Решение по дело №52746/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9282
Дата: 17 август 2022 г.
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20211110152746
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 9282
гр. София, 17.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110152746 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.411 от КЗ от „З.д.Б.И.“ АД против
ЮЛ. ЯНК. Ш. за заплащане на сумата 675,06 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение с ликвидационни разноски по застрахователна преписка,
образувана при ищеца, назована „щета №**********/2019“, ведно със законната лихва,
считано от дата на подаване на искова молба до окончателното й изплащане.
Твърди се, че на 31.03.2019 г. в (адрес) настъпило ПТП, от което настъпили
имуществени вреди за лек автомобил „К.С.“, с рег. № №, поради противоправно и виновно
поведение на ответника при управлението на ППС велосипед. Към датата на ПТП между
ищеца и собственика автомобила е сключен договор за застраховка „Автокаско“, по силата
на който ищецът заплатил застрахователно обезщетение от 650,06 лв. за настъпилата щета и
ликвидационни разноски от 25 лв. Пояснява, че ответникът управлявал с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което не е упражнил достатъчно
контрол върху превозното средство.
Ответникът, чрез особен представител, оспорва иска по основание и размер. Счита, че
с така ангажираните доказателства ищецът не установява наличие на валидна имуществена
застраховка. Оспорва съответно механизъм на ПТП и че същото е настъпило по вина на
водача на велосипеда, вкл. наличие на причинна връзка между вредоносния резултат и
поведението на участниците в ПТП. Под евентуалност навежда възражение по чл. 51, ал.2
от ЗЗД за съпричиняване с твърдение, че водачът на автомобила е преминал с превишена
скорост и навлязъл в платното за движение на насрещно движещият се велосипедист. Счита
искът като предявен в завишен размер, а платеното обезщетение не съответства на
действително настъпилите увреждания по автомобила и тяхната възстановителна стойност.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 ГПК, по свое
убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3-4 от ГПК прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване между страните е, че ищецът е заплатил за ремонт на автомобила сумата 650,06
лв. От представената застрахователна полица № Е18990022789/02.11.2018г., се установява
писмено изразено съгласие между „З.д.Б.И.“ АД и МВР, дирекция „УССД“ ищецът да
застрахова по списък лек автомобил за служебни нужди, със срок на покритие 01.01.2019-
31.12.2019 г. Този частен диспозитивен документ без подпис не е лишен от доказателствена
стойност и съдът цени по свое убеждение предвид всички доказателства по делото. Видно
от свидетелство за регистрация част I от 29.03.2017 г. лек автомобил марка „Киа“, модел
„Сийд“, с рег. № №, е собственост на МВР, дирекция „УССД“, а като застрахован е подало
уведомление за щета по застраховка „Каско на МПС“ за настъпилото ПТП. Ответникът не
оспорва, че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в изпълнение на посочения
договор. Договорът за застраховка е абсолютна търговска сделка и спрямо него е приложима
разпоредбата на чл. 293 от ТЗ, според която страна по търговска сделка не може да се
позовава на нищожността й, ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
валидността на сделката. С оглед цялостното извънпроцесуално и процесуално поведение
на застрахователя по имуществената застраховка следва да се приеме, че същият никога не е
оспорвал, че между него и собственика на увредения автомобил е бил валидно сключен
застрахователен договор, осигуряващ застрахователно покритие за настъпилия риск. Ето
защо съдът приема за неоснователно възражението на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение.
За изясняване на спора е допусната САТЕ, като съдът възприема при условията на
чл. 202 от ГПК изводите на вещото лице по въпроса за стойността на щетите по средни
пазарни цени, възлизащи в размер на сумата 437,56 лева, настъпили от реализираното ПТП с
механизъм, описан в протокол за ПТП №1676895/31.03.2019 г., и размер на обичайните
разноски за ликвидиране на щетата - сумата 15,00 лева. Вещото лице установява, че
отразените в протокола увреждания и заявени от застрахователя се намират в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие.
Разпитан св. К.Г., водач на лек автомобил „К.С.“, с рег. № №, установява, че
произшествието е настъпило в гр. Пещера между управлявания от него служебен автомобил
на полицейските власти и превозно средство-велосипед, управлявано от отв. Ю.Ш..
Автомобилът първоначално бил в движение в дясното платно на пътя, а велосипедът в ляво
платно. След като възприел, че ответникът губи контрол над превозното си средство и
преминава в насрещното платно срещу автомобила, свидетелят привел в покой
управляваното от него МПС. Въпреки това е настъпил удар в задната част на автомобила.
Съдът възприема показанията на свидетеля за достоверни и добросъвестни, тъй като
преценени по правилата на чл. 172 от ГПК, са последователни и житейски логични.
Свидетелят е очевидец на произшествието и показанията му се явяват пряко доказателство
за настъпилата фактическа обстановка. Те се подкрепят от писмените доказателства и
заключение на СТЕ. Посочената от свидетеля зона на увреждане по лекия автомобил
съответства на обективните находки, които съприкосновението между двете ППС може да
остави върху тях, и механизъм на ПТП. Ето защо след анализ и оценка на събраните
доказателства, прилагайки правилата формалната логика, житейските и опитни правила,
съдът приема, че пътно-транспортното произшествие е настъпило поради виновното и
противоправно поведение на водача на велосипеда, който в нарушение на чл. 20, ал.1 от
ЗДвП не е упражнил непрекъснат контрол върху пътното превозно средство, което
управлява. Съгласно пар.6, т.19 от ДР на ЗДвП, велосипедът е вид пътно превозно средство,
поради което водачът му дължи спазване на правилата за движение. Освен това, ответникът
е бил в нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал ППС с концентрация на
алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, което обстоятелство страната извънсъдебно писмено е
удостоверила, респ. признава и не оспорва, чрез съставения протокол за ПТП. При това
положение за ищеца е възникнало спорното материално право за регресно вземане, тъй като
по силата на договора за имуществена застраховка и на осн. чл. 411 от КЗ е встъпил в
правата на собственика на увредения автомобил срещу ответника, като причинител на
2
вредата, с оглед на заплатеното застрахователно обезщетение.
Ответникът дължи действителната стойност на вредата, а не съобразно уговореното
възнаграждение между увредения и изпълнителя по договор за изработка – за
отремонтиране на увредения автомобил. Ответникът следва да заплати размера на
причинените вреди адекватно според действителната им стойност, ведно с обичайните
ликвидационни разноски. В случая това е стойността на ремонта по средни пазарни цени
към момента на произшествието или искът за главница следва да се уважи в размер на
сумата 452,56 лв. за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски, а до
пълния предявен размер – отхвърли. Търсеното парично задължение е дължимо и
изискуемо, и като законна последица от това се дължи поисканата законна мораторна лихва
от датата на подаване на искова молба.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените деловодни разноски за сумата 468,76 лв. за платени държавна
такса, възнаграждение на адвокат-особен представител на ответника, вещо лице и свидетел.
Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЮЛ. ЯНК. Ш., с ЕГН: ................., с адрес: (адрес), да заплати на „З.д.Б.И.“
АД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: (адрес), сумата 452,06 лева за
главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение с ликвидационни
разноски по застрахователна преписка, образувана при „З.д.Б.И.“ АД, назована „щета
№**********/2019“, ведно със законната лихва, считано от 10.09.2021 г. до окончателното й
изплащане; като иска над уважения размер от 452,06 лева до пълния предявен размер от
675,06 лева – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА ЮЛ. ЯНК. Ш., с ЕГН: ................., с адрес: (адрес), да заплати на „З.д.Б.И.“
АД, с ЕИК: ...................., със седалище и адрес на управление: (адрес), на основание чл. 78,
ал. 1 от ГПК, сумата 468,76 лева – съдебни разноски.
Присъдените суми могат да бъдат платени от ЮЛ. ЯНК. Ш. по банкова сметка на
„З.д.Б.И.“ АД № IBAN: ........, BIC: ......, при „Б. ДСК“ АД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.




Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3