РЕШЕНИЕ
№ 1084
гр. Пловдив , 04.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на седми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20205330116836 по описа за 2020 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК на М. Ж.
М., ЕГН ********** от гр. П., ул. „З.“ № **, представляван от адв. И., против
„Нет Кредит“ ООД, ЕИК ******* за признаване за установено, че неустоечната
клауза на чл. 6, ал. 1 от сключения между страните договор за паричен
заем/кредит от ***** г. е неравноправна, т.е. нищожна.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
потребителски кредит, като с чл. 6, ал. 1 от същия е предвидено, че потребителят
дължи неустойка, ако не изпълни задълженията си по чл. 4, ал. 3 от договора за
предоставяне на обезпечение. Иска се прогласяване нищожността на оспорената
клауза и присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Нет Кредит“ ООД, ЕИК ********, чрез адв.
А., признава, че между страните е сключен процесният договор за потребителски
кредит. Възразява за недопустимост и неоснователност на предявения иск, с
подробно развити съображения.
Съдът, като съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания,
доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК,
приема предявения иск за процесуално допустим и основателен, като
съображенията за това са следните:
Без правно значение за допустимостта на процеса е обстоятелството дали е
налице плащане по неустоечната клауза. Потребителят има правен интерес от
предявяването на иск за прогласяване неравноправността на клауза от договор за
1
потребителски кредит, с оглед препятстване на бъдещ правен спор по
действителността на същата.
Установява се от приетите по делото доказателства, а и не се спори, че
между страните е сключен договор за паричен заем/кредит от ***** г., като с
клаузата на с чл. 6, ал. 1 от същия е предвидено, че потребителят дължи неустойка
в размер на 4 лева дневно за всеки ден забава плюс 0,89 % от сумата на усвоения
транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения
транш за всеки следващ ден, ако не изпълни задълженията си по чл. 4, ал. 3 от
договора за предоставяне на обезпечение.
Съдът приема, че неустоечната клауза е неравноправна. Тя по своето правно
естество представлява скрита възнаградителна лихва, възнаграждение за
ползвания паричен ресурс, което не е отразено в годишния процент на разходите
по кредита и води до неоправдано от гледище на разпоредбите на ЗПК - чл. 19,
ал. 4, обогатяване за кредитора. Следва да се подчертае също: че неустойката
обезпечава почти невъзможно за изпълнение задължение за предоставяне на
обезпечение по кредита; че задължение на кредитора е да проучи имущественото
състояние на длъжника, тъй като носи риска от неговата неплатежоспособност и
сам следва да прецени дали да встъпи в договорни правоотношения; че
неустойката е без фиксиран краен период; както и че сумата от 4 лева дневно е
твърде висока в сравнение с общия размер на дължимата главница от 500 лева. По
делото не са ангажирани доказателства, че оспорената клауза е индивидуално
договорена. Предвид изложеното се налага извод, че предявеният иск е
основателен.
При този изход на делото, отговорност за разноски носи ответникът.
Правото на разноски е имуществено право на страната, постигнала благоприятен
изход на делото в съответната инстанция, като според разясненията ТР № 6/2013
г. на ОСГТК на ВКС на присъждане подлежат действително направените и
доказани разноски. Ищецът е направил разноски за държавна такса от 50 лева,
които следва да му се присъдят. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
процесуалния представител на ищеца сумата от 300 лева за осъществената в
производството правна защита и съдействие
Така мотивиран, РС-Пловдив
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че
неустоечната клауза, уговорена в чл. 6, ал. 1 от сключения между М. Ж. М., ЕГН
********** и „Нет Кредит“ ООД, ЕИК ******** договор за паричен заем/кредит
от *******г, е неравноправна (нищожна).
ОСЪЖДА „Нет Кредит“ ООД, ЕИК ********* да заплати на М. Ж. М.,
ЕГН ********** сумата от 50 (петдесет) лева – държавна такса, както и да
заплати на основание чл. 38 ЗА сумата от 300 (триста) лева в полза на адв. Е.Г. И.
от АК-П., личен № *******, възнаграждение за осъществената в полза на ищеца
2
правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
ОС-Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
3