Р Е
Ш Е Н И Е
№ 269
гр.
Велико Търново, 21.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен състав в публично
заседание на двадесети ноември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВТИМ
БАНЕВ
ИВЕЛИНА ЯНЕВА
при секретаря Д. С.и в присъствието на прокурора Илиан Благоев,
разгледа докладваното от съдия Банев касационно
НАХД № 10264/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, вр. с чл. 63, ал. 1, изр.
ІІ от Закона за административните нарушения и наказания.
Делото е образувано по
касационна жалба, подадена от *** И.Б.Б. от ВТАК, като пълномощник на Ц.М.Ц. с
ЕГН **********, адрес ***, срещу Решение № 260137 от 21.08.2020 г., постановено
по АНД № 949/ 2020 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното
решение е потвърдено Наказателно постановление № 0012232/ 01.06.2020 г.,
издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Ц.М.Ц. за извършено
нарушение на чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на
основание § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 60 от 2019 г., в
сила от 16.08.2019 г./, му е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 2 000,00 лева. В касационната жалба се правят оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт поради постановяването му в нарушение на
закона - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Касаторът твърди,
че съдът е формирал погрешни правни изводи относно изключване приложимостта на чл.
189е, ал. 5 от ЗДвП и освобождаването от административнонаказателна отговорност
за нарушението, тъй като не е изпълнено изискването на 189е, ал. 5 от ЗДвП - в
платежното нареждане нарушителят не е посочил номера на връченият му акт за
установяване на административното нарушение. В жалбата се излагат и подробни
доводи за неправилна преценка на въззивния съд относно приложимостта на чл. 28
от ЗАНН, тъй като е налице маловажен случай на административно нарушение. Иска
се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно
постановление, претендира се присъждане на направените в настоящото
производство разноски. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. В депозирано писмено становище, чрез пълномощника
си по делото, заявява, че поддържа жалбата с направените искания, по
съображенията изложени в нея и в становището. Представя списък на разноски.
Ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр. София, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно
заседание, заема становище за неоснователност на същата. Счита решението на
районния съд за законосъобразно и правилно, в отговора и в писмени бележки
развива доводи за процесуална и материалноправна законосъобразност на
потвърденото наказателно постановление, и безспорна установеност на
санкционираното административно нарушение. Моли решението на районния съд да
бъде оставено в сила, претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение,
прави възражение за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско
възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на
касационната жалба. Счита за правилни изводите въззивния съд за безспорност на
установеното нарушение, направени въз основа на събраните в него производство доказателства. Намира за
неоснователни оплакванията за наличие на основанието по чл. 189е, ал. 5 от ЗДвП
за освобождаване на нарушителя от отговорност или за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като се запозна
с подадените касационни жалби, представените по делото доказателства и извърши
проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, съгласно чл.
210, ал. 1 от АПК, приложим по силата на чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство, а по
същество е неоснователна.
При извършената на основание
чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка,
настоящият състав не установи наличието на пороци, засягащи валидността и
допустимостта на обжалвания съдебен акт.
Въз основа на събраните в
хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства,
се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от РС –
Велико Търново. От фактическа страна въззивният съд е приел, че на 24.12.2019
г., около 08:45 часа, по път I-4, км. 116+800, посока гр. София, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, Ц.Ц., в качеството си на водач, е управлявал пътно
превозно средство - товарен автомобил марка „Щаер“, модел 12С21 с
регистрационен № ВТ ***ВТ, с обща техническа допустима максимална маса: N2,
като за въпросното ППС не е заплатена винетна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т.
1 от Закона за пътищата /ЗП/. Посоченото обстоятелство е било установено при
проверка, извършена от С.Д.Г.и П.Д.П.– служители в сектор „Контрол и правоприлагане
- В. Търново“ в Национално тол управление /НТУ/ и потвърдено чрез справка в
електронната система за събиране на пътни такси от контролно устройство с
идентификатор № MEU033.
При така установеното от С.Д.Г.- инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане -
В. Търново“, на Ц.Ц. е съставен АУАН № 0012232/ 24.12.2019 г., предявен на
датата на съставянето и подписан без възражения, като екземпляр от акта е
връчен на нарушителя. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са направени писмени
възражения против акта. Въз основа на констатациите в АУАН и след установяване,
че компенсаторна такса по АУАН № 0012232/ 24.12.2019 г. не е постъпвала по
сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчване на акта, от началник отдел „Контрол
и правоприлагане“ в НТУ към АПИ е издадено НП № 0012232/ 01.06.2020 г., с което
на Ц.М.Ц. за нарушение по чл. 139, ал. 6 ЗДвП/ и на основание § 21б, ал. 1 от
ПЗР към ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019 г./, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2 000,00 лева.
Наказателното постановление е връчено на нарушителя на дата 11.06.2020 г. и
обжалвано от него пред Районен съд – Велико Търново в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Тази фактическа обстановка е била установена от районния
съд въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства –
документите съдържащи се в административнонаказателната преписка и свидетелски
показания. В производството пред районния съд Ц. е навел доводи за приложимост
на чл. 10, ал. 2 от ЗП и освобождаване от административнонаказателна
отговорност, поради своевременното заплащане на компенсаторна такса, при което
на основание чл. 34, ал. 1, б. „в“ от ЗАНН административнонаказателното
производство е следвало да бъде прекратено. В подкрепа на твърденията си е
представил разписка № 0200010189279034/ 27.12.2019 г. за заплащане по сметка на
АПИ, чрез EasiPay, на сумата 125 лв.
–компенсаторна такса за ППС с рег. № ВТ ***ВТ. Тези възражения са приети от
районния съд за неоснователни, тъй като в платежния документ в не е бил посочен
номера на АУАН, в нарушение на императивното изискване на чл. 189 е, ал. 4 от ЗДвП. При така изяснените обстоятелства, решаващият състав е намерил подадената
от Ц.Ц. жалба за неоснователна, като е преценил, че извършеното от същия деяние
осъществява от обективна и субективна страна признаците на нарушение по § 21б,
ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 60 от 2019 г., в сила от 16.08.2019
г./. Той е формирал извод за законосъобразност на проведената процедура по
издаването на наказателното постановление, правилност на дадената квалификация
на извършеното нарушение и законосъобразност на дейността по индивидуализиране
на наказанието, определено от закона в абсолютен размер. С тези съображения, районният
съд е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното решение е
неправилно и като такова следва да бъде отменено. Касационната жалба е
основателна.
При постановяване на
обжалваното решение не е било допуснато нарушение на процесуални правила.
Решаващият състав на РС – Горна Оряховица е формирал изводите си, след като е
обсъдил обстоятелствата по делото, както и наведените от страните доводи и
възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез събиране и приобщаване, на допустими и относими
доказателства. Видно от съдебния акт е, че при
постановяването му тези доказателства са обсъдени поотделно и в съвкупност,
като са изложени мотиви, относно тяхната преценка. Делото пред
въззивната инстанция е било приключено и решението е било постановено от
законен състав и в границите на вменената му компетентност, като за заседанията
са съставени протоколи. Не се установява при постановяването на обжалваното
решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона.
При извършената проверка
настоящата инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление отговарят
на изискванията относно формата и съдържанието им, установени в разпоредбите на
чл. 42, съответно чл. 57 от ЗАНН, а отразената в акта фактическа обстановка е
намерила съответното изражение и в издаденото наказателно постановление.
Извършеното нарушение се изразява в управление от касатора Ц.Ц., на ППС с обща
техническа допустима максимална маса над 3,5 тона на посочената в акта дата
24.12.2019 г. и на път, за ползването на който се събира такса за ползване на
пътната инфраструктура – винетна такса по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП.
По същество деянието е доказано от обективна и субективна страна, осъществява
фактическия състав на визираната в диспозитива на наказателното постановление
норма и представлява основание за реализирането на административнонаказателната
отговорност, установена в същата разпоредба.
Също така обаче не е спорно,
че в съставения от контролните органи АУАН № 0012232/ 24.12.2019 г.,
по-конкретно в инкорпорираната в същия разписка за получаването му от
нарушителя, се съдържа изрично указание към водача, че НП няма да се издава и
ще бъде освободен от административнонаказателна отговорност, ако се възползва
от възможността по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП да заплати в 14-дневен срок от
връчването на акта компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на
125,00 лв. по посочена в АУАН банкова сметка, ***о да посочи номера на АУАН.
Установено е също, че при констатирано на 24.12.2019 г. нарушение, на
27.12.2019 г. /първият следващ работен ден/, е извършено плащане от Ц.Ц. по
сметката на АПИ на посочената в АУАН сума от 125,00 лв., за което е представена
разписка № 0200010189279034/ 27.12.2019 г., като във въпросната разписка са
посочени основанието за плащане – „компенсаторна такса ВТ ***ВТ“
/регистрационния номер на управляваното ППС при извършване на нарушението/,
коректно посочване на банковата сметка на АПИ и името на наредителя – нарушител
по съставения АУАН. Между страните не е съществувал спор и че платената сума,
внесена от Ц., е постъпила по сметката на АПИ, както и че действително, в
разписката за плащане не е посочен номер на АУАН. При така описаните факти
подлежи на преценка въпросът неизпълнението на чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП, в
частта, изискваща посочване в платежното нареждане на номер на АУАН, е порок
толкова съществен, че да представлява основание независимо от фактическото
заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП, административнонаказателното
производство да бъде продължено и приключено с издаването на НП. По този въпрос
районният съд е заключил, че изискването на чл. 189е, ал. 4 от ЗДвП е
императивно и след като не го е спазил, нарушителят не може да претендира
благоприятните последици по посочения текст. Всъщност, освобождаването от
административнонаказателна отговорност при заплащане на съответната
компенсаторна такса, е въведено с чл. 10, ал. 2 от ЗП, впоследствие възпроизведена
и детайлизирана в чл. 189е, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, като разпоредбите на чл.
189е, ал. 3 и ал. 4 от ЗДвП единствено установяват начините на заплащане, срока
в който то може да бъде валидно извършено, а последната от посочените норми – и
един от задължителните реквизити на платежното нареждане, когато таксата се
заплаща след връчване на АУАН. Несъмнено, изричното законодателно въвеждане на
този реквизит цели улесняване индивидуализирането на основанието за плащането,
съответно и установяването на изпълнението на изискването за заплащане на
компесаторната такса. Поради това и непосочването на въпросния реквизит
несъмнено е от съществено значение за улесняване дейността на администрацията.
Според настоящия състав обаче, не във всеки случай неговата липса може да бъде
приравнена на липса на плащане на такса, а от там и на основанието за прилагане
на чл. 10, ал. 2 от ЗП, като в тази насока е оформящата се съдебна практика
/така Решение № 470 от 29.10.2020 г. по к. а. н. д. № 588/2020 г. на АдмС –
Перник/. В конкретния казус не съществува съмнение, нито спор, че дължимата
компесаторна такса /посочена като точен размер в АУАН/, е внесена от водача
преди изтичането на срока по чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП. Както се посочи, от
останалите реквизити в разписката, може да се установи еднозначно основанието
за заплащането на сумата и от наказващия орган не се твърди наличието на друго
основание за внасяне на сумата от 125,00 лева. При това положение несподелимо е
застъпваното от касатора становище, че компенсаторна такса по АУАН № 0012232/
24.12.2019 г. не е постъпвала по сметка на АПИ. Всъщност, няма данни от АНО да
е проверяно извършването на плащане отношение на ППС с рег. № ВТ ***ВТ,
съответно наличието на такова плащане не е било обсъждано. Същевременно не се
отрича, че сумата е постъпила по сметката на агенцията, нещо повече - не се
твърди тя да е била отказана или възстановена на вносителя, като получена без
основание. Наредителят не е уведомяван, че плащането му е нередовно и не може
да се регистрира в системата на АПИ, съответно не му е предоставена възможност
да повтори валидно въпросното плащане. Вместо това директно е пристъпено към
издаване на НП, независимо че фактът на приемане на плащането, е установим по
реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН и е следвало да бъде известен на наказващия
орган. При изпълнение задължението на АНО, неяснотата относно АУАН,
представляващ основание за конкретното плащане е била лесно отстранима,
обстоятелство което не е било съобразено от въззивния съд. Като краен резултат,
поради неизпълнение на задължението си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият
орган е издал НП и е наложил административното наказание без да е установил
основното релевантно за ангажирането отговорността на касатора обстоятелство –
че не е заплатена компенсаторната такса
за движението на ППС с рег. № ВТ ***ВТ на 24.12.2019 година. Обратно, наличието
на такова плащане се установява по достатъчно категоричен начин от наличните в
делото писмени доказателства, което е основание за отмяна на наказателното
постановление поради издаването му при допуснати съществени процесуални
нарушения и в противоречие със закона. Районният съд правилно да е приел за
доказано вмененото на касатора нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, но не е
съобразил изложеното по-горе относно наличието на въведеното от закона
основание за освобождаването на нарушителя от административнонаказателна
отговорност.
По изложените съображения
обжалваното решение следва да бъде отменено по касационен ред. Делото е
изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав следва да
постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление.
При този изход на делото, основателно е
искането на касатора за присъждане на сторените в касационното производство
разноски. Искането е направено своевременно и е обективирано в подадената жалба
срещу въззивния съдебен акт. По делото е приложен списък на разноските и
договор за правна защита и съдействие от 14.09.2020 г., според който изцяло в
брой е платен адвокатски хонорар в размер на 300,00 лева за настоящото
производство. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото делото не се отличава с
по-малка фактическа и правна сложност от типичната за този вид, а договореното
и заплатено възнаграждение е под минималния размер, предвиден в чл. 18, ал. 2,
вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следва Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на касатора сумата от 300,00 лева – разноски
по делото.
Водим от горното и на
основание чл. 63, ал. 1, изр. второ и ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2,
предл. второ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
Отменя Решение № 260137/ 21.08.2020 г., постановено по АНД № 949/ 2020
г. по описа на Великотърновския районен съд и вместо него постановява:
Отменя изцяло като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 0012232/ 01.06.2020 г., издадено от началник отдел „Контрол и
правоприлагане“ в Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“,
с което на Ц.М.Ц. с ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и на основание § 21б, ал. 1 от ПЗР към ЗИД на ЗДвП /обн. ДВ, бр. 60 от
2019 г., в сила от 16.08.2019 г./, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2 000,00 лева.
Осъжда Агенция
„Пътна инфраструктура“ с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, – Велико
Търново да заплати на Ц.М.Ц. с ЕГН **********, адрес ***,
сумата от 300 /триста/ лева – разноски по делото.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.