Определение по дело №154/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ ……………/……….01.2020 год., гр. Варна

                                                                                                                                   

               Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание в състав:

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВЕЛИНА СЪБЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ:        КОНСТАНТИН  ИВАНОВ

                                                             МАЯ НЕДКОВА

 

сложи за разглеждане в. ч. гр. д. № 154 по описа на съда за 2019 год., докладвано от съдията К. Иванов и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на глава ХХІ-ва ГПК.

           Образувано е по частна жалба на СНЦ „Съюз на превозвачите „Синдикат Авто“, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу Определение № 16692/16.12.2019 год., постановено по гр. дело № 15985/2019 год., с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело.

           В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.

           Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

          Производството по гр. дело № 15985/2019 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от СНЦ „Съюз на превозвачите „Синдикат Авто“, със седалище гр. Варна против Областна администрация Варна иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността поради противоречието и́ със закона на клаузата на т. 4.12 от Договор за учредяване безвъзмездно право на ползване на имот частна държавна собственост № 253/15.04.2015 г., сключен между СНЦ „Съюз на превозвачите „Синдикат Авто““ и Областна администрация Варна.

В исковата и последвалите я уточняващи молби ищецът е навел следните твърдения: На 15.04.2015 год. сключил с ответника – Областна администрация Варна  договор № 253/15.04.2015 г., по силата на който в полза на сдружението е учредено безвъзмездно право на ползване върху имот частна държавна собственост, находящ се в гр. Варна, за срок от 10 години. Съгласно т. 4.12 от договора ползвателят е длъжен да заплаща дължимия данък върху недвижимия имот и такса битови отпадъци за имота, предмет на договора, по сметка на праводателя. Навежда, че с писмо на областния управител на област с административен център Варна от 19.09.2019 г. договорът е прекратен с едномесечно предизвестие поради забавяне на плащането на сумите по т. 4.12 от договора с повече от 30 дни. На 20.11.2019 год. ищецът е предал на ответника държането на имота. Ищецът счита, че клаузата на чл. 4.12 от договора от 15.04.2015 год. е нищожна поради противоречие със закона – противоречи на чл. 46, ал. 1 КТ, чл. 2 и чл. 9а ЗМДТ, като се настоява да бъде прогласена нищожността и́.

           РС-Варна е прекратил производството по делото поради липса на правен интерес от иска.

           Определението е правилно.

           Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за чиято наличност съдът следи служебно във всяко положение на делото. Интересът се извежда от наведените от ищеца в исковата му молба твърдения.

          В случая след като действието на договора от 15.04.2015 год. е прекратено (облигационната връзка между страните е прекратена) за ищеца липсва правен интерес от установяване на нищожността на договорна клауза от прекратения вече договор.

         Обстоятелството дали ответникът по иска незаконосъобразно е прекратил договора, позовавайки се на нищожна, според ищеца, договорна клауза (в каквато насока са част от твърденията и доводите в уточняващата молба на ищеца от дата 30.10.2019 год. на л. 11 от делото на РС-Варна) може да се преценява в хипотезата на заявена претенция за обезщетение за вреди от неизпълнението на договора (чл. 82 ЗЗД), при която ще бъде подложена на преценка и изправността на страните по договора с оглед неизпълнението.

           В обобщение определението е правилно, а частната жалба срещу него – неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

           Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

           ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на СНЦ „Съюз на превозвачите „Синдикат Авто“, с ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу Определение № 16692/16.12.2019 год., постановено по гр. дело № 15985/2019 год., с което е прекратено производството по цитираното гражданско дело.

           Определението подлежи на обжалване с частна жалба при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страната.

 

 

       

               Председател:

 

                                                                  Членове:1.                          2.