Р Е Ш Е Н И Е
№
260773 09.10.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивски
районен съд, гражданско отделение, в открито заседание на девети септември две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при
секретаря Марина Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
14675 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК, във връзка
с чл.9 ЗПК, чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С исковата молба от „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД против А.М.М.,
ЕГН ********** се твърди, че на ****. било подписано споразумение 1 към Рамков
договор за цесия от *** между „Вива кредит“ ООД и „АСВ“ ООД, по силата на което
вземането на първото дружество по договор за паричен заем № ****. било
прехвърлено на второто дружество, ведно с всички привилегии и обезпечения.
Длъжникът бил уведомен по реда на чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената продажба на
вземанията с уведомително писмо от „Вива кредит“ ООД. На *** между това
дружество и А.М. бил сключен цитираният договор за паричен заем, с предмет
заемна сума от 900 лв., която следвало да се върне, ведно с договорната лихва в
размер на 157.77 лв.на 9 равни месечни погасителни вноски, в размер на 117.53
лв. всяка, с падеж на първа вноска – 16.07.2017г., а на последна – 13.03.2018г.
Общият размер на плащанията бил 1057.77 лв. С подписването на договора
заемателят удостоверявал, че е получил изцяло заемната сума. При забава на
плащанията на 4 и 18 ден забава било уговорено заплащане на 10 лв., а на 11 и
25 ден забава – на 15 лв., като максималният размер не можел да превишава 75
лв. за заемни суми от 300 лв., 125 лв. за заемни суми от 400 лв., 175 лв. за
заемни суми от 500 лв. до 1 500 лв. Сумите се начислявали, за да се
покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни
разговори, изпращане на писмени покани и др. Било договорено и заплащане на
еднократна сума от 70 лв. – разходи за събиране на просрочени задължения, които
включвали ангажиране на дейността на служител. Освен това съгласно договора
заемателят се задължил да предостави обезпечение – поръчител физическо лице,
което да отговоря на посочените изисквания, като заемателят не представил
такова, поради което на същия била начислена неустойка в размер на 397.71 лв.,
платима на 9 равни вноски, всяка в размер на 44.19 лв., дължими на падежните дати
на вноските. Освен това заемателят дължал 397.71 лв. такса за експресно
разглеждане на заявката за паричен заем. Заемателят дължат и законната лихва за
забава, поради което на ответницата била начислена лихва от 02.04.2018г. до
датата на подаване на заявлението в съда. Общият й размер бил 109.40 лв.
Въпреки отправените покани длъжникът не заплатил изцяло дължимите по договора
суми, като платени до момента били 206 лв., с които били погасени такса за
експресно разглеждане – 44.28 лв., неустойка – 44.19 лв., договорна лихва –
30.22 лв., главница – 87.31 лв. Изложени са обстоятелства за проведено
заповедно производство по ч.гр.дело № 10878 по описа на ПРС за 2019г., срещу
заповедта по което постъпило възражение, поради което се и предявявали
настоящите искове. Формулиран е съответен петитум. Претендирани са с исковата
молба направените в заповедното и настоящето производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК по делото писмен отговор
от А.М.М., със становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове.
Посочено е, че договорът е недействителен, тъй като размерът на шрифта е по –
малък от 12, в разрез с императивната разпоредба на чл.10 ЗПК. Договорената
договорна лихва била нищожна, поради противоречието й с добрите нрави,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва при необезпечени кредити и
двукратния размер, при обезпечени. В случая била договорена в размер от 40,30
%. Неустойката била нищожна, уговорена в нарушение на добрите нрави и
прекомерна. С клаузата за неустойка се създавали задължения, които по същество
се покривали от ГПР и по този начин се надвишавало изискването на чл.19, ал.4 ЗПК. Противоречала и на материалния закон – чл.71 ЗЗД, както и на чл.33 ЗПК.
Претендираните такси за експресно разглеждане на документи, за дейност на служител
и др. не били дължими, поради нищожност на тези клаузи. Освен това липсвали
доказателства за извършването им. Направено е възражение за прихващане на
платените по договора суми от неизплатената главница в размер на 812.69 лв.
Претендирани са разноски за адвокатско възнаграждение, при условията на чл.38
ЗА.
Съдът, като прецени всички събрани по
делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.дело № 10878 по
описа на ПРС за 2019г. се установява, че е издадена заповед № **** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.07.2019г., с която е
разпоредено А.М.М. да заплати сумата от 812.69 лв. главница по договор за
паричен заем № ****., 127.55 лв. договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до
13.03.2018г., 353.43 лв. такса експресно разглеждане на искане за отпускане на
кредит, 175 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 70 лв. разходи
дейност на служител, 353.52 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за
периода от 15.08.2017г. до 13.03.2018г., 109.40 лв. обезщетение за забава от
02.04.2018г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.07.2019г. до изплащане на вземането, както и 40.03 лв. държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Представен е договор за паричен заем №
**** от ***, сключен между „Вива Кредит“ ООД и А.М.М., с общ размер на кредита
900 лв., общ размер на фиксирана лихва –40.30 % годишно и 49.46 % ГПР.
По делото е представен Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от ***., сключен между „Вива Кредит“ ООД
– продавач и „Агенция за събиране на вземания“ ООД - купувач, с предмет
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредит, потвърждение за
сключена цесия – Приложение № 3 към Рамковия договор, както и Приложение № * от
***, видно от което вземанията по процесния договор за кредит № ***от *** са
предмет на същото.
Приложено е към исковата молба
пълномощно от „Вива Кредит“ ООД към „АСВ“ ООД за уведомяване от страна на „АСВ“
ООД от името на първото дружество всички длъжници по всички вземания на
дружеството, възникнали по силата на сключени договори за кредити, които
дружеството е прехвърлило съгласно договор за продажба и прехвърляне на
вземания, сключен на ***.
Представено е уведомително писмо от
05.04.2018г. до А.М.М. за сключения договор за цесия, ведно с покана за
доброволно изпълнение на задълженията по договора, с приложена обратна
разписка, с отметка „непотърсен“. Приложено е към исковата молба и второ
уведомително писмо от дата 27.08.2019г.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи:
Не е спорно между страните
по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 10878 по описа на
Пловдивски районен съд за 2019г., че против издадената заповед за изпълнение в
срок е постъпило възражение от длъжника по делото, като в рамките на дадения от
съда едномесечен срок, са предявени настоящите искове, поради което същите са
процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални
предпоставки.
От приетия по делото договор за
паричен заем № ****, сключен на *** г. между ответницата и „Вива Кредит” ООД се
установява наличието на облигационно правоотношение за предоставяне на парична
сума в размер на 900 лева. Договорът е подписан от заемателя - ответник, като
по делото не е оспорена автентичността на положения подпис, поради което и
съобразно клаузата на чл.2, ал.2 от договора съдът намира за установено
получаване на заемната сума от ответницата. В договора за кредит е уговорено
връщане на обща сума в размер на 1455.48 лева, на 9 вноски, с дата на първо
плащане 16.07.2017г. и дата на последно плащане – 13.03.2018г.
По делото е представено
Приложение № 1 от ***, видно от което вземанията по процесния договор за
паричен заем са прехвърлени на настоящия ищец. Действително, видно от
приложените към исковата молба документи, изпратеното до ответницата
уведомително писмо за извършеното прехвърляне на вземания няма доказателства да
е връчено на адресата. Доколкото обаче заверено копие от уведомително писмо и
пълномощно от цедента са приложени към исковата молба, съдът намира, че се
установява, че ищецът е бил надлежно упълномощен да връчва съобщения до длъжниците
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, поради което следва да се приеме, че е налице уведомление
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, приложено към
исковата молба и същото е връчено на ответника с връчването на препис от нея и приложенията. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл.
235, ал. 3 ГПК. Поради това съдът намира, че е налице надлежно съобщаване
на цесията.
Според разпоредбата на чл.
10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи
на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Освен това,
съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит съдържа
изрично изброени реквизити, сред които – общия размер на кредита и условията за
усвояването му /т. 7/; лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит /т.10/ и условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
/т.11/. При съобразяване съдържанието на процесния договор за кредит, съдът
намира, че в случая е посочен годишен лихвен процент, но не става ясно по какъв
начин той се отразява в размера на погасителните вноски. От договора не може да
се направи извод относно последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Клаузата за възнаградителна лихва съдът намира за нищожна, като
противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на
законната лихва при необезпечени кредити. Налице е и друго нарушение в
договора, тъй като още при самото му сключване, е предвидено договорът за заем
да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на условията по
чл.4, ал.1 от договора за заем, като неустойката е в размер на 397.71 лв. и в
посочения размер се добавя към всяка погасителна вноска по кредита. В този
случай общо дължимата сума по договора става в размер на 1853.19 лв. Въведеното
изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова
гаранция, съдържа множество поставени ограничения и конкретно определени
параметри, които предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да
се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят
задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава
значително затруднение, както относно ФЛ – поръчители, тъй като същите следва
да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от
допълнителни източници – служебна бележка от работодател за доходи, за
осигуровки, чиста кредитна история и др., а относно банковата гаранция –да е в
валидна след крайния падеж и т.н. С оглед изначалното предвиждане неустойката
да се добавя към погасителните вноски, се налага извод, че тя води единствено
до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора,
който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска
при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и
възможностите за предоставяне на обезпечение. Включена по този начин към
погасителните вноски, неустойката всъщност се явява добавък към възнаградителната
лихва и представлява сигурна печалба за заемодателя.
С оглед на всичко изложено съдът намира, че процесният договор за кредит
е недействителен.
Имайки предвид
последиците й, съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят – ответник би следвало да
дължи връщане само на чистата стойност по заема, но не и лихви или други
разходи. От ответницата не се оспорват твърдените от ищеца и извършени от нея
плащания по договора - 206 лв., с която
ищецът сочи да са погасени 87.31 лв. главница, 30.22 лв. договорна лихва, 44.19
лв. неустойка за неизпълнение на задължение, 44.28 лв. такса за експресно
разглеждане на искане за отпускане на кредит. С отговора на исковата молба е
формулирано възражение за прихващане по иска за претендираната главница с
платените суми за договорна лихва, неустойка и такса, като платени по нищожни
клаузи за възнаградителна лихва, неустойка, такса. Такава сума обаче не може да
бъде установена за дължима, тъй като би се стигнало до подмяна на основанието
на вземането. Исковете по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК следва да са идентични по
основание, размер и период на претенциите в заповедното производство. След като
договорът е недействителен, съдът не би могъл да признае дължимостта на
главницата до този размер на това основание. Разпоредбата на чл. 23 ЗПК е аналогична
на тази по чл.
34 ЗЗД и се базира на института на неоснователното обогатяване – при
липсата на основание или при отпаднало основание, всеки дължи да върне това,
което е получил. В случая, сумите се претендират на договорно основание като
изпълнение с оглед действителен договор за заем, за което е била издадена и
заповедта за изпълнение, а не на основание чл. 23 ЗПК, като дадено по недействително правоотношение. Поради това и искът за
главница не може да бъде уважен до посочения размер – в този смисъл трайна
съдебна практика - Решение № 187/21.05.2015 г. на ПАС по в.т.д. № 193/2015 г.;
Решение № 1215/12.10.2018 г. на ПОС по в.гр.д. № 1416/2018 г.; Решение № 1435/
20.11.2017 г. на ПОС по в.гр.д. № 2283/2017 г.; Решение № 242/18.02.2016 г. на
ПОС по в.гр.д. № 45/2016 г.; Решение № 1561/30.11.2016 г. на ПОС по в.гр.д. №
2355/2016 г.; Решение № 628/19.05.2017 г. на ПОС по в. гр. д. № 872/2017 г.
При този изход на делото и предвид
направеното от ответната страна искане, на ответницата следва да се присъдят
направените по делото разноски. Съгласно чл. 38 ЗА, на която се позовава
пълномощникът на ответницата, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска
помощ и съдействие на материално затруднени лица. В договора за правна защита е
отразено, че същата се предоставя безплатно. Съгласно чл.38 ал. 2 ЗА, в
случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена
за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер по
ч.гр.дело № 10878 по описа на ПРС за 2019г. възлиза на сумата от 360 лв., с
включен ДДС, тъй като от страна на пълномощника на ответницата са представени
доказателства за регистрация по ЗДДС, а по настоящето дело, съобразно цената на
исковете и предвид разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/2004г.,
определянето на възнаграждението следва да се определи за всеки от предявените
обективно съединени искове отделно възнаграждение, в редакция на съответните
текстове към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие, или
в общ размер от 2100 лв., които следва да се присъдят на пълномощника на
ответната страна.
Поради това съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет. 2, офис 4 против А.М.М., ЕГН ********** *** искове за признаване за
установено, че съществуват вземанията в размер на 2001.59 лева по договор за паричен заем №
**** от ***, сключен между А.М.М. и „Вива Кредит“ ООД, от които 812.69
лв. главница, 127.55 лв. договорна лихва за периода от 15.08.2017г. до
13.03.2018г., 353.52 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за периода от
15.08.2017г. до 13.03.2018г., 353.43 лв. такса експресно разглеждане на искане
за отпускане на кредит, 175 лв. разходи и такси за извънсъдебно събиране, 70
лв. разходи дейност на служител, 109.40 лв. обезщетение за забава от
02.04.2018г. до 01.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от
01.07.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед №
**** за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 15.07.2019г. по
ч.гр.дело № 10878 по описа на ПРС за 2019г.
ОСЪЖДА
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4 да заплати на адв. Д.Б., с адрес на упражняване на дейността ****,
сумата от 360 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по ч.гр.дело № 10878 по описа на ПРС за 2019г., както и сумата
от 2100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Н. СЛАВЧЕВА
Вярно с оригинала.
М.К.