Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. К., 22.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – гр. К., ІI – ри състав в публично
заседание на първи април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия :
Аксиния Атанасова
Съдебни заседатели:
при секретаря
Д.М. и в присъствието
на прокурора
разгледа
докладваното
от съдията
Атанасова гр.д.
№ 751 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, съдът взе предвид
следното :
Предявеният иск е с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Ищцата М.Б.Л., ЕГН ********** *** по обстоятелствата подробно
изложени в исковата молба твърди, че брака й с ответника А.В.Л., ЕГН ********** ***1 – адв. И. - САК е
дълбоко и непоправимо разстроен, без съдът да се произнася по въпроса за вината.
Ищцата твърди в исковата молба, че са сключили граждански брак на 02.07.2016 г., видно от
удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен
граждански брак № 0239 / 02.07.2016 г. издадено от С.община, район „О.“. Ищцата сочи още, че отначало
са живеели добре, но около година и половина същите не живеят
заедно и ответникът е напуснал семейното жилище. От брака нямат родени деца и не са
придобивали недвижими имоти и движими вещи.
С оглед на
гореизложеното същата моли
съдът да постанови решение, с което да прекрати брака, без да се третира
въпроса за вината.
В съдебно заседание ищцата редовно
призована явява се лично и поддържа така подадената искова молба.
Ответникът
редовно призован, не се явява, вместо него се явява адв. И. – САК, който не
оспорва исковата молба, признава искът за основателен и моли съдът да постанови
решение, с което да прекрати брака.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите
на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено
следното от фактическа страна :
От приложеното като
доказателство към делото удостоверение за сключен граждански брак издадено въз
основа на акт за граждански брак № 0239 / 02.07.2016 г. от С.община, район „О.“
е видно, че страните са сключили брак на 02.07.2016 г. в гр. София, от който брак
нямат родени деца.
При така очертаната фактическа
обстановка съдът направи следните правни изводи :
Предявеният иск е с правно основание чл. 49
ал. 1 от СК.
При предявен иск за развод се
преценяват само наведените от страните факти, за които се твърди, че са
причинили дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като съдът следва да
се произнесе само по поставените от страните основания. С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан.
Бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен.
Фактическата
раздяла между страните продължава около
година и половина и обстоятелствата
сочат на трайно прекъсване и изчерпване на брачните взаимоотношения между
страните от тяхното естествено житейско и нравствено съдържание.
Бракът след фактическа раздяла, настъпила при горепосочените
обстоятелства, е изпразнен от типичното
житейско и нравствено съдържание, между съпрузите са преустановени не само
личните брачни взаимоотношения, но и всякакви контакти и връзки.
Бракът им съществува само формално и не
може да породи и възобнови съответните взаимоотношения на разбирателство,
взаимност, грижи за семейството и пр. и неговото съществуване е морално и
обществено неоправдано, ненужно и дори вредно. Бракът е изпразнен от
съдържанието, предписано от закона. Като безполезен за съпрузите и социално
неоправдан, съдът следва да постанови неговото прекратяване на основание чл. 49
ал. 1 от СК.
Съгласно установената съдебна практика,
докато бракът не бъде прекратен, съпрузите са длъжни да изпълняват
произтичащите от него задължения. Дезинтересоваността между страните е довело
до взаимно нарушаване на брачните им задължения, като по този начин и двамата
съпрузи допринасят за разстройството на отношенията им. Предвид изложеното
съдът намира, че бракът следва да бъде прекратен, без да се третира въпроса за вината.
Съдът счита, че при развод по исков
път фамилното име вече със сигурност не е толкова зависимо от желанието на
другия съпруг. В разпоредбата на чл. 53
от СК е посочено, че : „След развода съпругът може да възстанови фамилното си
име преди този брак“. Или казано по друг начин, вече съпругата, която обичайно
сменя фамилното си име при сключването на брака и сама решава това, е в правото
си и да каже пак сама дали ще го запази, или пък ще си върне моминското
име.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
брака сключен между М.Б.Л., ЕГН ********** *** и А.В.Л., ЕГН ********** ***1 – адв. И. - САК, за
което е съставен акт за граждански брак № 0239 / 02.07.2016 г. от С.община,
район „О.“, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, без да се третира въпроса за вината, на основание чл. 49 ал. 1 от СК.
От
брака няма родени деца.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ :
Нямат
придобито по време на брака семейно жилище. Семейното жилище, което са ползвали
е собственост на родителите на ищцата.
ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ:
Движимите вещи, придобити по време на
брака, съпрузите са разделили по извънсъдебен ред.
Нямат
разкрити по време на брака банкови сметки.
Страните не си дължат помежду си издръжка.
ФАМИЛНО ИМЕ :
След прекратяването на брака съпругата М.Б.Л. ще носи предбрачното си фамилното име – Б..
ОСЪЖДА М.Б.Л., ЕГН ********** *** да заплати
по сметка на РС - гр. К. окончателната държавна такса в размер на 50.00 / петдесет / лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. С. в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :