РЕШЕНИЕ
№ 99
гр. Ямбол, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Петранка П. Кирова
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Миглена П. Коматарова
в присъствието на прокурора Т. Ст. С.
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222300600270 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на служебния защитник на
подсъдимия А. Х. /А. Н./, против Присъда №65/12.09.2022 г., постановена по
НОХД №358/2022 г. по описа на РС – Елхово, с която подсъдимият е признат
за виновен в това, че на **.**.****г. в района на гранична пирамида № 249,
находяща се в землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово обл. Ямбол,
действайки като извършител, влязъл през границата на страната от Република
Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта - престъпление по чл.279, ал.1 от НК, като на това основание и на
основание чл.54 от НК е ОСЪДЕН на ТРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода и
на ГЛОБА в полза на Държавата в размер на 100.00 /сто/ лева.
На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
на подсъдимия А. Х. / А. Н./ наказание от ТРИ МЕСЕЦА лишаване от
свобода е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане
на присъдата в сила.
На основание чл.189 ал.2 от НПК е постановено направените във
фазата на бързото производство разноски за преводач в размер на 30.00
/тридесет/ лева, ДА ОСТАНАТ за сметка на органа на досъдебното
производство - РД”ГП” – Елхово.
1
На основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимият А. Х. / А. Н./ е
ОСЪДЕН да заплати направените в хода на съдебното производство разноски
в размер на 98.71 /деветдесет и осем лева и 71 стотинки/ лева, както и 5.00
/пет/ лева държавна такса при издаване на изпълнителен лист, платими в
полза на бюджета на съдебната пласт, по сметка на РС-Елхово.
Постановената присъда се атакува в частта относно наложеното
наказание.В жалба се излагат твърдения, че атакуваната присъда е
постановена в нарушение на закона, тъй като първоинстанционният съд не е
отчел всички обстоятелства, които са от значение за индивидуализацията на
наказанието и не ги е ценил съобразно действителната им тежест, поради
което не е приложил чл. 279, ал. 5 НК. Жалбоподателят моли ЯОС да
извърши проверка за допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебна и съдебна фаза на наказателното производство, както и относно
приложението на материалния закон. Моли също за изменение на атакуваната
присъда с искане да се приложи чл. 279, ал. 5 НК и наказание на подсъдимия
да не бъде налагано.
В съдебно заседание въззивникът не се явява. Служебният му
защитник, поддържа изцяло жалбата и излага доводи за приложението на чл.
279, ал. 5 от НК. Пледира да не се налага наказание на подсъдимия.
Представителят на ЯОП пледира да се потвърди изцяло
постановената от ЕРС присъда, тъй като от всички събрани по делото
доказателства се установява, че подсъдимия е напуснал своята родина
******** ****** с намерение да търси по-добър икономически живот и
подобряване на финансовото си състояние в друга страна в Европа.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
лице имащо право и интерес да обжалва и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно
възприета и от първоинстанционния съд, както следва:
Подсъдимият А. Х. / А. Н./, е роден на ********** година в
гр.******, ******** ******, поданик на ******** ******, без образование, с
адрес -гр.******, ******** ******, без документи за самоличност.
Самоличността му е била снета от разследващия орган в хода на
БП чрез преводач, по негови данни, както при привличането му, така и при
разпита му като обвиняем, тъй като не били открити документи за
самоличност на подсъдимия. Такива документи не са представени и в хода на
съдебното следствие, поради което съдът е възприел така установената във
2
фазата на БП самоличност на подсъдимия.
От дадени в хода на БП, в качеството му на обвиняемо лице,
обяснения на подсъдимия, последният, предвид тежкото социално-
икономическо състояние в страната, липсата на работа и затрудненото си
финансово състояние, решил да напусне родината си, като възнамерявал да
замине и да се установи в Кралство Испания. В изпълнение на замисленото,
през месец ****-*** 2022г. подсъдимият А. Х. заедно с двама свои
сънародници напуснали заедно ******** ****** и се придвижили до
Република Турция. След като пристигнали в град Истанбул, подсъдимият със
сънародниците си се свързали с още двама техни сънародници, единият от
които чрез социалните мрежи се свързал с непознато лице от арабски
произход, което им обещало помощ сами да преминат границата на Р. Турция
с Р. България срещу сумата от по 1500 евро на човек. Получили разяснения от
това лице, че след това ще им прати координатите на мястото, от където ще
ги вземе автомобил, който ще ги откара до гр.*****, където той ще ги чака и
посрещне. Изпълнявайки указанията на „каналджията", подсъдимият и
четиримата му сънародници оставили поисканите им пари на човек, който да
ги предаде на непознатия им каналджия след като пристигнат в гр.*****.
Вечерта на **.**.****г. подсъдимият и четиримата му
сънародници тръгнали от гр. Истанбул с автомобил, управляван от непознат
за тях сириец. След няколко часа, на следващия ден - на **.**.****г. стигнали
до гориста местност, находяща се в близост до турско-българската граница.
Там автомобилът спрял, подсъдимият и 4-мата му сънародници излезли и
тръгнали пеша през гората в посока към границата, а шофьорът с автомобила
се върнал обратно. Подс. А. Х. и сънародниците му ползвали за ориентир
приложение на ползван от един от спътниците на подсъдимия моб.телефон -
„Гугъл Мапс". Така успели да достигнат до оградното съоръжение /ЕСС/,
където останали да пренощуват, а на следващия ден - на **.**.****г.
подсъдимият и останалите 4-ма мароканци преодолели ЕСС като се
покатерили на дърво в близост до съоръжението и по този начин се озовали
на българска територия. По този начин, на **.**.****г. подсъдимият А. Х.
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република
България в района на гранична пирамида № 249, находяща се в землището на
с.Голям Дервент, общ.Елхово, обл. Ямбол.
След няколко дни вървене, на **.**.****г., надвечер,
подсъдимият и сънародниците му стигнали до мястото, което им посочил
каналджията като отправна точка, от която ще ги вземе автомобил, който ще
ги откара до гр.*****. На мястото пристигнал лек автомобил, черен на цвят,
който спрял. След като водача му /от женски пол/, излязъл и отворил вратите
на автомобила, подсъдимият А. Х. и двама от спътниците му, се качили в този
автомобил, а останалите двама сънародници на подсъдимия се качили в друг,
пристигнал на място автомобил, сив на цвят.
Автомобилът с марка „**** **" с рег.№** **** **, в който се
3
качил подс. А. Х. потеглил, но след известно време /около 10 минути според
обясненията на подсъдимия дадени в хода на БП в качеството му на
обвиняемо лице/, около 19.40 часа на **.**.****г. бил спрян на главен път II-
79 /Елхово-Бругас/, по време на движението му в посока към гр.Елхово, в
района на разклона за с. Маломирово, от служители на ЗЖУ-****** при
ГДЖСОБТ-МВР, между които бил и разпитаният по делото като свидетел А.
Ц. Ф. /на длъжност „**.********* полицай" при ЗЖУ-******/. След като
служителите на ЗЖУ-****** извършили проверка на документите на водача
на автомобила, констатирали, че същия е българска гражданка, а тримата
пътници са чужди граждани, без документи за самоличност, като се
представили, че са от ******. Св. Ф. и колегите му от автопатрула, уведомили
оперативния дежурен на ГПУ-Елхово. На място пристигнали служители на
ГПУ-Елхово, които извършили задържането и конвоирането на тримата
чужди граждани, между които бил и подс. А. Х. и на водача на автомобила, до
ГПУ-Елхово.
Видно от представените по делото от страна на участващия по
делото прокурор при РП-Ямбол справка от ГПУ - Елхово рег.№******-****
от **.**.****г. и справка изх.№**.-****/1/ от **.**.****г. на ДАБ при МС, се
установява, че подсъдимият А. Х. след подаване на молба за закрила е
регистриран в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет на
**.**.****г., с ЛНЧ ********** с имена О. А. К. /О. А. К./ и е бил настанен в
РПЦ-Харманли, но същият самоволно е напуснал центъра и е в неизвестност
от **.**.****г., като няма данни лицето да е напускало територията на
страната през ГКПП на Р. България.
От приложената в материалите по БП справка за съдимост, с рег.
№*** от **.**.****г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, след
направена справка в ЦБС при Министерство на правосъдието, се установи, че
подсъдимият А. Х. не е осъждан.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
След съвкупен анализ ЯОС счита, че правилно
първоинстанционният съд е приел за установена описаната фактическа
обстановка, въз основа на събраните гласни и писмени доказателства -
обясненията на подсъдимия, дадени в хода на БП, приобщени чрез
прочитането им по реда на чл. 279, ал. 2 предл. 2-ро вр. с ал. 1, т. 2 от НПК;
показанията на свидетеля А. Ц. Ф., дадени в хода на съдебното следствие и
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към
доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл. 361 вр. с чл.
283 от НПК. Всички доказателствата, правилно кредитирани от ЕРС, са
безпротиворечиви, взаимно допълващи се в логична връзка и
последователност едно спрямо друго, поради което не се налага тяхното
подробно коментиране. От доказателствата, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, по безспорен начин се установяват фактите относно авторството,
4
времето, мястото и механизма на извършване на престъплението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
При изяснена фактическа обстановка, районният съд е направил
обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна, състава на престъплението по чл. 279, ал. 1 от НК, като на
на **.**.****г. в района на гранична пирамида № 249, находяща се в
землището на с.Голям Дервент, общ.Елхово обл. Ямбол, действайки като
извършител, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Правилно ЕРС е приел, че от обективна страна подсъдимият е
нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната
граница, като с деянието си е осъществил първата форма, визирана в чл. 279,
ал. 1 от НК - без разрешение на надлежните органи на властта,
осъществяващи гранично-пропускателен контрол е извършил фактически
действия по преминаване през държавната граница - „влязъл” в страната.
Безспорно, подсъдимият не е имал изискуемата, предвид неговото
гражданство и от държавата от която идва /Р. Турция/, виза за влизане в РБ,
като без знанието и разрешението на българските гранични власти е преминал
през държавната ни граница. Деянието е довършено, тъй като подс. А. Х. / А.
Н./ е задържан от граничните власти, извършващи охрана и контрол на
държавната граница, на територията на страната ни – на главен път II-79
/Елхово-Бругас/, в района на разклона за с.Маломирово, след линията на
държавната граница с Р. Турция. При това положение законосъобразно
решаващият съд е преценил, че подсъдимия нелегално - без разрешение на
граничните власти е „влязъл” в страната ни, след като е преодолял наложения
контрол или мерките и препятствията, установени от властта за по-ефикасна
защита на границата.
Проверяващата инстанция счита за правилен извода на районния
съд, че от субективна страна процесното престъпление е извършено с пряк
умисъл, при логично съзнаване на общественоопасния му характер и
последици, както и тяхното целене. Подсъдимият е бил наясно с липсата на
изискуемото разрешение за влизане в Република България /и в др. държава от
ЕС/, както и с това, че има установен пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната граница и именно затова е преминал тайно, без
знанието на властите през държавната ни граница, с намерение да реализира
крайната си цел да се придвижи до Кралство Испания, където да се установи
като икономически имигрант.
Предвид изложеното ЯОС счита, че правилно ЕРС е признал
подсъдимия А. Х. / А. Н./ за виновен по предявеното му обвинение в
престъпление по чл. 279, ал. 1 от НК.
5
ПО НАКАЗАНИЕТО
Въззивният съд, споделя напълно съжденията на ЕРС, досежно
това, че не са налице основания за прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК,
съгласно който „не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва
от правото на убежище съгласно Конституцията”. Решаващият съд правилно
е преценил, че подс. А. Х. / А. Н./ е напуснал държавата си по социално-
икономически причини и за него няма основание да се приеме, че е влязъл в
Република България за да търси закрила поради застрашаване на живота или
свободата му по причина на раса, религия, националност, принадлежност към
определена социална група или политическо мнение и/или убеждение или
поради излагане на опасност от изтезания или други форми на жестоко,
нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Тук следва да се
отбележи, че за да се приложи разпоредбата на чл. 279, ал. 5 от НК е
необходимо да се установи по делото, че влизането в страната е свързано
единствено с желанието, лицето да се ползва от правото на убежище по
смисъла на чл. 27, ал. 2 от КРБ. По делото е безспорно, че подсъдимият не е
напуснал държавата си поради заплаха за живота си, вследствие на въоръжен
конфликт, характеризиращ се с безогледно насилие и мотивите му да се
установи в Кралство Испания, не попадат в предметния обхват на закрила по
ЗУБ и Женевската конвенция от 1951 г. - напуснал е страната си по произход
поради тежкото социално-икономическо състояние в страната, липсата на
работа и затрудненото си финансово състояние. ЕРС е достигнал до правилен
извод, вземайки предвид мотивите на подсъдимия да напусне доброволно
родината си, както и обстановката в държавата по произход /липсата на
безогледно насилие, характеризиращо наличие на въоръжен конфликт/, че
въпреки подадената от подсъдимия молба за закрила, не са налице
основанията за прилагане разпоредбата на чл.279 ал.5 от НК, тъй като
извършеното от него не попада в приложното поле на този фактически състав.
Ето защо ЯОС преценява като неоснователни съображенията на защитата за
прилагането на ал. 5 на чл. 279 от НК.
Правилно и обосновано районният съд е определил вида и
размера на наказанията - три месеца „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в
размер на 100 лева. Наказанията, в конкретните им параметри,
са необходими и достатъчни за постигане на целите за специалната и
генерална превенция на наказателната репресия, визирани от законодателя в
чл. 36 НК. ЯОС счита, че правилно ЕРС е преценил, че наличните
смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, не са нито многобройни,
нито изключителни такива, така че да доведат до извод, че и най-лекото,
предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко. Правилно
при определяне на вида и размера на наказанието, решаващият съд е взел
предвид сравнително високата степента на обществена опасност на деянието,
отчитайки динамиката на този вид престъпления в страната, както и
невисоката степен на лична опасност на подсъдимия, който е млад човек,
неосъждан и е съдействал за разкриване на обективната истина по делото,
6
правейки самопризнания по предявеното му обвинение. При това положение
правилно и законосъобразно ЕРС е наложил на подс. А. Х. / А. Н./наказание
при условията на чл. 54 от НК в предвиденият в закона минимум, а именно
ТРИ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода“ и „Глоба“ в размер на 100 лева.
Правилно също така, като е преценил, че са налице всички материално-
правни предпоставки за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на
подсъдимия и за постигане целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдимия, не е необходимо ефективното изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода, ЕРС е отложил наказанието от
изтърпяване за минималния изпитателен срок от три години.
Ето защо ЯОС счита, че атакуваната присъда е правилна
обоснована и законосъобразна, поради което следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6
от НПК, Ямболски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №65/12.09.2022 г., постановена по
НОХД №358/2022 г. по описа на РС – Елхово.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7