Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.01.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №5890 по
описа на СГС за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 вр. чл.90 ал.1
пр.1 и пр.3 ЗКИР и чл.124 ал.1 ГПК.
Ищецът
М.А.М.Х. твърди, че по силата на нот. акт за учредяване право на ползване и
покупко-продажба на недвижими имоти №4, т.І, н.д. №3/2014 г. на нот. А.Ш.в
негова полза било учредено пожизнено право на ползване върху следните недвижими
имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.2824.3545, находящ се в
гр. София, ул. „******, с площ по скица от 3108 кв.м., а по документ за собственост – 3255 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект, при съседи: имоти с идентификатори
68134.2824.2464, 68134.2824.2470, 68134.2824.913, 68134.2824.2482, заедно със
СГРАДА с идентификатор 68134.2824.3545.1 със ЗП по скица от 55 кв.м., с
предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, а по документ за собственост –
едноетажна сграда-вивариум с площ 56 кв.м., брой етажи: 1, заедно със СГРАДА с
идентификатор 68134.2824.3545.3 със ЗП по скица от 244 кв.м., с предназначение:
Промишлена сграда, а по документ за собственост – метален склад с площ от 239
кв.м., брой етажи: 1, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.2824.3545.2 със
ЗП по скица от 245 кв.м., с предназначение: Промишлена сграда, а по документ за
собственост – метален склад със ЗП от 240 кв.м., брой етажи: 1. Сочи, че на
02.04.2015 г. подписал декларация за отказ от вещно право на ползване върху
описаните недвижими имоти, нот. заверена от нот. Е.П., а на 12.04.2016 г. със
заявление за оттегляне на отказ от вещно право на ползване върху недвижими
имоти, нот. заверен от нот. С.Д., оттеглил отказа си от вещно право на ползване
върху посочените недвижими имоти. Твърди още, че на 12.04.2016 г. „Н.А.“ ЕООД е
депозирало в Служба по вписванията – гр. София заявление за вписване на
описаната по-горе декларация за отказ от право на ползване, която декларация
била вписана на същата дата. Поддържа, че вписването на декларацията за отказ
от вещно право на ползване е недопустимо, тъй като е извършено по искане на лице,
което не е имало интерес от вписването по смисъла на чл.8 ПВ, поради което моли
да признато за установено, че извършеното на 12.04.2016 г. вписване на
описаната по-горе декларация за отказ от вещно право на ползване е недопустимо,
както и да бъде отменено извършеното на същата дата вписване на посочената
декларация за отказ от вещно право на ползване. При условията на евентуалност,
ако бъде отхвърлен предявеният иск за установяване недопустимост на вписването
на посочената декларация за отказ от вещно право на ползване, твърди, че същата
не е породила действие, тъй като е налице несъществуващо обстоятелство –
описаното по-горе заявление за оттегляне на отказа от вещно право на ползване е
извършено преди разпореждането за вписването на декларацията за отказ от вещно
право на ползване, поради което моли да бъде признато за установено, че
извършеното на 12.04.2016 г. вписване на описаната по-горе декларация за отказ
от вещно право на ползване е вписване на несъществуващо обстоятелство, както и
да бъде отменено извършеното на същата дата вписване на посочената декларация
за отказ от вещно право на ползване. Претендира разноски.
Ответникът
М.А.Х. в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва предявените искове. Твърди, че
не е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове, за ищеца липсва
правен интерес от предявяването им, както и че за ищеца липсва правна
възможност да оттегли отказа си от вещно право на ползване. Твърди още, че „Н.А.“ ЕООД има интерес от вписването на процесната
декларация за отказ от вещно право на ползване, както и че същият е бил
задължен да я впише по силата на сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 11.02.2016 г., а оттеглянето на отказа от вещно право на ползване е
извършено след депозиране на заявлението за вписване на декларацията за отказ
от вещно право на ползване. Претендира разноски.
По
делото на основание чл.219 ал.1 ГПК, като трето лице-помагач на страната на
ответника е конституирано Министерство на правосъдието, което оспорва
предявените искове.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
По делото е обявено за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от представения нот.
акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот №4,
т.І, н.д. №3 от 24.01.2014 г. на нот. А.Ш., че „ММ Б.“ ЕООД е учредило
пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на ищеца върху следните
собствени на дружеството недвижими имоти, а именно: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.2824.3545, находящ се в гр. София, ул. „******, с
площ по скица от 3108
кв.м., а по документ за собственост – 3255 кв.м., трайно предназначение на
територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид производствен,
складов обект, при съседи: имоти с идентификатори 68134.2824.2464,
68134.2824.2470, 68134.2824.913, 68134.2824.2482, заедно със СГРАДА с
идентификатор 68134.2824.3545.1 със ЗП по скица от 55 кв.м., с предназначение:
Жилищна сграда – еднофамилна, а по документ за собственост – едноетажна
сграда-вивариум с площ 56 кв.м., брой етажи: 1, заедно със СГРАДА с
идентификатор 68134.2824.3545.3 със ЗП по скица от 244 кв.м., с предназначение:
Промишлена сграда, а по документ за собственост – метален склад с площ от 239
кв.м., брой етажи: 1, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.2824.3545.2 със
ЗП по скица от 245 кв.м., с предназначение: Промишлена сграда, а по документ за
собственост – метален склад със ЗП от 240 кв.м., брой етажи: 1, както и че е
продало описаните по-горе недвижими имоти на „Н.А.“ ЕООД.
По делото също е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, а и се установява от представената декларация за отказ от вещно
право на ползване върху недвижими имоти, нот. заверена от нот. Е.П., рег.
№2807/02.04.2015 г., че ищецът се отказал от учреденото в негова полза с
описания по-горе нот. акт право на ползване върху процесните недвижими имоти.
Декларацията е вписана в Служба по вписванията – гр. София на 12.04.2016 г. под
№118, т.V, вх. рег. №20345.
По делото е представено заявление за вписване,
отбелязване или заличаване до Служба по вписванията – гр. София, вх.
№20345/12.04.2016 г., депозирано от „Н.А.“ ЕООД, за вписване на описаната
по-горе декларация за отказ от вещно право на ползване върху недвижими имоти,
нот. заверена от нот. Е.П.. От представеното удостоверение, издадено от Служба
по вписванията – гр. София, изх. №3162/15.06.2017 г., се установява, че
описаното заявление е депозирано на 12.04.2016 г. в 12:48:39 ч.
Представен е предварителен договор за покупко-продажба от
11.02.2016 г., сключен между „Н.А.“ ЕООД и ответника, с предмет описаните
по-горе недвижими имоти. В т.1.4 от договора е предвидено, че продавачът „Н.А.“
ЕООД в 2-мес. срок от придобиването на имота следва да предприеме необходимите
действия и да заличи правото на ползване на ищеца върху имотите.
Видно от представения по делото нот. акт за продажба на
недвижими имоти №113, т.І, н.д. №94 от 12.02.2016 г. на нот. И.Д., „Н.А.“ ЕООД
е продал на ответника описаните по-горе недвижими имоти, което обстоятелство
също е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
От представеното по делото заявление за оттегляне на
отказ от вещно право на ползване на основание чл.111 ал.1 вр. чл.100 ал.2 ЗС,
нот. заверено от нот. С.Д., рег. №3786/12.04.2016 г., се установява, че ищецът
е оттеглил отказа си от вещно право на ползване, обективиран в описаната
по-горе декларация за отказ от вещно право на ползване, по отношение на
процесните недвижими имоти.
Представени са също справки от Служба по вписванията –
гр. София по персоналната партида на ищеца за периода 01.11.1990 г. -
15.11.2017 г., копия на нот. дела и справки за процесните недвижими имоти,
издадени от Служба по вписванията – гр. София, за периода 01.01.1998 г. -
20.07.2018 г.
От показанията на свид. Р.Н.се установява, че на
12.04.2016 г. ищецът е бил в кантората на нот. С.Д. и в 11:30 часа е извършена
заверка на подписа му в заявление за оттегляне на отказ от вещно право на
ползване.
От показанията на свид. Т.С.се установява, че през
мес.04.2015 г. ищецът му е дал декларация за отказ от право на ползване върху
описаните по-горе недвижими имоти, като уговорката им е била да не се вписва
веднага, а свидетелят да я депозира за вписване през мес.04.2016 г. Свидетелят
сочи още, че с ответника са имали уговорка, инкорпорирана в предварителния
договор, той да впише отказа от право на ползване.
Други относими доказателства не
са ангажирани.
По иска с правно основание чл.537 ал.2 ГПК вр.
чл.88 вр. чл.90 ал.1 пр.1 и пр.3 ЗКИР:
Съгласно разпоредбата на чл.88 ЗКИР, всяко вписване в имотния регистър може да бъде
оспорено по реда на чл.537 ал.2 и ал.3 ГПК.
Разпоредбата на чл.90 ЗКИР предвижда, че заличаването на
вписването се извършва в три хипотези - когато по исков ред се установи
недопустимост или недействителност на вписването, или несъществуване на вписано
обстоятелство, т.е. заличаването на вписването предполага уважаване на предявен
иск по чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 и чл.90 ЗКИР /в този
смисъл решение №158/04.02.2016 г. по
т.д. №247/2015 г. на ІІ ТО на ВКС и определение №154/20.03.2015 г. по ч.т.д.
№119/2015 г. на ІІ ТО на ВКС/.
Предмет на тези искове е
установяване на фактите, сочещи на недопустимост или недействителност на
вписването или на несъществуване на вписаното обстоятелство.
Всеки един от трите иска по чл.90 ал.1 ЗКИР е установителен, поради което за предявяването му
ищецът следва да обоснове наличие на правен интерес. Такъв е налице, ако с
вписването са засегнати права на ищеца или той не може да реализира свои
предоставени от закона права поради допуснато незаконосъобразно вписване на
други права. Целта на уредените в тази разпоредба искове е в случай на
уважаването им съдебното решение по тях да легитимира ищеца като заинтересовано
лице по смисъла на чл.90 ал.2 ЗКИР, което да
може да иска заличаването на вписването, като самото заличаване ще се извърши
по реда на чл.90 ал.2 и ал.3 и чл.91 ЗКИР от съдията
по вписванията /в този смисъл определение
№304/27.06.2013 г. по ч.гр.д. №2821/2013 г. на І ГО на ВКС и определение №37/20.01.2016 г. по ч.гр.д. №6168/2015 г. на ІV ГО на ВКС/.
Предявеният в рамките на настоящето производство иск с правно основание чл.537 ал.2 ГПК вр. чл.88 вр. чл.90
ал.1 пр.1 ЗКИР е допустим,
тъй като за ищеца безспорно е налице правен
интерес от предявяването му, доколкото с процесното вписване на декларацията за отказ от вещно право на ползване са засегнати
права, които не може да реализира - да ползва процесните недвижими имоти.
Когато е вписано неподлежащо на
вписване обстоятелство, вписването е недействително, а когато вписването е
постановено по искане на нелегитимирано лице, вписването е недопустимо /в този
смисъл определение №154/20.03.2015 г. по
ч.т.д. №119/2015 г. на ІІ ТО на ВКС/.
Съобразно разпоредбите на чл.531 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 ПВ, охранителното производство по
вписване започва по молба на заинтересовано лице, т.е. лице, което има интерес
да сезира съдията по вписванията и да поиска от него дължимото съдействие за
оповестяване на съответен акт или обстоятелство. В случая е поискано вписване
на процесната декларация за отказ от
вещно право на ползване на недвижими имоти от „Н.А.“ ЕООД, който към момента на
депозиране на описаното по-горе заявление вече не е бил собственик на
процесните недвижими имоти и не е заинтересовано лице по смисъла на чл.531 ал.1 ГПК и чл.8 ал.1 ПВ. Договореното
в описания по-горе предварителен договор за покупко-продажба на процесните
недвижими имоти задължение за „Н.А.“ ЕООД за
„заличаване“ правото на ползване на ищеца не поражда правно действие,
доколкото същото противоречи на императивните правила на чл.531 ал.1 ГПК и чл.8
ал.1 ПВ. Ето защо,
легитимирани да подадат молба за вписване на декларацията за отказ от право на ползване са ищеца и ответника по делото или техен упълномощен
представител.
Поради изложеното, съдът намира, че вписването на процесната декларация за
отказ от вещно право на ползване е недопустимо и предявеният иск е основатален
и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение заявеното искане, основано на чл.537 ал.2 ГПК, за отмяна на вписаната декларация за отказ от вещно
право на ползване върху недвижими имоти от 02.04.2015 г., вписана в Служба по
вписванията
– гр. София на 12.04.2016 г. под №118, т.V, вх. рег. №20345, което заличаването се извършва в последващо охранително производство по
предвидения в чл.90 ал.2 ЗКИР ред, то искането следва да се остави без разглеждане. В този смисъл е и практиката на
ВКС - решение №158/4.02.2016 г. по т.д.
№247/2015 г. на ІІ ТО на ВКС, определение №304/27.06.2013 г. по ч.гр.д. №2821/2013 г. на І ГО на ВКС и определение №37/20.01.2016 г. по ч.гр.д. №6168/2015 г. на ІV ГО на ВКС.
По иска с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ал.1 ГПК, всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на
едно право, когато има интерес от това. Исковата претенция съдът намира за процесуално допустима.
Съгласно тълкуването, дадено с ТР №8/27.112013 г. на ОСГТК на ВКС, всяка
страна, независимо от процесуалното си качество, следва да установи фактите и
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения.
В
тежест на ищеца е да установи учредено в негова полза вещно право на ползване
върху процесните недвижими имоти.
По
делото не се спори, а и се установи безспорно и категорично, наличието на
учредено в полза на ищеца с описания по-горе нот. акт право на ползване върху
процесните недвижими имоти.
Отказът от право на ползване, по аналогия с чл.100 ал.1 ЗС, за да породи правно
действие, трябва да бъде извършен в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съответно
трябва да бъде вписан в имотния регистър. След
като за действието на отказа от вещни права е необходимо вписване в имотния
регистър, то самото вписване е част от фактическия състав на тази едностранна сделка,
а вписването има конститутивно действие.
Съгласно разпоредбата на чл.111 ал.1 вр. чл.100 ал.2 ЗС, заявлението за
отказ от правото на ползване може да се оттегли до вписването на отказа в
имотния регистър.
От
описаното по-горе заявление от 12.04.2016 г. се установи, че ищецът е оттеглил
отказа си от вещно право на ползване върху процесните недвижими имоти и
доколкото съдът достигна до извод за недопустимост на вписването на процесната
декларация за отказ от вещно право на ползване върху процесните недвижими имоти
от страна на ищеца, то и учреденото в полза на ищеца с описания по-горе нот.
акт право на ползване върху описаните по-горе недвижими имоти продължава да
съществува, т.е. ищецът се явява носител на вещно право на ползване върху
процесните недвижими имоти.
Поради изложеното, съдът намира, че предявеният иск се
явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на
ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК се дължат разноски в размер на сумата от
2107,01 лв., представляваща държавна такса и сумата от 5524,03 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е основателно.
По делото е представен договор за правна помощ, сключен между ищеца и адв. В.Н.,
според което ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в
размер на сумата от 7000,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК
на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение,
поради прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от
предвиденото в § 2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да
намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.
Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален
размер, изчислен съобразно чл.7 ал.2 и ал.8 от Наредба №1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност
на делото следва да бъде намалено до минималния размер или до размера на сумата
от 5524,03 лв.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от М.А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу М.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.537 ал.2 вр. чл.88 вр. чл.90
ал.1 пр.1 ЗКИР, че
извършеното с акт №118, т.V, вх.рег. №20345 от 12.04.2016 г. на
Служба по вписванията - гр. София вписване на
декларация за отказ от вещно
право на ползване върху недвижими имоти, нот. заверен от нот. Е.П., рег.
№2807/02.04.2015 г., е недопустимо.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на М.А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
за отмяна на вписването на декларация за отказ от вещно
право на ползване върху недвижими имоти, нот. заверен от нот. Е.П., рег.
№2807/02.04.2015 г., вписана в Службата по вписвания – гр. София на 12.04.2016 г. под №118, т.V, вх.рег. №20345.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от М.А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
срещу М.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, иск с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК, че М.А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
е носител на вещно право на
ползване, учредено с нот. акт за учредяване право на ползване и
покупко-продажба на недвижими имоти №4, т.І, н.д. №3/24.01.2014 г. на нот. А.Ш.,
върху следните недвижими имоти, а именно:
ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.2824.3545, находящ се в гр. София,
ул. „******, с площ по скица от 3108 кв.м., а по документ за собственост – 3255 кв.м., трайно
предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг
вид производствен, складов обект, при съседи: имоти с идентификатори
68134.2824.2464, 68134.2824.2470, 68134.2824.913, 68134.2824.2482, заедно със СГРАДА с идентификатор
68134.2824.3545.1 със ЗП по скица от 55 кв.м., с предназначение: Жилищна сграда
– еднофамилна, а по документ за собственост – едноетажна сграда-вивариум с площ
56 кв.м., брой етажи: 1, заедно със СГРАДА
с идентификатор 68134.2824.3545.3 със ЗП по скица от 244 кв.м., с
предназначение: Промишлена сграда, а по документ за собственост – метален склад
с площ от 239 кв.м., брой етажи: 1, заедно със СГРАДА с идентификатор 68134.2824.3545.2 със ЗП по скица от 245
кв.м., с предназначение: Промишлена сграда, а по документ за собственост –
метален склад със ЗП от 240 кв.м., брой етажи: 1.
ОСЪЖДА М.А.Х., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на М.А.М.Х., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 7631,04 лв., представляваща разноски по
делото.
Решението е постановено при участието на трето
лице-помагач на страната на ответника Министрество на правосъдието,
адрес: гр. София, ул. „Славянска“ №1.
Решението подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: