РЕШЕНИЕ № 649
гр. Пловдив, 11.05.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,
IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на единадесети май две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 881/ 2018 г. по описа на ПдОС,
IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435,
ал. 2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (на ПдОС) 11253/ 13.04.2018 г.,
подадена от М. Н. А., в качеството на ЕТ „БАРБАРОС- М. А.“, със седалище и
адрес на управление гр. Първомай, ул. „Стефан Стамболов“ № 43, ЕИК *********,
чрез пълномощник адв. Ф.Е.М., със съдебен адрес ***, оф.2, против Разпореждане
с изх. № 11998/ 08.02.2018 г., по изпълнително дело № 20138420401247, по описа на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824,
район на действие Окръжен съд Пловдив.
С обжалваното разпореждане е
отказано да бъде прекратено изпълнителното производство.
В жалбата се релевират оплаквания
за неправилност на обжалваното разпореждане, като жалбоподателят се позовава на
настъпила перемпция на изпълнителното дело. В тази връзка се развиват
аргументи, че последното валидно изпълнително действие е вписаната на 24.04.2013
г. възбрана, от който момент в продължение на две години не са поискани и
предприемани изпълнителни действия. Оспорва се, че извършеното на 24.05.2013 г.
плащане, конституирането на държавата като присъединен по делото взискател,
както и насрочването на опис на движими вещи за дата 22.03.2017 г., са
действия, които прекъсват давността. На следващо място се излагат съображения,
че поради настъпило по силата на закона, на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, прекратяване на изпълнителното производство авансово извършените от
взискателя разноски следва да останат за негова сметка.
Преписи от жалбата са изпратени
на ответната страна - на М.Г.К. /взискател/ и на ТД НАП Пловдив /присъединен
взискател/, които в законоустановения срок не взимат становище.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ Константин Павлов, в които са изложени аргументи за
неоснователност на жалбата. Поддържа се, че на 27.07.2015 г. по изпълнителното
дело е конституирана държавата чрез ТД НАП Пловдив, като присъединен взискател
с привилегия по чл. 136, ал.1, т.6 от ЗЗД, предвид наличието на публични
задължение на длъжника, съгласно постъпилото по делото на 27.07.2015 г.
удостоверение, с което действие е прекъснат давностния, респ. перемционен срок.
На следващо място се сочи, че съдът вече е бил сезиран от длъжника с искане за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, по което съдът се е произнесъл, с оглед на което този въпрос не може да
бъде пререшаван. По отношение възражението на длъжника за недължимост на
разноските се развиват аргументи, че при плащане направено след започване на
изпълнителното производство, без значение дали плащането е извършено пряко на
взискателя или е постъпило по изпълнителното дело, длъжникът е задължен както
за авансовите такси, които не са внесени предварително от взискателя, така и за
таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Пловдивски окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намери следното:
По допустимостта на жалбата.
Изпълнителното производство е
образувано срещу ЕТ „БАРБАРОС- М. А.“ по молба на М.Г.К., въз основа на
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело № 399/ 2013 г. по описа на Районен
съд – Асеновград, за събиране на парично вземане в размер на 420 лв. главница,
22,30 лв. мораторна лихва за периода от 01.09.2012 г. до 07.03.2013 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.03.2013 г. до окончателното изплащане на вземането,
както и разноски от 425 лв.
С молба от 01.02.2018 г.,
подадена от длъжника ЕТ „БАРБАРОС- М. А.“, е поискано изпълнителното
производство да бъде прекратено поради настъпила перемпция на основание чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК.
С Разпореждане от 08.02.2018 г. съдебният
изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника за прекратяване на
производството, за което последният е уведомен на 22.02.2018 г. (видно от
известието за доставяне, л.204). Жалбата е депозирана чрез съдебния изпълнител
на 01.03.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.6 от
ГПК длъжникът може
да обжалва отказа на съдебния
изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. В
случая жалбата изхожда
от длъжника по
изпълнително дело, с нея се
обжалва разпореждане на
съдебния изпълнител, с което
е оставено без
уважение искането му за прекратяване на
изпълнителното производство
и същата е
подадена в срока
по чл.436, ал.1 от
ГПК.
Установява се, че с Решение №
1643/ 22.10.2015 г., постановено по гр. д. № 2538/ 2015 г. по описа на ПдОС, е
оставена без разглеждане като недопустима предходна жалба на длъжника срещу
действия на съдебния изпълнител, в частта ѝ за прекратяване на
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази част
решението има характер на определение, съдът не се е произнесъл по същество
дали са налице условията по
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство да се счита прекратено
поради непредприемане на изпълнителни действия спрямо длъжника през период от
повече от две години, с оглед на което не са налице сочените от съдебния
изпълнител процесуални пречки да бъде разгледана настоящата жалба на длъжника.
В допълнение следва да се посочи, че длъжникът е процесуално легитимиран да
обжалва отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство
едва със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г. С влизане в сила на разпоредбата на
чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК, обн. ДВ, бр. 86 от 2017 г., отказът на съдебния
изпълнител да прекрати принудителното изпълнение попада в кръга на лимитативно
изброените подлежащи на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител,
с оглед на което към настоящия момент жалбата е процесуално допустима. На
следващо място, в настоящия случай е постановен изричен акт на съдебния
изпълнител, който е предмет на обжалване, докато при предходното обжалване
такъв не е бил налице.
Разгледана по същество жалбата е основателна, по
следните съображения:
С молба от 24.04.2013 г.
взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника. Възбраната е вписана на 29.04.2013 г. (л.50).
Установява се, че на 24.05.2013
г. длъжникът е платил на взискателя сумата от 420 лв., с което е погасил
частично дълга си и за което плащане с молба от 03.06.2013 г. взискателят е
уведомил съдебния изпълнител. Съгласно цитираната молба взискателят признава,
че сумата от 420 лв. му е платена в брой от длъжника, с което е направено
частично погасяване на дълга по изпълнителното дело.
На 27.07.2015 г. по
изпълнителното дело е постъпило удостоверение, изх. № 160371501382808/
13.07.2015 г., издадено от ТД НАП Пловдив, съгласно което длъжникът има
публични задължения в размер на 726 521,63 лв. С разпореждане на съдебния
изпълнител от същата дата – 27.07.2015 г. държавата е конституирана като
присъединен взискател за посочените в удостоверението суми.
По молба на взискателя от
17.12.2015 г. е направено прихващане по изпълнителното дело със сумата от
116,33 лв., дължима от взискателя на длъжника, за което е съставен протокол за
извършено погасяване на дълга от 18.12.2015 г.
С разпореждане от 02.02.2017 г.
на съдебния изпълнител е насрочен опис на движими вещи на длъжника за дата 22.03.2017
г.
Съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК
изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Съгласно трайната съдебна практика, включително и т.10
от тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на
ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от
две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата,
последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период. За
прекратяването на производството не е необходимо условие да бъде издадено постановление
на съдебния изпълнител, като в случай, че такова бъде издадено, то същото има
констативно действие.
Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. В тази хипотеза – при прекратяване на изпълнителното производство поради
перемпция, прекратяването настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител
може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато
установи съществуването на съответните правно релеванти факти. Когато
прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с
осъществяването на правно релевантните факти.
Съгласно т. 10 от тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г., т. д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие
в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. При прекъсване новата давност започва да тече от предприемането на
последното по време валидно изпълнително действие. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай съдът приема, че с извършеното
плащане от длъжника пряко на взикателя на 24.05.2013 г. (обстоятелство, което
не се оспорва от длъжника) е настъпило прекъсване на давността и съответно от
следващата плащането дата – 25.05.2013 г. е започнал да тече нов двугодишен
срок по смисъла на чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, който срок е изтекъл на
25.05.2015 г. По делото се установява, че през този двугодишен период от време
– 25.05.2013 г. – 25.05.2015 г., взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия, следователно същият е бездействал, като е ирелевантно,
че с молбата за образуване на изпълнителното производство е възложил на
съдебния изпълнител на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ да определи способ на
изпълнение. За същия двугодишен период не са извършвани от съдебния изпълнител същински изпълнителни действия, които да прекъсват давността. Извършваните през
този период от съдебния изпълнител справки относно проучване имуществото на
длъжника не са изпълнителни действия, които прекъсват давността и съответно
срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 458 от ГПК държавата
винаги се смята за присъединен взискател за дължимите от длъжника публични
вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване
на разпределението. В настоящия случай размерът на дължимите от длъжника
публични вземания е съобщен на съдебния изпълнител на 27.07.2015 г., на която
дата е получено удостоверение, изх. № 160371501382808/ 13.07.2015 г., издадено от ТД НАП Пловдив, и на
която дата държавата е конституира като присъединен взискател по делото. Конституирането на присъединен взискател по
изпълнителното дело е действие, което прекъсва давността, но в настоящия случай
държавата е конституирана като присъединен взискател на 27.07.2015 г., към
който момент вече изпълнителното дело е прекратено по силата на закона. Без значение е, че и преди това
съдебният изпълнител е изпращал съобщение до НАП, релевантен е моментът, в
който от страна на държавата бъде съобщен на съдебния изпълнител размерът на
публичните вземания на длъжника. В настоящия случай към датата на конституиране
на държавата като присъединен взискател изпълнителното производство е
прекратено поради перимиране, с оглед на което това действие се явява без
правно значение по отношение прекъсване срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК,
доколкото може да бъде прекъснат само срок, който още не е изтекъл.
Прекратителният ефект е настъпил
с изтичането на двугодишния срок, в периода 25.05.2013 г. – 25.05.2015 г., като
всички предприети след 25.05.2015 г. действия по изпълнителното производство са
без правно значение за прекъсване на давността и срока по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Предвид гореизложените съображения настоящият
въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен
акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело №
20138420401247, на основание чл. 433
ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде
отменен, като делото следва да бъде върнато на ЧСИ К. Павлов, който да
постанови надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното
производство по 20138420401247,
на основание чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК.
В жалбата се поддържа възражение,
че длъжникът не дължи разноски по изпълнителното производство. Независимо от
така изложените оплаквания, с жалбата не се обжалва конкретен акт на съдебния
изпълнител относно разноските, по чиято законосъобразност съдът да се произнесе.
За пълнота на изложението, следва да бъде посочено, че в случаите, когато
изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК,
е налице визираното от разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ГПК изключение, при
което разноските по делото не са за сметка на длъжника.
Мотивиран
от горното, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане
с изх. № 11998/ 08.02.2018 г., по изпълнително дело № 20138420401247, по описа
на ЧСИ Константин Павлов с рег. № 824, район на действие Окръжен съд Пловдив, с
което е оставена без уважение молба с вх. № 08543/ 01.02.2018 г. от длъжника ЕТ
„БАРБАРОС- М.А.“, със седалище и адрес на управление гр. Първомай, ул. „Стефан
Стамболов“ № 43, ЕИК *********, представлявано от М. Н. А., за
прекратяване на изпълнителното производство
на основание чл.433, ал.1,
т.8 от
ГПК, като ВРЪЩА делото на ЧСИ Константин Павлов, рег. № 824, с район на действие ОС Пловдив, за издаване на постановление, с което
да констатира прекратяване на изпълнително дело № 20138420401247, на основание
чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.