Р Е Ш Е
Н И Е
№ 261
гр.Бургас, 26.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен
състав, в публично заседание на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
при участието на секретаря М.Р., като разгледа
НАХД № 117 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на
К.Д.Ш. с ЕГН: **********, адрес: ***, против Наказателно постановление № 19-0769-005722/14.11.2019г.,
издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на ОДМВР-гр.Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП на
жалбоподателката е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 750
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното
НП, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на
административнонаказателната процедура. Счита се, че фактическата обстановка не
отговаря на тази, възприетата от АНО, като се изтъква, че действително
автомобилът е бил управляван от жалбоподателката, но на мястото не е имало
пътен знак В26. Заявява се, че предвид характеристиките на трафика през
процесната дата обективно не е било възможно движение със скорост от 116км./ч.
Оспорва се доказателствената стойност на заснетия клип, като се допълва, че на
снимката е заснето и друго МПС, поради което не може безпротиворечиво да се
установи, че измерената скорост е именно на автомобила на Ш.. Оспорва се
техническата годност на използваното средство, а наред с това се твърди, че връченият
АУАН е нечетлив, което е довело ограничаване на правото на защита на
санкционираната.
В открито съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от пълномощник – адв. Гьорчева, която заявява,
че поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълва, че от заснетия клип не
може да се установи, чия е точната измерена скорост, защото на снимките са
заснети повече от едно МПС. Пледира за отмяна на НП и присъждане на разноски.
Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас,
надлежно призован не се представлява. В съпроводителното писмо, с което
преписката е изпратена в съда се прави искане за оставяне на жалбата без
уважение. Иска се събирането на доказателства посредством разпит на
актосъставителя.
В писмено становище от юрисконсулт
Владимирова, надлежно упълномощена от Директора на ОДМВР-Бургас, се застъпва,
че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е
приложен правилно. Пледира се за потвърждаване на НП и се иска присъждане на
разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за
обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от разписката на л. 15 НП е връчено на
07.01.2020г., а жалбата е депозирана директно в съда на 13.01.2020г.). Жалбата
е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество
жалбата е неоснователна, като съдът
след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 29.07.2019г. в
10:39 часа, на път І-9, км. 253+500 (местността „Пода”), в посока от кв.
Крайморие към ПВ „Юг” (пътен възел „Юг”), техническо средство – мобилна система
за контрол на скоростта -
Техническото
средство - мобилна система за контрол над скоростта -
За използването на
мобилното техническо средство бил съставен протокол по реда на чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015г (л. 29), съдържащ всички необходими реквизити.
За констатираното
св. П. пристъпил към съставяне на АУАН, като изпратил покана по реда на чл. 40,
ал.1 ЗАНН до представляващия юридическото лице-ползвател на автомобила. На 19.08.2019г.
Васил Антонов попълнил Декларация по реда на чл. 188 ЗДвП, в която декларирал,
че на процесната датата и час автомобилът е бил управляван от жалбоподателката К.Ш..
Същия ден г-жа Ш. също попълнила декларация по чл. 188 ЗДвП (л.24), в която
потвърдила, че действително тя е управлявала лекия автомобил.
След получаване на
информацията за водача на 30.08.2019г. св. П. съставил срещу нея АУАН с бл. № 449751,
като квалифицирал нарушението като такова по чл. 21, ал.2 ЗДвП. АУАН бил
съставен в присъствието на двама свидетели, като след подписването му бил
изпратен за връчване на нарушителката. На 30.10.2019г. жалбоподателката била
призована и й бил връчен процесния АУАН, който тя подписала и посочила, че има
възражения, но без да ги конкретизира.
В срока по чл. 44,
ал.1 ЗАНН писмени възражения не били депозирани.
Липсват данни, а и
не се твърди, за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
Въз основа на АУАН
на 14.11.2019г. било издадено и процесното НП, като АНО възприел фактическата
обстановка, описана в акта, поради което и на основание чл. 182, ал.1, т. 6 ЗДвП наложил на жалбоподателката наказание „Глоба” в размер на 750 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 3 месеца.
Горната фактическа
обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по
АНП, както и писмените и гласните доказателства и доказателствени средства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От
обстоятелствената част на акта за нарушение, който като съставен по надлежния
ред представлява годно доказателствено средство, съобразно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа
обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са
еднопосочни и безпротиворечиви, които съда кредитира изцяло. Съгласно
разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или
системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки
(запис).
На база на така
възприетата фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
В конкретния
случай съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен
орган – Росица Паязова – Началник Група към Сектор „Пътна Полиция” към
ОДМВР-гр.Бургас, която към дата 14.11.2019г. е била оправомощена да издава НП,
видно от приложената Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на министъра на
вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално)
лице – младши автоконтрольор към Сектор „ПП” – ОДМВР-Бургас, който безспорно е
длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на
чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по този закон.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във
вина на жалбоподателката нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща й
да разбере в какво е „обвинена“ и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано правилно. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против нея.
Съдът не споделя възраженията за съществено
нарушение свързано с това, че преписът от АУАН, връчен на жалбоподателката е
нечетлив. Дори да се приеме, че това е вярно - то това не променя факта, че
преписът представлява копие на първия четливо попълнен екземпляр от съставения
АУАН, който е предявен на жалбоподателката и която с положения си подпис е
удостоверила, че е запозната със съдържанието му. Поради това и съдът приема,
че твърдяното връчване на нечетлив препис от АУАН, не представлява нарушение на
правото на защита на жалбоподателката, доколкото в конкретния случай не са й
създадени пречки за да се запознае със съдържанието на съставения АУАН и да
разбере в какво е „обвинена”. В този смисъл е и практиката на съдилищата – Решение № 1141/26.06.2015г по к.н.а.х.д. № 859/2015г. по описа на
АдмС-Бургас, Решение № 104/17.02.2012г. по к.н.а.х.д. № 14/2012 г.
по описа на АдмС-Плевен и много други. Изрично следва да се посочи, че в
горния смисъл е и актуалната практика на касационната инстанция, като например
– Решение № 1960/18.11.2019г. по
к.н.а.х.д. № 2238/2019год. на АдмС-Бургас, където се допълва, че: „… дори да се приеме за вярно, че връченият
препис от АУАН да е бил изцяло нечетлив за Д., той е разполагал с възможност да
впише възражение в този смисъл, както и да подаде писмени такива в 3-дневен
срок, съгласно чл.44, ал.1 от ЗАНН, което не е сторено. Освен това, до нечетливост на акта може да се достигне и в случай на
неподходящо съхраняване. В
случая, няма съмнение, че на ответника по касация са известни фактите,
съставляващи основание за образуване на административно-наказателното
производство и за налагане на санкцията, доколкото му е предявен АУАН в
оригинал и той се е запознал със съдържанието му, което е удостоверил с
полагане на подписа си. В този смисъл не е било ограничено правото му да узнае
обстоятелствата, съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието и
да организира защитата си, поради което не е налице соченото от районния съд
процесуално нарушение от категорията на съществените.“
По същество следва
да се посочи следното.
Настъпилата
законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и
приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които
изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС,
налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране
на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично
сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността
за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава НП.
В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на
понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за
контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
б) мобилни – прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване (л. 32) – мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение „
На следващо място
съдът счита, че както в АУАН, така и в НП са посочени всички необходими,
законови реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до отмяна на НП на това основание. Точно е посочено
мястото на извършване на нарушението (път І-9, км. 253+500, в посока от кв.
Крайморие към ПВ „Юг”), отразено е обстоятелството, че в този участък имало
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, както и
наказуемата скорост, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя
толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при
измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от
Община Бургас, безспорно се установява, че в участъка има разположен знак В26,
като мястото на контрол попада в неговите граници. От показанията на актосъставителя
и от писменото доказателство – Протокол по чл. 10, безспорно се установява, че
към датата и часа на проверката пътният знак е бил наличен и видим и водачите е
следвало да съобразяват поведението си с неговите ограничения. Безспорно се
доказва и че мястото на контрол е в границите на населеното място (гр. Бургас),
като ноторно територията на гр. Бургас обхваща и кв. Крайморие и точно преди
него е поставена съответната табела, което се доказва и от показанията на
актосъставителя. Мястото за контрол не е било
обозначено с пътен знак „Е24”, но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г.
, в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба
8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи,
поради което и към датата на нарушението – 29.07.2019г. за тях не е
съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания
участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин.
Представен е и задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством
които се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на
контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за
ограничение, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателката за неправилно измерена скорост, свързани с това, че на снимките от техническото средство се вижда и друг автомобил. В случая са приложени четири снимки. Първа „Т = -0.4s”, втората „Т = 0s”, на която изрично е посочено и „Измерен“ и третата и четвърта „Т = 0.3s”. Видно от приложената Инструкция за работа с техническото средство (л.33-41), а и от показанията на актосъставителя – това означава че техническото средство е заснело реално три кадъра – първия -0.4 секунди преди самото измерване – т.нар. от актосъставителя „предистория на снимката“, вторият, когато реално се извършва измерването, означен като „Измерен Т=0секунди“ и още един трети кадър, който е направен 0,3 секунди след самото заснемане, който служи за по-ясно визуализиране на номера на МПС и който в случая е принтиран два пъти. Изрично на л.43, в Раздел VIII, т. 1 и т. 2.2. от Инструкцията за работа с техническото средство е записано, че засичане на скоростта се извършва на кадъра „Измерен“ – т.е. техническото средство засича и фиксира скоростта на автомобила в кадъра, който е означен като „Измерен“ и на който времето „Т = 0s“. Другите два кадъра се отнасят за време малко преди и малко след заснемането и на тях скорост не се измерва. Поради това няма никакво значение, че на първия кадър се забелязва и още едно МПС, доколкото на този първи кадър техническото средство не измерва скоростта. Това се случва на втория кадър, който именно за това е означен като „Измерен“ и на който ясно се вижда, че е заснето само едно МПС – това на жалбоподателката. При това положение не остава никакво съмнение, че измерената от техническото средство скорост е именно на автомобила на Ш., поради което и съдът не споделя доводите в противната посока. Самото техническо средство е било годно и калибрирано, като е без значение дали се е намирало в края на експлоатационния си срок или не, при положение, че е било технически изправно.
С оглед горното съдът счита, че безспорно се
доказва извършеното нарушение от обективна страна, като възраженията на
жалбоподателката в обратната посока, се оценят от съда като неоснователни.
От субективна
страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е
спорно в процеса, че жалбоподателката е правоспособен водач на МПС и като
такава е била запозната към датата на деянието със своите задължения при
управление на МПС, в това число и задълженият й по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира
определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при
управление на ППС в населено място, сигнализирани и с нарочен пътен знак В-26,
които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазила.
С оглед всичко
посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателката. Видно от
материалите по делото същата е посочена от ползвателя на МПС-то, като водач на
същото към датата на деянието, а съгласно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗДвП -
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение. Тъй като, както се посочи по-горе,
жалбоподателката на свой ред е подала декларация за това, че действително тя е
управлявала лекия автомобил, то правилно именно на нея е съставен АУАН и
издадено НП.
В заключение съдът
следва да посочи и че наложеното на жалбоподателката наказание е
съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 182, ал.1, т.6 ЗДвП, съгласно която при превишаване на скоростта над 50 км/ч. в
населено място се налага наказание - глоба 700 лв. и три месеца лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5
км/ч.превишаване над 50 км/ч. глобата се увеличава с 50 лв. В конкретния случай
превишението е с 56 км/ч., поради което и правилно размерът на глобата е
определен на 750 лева и лишаване от правоуправление за три месеца, който размер
е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването му.
Управлението на пътно превозно средство е дейност
с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се
явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на
чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.
Предвид всичко
горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателката, като наложеното й наказание е правилно и
законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваното НП следва да се
потвърди изцяло.
Към
момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ,
бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл.
143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските ако
съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай АНО е бил
защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено становище, като до
приключване на разглеждането на делото е депозирано искане за присъждане на
възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение
в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ,
който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната
помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид
правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на
конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.1 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
19-0769-005722/14.11.2019г., издадено от Началник група в Сектор „ПП“ към на
ОДМВР-гр.Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал.2 ЗДвП, на основание чл.
182, ал.1, т.6 ЗДвП на К.Д.Ш. с ЕГН: ********** е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 750 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 ЗАНН К.Д.Ш.
с ЕГН: ********** да заплати в полза на ОДМВР-Бургас с БУЛСТАТ: ********* сумата
в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да
се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.
Баев
Вярно с оригинала: М.Р.