№ 64
гр. Търговище , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Боряна С. Петрова
при участието на секретаря Янита Т. Тончева
като разгледа докладваното от Боряна С. Петрова Гражданско дело №
20203530100895 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ.
Образувано е по иск за установяване на вземане от
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, против П. Б. Х. от гр.Търговище, за
сумата от 403.45 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Рамков
договор № ************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard
Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic. Ищецът твърди, че по силата на договора
на ответницата е предоставена безконтактна кредитна карта с кредитен лимит 500 лв. С
договора са уговорени начините на плащане, дължимите лихви и отговорността на
длъжника при забава. В чл.203 от договора страните са договорили материално правна
фикция за получаване на всички уведомления и изявления, които следва да бъдат направени
в писмена форма, като ще се считат за валидно получени от кредитополучателя, ако чрез
лично доставяне или изпращане по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка
достигнат до адреса му, посочени в искането за кредитна карта, в случай че адресатът не е
намерен на посочения адрес. Твърди се, че ответницата е преустановила изпълнение на
задължението си да заплаща дължимите месечни вноски на 16.01.2019 година. Поради това
банката е упражнила правото си и е обявила предсрочната изискуемост на договора за
кредит. Снабдила се е със заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правният и интерес да предяви настоящия установителен
иск. Поради горното моли съда да постанови решение, с което да признае съществуване на
вземането и от ответницата в размер на 403.45 лв., усвоена и непогасена главница към
26.03.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението. Претендират се
1
разноски в заповедното и настоящото производство.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК, в писмен отговор процесуалният представител
на ответницата, искът се оспорва като неоснователен. Твърди се, че ответницата не е била
надлежно уведомена за обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
Предявеният иск за установяване на вземане по реда на чл. 422, ал.1 от ГПК е
обоснован с неизпълнено в уговорените срокове задължение по Рамков договор №
************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic По силата на договора на ответницата е
предоставена безконтактна кредитна карта с кредитен лимит 500 лв. По този договор
длъжникът не е изпълнявал задължението си да погасява месечните вноски, като е останало
неизплатено задължение в размер общо на 403.45 лв. За тази сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 192 от 13.05.2020 г., постановено по ч.гр.д.№ 384/20
по описа на РСТ против длъжника по договор за кредит П. Б. Х.. Заповедта е връчена при
условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което обуславя правния интерес от предявяване на
настоящия установителен иск.
Ответникът, оспорва предявения иск, с твърдението, че задължението по договора е
обявено за предсрочно изискуемо, но настъпването на тази изискуемост не се е
осъществило, с оглед на това, че на нея не и е била съобщена по надлежния ред.
Видно от представения по делото Договор за кредит от 03.05.2017 г., сключен между
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София П. Х., банката е предоставила на
ответницата кредитна карта, с разрешен кредитен лимит в размер на 500 лв. В чл.33 от
същия страните са договорили дължимите по договора лихви, които се начисляват върху
усвоената част от кредитния лимит. За погасяване на задълженията по договора,
картодържателят- ответницата, дължи месечна погасителна вноска, която съгласно чл.41 от
договора е в размер не по-малък от минималната месечна погасителна вноска. Вноската
следва да се погасява-внася по сметка на банката от картодържателя или трето лице.
Минималната погасителна вноска, уговорена в чл.43 е в размер на 5% от общата дължима
сума. Страните са договорили и сроковете на плащане на дължимите вноски. Съгласно чл.50
срокът за ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по-
късно от срока на валидност на картата. Но съгласно чл. 176 договорът остава в сила и след
изтичане на валидността на картата или деактивирането и на друго основание, в случай, че
има непогасени задължения към банката, възникнали във връзка с използването на
кредитната карта и кредитния лимит. От това следва, че договорът не се счита прекратен,
въпреки изтичане срока на валидност на картата, в случай, че картодържателят има
непогасени задължение по него. В такива случай банката може да обяви предсрочната
изискуемост по договора, която е уредена в чл. 59 при наличие на условия: неизпълнение на
2
условие по договора съгл. чл. 59 а- в случая неплащане на дължими суми, като
волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост, следва да бъде
съобщено на кредитополучателя. Уведомленията и изявленията, следва да се връчват и ще се
считат за валидно получени от кредитополучателя, ако чрез лично доставяне или изпращане
по пощата или с куриерска фирма с обратна разписка достигнат до адреса му, посочени в
искането за кредитна карта, който в случая съвпада и с адреса, посочен в договора, в случай
че адресатът не е намерен на този адрес – чл.203 от договора.
От заключението на назначената и приета по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, че първоначалния кредитен лимит по договора е в размер на 500 лв. и е
предоставен по картовата сметка на ответницата на 03.05.2017 година. Към 27.03.2020
година, датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК, размера на непогасените
задължения по договора, възлиза на 403.45 лв. Последното плащане от ответницата към
банката е било на 15.11.2018 година, като от тогава плащания по договора не са постъпвали.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Договорът за банков кредит е абсолютна /обективна/ търговска сделка /арг. чл. 1, ал.
1, т. 7 ТЗ вр. с гл. 27, р. III, чл. 430 ТЗ и чл. 286, ал. 2 ТЗ. Няма спор, че процесният договор е
именно такъв. Основният спор по делото е дали е настъпила предсрочната изискуемост, на
която банката се позовава, с оглед на надлежното и съобщаване на длъжника по договора-
ответницата. Независимо от факта, че към момента на депозиране на заявлението по чл.410
от ГПК, срокът на кредитната карта е изтекъл, то не може да се приеме, че срокът на
договора също е изтекъл и, че вземането са претендира на краен падеж. Срокът на действие
на договора е уточнен в чл. 176, съгласно който договорът остава в сила и след изтичане на
валидността на картата или деактивирането и на друго основание, в случай, че има
непогасени задължения към банката, възникнали във връзка с използването на кредитната
карта и кредитния лимит. Безспорно е, че ответницата е ползвала отпуснатия и кредитен
лимит, като към датата на депозиране на заявлението задълженията и са в размер на 403.45
лв. От това следва, че договорът не е прекратен, въпреки изтичане срока на валидност на
картата, с оглед наличието на непогасени задължения по него. Поради горното,
упражнявайки правомощията си по чл.59 банката е обявила предсрочната изискуемост по
договора. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В
този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
3
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Допустимо е да се фингира недоставеното или само
изпратено от кредитора съобщение до длъжника като получено единствено в случай че
договорът между страните предвижда определени предпоставки и/или фактически
констатации, при наличие на които ще се счита, че е положена дължимата грижа да се
доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем. В случай че договорът за кредит не обективира
такава уговорка, уведомяването на длъжника следва да бъде надлежно удостоверено
посредством уредените в чл. 37–58 ГПК способи за връчване на книжа, вкл. връчване по
възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД), чрез частен съдебен изпълнител. В случая е налице
уговорка в договора за кредит, която фингира недоставеното или само изпратено от
кредитора съобщение до длъжника като получено, при наличие на определени
предпоставки- чл.203, които, ако са се осъществили ще се счита, че е положена дължимата
грижа да се доведе до знанието на длъжника изявлението на кредитора, че е упражнил
правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Съгласно посочения текст
уведомления и изявления във връзка с договора трябва да бъдат направени в писмена форма
и ще се считат за получени от кредитополучателя, независимо, че не са лично получени, ако
последният е променил адреса си без да уведоми своевременно писмено насрещната страна-
банката. Уведомленията ще се считат за връчени, с удостоверяването от страна на
куриерската служба, пощата или друг връчител, че адресатът не е намерен на посочения
адрес. Видно от приложеното по делото на лист 43 писмено уведомление, изхождащо от
банката ищец до ответницата, банката е уведомила последната, че обявява кредита за
предсрочно изискуем, поради забава в изпълнение на задълженията, като остатъка на
непогасените задължения е в размер на 403.45 лв. Банката е избрала да връчи това
уведомление чрез ЧСИ. Съответното длъжностно лице от канцеларията в изпълнение на
процедурата по чл.47 от ГПК е посетило адресата, като е отбелязало, че не е намерен на
адреса. С оглед на това и с оглед наличието на клауза в договора, която фингира
недоставено или само изпратено съобщение като получено, следва да се приеме, че банката
ищец, в съответствие с принципите на добросъвестно упражняване на правата е положила
дължимата грижа, както и че според договора опитът за предаване на съобщението /на
адреса или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване, т.е. ответницата е
била своевременно уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията по
договор за кредит и последиците от това са настъпили. В тази насока е константната
съдебна практика, част от която са и Решение № 208 от 9.02.2018 г. на ВКС по т. д. №
394/2017 г., I т. о., ТК, Решение № 293 от 28.12.2018 г. на ВКС по т. д. № 2201/2017 г., II т.
о., ТК.
Изложените по-горе мотиви, сочат на основателност на предявения установителен
иск, поради което следва да бъде установено в отношенията между страните, че банката има
вземане от ответницата по процесния договор, за което е издадена заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Поради изхода на спора ответницата следва да бъде осъдена да заплати сторените от
4
ищеца разноски в ч.гр.д. № 384/20 по описа на РСТ, в размер на 75 лв., както и разноски в
настящото производство, в размер на 825 лв., включващи – 25 лв. държавна такса, 300 лв.
юрисконсултско възнаграждение, 200 лв., разноски за вещо лице и 300 лв., разноски за
назначения на ответницата особен представител.
С оглед основателността на главния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения
в условията на евентуалност осъдителен такъв за сумата от 403.45 лв., представляващи
задължения по процесния договор.
С оглед на горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че вземането на “РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ”
АД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Л.,
бул.“Н. В.“, № **, Експо 2000, представлявана от А. В. А. и М. Т. П., действащи чрез
пълномощника си П. Б. Д.-юрисконсулт, съдебен адрес гр.Р., бул.”Л.”, № **, офис * от П. Б.
Х. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Р.“, № **, ет. *, ап. *, представлявана от
назначения и особен представител адв. Л. И. АК Търговище, за сумата от 403.45 лв., ведно
със законната лихва от 27.03.2020 г., представляваща непогасена главница по Рамков
договор № ************** за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard
Fix/Visa Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic от 03.05.2017 година, за което издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № 192/13.05.2020 г., по ч.гр.д.№ 384/20 г. по
описа на РСТ, на осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл. 430, ал.1 и 2 от ТЗ, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА П. Б. Х. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Р.“, № **, ет. *, ап. *,
представлявана от назначения и особен представител адв. Л. И. АК Търговище да заплати на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Л., бул.“Н. В.“, № **, Експо 2000, представлявана от А. В. А. и
М. Т. П., действащи чрез пълномощника си П. Б. Д.-юрисконсулт, съдебен адрес гр.Р.,
бул.”Л.”, № **, офис *, разноски по ч.гр.д.№ 384/20 по описа на РСТ, в размер на 75 лв . , на
осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Б. Х. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“Р.“, № **, ет. *, ап. *,
представлявана от назначения и особен представител адв. Л. И. АК Търговище да заплати на
“РАЙФАЙЗЕНБАНК/БЪЛГАРИЯ” АД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Л., бул.“Н. В.“, № **, Експо 2000, представлявана от А. В. А. и
М. Т. П., действащи чрез пълномощника си П. Б. Д.-юрисконсулт, съдебен адрес гр.Р.,
бул.”Л.”, № **, офис *, разноски в настоящото производство в размер на 825 лв ., на осн. чл.
78,ал.1 от ГПК.
5
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6