Решение по дело №32641/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8051
Дата: 14 юли 2022 г.
Съдия: Светослав Атанасов Пиронев
Дело: 20211110132641
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 8051
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110132641 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „Б И“ АД срещу „Г З“ ЕАД.
Ищецът твърди, че на 07.07.2018г., в района на гр. Ябланица, ул. „Мико Петков“, до №
16, в посока гр. София, водачът на МПС марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. № ..........
предизвикал ПТП, при което било увредено имуществото на трето лице – лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ........, за който имало сключена валидна застраховка
„Каско“ при ищеца. За настъпилите вреди при ищеца имало образувана щета, по която
заплатил сумата от 1647,31 лв., представляваща застрахователно обезщетение. Поддържа, че
в негова полза е възникнало регресно вземане спрямо ответника (в качеството му на
застраховател по валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с виновния
водач) за сумата от 1664,31 лв. (от които 1647,31 лв. изплатено обезщетение и 15,00 лв. –
ликвидационни разноски). Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
посочената сума, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.06.2021г.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК, с който
заявява становище, за неоснователност на предявените искове. Оспорва механизма на
настъпване на ПТП, последното да е настъпило по вина на застрахования при него водач,
както и от същото да са настъпили твърдените от ищеца вреди. Намира претенцията за
завишена по размер. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:
Искът за осъждане на ответника да заплати описаната по-горе сума е с правно основание чл.
411 КЗ.
1
За възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо
да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между
ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска (т.е. механизма на ПТП), а именно –
вреди, причинени от виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност е сключена при него и ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
От приложената приложената разпечатка от информационната система на Гаранционния
фонд е видно, че при ответника „Г З“ ЕАД е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ относно МПС марка „Дачия“, модел „Лоджи“, с рег. № .......... за периода от
13.02.2018г. до 13.02.2019г.
От приложената застрахователна полица (л. 8) е видно, че при ищеца ЗД „Б И“ АД е имало
сключена имуществена застраховка „Каско“ по отношение на МПС марка „БМВ“, модел
„Х5“, с рег. № ........ за периода от 14.06.2018г. до 24.05.2019г.
Основният спор между страните касае механизма на ПТП, като според поддържаното от
ищеца становище инцидентът е настъпил поради това, че водачът на МПС марка „Дачия“,
модел „Лоджи“, с рег. № .......... е предприел маневра завой наляво, за да навлезе в друг път,
без да се убеди, че няма да създаде опасност за другите участници в движението, докато
ответникът счита, че ПТП е настъпило поради поведението на водача на увредения
автомобил.
По делото са разпитани като свидетели водачите на двата автомобила, участвали пряко в
процесното ПТП. Според свид. Т. (управлявал при инцидента МПС марка „Дачия“, модел
„Лоджи“, с рег. № ..........) същият се движил в центъра на Ябланица, когато подал мигач и
предприел маневра ляв завой, в който момент бил ударен от „БМВ“, чийто водач
впоследствие признал, че не бил видял подадения мигач.
В същото време, свид. И. (управлявал при инцидента МПС марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег.
№ ........) поддържа версия за инцидента, според която увреденият автомобил марка „Дачия“
е излязъл от колона спрели вдясно автомобили, без включен мигач.
От приетото по делото и неоспорено от страните заключение по САТЕ, както и от
изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание става ясно, че няма съмнение за
мястото на настъпване на удара, но не са запазени достатъчно данни, въз основа, на които да
се установи по несъмнен начин какво е било поведението на двамата водачи преди
настъпване на удара. При липсата на яснота какво е било поведението на участниците в
ПТП, според вещото лице е невъзможно от техническа гледна точка да се определи и чие
поведение е станало причина за настъпване на ПТП, т.е. конкретният механизъм на ПТП е
неустановим.
В съдебната практика многократно е имало повод да се изтъкне, че ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП,
поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
2
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава.
В настоящия случай, ищецът не е ангажирал други доказателства, които по несъмнен начин
да установяват, че механизмът на ПТП е реализиран именно по твърдения от него начин.
Недостатъчни в тази връзка са показанията свид. Т., чиято версия няма основание да се
презумира за по-достоверна от тази, поддържана от свид. И.. Отделно от това същата се
разминава съществено и от описваната от ищеца в исковата молба, според която ПТП е
настъпило маневра ляв завой „за да навлезе в друг път“, а не при включване от колона,
както сочи свид. Т.. В допълнение на горното, от самия протокол за ПТП, подписан от
двамата водачи-свидетели в настоящото производство, е видно, че е отбелязано, че
инцидентът е настъпил при движение на автомобилите в една посока и завиване на единия
автомобил наляво (което се доближава до механизма, описан от свид. Т., застрахован при
ответника „Г З“ ЕАД), а не при тръгване/при отваряне на врата (позиция 2 от т. 12) или при
излизане от паркинг (позиция 4, т. 12). Индиция за това, че виновен за настъпване на ПТП е
именно застрахованият при ищеца водач е и поведението на самия ищец, който е заплатил
обезщетение на другия водач, което обстоятелство е отделено за безспорно между страните
с определение от 17.05.2022г.
От изложеното по-горе се налага извода, че ищецът не е провел пълно и главно доказване на
механизма на ПТП, което обуславя и неоснователност на предявения иск за главница. С
оглед акцесорния характер на претенциите следва да се отхвърли и искането за присъждане
на законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
При този изход на спора право на разноски има ответникът за сумите, както следва: 350 лв.
– разноски за експертизи, 70 лв. – разноски за свидетел и 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „....“ № 87 против „Г З“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „...... № 47А, бл. В, ет. 3 осъдителен иск за сумата от 1664,31
ЛЕВА, представляваща регресна претенция по чл. 411 КЗ, включваща изплатено
застрахователно обезщетение от ЗД „Б И“ АД и ликвидационни разноски за определянето му
за вреди на МПС марка „БМВ“, модел „Х5“, с рег. № ........, причинени от ПТП, настъпило на
07.07.2018г., в района на гр. Ябланица, ул. „Мико Петков“, до № 16, в посока гр. София,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 09.06.2021г.
до окончателното изплащане на задължението.

3
ОСЪЖДА ЗД „Б И“ АД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „....“ № 87 ДА ЗАПЛАТИ на „Г З“ ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и адрес на управление
в гр. София, бул. „...... № 47А, бл. В, ет. 3 сторените по делото разноски, а именно: 350
ЛЕВА – разноски за експертизи, 70 ЛЕВА – разноски за свидетел и 100 ЛЕВА
юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд, чрез
Софийски районен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Преписи от решението да се връчат на страните.

Районен съдия:

РЕШИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4