Р Е Ш Е Н И Е
№ 162
гр. Велико Търново,
27.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр.Велико Търново –
шести състав, в съдебно заседание на десети май през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
при участието на секретаря С.М., изслуша
докладваното от председателя адм. дело № 25 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР.
Жалбоподателят Й.С.Й. *** е обжалвал
заповед №8121Н-227 от 14.01.2021 година на министъра на вътрешните работи в
частта и, с която е разпоредено временното му отстраняване от длъжност на
основание чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР от датата на издаването на заповедта.
Прави се оплакване, че заповедта не
отговаря на изискването на материалния закон, тъй като не са изпълнени
кумулативните изисквания на чл.211, ал.1, т.1 от ЗМВР. В това отношение в
жалбата се поддържа, че по никакъв начин не е установено, че служебното му
положение би затруднило разкриването на обективната истина в хода на
образуваното дисциплинарно производство. Релевира се, че липсват доказателства
за това сочено обстоятелство. Аргументира се и, че е невярно описаното в
предложението на директора на ОДМВР – Велико Търново, според което се
предполага, че може да оказва влияние върху подчинените му служители. Всъщност
жалбоподателят поддържа, че група „Химия и биология“, сектор БНТЛ към отдел
„Криминална полиция“ при ОДМВР – Велико Търново, която ръководи, се състои от двама
служители, които са му подчинени. С единият от тях жалбоподателят сее срещал,
но по никакъв начин не им е влиял във връзка с образуваното дисциплинарно
производство, а работата му не е свързана със срещи с граждани. Освен това, по
досъдебното производство са иззети като веществени доказателства и писмени
материали газов хроматограф и използваната към него компютърна конфигурация,
лабораторна книга по чл.25 от Наредба №1 от 19 юли 2017 година за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
и протоколите за извършените изследвания на кръвни проби за установяване на
наличие на алкохол. Сочи се и, че заповедта за учредяването на дисциплинарното
производство е издадена на 30.10.2020 година, на която дата жалбоподателят е
бил с наложена мярка за процесуална принуда „задържане под стража“ и „домашен
арест“ и не е бил на работа. Всъщност за периода от 30.10.2020 година до
14.01.2021 година дисциплинарно – наказващият орган е имал възможността да
извърши необходимите действия във връзка с образуваното дисциплинарно
производство. В този контекст жалбоподателят релевира, че не може по презумпция
да се счете, че самото му служебно положение би затруднило провеждането на
дисциплинарното разследване, като пречките, които това служебно положение може
да окаже върху дисциплинарното производство следва да са конкретни, а не
хипотетични и предполагаеми. Освен горното, жалбоподателя сочи и, че заповедта
противоречи на законовата цел /т.е. че е израз на превратно упражнена власт/. Всъщност
поради прилагането на посочената мярка жалбоподателят е лишен от възможността
да упражнява труд и да получава възнаграждение, с което да издържа семейството
си, част от което са и двете му малолетни деца, едното от които е със специални
образователни потребности. С аналогични аргументи жалбоподателят оспорва и
заповед №8121К-3970 от 24.02.2021 година, с която е удължен срока за
отстраняването му от длъжност с един месец. Претендира разноски.
Ответникът – министърът на вътрешните
работи не заема становище в открито заседание. В делото са налични писмени
бележки на процесуалния представител на министъра /лист 34/, видно от които е,
че се отрича основателността на жалбите, като се изтъква лаконично, че
служебното положение на жалбоподателя, заемащ ръководна длъжност, позволяваща
му да влияе на подчинените си, както и достъпа до химическата лаборатория и
документацията в нея са достатъчно основание той да бъде временно отстранен.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбите, като подадени в срок, от
легитимирано лице, против подлежащи на оспорване актове, са допустими за разглеждане по същество.
Видно е от съдържанието на първата
заповед, че тя е връчена на 15.01.2021 година, като жалбата е подадена до съда
на 21.01.2021 година, при което е спазен срока по чл.149 от АПК вр. с чл.211 от ЗМВР. Втората заповед е връчена на лицето на 25.02.2021 година, видно от
разписката, като жалбата срещу нея е подадена в съда на 4.03.2021 година, като
и в този случай е спазен срока по чл.149 от АПК. Жалбоподателят е активно
легитимиран да оспори и двете заповеди, тъй като той е посочен като адресат на
неблагоприятните им последици.
По същество жалбите са основателни по
изложените по-долу съображения.
Според доказателствата, представени по
преписката, съответно събрани от съда, се установява следната обстановка:
С предложение, рег.
№366Р-18879/15.10.202Огодина на директора на ОДМВР – Велико Търново до министъра на
вътрешните работи е предложено образуването на дисциплинарно производство срещу
настоящият жалбоподател в качеството му на полицейски служител – експерт химик
в БНТЛ при
дирекцията. В това предложение е посочено, че били налице предварителни данни,
че жалбоподателят като началник на група ЕКД „Химия и биология“ в сектор
„Базова научно – техническа лаборатория“, отдел “КП“ в дирекцията е извършил
тежко нарушение на служебната дисциплина, като в качеството си на длъжностно
лице до момента на задържането си е участвал в престъпна група, създадена с
користна цел, тъй като били налице данни, че действията му са спомогнали на
лица, извършили престъпления, да избегнат или да бъде осуетено спрямо тях
наказателно преследване във връзка с установени случаи на управление на МПС
след употреба на алкохол.
Със заповед № 8121К-10285 от 30.10.2020
година ответникът образува дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.1 от ЗМВР. От мотивите се установява, че посочените в предложението данни се състоят
в следното, а именно: 1/. Жалбоподателят на 26.06.2019 година е съставил
протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол, в
който е удостоверил неверни данни за действителен резултат на съдържанието на
алкохол в кръвта на изследвана кръвна проба на Димо Иванов Цанев, посочвайки,
че концентрацията е 0,48 промила; 2/. На 20.02.2020 година е съставил протокол за
химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол, в който е
удостоверил неверни данни за действителен резултат на съдържанието на алкохол в
кръвта на изследвана кръвна проба на С.Б.С., посочвайки, че крайната установена
концентрация на алкохол е 1,17 промила; 3/. На 3.09.2020 година е съставил
протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол, в
който е удостоверил неверни данни за действителен резултат на съдържанието на
алкохол в кръвта на изследвана кръвна проба на Ш.С.Х., като е посочил, че
крайната установена концентрация на алкохол в кръвта му е от 0,45 промила и 4/.
На 10.09.2020 година е съставил протокол за химическо изследване за определяне
на концентрация на алкохол, в който е удостоверил неверни данни за действителен
резултат на съдържанието на алкохол в кръвта на изследвана кръвна проба на Янко
Й. Митков, посочвайки, че крайната установена концентрация на алкохол е 0,48
промила. Прието е, че с тези си действия жалбоподателят не е изпълнил
задължение по длъжностната си характеристика, тъй като в качеството си на
експерт е изготвил тези протоколи, в които е удостоверил неверни обстоятелства,
с цел лична облага и облага на трети лица, която се състои в избягване на
административно-наказателна и наказателна отговорност. Приета е като налична
хипотезата на чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР и неспазване на общо девет точки от
ЕКПДСМВР. Безспорно е, че към момента на издаването на тази заповед на
служителят е била наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ по ДП №72/20
по описа на СО при СП – София, като на основание чл.214, ал.4 от ЗМВР чрез т.2
на акта жалбоподателят е временно отстранен от длъжност.
На 8.01.2021 година директорът на ОДМВР
– Велико Търново отправя до ответника предложение, рег.№366р-490 от 9.01.2021
година, като в него е посочено, че с определение на АСНС по ВНЧД №618/2020 е
изменена мярката за неотклонение, като е наложена мярка „гаранция“ от
10 000 лв., които са платени. Съответно в предложението е посочено, а и
това е безспорно, че служителят е поискал възстановяването му на работа с оглед
промяната на мярката за неотклонение. Директорът на ОДМВР е посочил и, че е
налице основание за отмяна на заповедта в частта и, с която е разпоредено
временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност, но той счита за
целесъобразно прилагането на разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР. Според директора на дирекцията, жалбоподателя
е началник на група /ЕКД/ „Химия и биология“ в сектор БНТЛ в дирекцията и като
такъв според актуалната длъжностна характеристика рег.№196р-5597/30.01.2020,
утвърдена със заповед от 30.11.2020 г. на директора на НИК при МВР, той
ръководи, контролира и оценява служителите
в структурното звено и заеманата от него длъжност му осигурява достъп до
химическата лаборатория, като по този начин може да укрие или унищожи
доказателства, както и да окаже влияние и да въздейства на подчинените му служители, което пък да възпрепятства
разкриването на обективната истина. Задълженията му са изготвяне на протоколи
за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта, като
в постановлението за привличането му било описано, че за периода от м.юни 2019 г. до 13.10.2020 година той бил
удостоверил неверни данни в такива протоколи. Съответно възстановяването му ще
доведе до възлагане на експертизи, които следвало да се защитават пред съда, а
наличието на висящо дисциплинарно производство би било основание да се атакуват
заключенията.
В заповед №8121К-227 от 14.01.20121
година, т.2 от която се оспорва, лаконично е мотивирано, че министъра приема
доводите на директора на ОДМВР и е налице хипотезата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР и трябва лицето да бъде временно отстранено от длъжност.
На 17.02.2021 година директорът на
ОДМВР – Велико Търново прави поредното предложение да министъра на ВР с
рег.№366р – 3543 от същата дата. В началото са описани събитията, довели до
образуването на дисциплинарното производство, като са описани деянията на
жалбоподателя, проявлението на които според директорът е форма на дисциплинарно
нарушение. Извън това описано е, че всъщност материалите по досъдебното
производство, приложени към дисциплинарното производство установявали, че ДП е
образувано на 17.04.2020 година с
постановление на прокурор от СП за това, че на неустановена дата през месец
август на 2019 година три или повече лица участват в ОПГ, създадена с цел да се
вършат съгласувано в страната престъпления по чл.301 и чл.294 от НК, като
деянието е извършено с користна цел и представлява престъпление по чл.321,
ал.3, т.2 във връзка с ал.2 от НК. В постановлението на прокурора за
привличането на жалбоподателя като обвиняем било посочено, че привличането е за
това, че от юни 2019 до 13.10.2020 година последният се е сговорил с друго лица
да вършат престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода
повече от три години, за периода от 26.0.62019 година до 10.09.2019 година във Велико
Търново, като длъжностно лице , в условията на продължавано престъпление с
извършването на четири деяния, които поотделно осъществяват един състав на едно
и също престъпление, извършени през непродължителен период от време при една и
съща обстановка и еднородна вина, при което последиците се явявали продължение
на предшестващите, в кръга на службата си е съставил 4 официални документа –
описаните протоколи за химическо изследване за определяне на концентрация на
алкохол, издадени по реда на Наредба №1 от 19.01.2017 година, удостоверявайки
неверни обстоятелства относно действителното съдържание на алкохол в кръвта на
четири изследвани лица с цел те да се използват като доказателства за тези обстоятелства
пред административно - наказващия орган. Посочено е, че са събрани съставените
АУАН на четирите лица, поискано е съдействие на СП и такова е осигурено на ДРО.
Поискани са и са събрани дневника за отразяване на резултатите от използване на
технически средства, приложение №16 към Инструкция №8121з-749/20.10.2014
година, копия от справки, изготвени от началник сектор ПП по чл.86, ал.2 от
тази Инструкция. Описани са и снетите обяснения от четирите лица, чиито кръвни
проби са изследвани /Д.Ц., С.С., Я.М., Щ.С./, както и снетите от други лица
обяснения, като те са описани обстоятелствено, като са описани и подозренията,
които са възникнали у ДРО по повод на резултатите от изследването на кръвните
проби на четирите лица. Описани са и обясненията на самия жалбоподател досежно
метода на изследване на кръвни проби за наличие на алкохол в кръвта и на
отразяването им в протоколите, които са описани. Посочено е каква преценка е
извършил разследващият орган на събраните доказателства, като са анализирани
разпоредбите на Наредба №1 от 19.07.2017 година. Изрично е посочено, че по ДП
№72/2020 година са иззети както контролните кръвни проби, така и основните
такива. Посочено е, че от органите на досъдебното производство е осигурен
достъп до доказателствата, които интересуват ДРО, като е констатирано, че от
съществено значение било заключението по назначената по досъдбеното
производство експертиза, тъй като органът нямал възможност да изготви
експертиза с оглед изземането на ВД, вкл. и газовият хроматограф, с който са
извършвани изследванията, компютъра, лабораторния дневник,вакуумните епруветки
и прочие веществени доказателства. Именно поради това е невъзможно да се
приключи според ДРО дисциплинарното разследване в указания в предходната
заповед на министъра срок. Посочено е най – сетне, че са събрани като
доказателства копия от материалите, събрани по досъдебното производство, които
са относими за претендираните дисциплинарни нарушения. Констатирано е, че
усложнената епидемична обстановка затруднява събирането на доказателства и
прочие. Посочено е, че за анализ на физикохимическата експертиза били
необходими специални знания и умения. С тези мотиви е предложено удължаването
на срока за отстраняване на жалбоподателя. В резултат на това с обжалваната
заповед №8121К 3970 от 24.02.2021 година е удължен срока за отстраняването на
жалбоподателя с още един месец, считано от 14.03.2021 година. Посочено е, че в
момента няма промяна в мотивите, послужили за временното отстраняване от
длъжност на жалбоподателя, а е налице и фактическа сложност по изясняване на
обстоятелствата във връзка с претендираните нарушения.
От представеният по делото протокол за
претърсване и изземване от 13.10.2020 година се констатира, че в резултат на
това процесуално следствено действие са описани
и иззети газов хроматограф, компютърна конфигурация, полиетиленови
пликове, съдържащи документи касаещи пробите на С.С., на Д.Ц., на Н.К.и на
други лица, като последните са обозначени като ВД №3.
Според длъжностната характеристика за
заеманата от жалбоподателя длъжност, началникът на група в сектор „Базова
научно-техническа лаборатория“ в ОДМВР организира, ръководи и контролира
цялостната дейност на групата в съответствие със законовата и подзаконовата
уредба, заповедите и разпорежданията на ръководствата на структурата на МВР,
отговаря за срочното и качествено изпълнение на задачите и състоянието на
дисциплината в групата, като са предвидени и други организационни и контролни
функции.
По делото, с оглед тезата за нарушаване
на принципа на пропорционалност, са ангажирани доказателства за отказа на
съответния орган при ТП на НОИ – Велико Търново да изплати обезщетения за общо
заболяване на жалбоподателя по повод на общо заболяване. Освен това са събрани
и доказателства за специалните образователни потребности на детето му Г.Й.Й..
Според показанията на свидетеля Л.,
същият познава жалбоподателя от 2010 година, като сочи, че неговата работа се
състои в изготвяне на експертизи, явяване като ВЛ в съд, участие и огледи на
местопроизшествия. Сочи, че жалбоподателят не може да му нарежда да променя
резултати от заключение, защото като ВЛ носи отговорност. Всеки от групата
работи сам, не е имало случаи, в които резултатите от изследвания да не се
оповестяват, уредите /очевидно хроматографа/ е иззет при извършването на
следствените действия, като се работи на уреда чрез който се изследват
наркотични вещества и на който уред този свидетел основно работи. Апаратурата
има софтуер, който винаги може да се наблюдава, като хроматографа е свързан с
компютър, а софтуерът съхранява извършените действия. Групата се състои от
трима души, като той е единият от тях. С жалбоподателят се е виждал след
задържането при логопеда, където свидетелят води своя син, като се е случвало
да се вижда с жалбоподателя по повод на рождени дни на децата им. Жалбоподателят
не е имал контакт със свидетеля по служба след задържането му, а и той няма как
да се намества в работата на свидетеля. Свидетелят дава показания и, че откакто
познава жалбоподателят, последният не му е влиял професионално. Изрично сочи и,
че не е разпитван по дисциплинарното производство.
Според показанията на свидетеля Д.,
същият познава жалбоподателя от 2000 година, като от февруари 2000 година
работят в една група в дирекцията. Според показанията му, той е подчинен административно на жалбоподателя,
но в качеството на свидетеля като разузнавач – биолог и във функционален аспект
жалбоподателят не може да му оказва въздействие. По време на съвместната им
дейност никога не му е оказвал въздействие и не се е опитвал да му въздейства.
Уредът, който е иззет прави различни изследвания, като в процесният случай се
касае до изследване на кръв, като свидетелят обяснява, че няма достъп до частта
от лабораторното помещение, в което се съхраняват взетите кръвни проби. Свидетелят
сочи, че жалбоподателят не му е въздействал, като той не е бил никъде свидетел,
не е разпитван по случая в никакво качество, нито е бил в комисия, която да
работи по случая. Свидетелят няма възможност да съставя актове на граждани или
да им влияе или да ги призовава за справки като орган на власт. Жалбоподателят,
като ръководител може да му държи сметка за срокове, за трудовата дисциплина ,
но не и за резултата от дейността му.
Накрая следва да се отбележи, че както
на ответника и на жалбоподателя, така и на съда е известно, че към момента на
приключването на устните състезания по делото дисциплинарното производство е
приключило, като така или иначе по него не са изслушвани двамата свидетели,
които са част от групата „Химия и биология“ в сектор БНТЛ в дирекцията, на
която група е началник жалбоподателя.
Според разпоредбата на чл.214, ал.1,
т.1 от ЗМВР „Държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от
длъжност с писмена заповед в следните случаи: когато срещу него е образувано
дисциплинарно производство по чл.
207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната
истина; в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал
дисциплинарното производство;“.
След като дисциплинарното производство
е образувано със заповед №8121К-10285 от 30.10.2020 година на министъра на
вътрешните работи, то именно този орган е компетентен да отстрани от длъжност
настоящият жалбоподател в качеството му на държавен служител, работещ в
системата на МВР. Този орган е материално и персонално компетентен да издаде и
заповедта по чл.214, ал.3 от ЗМВР.
Обратно на твърдяното от жалбоподателя,
съдът намира, че е спазена формата на административния акт. Изискването досежно
заповедта по чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР е този акт да е писмен, като това
изискване важи и за заповедта по чл.214, ал.3 от ЗМВР. Съответно субсидиарно
приложими са и разпоредбите на чл.59 от АПК. В този контекст следва да се
отбележи, че изискването на чл.59, ал.2, т.1 от АПК е спазено, доколкото
наименованието на органа, издал двете заповеди се съдържа преди изявлението на
този орган под формата на подпис на административните актове. От друга страна и
в двете заповеди са посочени фактическите
и правните съображения, които са обосновали разпоредените правни резултати,
при което съдът намира, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл.59,
ал.2, т.4 от АПК.
Съдът обаче намира, че заповед №8121К-227
от 14.01.2021 година противоречи на материалния закон – чл.146, т.4 от АПК.
Разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР визира две кумулативни предпоставки, при наличието на които е дадена
оперативна дискреция за прилагането на последицата временно отстраняване от
длъжност.
Първата предпоставка е наличието на
образувано и висящо към момента на отстраняването дисциплинарно производство,
за претендирано дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР, като това
дисциплинарно нарушение е квалифицирано предварително като такова по чл.203,
ал.1, т.13 от ЗМВР, а за него е предвидено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Втората материално правна предпоставка
изисква служебното положение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице
обективно да е в състояние да повлияе на хода на конкретното дисциплинарно
разследване/производство. За да се приеме за налична тази предпоставка, не е
достатъчно да се възпроизведе текста на закона и се посочи каква е длъжността
на съответният служител /вж. например решение №10618/2020 година на ВАС/, а
следва в мотивите на заповедта за отстраняване да са посочени конкретни
обстоятелства, проявлението на които да създава реална опасност от затрудняването
на разкриването на обективната истина по конкретното дисциплинарно разследване/производство.
Видно от изложените в заповед №8121К-227
от 14.01.2021 година релевантни мотиви, според ответника заеманата от
жалбоподателя длъжност като началник на група ЕКД „Химия и биология“ в сектор
БНТЛ към дирекцията му предоставя възможност
да оказва влияние върху подчинените му служители и граждани при събирането на
доказателства за вменените му дисциплинарни нарушения, като от тях следва да се
съберат сведения за пълното и обективно установяване на фактическата обстановка,
а служебното положение му позволявало да оказва влияние върху тях и е налице
реална възможност за възпрепятстване и затрудняване разкриването на обективната
истина. Освен това според ответника жалбоподателят, в качеството си на началник
на посочената група има достъп до химическата лаборатория и водената
документация в нея, като по този начин може да укрие писмени доказателства,
свързани с изготвянето и отчитането на назначавани експертизи.
При така формулираните съображения, настоящата
инстанция намира, че една част от тях са ирелевантни, а друга част не са налице
/не са проявени/ с оглед на анализа на събраните доказателства по делото.
Това, че жалбоподателят в качеството си
на държавен служител би имал достъп до лабораторията и оттам до документацията,
която се съхранява в нея и въз основа на която или при игнорирането на която би
изготвял други експертни заключения, е ирелевантно към конкретното
дисциплинарно производство, което почива на точно описани факти и
обстоятелства, групирани като четири конкретни деяния, реализирани чрез
действие, представляващо изготвяне на протоколи за определяне на концентрация
на алкохол в кръвта на четири лица. Необосновано е да се предположи хипотетично,
че въз основа на този си достъп жалбоподателят би ползвал документацията в
лабораторията в областната дирекция на МВР, за да извършва apriori нови
дисциплинарни нарушения, за установяването на които следва да се образува ново
и различно дисциплинарно производство. Извършваната добросъвестно или
недобросъвестно професионална дейност от жалбоподателя, която е извън рамките и
извън предмета на конкретното дисциплинарно производство, не може да служи за
обосноваване на отстраняването му във връзка с последното.
Необосновано и неподкрепено с
доказателства е съждението на ответника, съдържащо се в мотивите на заповедта,
според което заеманата длъжност на жалбоподателя му предоставя възможност да
оказва влияние върху граждани при събирането на доказателства. Видно е от
представената длъжностна характеристика, че нито основните длъжностни задължения,
нито вписаните организационни връзки и взаимоотношения допускат за този
държавен служител контакти с граждани, в резултат на които контакти служителят
да може да им сугестира определено поведение, което обективно е в състояние да
попречи на разкриването на истината във връзка с конкретното дисциплинарно
нарушение чрез създаване, укриване или унищожаване на някакви доказателства.
Този извод на съда се потвърждава и от разпита на двамата свидетели - служители
на МВР, които на практика съставляват групата, която жалбоподателят ръководи в
длъжностното си качество. И двамата свидетели под страх от наказателна
отговорност дават показания, според които в качеството си служители от тази
група нито те, нито жалбоподателят могат да призовават граждани и да предприемат
спрямо тях някакви действия по служба.
Най – сетне, необоснован и неподкрепен
с конкретни доказателства е изводът на ответника, съдържащ се в лаконичните
мотиви на заповедта, според който заеманата от жалбоподателя длъжност
предоставя възможност на последния да оказва влияние върху подчинените му служители от групата, която
ръководи. Както се установява по делото, тези служители са всъщност двамата
разпитани от съда свидетели. Техните евентуални обяснения в хода на
дисциплинарното разследване не биха били релевантни с оглед описаните факти и
обстоятелства, въз основа на които в заповедта за образуването на
дисциплинарното производство е прието, че са налице четири деяния, които
съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина. За соченото поведението
на служителя, претендирано като тежко нарушение на дисциплината, е ирелевантна
ръководната му позиция по отношение на двамата му подчинени служители,
доколкото са описани деяния, за доказването на които в заповедта на
дисциплинарно – разследващият орган е налице позоваване на водено досъдебно
производство с оглед събраните при него писмени, веществени и други
доказателства. Посоченото се потвърждава и от предложението на дисциплинарно
разследващият орган за удължаване на срока на отстраняването на жалбоподателя,
от съдържанието на което е видно, че процесуални действия, свързани с
подчинените на жалбоподателя служители не са извършвани, като дори не са и демонстрирани
такива намерения. Всъщност от това последно предложение се установява, че са
снети обяснения на други служители в дирекцията, които нямат нищо общо с
групата, на която жалбоподателя е ръководител, като няма никакви индиции за
това, че тези обяснения са повлияни или могат да са повлияни от служебното
положени на жалбоподателя, а и липсват мотиви в заповедта в това отношение. Съдът
счита, че липсата на необходимост да се извършват процесуални действия чрез снемането
на обясненията на тези подчинени на жалбоподателя служители и оттам да се
събират от тях гласни доказателства се обуславя и от претендираният механизъм
на деянията, за които впоследствие може да бъде ангажирана дисциплинарна
отговорност. Същите представляват според описаното в посоченото предложение и в
заповедта за учредяване на дисциплинарното производство съставяне на неверни официални
документи от длъжностно лице, които впоследствие да бъдат използвани користно,
но не в полза на служителите на групата, като не е сочено извършването им с
тяхна помощ или при тяхно участие или в техен интерес. Именно поради това е
необосновано съждението, че жалбоподателят може да сугестира конкретно
поведение на ръководените от него служители или да попречи на извършването на
процесуални действия по събирането на гласни доказателства от тях или да ги
мотивира да дадат неистински обяснения или обяснения, с които да прикрият
неговото или тяхното участие в конкретните четири деяния, за които се приема,
че индицират тежко нарушение на служебната дисциплина.
Дотук изложеното мотивира съда да
приеме, че втората материално правна предпоставка на нормата на чл.214, ал.1,
т.1 от ЗМВР не е била налице към момента на издаването на заповедта, с която е
разпоредено временното отстраняване на жалбоподателя от длъжност.
Следва да се отбележи в обобщение, че
съдът още с разпореждането си за насрочване указа на ответника, че е в негова
тежест да установи предпоставките, от наличието на които черпи правомощието си,
реализирано чрез процесната заповед, като последният не прояви никаква
процесуална активност в това отношение.
Уместно е най – накрая съдът да
констатира, че за законосъобразността на заповед като процесната е неотносима последващата
основателност или неоснователност на подозренията на органа, учредил
дисциплинарното производство за извършени от страна на адресата на такава
заповед дисциплинарни нарушения. От една страна прилагането на тази разпоредба
следва да е стриктно с оглед ограничаването на конституционно признати права на
адресатите и. От друга страна целта на разпоредбата е единствено осигуряването
на обективно и безпристрастно дисциплинарно разследване, което да не е повлияно
от служебното положение на дисциплинарно-разследваното лице, като стриктното и
прилагане следва да е съобразено само и
единствено с тази цел.
Що се касае до втората обжалвана
заповед, то е очевидно с оглед на нормата на чл.214, ал.3 от ЗМВР, че тя е
функция от законосъобразността на заповедта за временно отстраняване, издадена
на някое от основанията, посочени в разпоредбата на чл.214, ал.1 от ЗМВР, като
извън това е необходимо към момента на издаването и, дисциплинарното производство
да е все още висящо. Действително, при издаването на заповед №8121К – 3970 от
24.02.2021 година дисциплинарното производство не е приключило, но с оглед
изводите на съда досежно незаконосъобразността на заповед №8121Н-227 от
14.01.2021 година и изричното посочване, че издаването и се основава на
непроменените мотиви, изложени в предходната заповед, следва и тя да се отмени.
Жалбите са основателни и следва да бъдат
уважени.
При това положени е основателна е
претенцията на жалбоподателя за разноски, като същата следва да се уважи. Разноските
за жалбоподателя представляват внесени държавни такси и ефективно заплатено
възнаграждение за един ***от 400 лв. според представения договор за правна
защита и съдействие.
Водим от изложеното, Административният
съд – В. Търново, шести състав,
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ точка 2 от заповед №8121К-227 от
14.01.2021 година на министъра на вътрешните работи и точка 1 от заповед
№8121-К от 24.02.2021 година на Министъра на вътрешните работи.
ОСЪЖДА Министерството на вътрешните
работи да заплати на Й.С.Й. ***, ЕГН **********, разноски по делото в размер от
420 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :