Решение по ВЧНД №809/2021 на Апелативен съд - София

Мотиви по в.н.ч.д. № 809/21г.

С решение № 15 от 12.07.2021 г. Софийският окръжен съд, НО, постановено по ч.н.д.
№ 365/21 г. е допуснал предаване на българската гражданка М. А. Я. на компетентните
органи на Кралски съд - Екзитър, Обединено Кралство Великобритания, с цел провеждане
на наказателно преследване срещу нея въз основа на Заповед за арест, издадена на
15.06.2021 г. от Кралски съд - Екзитър, Обединено Кралство Великобритания, по дело №
Т20200263/Т2020307, издадена на основание Заповед за арест от 21.01.2021 год., издадена в
Кралски съд - Екзитър, за неспазване на условията за освобождаване по отношение на
престъпления по държане на лице под робство или принуда, измама и кражба.
Срещу постановеното решение в срок е подадена жалба от А.Б., защитник на
исканото лице Я.. В жалбата се оспорва така постановеното решение, като се твърди, че
същото е неправилно, постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на
процесуалните правила. Излагат се съображения, че исканото за предаване лице не било
изслушано, след като е заявило несъгласие за предаване и че съдът произнесъл решението
си, без да е изяснил въпроса изпълнено ли е условието, с което Република България е
направила нотификация на Споразумението по Член LAW.SURR.83.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция адв. Б. поддържа подадената жалба
на второто основание и изразява становище за отмяна решението на Софийския окръжен
съд.
Представителят на Софийска апелативна прокуратура изразява становище, че не се
установяват основания за отказ от изпълнение на искането и да бъде потвърдено
обжалваното решение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните доводи и съображения и след като сам
служебно провери правилността на решението, намери за установено следното:
Производството пред първоинстанционния Софийски окръжен съд е било образувано
по реда на дял 7, LAW.SURR.76 - чл. LAW.SURR.112 от Споразумението за търговия и
сътрудничество между ЕС и ЕО за атомна енергия, от една страна, и Обединеното Кралство
Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна, одобрено с Решение 2020/2253 на
Съвета от 29.12.2020 г. (наричано по-долу Споразумението) и въз основа на Заповед за
арест, издадена на 15.06.2021 г. от Кралски съд - Екзитър, Обединено Кралство
Великобритания, по дело № Т20200263/Т2020307, издадена на основание Заповед за арест от
21.01.2021 год., издадена в Кралски съд - Екзитър, за неспазване на условията за
освобождаване по отношение на престъпления по държане на лице под робство или
принуда, измама и кражба.
От съдържанието на самата Заповед за арест е видно, че същата е била издадена от
компетентен орган на съдебната власт и че с нея се иска посоченото лице (М. А. Я.) да бъде
задържано и предадено на английските съдебни власти с цел провеждане на наказателно
преследване.
В Заповедта за арест е била дадена пълна информация за самоличността на исканото
лице – М. А. Я., родена на родена на 19.06.1990 г., в гр.Ихтиман, Софийска област,
българка, българска гражданка, живуща в гр. ***, ж.к. “**“, бл. **, ет. *, ап. *, ЕГН
**********, като в настоящото производство самоличността на това лице също е била
1

установена по несъмнен начин и тя напълно съвпада с тази на исканото от английските
власти лице.
По форма и съдържание представената от Софийска окръжна прокуратура Заповед за арест,
издадена на 15.06.2021 г. от Кралски съд — Екзитър, отговаря на изискванията на чл.
LAW.SURR.86, пар.1 от Споразумението. Заповедта е издадена от компетентен съдебен
орган на издаващата държава, в съответствие с изискванията на чл. LAW.SURR.78 от
Споразумението. С нея се иска предаване на лицето М. А. Я. с цел провеждане на
наказателно преследване срещу нея за извършени престъпления на територията на
издаващата държава, като подробно са посочени вида и характера на престъпленията, за
които се иска предаването на лицето. В заповедта за арест тази престъпна дейност е
квалифицирана по закона на издаващата държава като „държане на лице в робство или като
слуга“ в нарушение на чл. 1(1)(a) от Закона за съвременното робство от 2015 г.; „измама“ в
нарушение на чл.1 от Закона за измамите от 2006 г. и „кражба” в нарушение на чл.1(1) от
Закона за кражбите от 1968 г.
За две от описаните в Заповедта за арест престъпления, съгласно разпоредбата на чл.
LAW.SURR.79, параграф 5 от Споразумението, не се изисква двойна наказуемост, които
отговарят на престъпленията „трафик на хора” и „измама”. Третото от описаните в
Заповедта престъпления - „кражба” представлява престъпление и по българския НК, а
именно по чл.194 от НК, предвиждащо наказание лишаване от свобода до осем години (чл.
LAW.SURR.79, пар.2 от Споразумението).
В раздел ”в”, т. 1 от Заповедта е посочено, че за посочените и така квалифицирани по
британския наказателен закон престъпления, се предвижда наказание лишаване от свобода -
лишаване от свобода до живот (за престъплението „държане на лице в робство или като
слуга“), лишаване от свобода за период не повече от 10 години (за престъплението
„измама“) и лишаване от свобода за период не повече от 7 години (за престъплението
„кражба”), с което, както правилно е посочил решаващият съд, е изпълнено и условието за
допускане изпълнението на Заповедта за арест, посочено в разпоредбата на чл.
LAW.SURR.79, пар. 1 от Споразумението.
Престъпленията, за които се иска предаване на лицето, са извършени на територията на
Обединеното Кралство Великобритания, за същите не е образувано наказателно
производство в Република България, не са подсъдни на българския съд, с оглед преценка за
изтекла давност такава не е налице. По делото липсват и данни за наличие на основанията
на член LAW.SURR.80 и член LAW.SURR.81 от Споразумението (за задължителен или
факултативен отказ за изпълнение на процесната Заповед за арест). Не са налице и
предпоставките на член LAW.SURR.102, т.1 и т.2 от Споразумението за отложено
изпълнение на представената Заповед за арест или за нейното изпълнение под условие.
Предоставени са и необходимите гаранции по член LAW.SURR.84 „b“ от Споразумението -
в случай че Я. бъде осъдена, същата да бъде върната в Република България за изтърпяване
на наложено й от чуждия съд наказание лишаване от свобода.
Неоснователно е възражението на защитата на искането за предаване лице, че не са налице
основанията за предаване, тъй като не били налице всички предпоставки за това. Не било
проверено и в мотивите си първостепенният съд не бил взел отношение дали е налице
условието за реципрочност, направила ли е Република България нотификация на
Споразумението по член LAW.SURR.83, при което се предава български гражданин на
властите на Великобритания въз основа на ЕЗА. В кориците на делото липсвали според
защитата доказателства, дали Република България е искала от Великобритания предаването
на гражданин, извършил престъпление на територията на Република България и как е
2

отговорено на тази молба, ако е имало такава, от властите на Великобритания.
Настоящият състав намира, че нотификациите са актове на Народното събрание, с които се
приемат и се поставят условия по действието на международно правен акт. От друга страна,
нотификацията по смисъла на Споразумението се основава на съображения, свързани с
основните принципи или практики във вътрешния правов ред на съответната държава.
Следователно уведомлението /нотификацията/ по естеството си и по смисъла и на самото
Споразумение е акт от вътрешния правов ред на страната и част от вътрешното й право. За
това не е необходимо този правен факт да се доказва със събиране на писмени доказателства
или по друг начин. На сайта на Народно събрание настоящият състав не откри нотификация,
каквато защитата е посочила. Следва да се има предвид и обстоятелството, че
Споразумението е одобрено с Решение 2020/2252 от 29.12.2020 г. на Съвета на ЕС и е
публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.12.2020 г., т.е. Споразумението е съвсем
отскоро, а и съгласно член LAW.SURR.83, пар. 2 Обединеното кралство и Съюзът, действащ
от името на всяка от своите държави членки, могат, а не са длъжни да уведомят поотделно
Специализирания комитет по правоприлагане и съдебно сътрудничество, че техни граждани
няма да бъдат предавани или че предаването на техни граждани се разрешава само при
някои определени условия. Освен това не се касае в конкретния случай за „Европейска
заповед за арест“, както защитата твърди, а за „Заповед за арест“ по смисъла на
Споразумението.
Настоящият състав намери основание за изменение решението на първостепенния съд,
съобразявайки, че едно от престъпленията, във връзка с което е издадена настоящата
заповед за арест, се наказва с доживотен затвор. Разпоредбата на член LAW.SURR.84 от
Споразумението предвижда гаранциите, които следва да бъдат давани от издаващата
държава в определени случаи, един от които е именно ако престъплението, във връзка с
което е издадена заповедта за арест, се наказва с доживотен затвор. Софииският апелативен
съд констатира, че в представената по делото Заповед за арест, в раздел „з“, издаващата
държава е отразила, че ще „преразгледа наложеното наказание или мярка при молба или най-
късно след 20 години и ще насърчи прилагането на мерки за помилване, за които лицето има
право да подаде молба съгласно законите или практиката в издаващата страна, с цел
неизпълнението на такова наказание или мярка“. Доколкото в същия раздел „з“ от Заповедта
за арест е посочено, че уверение за така посочените гаранции ще бъде дадено от издаващата
страна при поискване от изпълняващата страна, настоящият състав намери, че обжалваният
съдебен акт следва да се измени, като на основание член LAW.SURR.84(а) от
Споразумението се постави УСЛОВИЕ „издаващата държава да даде уверение, считано за
достатъчно от изпълняващата държава, че ще преразгледа наложеното наказание или мярка
при поискване или най-късно след 20 години или ще насърчи прилагането на мерки за
намаляване на присъдата, на които лицето има право съгласно законодателството и
практиката на издаващата държава, имащи за цел да не се стигне до изпълнението на такова
наказание или мярка“.
Така изложените по-горе обстоятелства налагат несъмнено извода за наличието на всички
основания за изпълнение на представената Заповед за арест по отношение на българската
гражданка М. А. Я. и за предаването й на съдебните власти на Обединено Кралство
Великобритания с така поставеното условие и изложените по-горе обстоятелства.
По отношение на исканото лице Я. правилно е била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража” и не са налице основания за изменението й в по-лека.
С оглед на гореизложеното въззивният съд изцяло споделя решаващия извод на
първостепенния съд за наличието на предпоставките за изпълнение на процесната Заповед
3

за арест, поради което обжалваното решение следва да бъде изменено в гореописания
смисъл, като в останалата му част бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът постанови решението си.

Председател: Членове: 1.

2.
4

Номер на акта:	267
Дата:	26 юли 2021 г. (в сила от 26 юли 2021 г.)
Съдия:	Димитър Фикиин

Дело:	20211000600809
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	20 юли 2021 г.

Решение по ВЧНД №809/2021 на Апелативен съд - София

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите