, който се самоопределя като * и стереотипизиране на образа на * като „*“ членове на обществото, спрямо които търпимостта на българите „се изчерпва“, без съмнение може да *** на представителите на етническата група, като същевременно допринася за създаването на ******************************************* Това неминуемо *, а следователно и накърнява *******************, които се определят етнически като*, защото ги представя с колективния, стигматизиращ образ на правонарушители.

В тази връзка по аналогичен казус, във връзка със същото изказване на К.К., ***, ВАС фактически на два пъти (Решение № 6976/09.06.2021г. по адм. дело № 11591/2020 г. и Решение № 8085/28.06.2024г. по адм.дело № 2122/2024г.) се е произнесъл в същия смисъл, позовавайки се на практиката на ЕСПЧ, според който „..всяка негативна стереотипизация на група, когато достигне до определено ниво, е в състояние да засегне чувството за идентичност на групата и чувствата на самоуважение и самочувствие на членовете на групата. В този смисъл, тя може да се разглежда като засягаща правото на личен живот на членовете на групата“, гарантирано в чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, в чийто обсег попадат и правото на добро име в обществото и на лично достойнство, както и ненакърнимостта на личната идентичност, в случая – проявена чрез защитения от закона признак „етническа принадлежност“.

 Настоящият съдебен състав не споделя изложеното в оспореното решение, че критичният тон на изказването не накърнява баланса между свободата на словото и не съставлява нарушение на дискриминационните забрани, като и че толерантността към различния и закрилата на основните свободи не представляват задължение на едно лице или група лица да изказват само мнения, които биха били одобрени от всички останали или конкретно малцинство.

Конституцията на Р Б в разпоредбата на чл. 39, ал. 2 предвижда възможност свободата на изразяване да бъде ограничена тогава, когато чрез упражняването й се накърняват правата и доброто име на другиго. Т.е. правото на свободно изразяване и разпространяване на мнение в рамките на едно демократично общество не може да има превес над правата, защитени с нормите, установяващи забрана за дискриминация, включително такава под формата на * по см. на чл. 5 вр. § 1, т. 1 ДР на ЗЗдискр., изразена чрез употребата на „**“, реч на „*“, с която се накърнява доброто име и достойнството на личността и се създава, като целенасочено преследван или обективно настъпващ резултат, *, *, *, * или * среда, като в този смисъл са Решение № 16554 от 11.12.2013 г. по адм. дело № 27/2013 г. на ВАС, седмо отделение, Решение № 4328 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 70/2017 г. на ВАС, пето отделение.

Съотношението между свободата на изразяване и конкуриращите я права на личността, аналогично са уредени в чл. 10, § 2 ЕКПЧ, като основание за ограничаване упражняването на тази свобода в интерес на защитата на здравето и морала, репутацията или правата на другите. От своя страна ЕСПЧ аргументира тезата, че необходимостта от защита на изразяването тежи по-малко в демократичното общество от обществения интерес за защита на репутацията и правото на другите да живеят в среда, свободна от дискриминация, както и от необходимостта да бъдат предотвратени евентуални безредици, конфликти и напрежение, породени в резултат на дискримина-ционни изказвания – Aksu v. * (жалби № 4149/04 и № 41029/04); Vejdeland and Others v. * (жалба № 1813/07); Feret v. * (жалба № 15615/07); Lingurar v.* (жалба № 48474/14).

Предвид изложеното, изявлението на заинтересованата страна  К.К., тогава ***, направено по време на посещението му в *********** /на 08.01.2019г./  и разпространено чрез *, *, ** и др. електронни медии, съдържа признаците на фактическия състав на „*“ по смисъла на чл. 5, във вр. с §1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак „етническа принадлежност“.

Като е обосновал извод в противоположен смисъл, административният орган е постановил решение при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон спрямо фактите по спора, което следва да се отмени като неправилно по отношение на извода за липса на дискриминационно поведение в хипотезата на „*“ по чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. по признак „етническа принадлежност“, и спорът да се реши по същество, като се отмени процесният административен акт поради наличие на основанието по чл.146, т. 4 от АПК – материална незаконосъобразност и се върне административната преписка за ново разглеждане в тази част.

По отношение на установената липса на „подбуждане“ към дискрими-нация по смисъла на чл. 5, във вр. с § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДискр., по признак „етническа принадлежност“,  което да е обективирано с процесното изказване на К.К., тогава ***, мотивите в оспорения административен акт напълно се споделят от настоящият съдебен състав, като правилни, обосновани и законосъобразни. По своето съдържание и насоченост, процесното изявление не разкрива умисъл за насърчаване, подтикване, даване на указание, оказване на натиск, призоваване или склоняване към извършването на дискриминация.

Споделят се и мотивите на КЗД относно установената липса на „**“ по смисъла на §1, т. 6 от ДР на ЗЗДискр, по признак „етническа принадлежност“, доколкото в изказването, предмет на обсъждане в настоящото дело, не се установиха данни за издаването на акт, извършването на действие или бездействие, което води до принудително разделяне, обособяване или отделяне на лице на основата на неговата раса, етническа принадлежност или цвят на кожата, каквато е легалната дефиниция в цитираната разпоредба.

По изложените съображения Решение № 378/13.04.2021 г. на КЗД, следва да се отмени частично, като се изпрати преписката на администра-тивния орган за ново произнасяне по оплакването за дискриминация във формата на „*“, съгласно чл. 5, във вр. с § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. по признак „етническа принадлежност“. При повторното разглеждане на преписката, КЗД следва да се произнесе като съобрази дадените с настоящото съдебно решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Неоснователни се явяват възраженията във второто Становище на заинтересованото лице Красимира К. /л.34-35/ с искане за прекратяване на производството по делото.

Действително от решението на посоченото в това становището адм.дело № 9841/2023г. на АССГ, което е публично и е публикувано на сайта на съда, се установява, че има и друго производство пред КЗД за същия случай. Същото е образувано по жалба на *** с Председател А.Й. и за което е образувана преписка № 7/2019г. на КЗД. По това дело има постановени две решения на КЗД, две решения на АССГ и две решения на ВАС, като понастоящем преписката следва да е в КЗД за ново произнасяне, съгласно Решение № 8064/21.12.2023г. по адм.д. № 9841/2023г. на АССГ, потвърдено с Решение № 8085/28.06.2024г. по адм.д. № 2122/2024г. на ВАС.

            Не е съществено нарушение обстоятелството, че има две производства пред КЗД за един и същ случай, тъй като жалбоподателите пред КЗД са различни лица – физическо лице /Е.К./ и юридическо лице -  **“. В нормата на  чл. 32 от АПК се предвижда само възможност за органа, но не и задължение, да проведе едно общо производство при наличие на предпоставките за това. Нормата не е императивна, като не-прилагането й не представлява нарушение на процедурата, още по-малко - съществено такова.

          Няма нарушаване на принципа „nе bis in idem“. Съгласно чл. 4 § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ /Европейска конвенция за правата на човека/  – „Никой не може да бъде съден или наказван от съда за една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателното производство на тази държава“.  В случая този принцип важи за наказателните производства и в Тълкувателно решение № 3/22.12.2015 г. на Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ОСНК на ВКС) е отговорено на редица въпроси касаещи приложението на принципа ne bis in idem при конкуренция между наказателна и административно-наказателна отговорност. В посоченото решение, върховните съдии препращат към практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) относно принципа ne bis in idem в аспекта на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ, прокламиращ забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние – принцип, залегнал в националното законода-телство в чл. 24, ал.1, т.6 НПК. В настоящия случай обаче е налице специално административно производство по реда на ЗЗДискр., а не наказателно или административно-наказателно производство.

Не е изтекъл давностния срок за преследване. Текста на чл. 52 ал. 1 от ЗЗДискр. касае момента на първоначалното подаване на жалба до КЗД, т.е. допустимостта на жалбата. След като същата е допустима, т.е. подадена в срок до 3 год. от извършване на нарушението, в ЗЗДикр. няма предвидено прекратяване по давност на образуваната преписка. Прекратяване по давност на административно производство не е предвидено и в АПК.

Съдът не намира, че в случая са приложими общите правила по ЗАНН във връзка с НК относно давността за преследване, тъй като същите касаят административно-наказателно производство, а както се посочи по-горе, в настоящия случай е налице специално производство по ЗЗДискр. в което не е предвидено по давност прекратяване на производството, като прекратяване по давност не е предвидено и в АПК приложим по дела по ЗЗДискр.

Следва да се отбележи, че съгласно чл. 70 ал. 1 от ЗЗДискр. - по въпросите, които не са уредени в този раздел, се прилагат разпоредбите на АПК. Този раздел е Раздел I „Производство пред Комисията за защита от дискриминация“ от глава четвърта „Производства за защита от дискрими-нация“ на Закона за защита от дискриминация, по който ред е и настоящето производство. Съгласно чл. 70 ал. 2 от ЗЗДискр. – глобите и имуществените санкции по влезли в сила решения на комисията се събират по реда на ДОПК, по който има предвиден ред за погасяване на задължения по давност.

В раздел II „Съдебно производство“ от ЗЗДискр., което не касае настоящето производство, има разпоредби препращащи към АПК и ГПК.

Към ЗАНН препраща единствено разпоредбата на чл. 84 ал. 3 от ЗЗДискр. - за неуредени в този раздел въпроси се прилага Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Този раздел е Раздел II „Административнонаказателни разпоредби“ от глава пета „Принудителни административни мерки и административнонаказателни разпоредби“ на ЗЗДискр. Тези разпоредби  в раздел Раздел II „Административнонаказателни разпоредби“ действително имат административно-наказателен характер, но не касаят пряко производството по настоящето дело.

            При този изход на спора, предвид обстоятелството, че в една част решението ще бъде отменено, а в друга оставено в сила, разноските следва да останат така, както са направени от страните, поради което съдът не следва да се произнася изрично за разноските в диспозитива на съдебния акт.

           Съдът намира да отбележи, че в оспореното решение, както в мотивите, така и в диспозитива е ************************* се намира в ***********************. Процесното изказване е направено по повод инцидент в *********************. Налице е явна фактическа грешка, като от материалите към административната преписка е видно, че става на въпрос за * **, ***. С това следва да се съобрази КЗД при новото произнасяне.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 146, т.4  от АПК,  Административен съд – Враца, втори състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 378/13.04.2021 г., постановено по преписка № 27/2019 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/  – гр. София,  в частта, с която е установено, че с изказванията си във връзка със случая на *********************************** и разпространено чрез социални мрежи, К.К., тогава ******* на РБ и ** на РБ, не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 1 ДР на ЗЗДискр. „*“ и е оставена без уважение жалбата на Е.П.К. с вх. № 44-00-160/ 17.01.2019 г.

 

          ВРЪЩА делото в отменената част, като преписка на КЗД за ново произнасяне по жалбата на Е.К. с вх. № 44-00-160/17.01.2019г. при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

 

           ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 378/13.04.2021г., по преписка № 27/2019г. на КЗД в останалата част – която е установено, че не е извършил нарушение на ЗЗДискр. по смисъла на § 1, т. 5 и т. 6 от ДР на ЗЗДискр. „подбуждане към дискриминация“ и „**“,  и е оставена без уважение жалбата на Е.К. с вх. № 44-00-160/17.01.2019 г.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14 /четиринадесет/ - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез Адм. съд – гр. Враца, пред Върховен Административен съд  на РБ – гр. София.