№ 1697
гр. Пловдив, 11.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501749 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано по въззивна частна жалба вх. № 17489/30.06.2022г. на „А1 България“
ЕАД, ЕИК ********* против разпореждане от 13.06.2022г., инкорпорирано в заповед №
4413 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадено по ч. гр. д. № 8613
по описа за 2020г. на Пловдивски районен съд, VII гр. с., с което се отхвърля заявлението на
„А1 България“, ЕИК ********* против „РобКо СИИИ“ ЕООД, ЕИК ********* за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата от 461, 17 лева,
представляваща начислена неустойка при предсрочно прекратяване на договора, формирана
въз основа на всички дължими такси до края на периода на договора и обезщетение за
обработка на просрочени задължения и сумата в размер на 8, 45 лева, представляваща
обезщетение за забава върху вземането за неустойка за периода 09.11.2021г. –
09.06.2022г.Указано е на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението в едномесечен срок от влизане в сила на разпореждането.
В частната жалба се твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно по подробно изложени съображения.Иска се същото да бъде отменено и
да се разпореди издаване на исканата със заявлението заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК срещу длъжника.Претендира се присъждане на разноските по делото в пълен
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
Производството пред заповедния съд е образувано по заявление вх. №
48273/10.06.2022г. на „А1 България“ ЕАД – гр. София, ЕИК ********* за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против „РобКо СИИИ“ ЕООД, ЕИК ********* за
следните суми: 402, 25 лева – месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор М5732409, за периода 09.09.2021г. – 08.03.2022г., ведно със законната лихва за
1
забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 461, 17
лева – неустойка за неизпълнение на договор М5732409, ведно със законната лихва за забава
от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане; сумата от 25, 64 лева
мораторна лихва върху посочените вземания от датата, представляваща първи ден на забава
за плащане по всеки отделен счетоводен документ до датата, предхождаща датата на
депозиране на заявлението, от които 17, 19 лева мораторна лихва върху вземането за
месечни такси и потребление за периода 03.11.2021г. – 09.06.2022г. и 8, 45 лева мораторна
лихва върху вземането за неустойка за периода 09.11.2021г. – 09.06.2022г.Изложени са
обстоятелства, че договорът е прекратен едностранно от мобилния оператор, считано от
16.03.2022г., поради неизпълнение на задълженията на абоната за заплащане на
използваните мобилни услуги на основание т. 54.12 от Общите условия на оператора,
поради забава на плащането на дължимите суми от абоната.Посочено е, че при прекратяване
на договора по желание/вина на абоната, последният дължи неустойка за неизпълнение и
неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за активиране на всяка отделна
мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на действие не е изтекъл.Неустойката била
определена във фиксиран размер или като сбор от стандартните месечни абонаментни такси
за мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано
от датата на прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки
мобилен номер.Начислена била и неустойка във фиксиран размер по ценоразпис на
оператора за предоставено за срока на договора оборудване /рутер, модем, ТВ приемник,
телефон, централа, Data Box устройство и т. н./, което абонатът не бил върнал на мобилния
оператор след прекратяване на договора.Обезщетението за обработка на просрочени
задължения било фиксирано в ценоразписа на мобилния оператор и се начислявало при
забава на плащане, надхвърляща определения в Общите условия за услугата минимален
срок от 15 дни след издаване на фактурата за съответното задължение.
С обжалваното разпореждане заповедният съд е отхвърлил заявлението в обжалваните
части, като е приел, че в случая неустойката при предсрочно прекратяване на договора в
размер на всички неплатени по договора за предоставяне на мобилни услуги до края на
срока му предоставя имуществена облага на кредитора в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше прекратен, без същият да предоставя ползването на услуга.Следователно,
уговорена по този начин неустойката за прекратяване на договора излиза извън по-горе
очертаните функции, създава условия за неоснователно обогатяване и нарушава принципа
на справедливост.По отношение на сумата в размер на 2 лева, представляваща обезщетение
за обработка на просрочени задължения заповедният съд е намерил, че същата не се дължи,
доколкото се касае за изпълнението на присъщи задължения на мобилния оператор.Поради
това заявлението в оспорената част е отхвърлено.
Настоящият състав на съда след като се запозна с материалите по приложеното
заповедно производство и съобрази доводите на жалбоподателя намира, че частната жалба е
неоснователна.Изложените съображения в обжалваното разпореждане и изводите на
заповедния съд са правилни, като в допълнение настоящият състав намира и следното:
2
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително
заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави.
Некоректно в частната жалба в случая се цитира решение на СЕС от 22.11.2018г. по
дело С-295/17.Това решение на СЕС е постановено по преюдициално запитване относно
тълкуването на разпоредби от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006г.
относно общата система на данъка върху добавената стойност, като със същото СЕС приема,
че чл. 2, § 1, б. „в“ от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че предварително
определената сума, получавана от икономически оператор при предсрочно прекратяване по
искане или по вина на негов клиент на договор за предоставяне на услуги с предвиден
минимален срок на обвързаност и съответстваща на сумата, която операторът е щял да
получи през останалата част на посочения срок, ако договорът не беше прекратен –
обстоятелство, което запитващата юрисдикция трябва да провери, следва да се приеме за
възнаграждение за извършена възмездно доставка на услуги, което поради това подлежи на
облагане с този данък.Съдът приема също в т. 2, че за квалификацията на сумата,
предварително определена в договора за предоставяне на услуги, която клиентът дължи при
предсрочно прекратяване на договора, не са решаващи фактът, че целта на тази
предварително определена сума е да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението
си да останат обвързани с договора през минималния срок и да бъдат поправени вредите,
претърпени от оператора вследствие на неспазването на посочения срок, фактът, че
търговският представител получава по-високо възнаграждение за сключването на договори,
предвиждащи минимален срок на обвързаност, отколкото за сключването на договори без
такъв срок, както и фактът, че по националното право посочената сума се квалифицира като
неустойка.
Настоящият състав на съда с оглед данните по делото също намира, че искането на
заявителя е в противоречие с добрите нрави.В случая по отношение на оператора
претендираната неустойка би заместила дължимото от клиента изпълнение на задължението
да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали договорът ще е действащ
и дали ще се предоставят такива услуги.И след като при действащ договор заплащането на
месечни такси е срещу престирано от оператора изпълнение на задължението му за
предоставяне на мобилни услуги, то така уговорената неустойка при прекратяване, би
довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора.Безспорно при преценката
за нищожност на неустойка поради накърняване на добрите нрави, следва да се вземат
предвид всички факти и обстоятелства за конкретния случай, но същите следва да са
относими към момента на сключване на договора, а не към последващ момент, в какъвто см.
са задължителните разяснения в т. 3 на ТР № 2 от 12.11.2014г. на ВКС.Без значение по
отношение на претенцията за неустойка са действително претърпените вреди от кредитора,
както и последващи действия на страните при изпълнение, неизпълнение, разваляне или
прекратяване на договора.
Предвид гореизложеното обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
3
потвърдено, а частната жалба е неоснователна и като такава следва да се остави без
уважение.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 13.06.2022г., постановено по ч. гр. д. № 8613 по
описа за 2022г. на Пловдивски районен съд, VII гр. с., инкорпорирано в заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от същата дата, с което се отхвърля
заявлението на „А1 България“ ЕАД, ЕИК ********* против „РобКо СИИИ“ ЕООД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за присъждане на сумата
от 461, 17 лева, представляваща начислена неустойка при предсрочно прекратяване на
договора, формирана въз основа на всички дължими такси до края на периода на договора и
обезщетение за обработка на просрочени задължения и сумата в размер на 8, 45 лева,
представляваща обезщетение за забава върху вземането за неустойка за периода 09.11.2021г.
– 09.06.2022г.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4