Р
Е Ш Е
Н И Е № 525
22.12.2020 г., гр. Стара
Загора
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд Стара Загора, седми състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. д. №652 по описа на съда за 2020 г.
Производството е
по реда на чл. 186, ал. 4 от ЗДДС.
Образувано е по жалба на А.Д.Ц.,
действащ като ЕТ „С.-А. Ц.“, гр. Мъглиж, ЕИК ********* със седалище в гр. Мъглиж,
чрез процесуалния си представител адв.И.Д. *** против Заповед №ФК-558-0025055
от 28.09.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед, с която му била наложена принудителна административна мярка /ПАМ/,
била незаконосъобразна, поради издаването й в противоречие и при неправилно
прилагане на материално-правните норми, както и при несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че актът бил постановен въз основа на недоказани факти и в
несъответствие с изтъкнатия от органа довод за наличие на извършено нарушение,
водещо до не отразяване на приходи. Излагат се съображения за несъразмерност на
ПАМ по отношение нареденото запечатване на търговския обект, съответно
разпоредената забрана за достъп до него в рамките на четиринадесет дни.
Жалбоподателят посочва, че не била налице конкретизация на твърдяната от органа
липса на визуализация на дисплея по отношение извършената, посредством
кафе-автомата, продажба в т. ч. и действителното местоположение на този дисплей
и възможността да бъде осъществена съответната контролна проверка в контекста
на това, дали той бил видим или не.
Излагат се съображения, че противно на
доводите на административния орган, установеното нарушение не водело нито до
укриване на приходи и неправилно определяне на данъчни задължения, нито до не отчитане
на генерираните приходи, аргумент за което били и доказателствата по
административната преписка. От съда се иска отмяна на заповедта за постановяване
на ПАМ, както и присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Оспорващият, редовно призован в с. з.,
се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата изцяло.
Ответникът, редовно призован, се
представлява от юрк. Л., която оспорва жалбата и моли за потвърждение на
заповедта. Поддържа представеното по делото писмено становище. Претендират се
разноски за юрисконсулт. В представено по делото становище от страна на
процесуалния представител на ответника се излагат подробни доводи относно
неоснователността на жалбата и законосъобразността на заповедта. В него се твърди, че не бил спазен редът за
издаване на съответен документ за продажба,
съгласно нормите на “Наредба №Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин”.
В случая било установено нарушение на чл. 3, ал. 8 от наредбата във връзка с чл.
118 от ЗДДС, което се явявало основание за налагане на ПАМ по см. на чл. 186,
ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС. Твърди се, че било правно ирелевантно
обстоятелството къде бил монтиран точно дисплея, дали същият бил на видимо
място или не, както и каква била причината, поради която покупката не се
визуализирала, като самото нарушение се изразявало в това, че купувачът не
можел да види какво и за каква стойност купува. Излагат се съображения за
неоснователност на твърденията на жалбоподателя, че контролните органи не посочили каква била причината да не се вижда
фискалният бон. Излагат се аргументи за значимостта на установеното нарушение с
оглед определянето на продължителността на наложената мярка, като за нейното
определяне били взети предвид тежестта на деянието и последиците от него.
Навеждат се аргументирани съображения за съществеността на засегнатите държавни
интереси, а именно: интересът на държавния бюджет, който изисква
законосъобразно отчитане на извършените продажби в търговския обект. Твърди се,
че била налице създадена от търговеца организация на работа, която водела до
увреждане на фиска, чрез невъзможност за осъществяване на контролна дейност от
страна на приходната администрация върху техническото състояние на използваното
фискално устройство, а от тук и за спазване на реда относно отчитането на
извършените продажби и тяхната регистрация. Разпоредената ПАМ била определена в
рамките на срока по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, като конкретно определеният
14-дневен срок бил съобразен с повелята на закона и съответен на характера и
тежестта на извършеното нарушение. Претендират се разноски в размер на 200.00
лева. за юрисконсултска защита.
Съдът, въз основа на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 18.09.2020 г. служители на НАП
извършили проверка на обект кафе-автомат, на самообслужване, находящ се в с. Едрево,
Община Николаево, разположен в центъра на селото, до пенсионерския клуб.
Апаратът бил стопанисван от ЕТ „С.-А. Ц.“, гр. Мъглиж. Съгласно обективираните
констатации в протокола за извършена проверка, възпроизведени и в оспорената
заповед, било установено, че на тази дата, при извършена в 12,20 часа контролна
покупка на един брой кафе на стойност 0,40 лв., платени в брой, чрез поставяне
на монети от орган по приходите, не се визуализирал на контролния дисплей на
Фискалното устройство за вграждане в автомати на самообслужване /ФУВАС/
фискален бон за извършената продажба. В хода на проверката било установено, че
ФУВАС „INCOTEX FVC KL” бил въведен в експлоатация, като същият
бил с ИН на ФУ IN 008826 и ФП 54011932 и с
рег. № на ФУ в НАП 3990694. При отваряне на кафе-автомата, в присъствието на
представляващия ЕТ, се установило, че ФУ било разположено в машината, че на
дисплея се визуализирали всички данни от продажби, което се установило чрез
извършване на втора покупка в 13.15 часа. В забележка било записано, че
контролният дисплей бил разположен вътре в кафе-автомата „поради рисковия
контингент на жители в селото“.
Част от административната преписка
са и: протокол за извършена проверка от 18.09.2020 г. /л.15-17/; Акт за установяване на административно
нарушение №F571221 от 23.09.2020 г.
/л. 18/: заповед № ЗЦУ-1148 от 25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на НАП
/л. 12/; свидетелство за регистрация и паспорт на ФУВАС; договор за техническо
обслужване; договор за отдаване под наем на недвижим имот и разрешение за
поставяне на кафе-автомат, копие на фискални бонове и дневен оборот за
18.09.2020 г.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
По допустимостта – оспорването е процесуално
допустимо, като направено от активно легитимираното лице, в установения
преклузивен срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред
местно компетентния административен съд. Не са налице други обстоятелства по смисъла
на чл.159 от АПК.
По същество – съдът е длъжен да извърши
служебно цялостен контрол за законосъобразността на оспорената заповед на
всички основания по чл. 146 от АПК. При извършения такъв, съдът намира
следното:
По валидността – процесната заповед е валидно
издадена от надлежно оправомощен административен орган /по аргумент на чл.186,
ал. 3 от ЗДДС/, за което се представят надлежни
писмени доказателства. Ето защо процесната заповед следва да се определи като
един валиден административен акт, съотв. не е налице основанието по чл.146, т. 1
от АПК.
Не се установяват допуснати съществени
процесуални нарушения на общите и специалните административно-производствени
правила. Административният акт е издаден в задължителната писмена форма,
съдържа всички реквизити, включително обективира подробна фактическа
мотивировка на властническото волеизявление за налагане на конкретната ПАМ и срока
на нейното действие. Ето защо не са налице и основанията по чл. 146, т. 2-3 от АПК.
Проверен, с оглед съответствието на акта с
приложената материално-правна разпоредба, Съдът приема следните доводи и
изводи:
Процесната заповед е правно основана на
разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във връзка с чл.118, ал. 4,
т. 4 от ЗДДС, като от обективна страна се претендира нарушение на чл. 3, ал. 8
от Наредба № Н-18/2006г. Конкретно обективираните в нея факти и обстоятелства
са, че при извършена на 28.09.2020 г. проверка на търговския обект, стопанисван
от настоящия жалбоподател, а именно: кафе-автомат на самообслужване,
задълженото лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. не визуализира на дисплей
продажбите на стоки в търговския обект, чрез издаване на фискална касова
бележка от въведеното в експлоатация в обекта ФУ. Тази констатация се извежда след
осъществена контролна покупка на стока от този автомат на стойност 0,40 лв.
/кафе/, посредством която се установява, че конкретната продажба не се
визуализира на контролния дисплей на устройството. Съобразно изготвения
протокол от проверка при отваряне на автомата се установява, че контролният
дисплей е разположен вътре във ФУ. Въз основа на обективираното в протокола,
административният орган приема, че търговецът не спазва реда за издаване на
съответните документи за продажба, издадени по установения ред за продажба,
което изпълва състава на чл. 3, ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г. – последното
нарушение, представляващо основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, във
връзка с чл.118, ал. 4, т. 4 от ЗДДС за запечатване на търговския обект и
забрана за достъпа до него за срок от 14 дни.
Фактическият
състав, послужил като основание за прилагане на мярката – чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
„а“ от ЗДДС
е общ и съгласно него принудителната административна мярка запечатване на обект
за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съответният
документ и установеният ред изискват конкретизация с посочване на фактите от
правната норма, която регламентира вида на документа и реда за неговото
издаване. В случая органът се позовава на чл. 3 ал. 8 от Наредба № Н-18/2006 г., според който,
лице, което извършва продажби на услуги с развлекателен характер или стоки чрез
автомат на самообслужване с електрическо захранване, е длъжно да регистрира и
отчита всяка продажба чрез: 1. ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ
продажбата, се визуализира само на дисплей, без да се издава хартиен документ;
2. чрез фискално устройство по чл. 2, ал. 2, т. 2 от наредбата,
което се вгражда в автомата, като фискалният бон, регистриращ продажбата, се
издава на хартиен носител. В конкретния случай и видно от констатациите, от
извършената проверка, по отношение задълженото лице намира приложение първата
хипотеза от нормата на чл. 3, ал. 8 от наредбата, предвид безспорната
установеност на монтирано във вендинг-автомата ФУВАС. Тази норма е изключение
от общото правило за издаване на хартиен документ за осъществена продажба, като
в тези случаи продажбата се регистрира и отчита, чрез фискално устройство,
поставено вътре в автомата на самообслужване, а фискалният бон, който
регистрира конкретната продажба се визуализира единствено на дисплей, т. е.
информацията за извършената от клиента покупка и нейната стойност следва да е
видна на контролния панел – аргумент от чл. 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно легалната
дефиниция дадена в §1, т. 12 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г. "автомат на самообслужване" е устройство, позволяващо на
потребител да получи от автомата срещу заплащане, на принципа на самообслужване,
стоки и/или услуги, включително и услуги с развлекателен характер. Съобразно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от наредбата във връзка с §1, т. 40 от ДР
на ЗДДС "фискално устройство" е устройство
за регистриране и отчитане продажби на стоки или услуги чрез издаване на
фискални касови бележки и за съхраняване на данни за регистрираните обороти във
фискална памет, като един от типовете устройства е и фискалното устройство за
вграждане в автомати на самообслужване /ФУВАС/. В раздел VI a от Приложение №1 към чл. 8, ал. 1, т. 1, чл.
26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. се сочат от законодателя специфичните
функционални изисквания към ФУВАС, като едно от тях е при регистрация на
фискален бон ФУВАС да визуализира на контролен дисплей следната информация: 1.
наименование и ЕИК по БУЛСТАТ на задълженото лице; 2. обща сума на продажбата;
3. номер, дата и час на фискалния бон, под който е регистрирана продажбата; 4.
индивидуален номер на ФУВАС; 5. код за верификация на ФУВАС и бона. В раздел VI Ia от Приложение №2 към чл. 8, ал. 1, т. 2
наредбата се сочат специфични изисквания
към ФУВАС, като според тях устройството следва да представлява пломбиран блок,
закрепен в корпуса на автомата, съдържащ всички основни модули на обикновено
фискално устройство с КЛЕН и дистанционна връзка с НАП с изключение на
клавиатура, индикация за клиента и печатащо устройство. Пак според тези
изисквания пломбираният блок на устройството следва да има най-малко три
интерфейса, разположени под заключения корпус на автомата, като един от тях е
за връзка с контролен изнесен дисплей, монтиран върху корпуса на автомата на
самообслужване.
Следва
да се отбележи, че законодателят не използва в тези понятия термини като
„видим“ или „достъпен“ контролен дисплей, а се ограничава единствено с термина
„изнесен“ дисплей, монтиран върху корпуса на автомата. Анализирайки така
заложените технически изисквания към ФУВАС следва, че самото устройство трябва
да има интегрирана, налична физическа възможност за връзка с различни
входно-изходни устройства за обмяна на съответната информация, като в случая
едно от тях е и коментираният контролен дисплей, на който следва да се
визуализират изчерпателно посочените данни при регистрацията на фискален бон. В
този ред на мисли дисплеят не се явява неразривна част от ФУВАС, част от
пломбирания блок, а съставлява външен допълнителен елемент за визуализация на
отработената от устройството информация, който предоставя възможност за нейното
обективно възприемане. Изискването, че дисплеят следва да бъде изнесен, чрез
монтирането му върху корпуса на автомата води до извода, че той следва да бъде
поставен по начин, който позволява визуалното възприемане на данните, както от
купувача, така и от контролните органи.
В
случая с оглед доказателствата по административната преписка и в частност
протокола от извършената проверка, обективиращ в себе си констатациите на
контролните органи се установява, че в действителност в корпуса на
кафе-автомата има монтирано ФУВАС, както и че се отчита и фактът, че самият
контролен дисплей е монтиран вътре в автомата, но с оглед твърдението на
контролните органи, че информацията за фискалния бон не се визуализира, води до
извода, че действително няма спазване на изискването дисплеят да е изнесен на
корпуса на автомата, за да бъдат достъпни за потребителите данните за извършваната
конкретна продажба по см. на 25, ал. 6 от Наредба № Н-18/2006 г.
Ето защо, Съдът не
възприема за основателни направените от жалбоподателя възражения за
недоказаност на местоположението на дисплея, както и за липсата на
конкретизация по отношение не установяването на контролен дисплей, съответно не
визуализирането на информацията от осъществената контролна покупка. Фактът, че
дисплеят не е изнесен и закрепен на корпуса на автомата и то по видим за клиента
и проверяващите начин, а се намира вътре в машината, е напълно достатъчен за да
се приеме, че са налице юридическите факти от хипотезата на чл. 3, ал. 8 от
Наредба № Н-18/2006 г. Следва да се отбележи, че изискването за регистриране и
отчитане на извършените чрез автомати на самообслужване продажби се осъществява чрез ФУВАС, като
фискалният бон, регистриращ продажбата, се визуализира само на дисплея.
Визуализирането на информацията е част от процеса по отчетност и регистрация на
конкретна продажба, както това е разписано при общия случай, при който това
става чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД – чл. 3, ал 1 от наредбата. В този смисъл
при липса на визуализация на данните по раздел VIa от
Приложение №1 към чл.
8, ал. 1, т. 1, чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. от
една страна се нарушава реда за регистриране и отчитане на извършените
продажби, а от друга не е налице спазване на начинът за издаване на съответен
документ за продажба по смисъла на чл. 3, ал. 8 от наредбата. В случая при постановяване
на оспорената заповед административният орган правилно и пълно изяснява установената
фактическа обстановка, като правилно прилага относимите материално-правни
норми.
Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС установява, че
мярката се налага за срок „до тридесет дни“. Конкретно определеният срок на
процесната мярка, съдържаща се в оспорената заповед е 14 дни. Несъмнено чрез налагането на въпросната ПАМ законодателят преследва определени легитимни цели. Разбира се, като всеки
административен акт и този следва да отговоря на основните принципи, заложен в
АПК, което включва и принципа на съразмерността. Този принцип
постановява, че едно властническо волеизявление не следва да засяга права
и законни интереси на лицата, негови адресати, в по-голяма степен от
необходимото за постигане на целта, за която се издава то. Когато все пак се
налага засягане на такива права и интереси, следва да се прилага тази мярка,
която е по-благоприятна за засегнатото лице и с нея отново да се постига целта
на закона.
Един от наведените в
жалбата възражения на оспорващия, касаят именно незаконосъобразност на
конкретно определения срок на продължителността на ПАМ. В самата заповед
издателят й излага подробни мотиви, чрез които обосновава продължителността на
срока. Твърди се, че с установеното нарушение се засяга утвърденият ред на
данъчна дисциплина, който ред осигурява осъществяване на пълен контрол върху
техническото състояние на устройството в т. ч. отчитането и регистрирането на
продажбите. Предвид неспазването на реда за издаване на касов бон и съобразно
местоположението и характера на търговския обект, ведно с всички установени
факти и обстоятелства органът счита, че с поведението си проверяваното лице
накърнява съществено обществения интерес и фискалната политика на държавата.
Това поведение, насочено срещу установената фискална дисциплина, показва
организация в търговския обект, която няма за цел спазване на данъчното
законодателство. Без налагането на ПАМ, съществува възможност от извършване на
ново нарушение, от което за фиска ще настъпят значителни и трудно поправими
вреди, които засягат пряко интересите на държавата. Съгласно мотивите на
органа, срокът на наложената ПАМ е съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и с необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане дейността на търговеца. Целта се
свежда до това да се постигне промяна в начина на извършване на дейността, като
прекият резултат е свързан с правилно отразяване на оборота, отчитане и
регистриране на продажбите. Необходимостта от коригиране на констатираната противозаконна
практика обосновава налагането на ПАМ в качеството й на юридически инструмент,
въздействащ пряко върху поведението и дейността на лицето. Допълнително и извън
заповедта се мотивира, че ПАМ е съобразена с принципа на съразмерност по чл. 6
от АПК, тъй като срокът е определен в „среден размер“, при максимално възможен
от 30 дни. В случая имущественият интерес на жалбоподателя не може да се
противопоставя на държавния обществен интерес.
В своите решения настоящият съдебен състав многократно има възможността да
посочва следното: при издаване на акт, като процесния, когато административният
орган действа в условия на обвързана компетенция, единствената преценка, която той
може да направи в условия на оперативна самостоятелност е по отношение на
решението си, относно продължителността на срока на ПАМ. С процесната заповед се постановява запечатване на
търговския обект за срок от 14 дни, при максимално предвиден в закона срок до
30 дни, т. е. това е около средата на предвидения срок, което предполага, че
изборът се обвързва с оглед наличието на обстоятелства, които са отежняващи
отговорността на нарушителя, като не следва да се забравя, че същият, за това
си нарушение, понася и едновременно административно-наказателна санкция. Настоящият
съдебен състав приема, воден от конкретно установените факти по случая, че така
определеният срок от 14 дни за
запечатване на обекта и забрана за достъп до него е незаконосъобразно
определен, тъй като не отговаря на тежестта на конкретното нарушение, нито е
съобразен с целите, които се предвиждат в чл. 22 от ЗАНН за налагане на ПАМ, включително
и е определен при неспазване на принципа за съразмерност, поради което и
процесната заповед се явява незаконосъобразна.
Въпреки, че в заповедта има изложени съображения, обосноваващи определената
продължителност на мярката, те са стандартните при този вид актове, поради което
и не отчитат сами по себе си нито характера на извършеното правонарушение, нито
цялостното поведение на търговеца. Продължителността на административната мярка
следва да е разумно съотношение на пропорционалност между засегнатите интереси
на дружеството и охрана на обществени отношения, касаещи данъчното облагане. Безспорно
има допуснато нарушение от задълженото лице- търговец, което предпоставя налагане
на ПАМ от категорията на процесната, като установено от нашия законодател правно
средство за защита на важен обществен интерес – опазване на фиска, правилно
установяване на данъци и пр., НО предвид конкретиката на случая, настоящият съд
приема, че същата би постигнала преследваната легитимна цел по преустановяване
и предотвратяване на административни нарушения и при по-ниска продължителност
на срока от тази, определена от ответника, който срок ще бъде в пълно
съответствие с принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, без да води до
накърняване/засягане на правата на конкретния търговец повече от необходимото,
т.е. срок по-малък от така определените 14 дни също ще бъде напълно достатъчен
за постигане на прокламираните цели, защити и прочие законови положения.
В случая няма спор, че се касае за обект, чиито местоположение и характер
води до генериране на известни приходи, но не се споделя твърдението на
административния орган за реалната възможност от реализирането на големи
обороти, имайки се предвид, че по делото се представят фискални бонове и дневен
отчет само за 18.09.2020 г., без да е има изложен и направен сравнителен анализ
и с дрги отчетни периоди. Няма данни за наличие на допуснати нарушения в обекта
за предходни периоди от същия вид или други системни неспазвания на данъчното
законодателство, установяващо реда и начина на регистриране на приходите от
продажби. В този смисъл и няма как да се приема за обоснован доводът, че
поведението на лицето е насочено срещу установената фискална дисциплина.
Наличието на други конкретно визирани обстоятелства, които да влияят върху така
коментираното решение относно срока на продължителност на мярката от 14 дни не
се сочат. В крайна сметка единствената аргументация на органа по отношение
продължителността на срока се свежда до това, че с ПАМ се преустановява
незаконосъобразната практика в обекта, като същият срок би послужил за
създаване на нормална организация на работата, съобразно констатираните в
случая нарушения. С оглед по-скоро превантивния характер на мярката, Съдът
намира, че определеният срок, необходим за възстановяване на нарушения ред на
държавно управление е пряко свързан с преустановяването на бъдещи нарушения от
същия характер, като във всички случаи и с оглед фактите по делото зависи
изцяло от привеждането на ФУВАС в техническа и функционална годност, съобразно
изискванията на Наредба № Н-18/2006 г., в частност чрез изнасянето на наличния
в устройството контролен дисплей на определеното му за това място.
Ето защо и в заключение, Съдът приема извод, че определената
продължителност на ПАМ не е в разумно съотношение на пропорционалност между
засегнатите интереси на дружеството и охраняваните с прилагането на ПАМ
обществени отношения. Характерът и тежестта на установеното нарушение не
обосновават засягане на права и законни интереси на дружеството в степента, в
която ще бъдат засегнати при прилагането на процесната ПАМ – преустановяване на
търговската дейност в обекта за период от четиринадесет дни. В този смисъл
обжалваната заповед налага необосновани и неоправдани ограничения на данъчно
задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се
издава, което обуславя извод, че оспорената заповед е незаконосъобразна, като
издадена в нарушение на изискванията на чл. 6, ал. 2 от АПК и не
съответна на целта на закона. Налагането на ограниченията в търговската дейност
чрез процесната ПАМ, както вече се сочи по-горе се съчетава и с налагане на
административно-наказателна санкция по реда на ЗАНН, т.е. и с финансови
рестрикции за незаконосъобразно поведение на задълженото лице. Ето защо,
ответникът следва много стриктно да съобразява конкретните факти от обективната
действителност, когато изгражда своето решение относно продължителността на
действие на мярката. Принципът на пропорционалността е ръководещ и в
европейското законодателство, включително намира приложение и в областта на санкциите.
Така в решение по дело №С-210/10г. от 09.02.2012 г. СЕС изрично сочи /т. 24/,
че „когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до
най-малко обвързващата и причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по
отношение преследваните цели.“. При така определените параметри на
продължителността на срока до 30 дни, формално са налице различни мерки, които
могат да се налагат, макар и не по вид, но различни с оглед своята
продължителност и именно това задължава да бъдат съобразявани гореизложените
принципи и конкретни фактически установявания.
С оглед крайния правен извод за основателност на оспорването, ответникът
следва да бъде осъден да заплати направените и своевременно поискани от
жалбоподателя /още в жалбата/ деловодни разноски, които се доказват в размер на
50.00 лева, заплатена ДТ /л.72/. С оглед липсата на
отправено искане за заплащане на възнаграждение за адвокатска защита и
съдействие, съответно и липсата на доказателства за заплатено такова,
направеното възражение за прекомерност на същото от страна на ответника, се
явява напълно неоснователно.
Водим от горното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. второ. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.Ц., действащ като ЕТ „С.-А. Ц.“,
гр. Мъглиж, ЕИК *********, Заповед №ФК-558-0025055 от 28.09.2020 г. на Началник
отдел „Оперативни дейности“- Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на ЕТ „С.-А. Ц., гр.
Мъглиж, ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред ВАС на Р. България по реда
на АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: