№ 47
гр. София , 20.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на трети декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Валентина И. Колева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20201000503101 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№57379/22.06.2020 г., подадена от Г. Д. Ц., чрез адв. Й. Д., против Решение
№2610/27.04.2020 г. по гр.д.№4244/2018 г. на СГС, I-15 състав, с което е отхвърлен
изцяло предявеният от жалбоподателя против „ЗАД Армеец“АД иск с правно
основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, за присъждане на застрахователно обезщетение в
размер на 30 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП,
настъпило на 22.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
22.02.2016 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност,
поради незаконосъобразност и съществени нарушения на процесуалните правила.
Изводът на съда за липса на достатъчно доказателства за настъпване на процесното
ПТП не кореспондира на представеният Констативен протокол за ПТП, както и на
приобщените документи от образуваното по случая досъдебно производство, което е
прекратено поради липса на съставомерност на деянието, а не поради липса на ПТП.
Съдът приема за недоказано управлението на автомобила с несъобразена скорост,
въпреки че по делото са налице изобилни доказателства, че автомобилът е излязъл от
пътя се е установил в крайпътното пространство, след като алкохолно повлияният
водач е изгубил контрол върху автомобила. От заключението на приетата тройна
САТЕ се установява, че при приближаването на лек ляв завой, автомобилът е
продължил движението си направо, вместо по кривата на завоя. В случая водачът на
автомобила сам се е поставил в невъзможност да овладее автомобила, вследствие на
употребения от него алкохол. Налице е виновно нарушение на правилата за движение
по пътищата, като водачът не е съобразил скоростта на движение на автомобила с
конкретните пътни условия, в резултат на което е настъпило ПТП, при което са
причинени вреди на ищеца. Ответникът е пасивно легитимиран да отговаря за тези
1
вреди, поради което предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника се
доказват от събраните доказателства. Настоява се за отмяна на обжалвания съдебен
акт, и постановяване на ново решение по същество, с което ответникът „ЗАД
Армеец“АД да бъде осъден да заплати на ищеца претърпените от него неимуществени
вреди в резултат от настъпилото ПТП, ведно със законната лихва от датата на ПТП до
окончателното плащане, както и сторените разноски пред двете съдебни инстанции.
Заявява се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
процесуалния представител на ищеца, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., изчислено по
реда на Наредба №1 на ВАС за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в
съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, като жалбоподателят е внесъл
дължимата част от държавната такса за въззивната инстанция, съобразно
постановеното Разпореждане от 14.05.2018 г. по гр.д.№4244/2018 г. на СГС /на л.19/, с
което същият на осн. чл.83, ал.2 от ГПК, е бил частично освободен от задължението за
внасяне на ДТ за размера над 200 лв.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№91533/09.09.2020 г.,
подаден от „ЗАД Армеец“АД, чрез юрк. В. К., надлежно упълномощена с пълномощно
към отговора, в който се застъпва становище за неоснователност на въззивната жалба.
По делото ищецът не е провел пълно и главно доказване на наличието на виновно и
противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил – не се
установява скоростта на автомобила да е била несъобразена с пътните условия, тъй
като експертизата установява, че кривата на завоя е била технически преодолима и с
по-висока от разрешената скорост, а скоростта на автомобила е била сравнително
ниска, като същевременно и двете експертизи приемат като причина за ПТП
разхерметизирането и загуба на налягане на предна гума по време на движение, което
съдебната практика приема за случайно деяние. Не е доказана по несъмнен начин и
причинната връзка между процесното ПТП и претърпените от ищеца вреди. При
условията на евентуалност, в случай че съдът приеме иска за основателен, се поддържа
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца чрез непоставянето
на обезопасителен колан, и като се е качил в автомобила, въпреки че му е било
известно, че водачът е употребил алкохол. При условията на евентуалност, в случай че
съдът приеме иска за основателен, се поддържа и възражение за прекомерност на
претендираното обезщетение, съобразно действително претърпените от ищеца болки и
страдания. Настоява се за оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване
на първоинстанционното решение. Оспорва се претенцията за присъждане на
адвокатско възнаграждение, тъй като разноски за адвокатска защита не са сторени, а
при условията на евентуалност се поддържа възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и
правна сложност на делото. Възразява се срещу присъждането на адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
2
На осн. чл.269 от ГПК, при извършената служебна проверка, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в
изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Същият е
постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е допустим.
По същество на подадената въззивна жалба, съдът намира за установено
следното:
По делото страните не спорят, че на 22.02.2016 г., около 04:00 часа, на път III-
133, около км.8+200м., в землището на гр. Бяла Слатина, е настъпило ПТП, при което е
самокатастрофирал застрахования при ответника лек автомобил „Опел Астра“, с рег.
№********, който се е движел с посока на движение от с. Алтимир към гр. Бяла
Слатина, като при навлизане в ляв завой, автомобилът е напуснал пътното платно
вдясно. Не се спори, че към момента на настъпване на ПТП е бил налице валиден
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, обвързващ ответника.
Пред въззивната инстанция не се поддържа оспорването, че по време на настъпване на
процесното ПТП водач на автомобила е бил П. Н. П., а ищецът е пътувал като пътник в
автомобила на предната дясна седалка. Не се спори, че ищецът е получил травматични
увреждания, изразяващи се в черепно-мозъчна травма с мозъчно сътресение, фрактура
на 4-то ребро вдясно, и контузия на гръден кош. Спорни по делото са механизма на
настъпване на ПТП, наличието на противоправно поведение на водача на автомобила,
наличието на причинна връзка между настъпилите травматични увреждания на ищеца,
и процесното ПТП, действително претърпените от ищеца болки и страдания в
причинна връзка с процесното ПТП, размерът на справедливото обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, чрез непоставяне на обезопасителен колан и
като се е съгласил да бъде превозван от водач, който е употребил алкохол.
Във връзка със спорните между страните обстоятелства, съобразно събраните по
делото доказателства на осн. чл.235 от ГПК, съдът намира следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 26.07.2017 г. с рег.
№248р-11405/27.07.2017 г. /на л.6/ се установява, че на 22.02.2016 г. около 4:00 ч. на
път III-133, около км.8+200м. /с. Алтамир – с.Търнава/, е настъпило ПТП с участието
на МПС с рег.№********, марка „Опел Астра“, с водач П. Н. П., който е напуснал
местопроизшествието, поради което не е бил проверен за наличие на алкохол в кръвта.
По автомобила са били констатирани видими щети, изразяващи се в: липсваща предна
броня, счупени два броя фара, спукано предно стъкло, спукан радиатор, ляво
странично огледало, спукани два броя предни гуми, деформиран преден капак.
Пострадал при произшествието е Г. Д. Ц., на 49 г., с вписана в протокола диагноза:
фрактура на три ребра. Обстоятелствата и причините за настъпване на ПТП са в процес
на изясняване, като по случая е било образувано ДП №142/2016 г. по описа на РУ – Б.
Слатина.
От Епикриза от Хирургично отделение на МБАЛ „Христо Ботев“ – гр. Враца от
ИЗ №2762/2016 г. /на л.7/ за хоспитализация на Г. Д. Ц. в периода от 23.02.2016 г. в
19:18 ч. до 26.02.2016 г. се установява, че ищецът е постъпил с оплаквания, че 3 дни
по-рано бил паднал от височина 3 м., при което ударил дясна гръдна половина, където
има болки, без дихателна недостатъчност, след което, при пътуването към ЦСМП
3
претърпял ПТП, при което си ударил главата и нямал ясен спомен за случилото се.
Обективно е установено пострадалият да е бил в задоволително общо състояние, с ясно
съзнание, контактен, адекватен, без данни за отпадна неврологична симптоматика, с
повърхностни охлузвания по лицето, силна палпаторна болка в дясна гръдна половина,
където е констатирано леко отслабено дишане. Проведена е медикаментозна и
инфузионна терапия. Отразено е, че по време на престоя общомозъчната симптоматика
е отшумяла и не е имало прояви на отпадна неврологична симптоматика.
От приетата по делото Комплексна съдебно-медицинска експертиза вх.
№65 545/20.05.2019 г. /на л.72/ се установява, че в приложената по делото медицинска
документация са налице данни, че на 22.02.2016 г., в резултат от ПТП, ищецът Г. Д. Ц.,
тогава на 50 г., е претърпял следните травматични увреждания: мозъчно сътресение;
охлузвания по главата; контузия на гръдния кош; счупване на 4-то ребро вдясно по
средната аксиларна /мишнична/ линия. Експертизата счита, че ако изобщо е имало
ЧМТ, то тя е била лекостепенна, тъй като няма обективни данни от първия преглед на
ищеца, извършен в гр. Бяла Слатина непосредствено след увреждането, а при
последващата хоспитализация пострадалият е бил с ясно съзнание, контактен,
адекватен, с еднакви зеници, без неврологична симптоматика. Експертизата приема, че
така установените от медицинската документация травматични увреди съответстват да
се получени по механизма на ПТП, в резултат от внезапно нанесени удари в областта
на главата и гръдния кош от твърди тъпи предмети от интериора на автомобилното
купе, и по-точно от удар на гръдния кош в арматурното табло, и на главата – в
предното панорамно стъкло. Общомозъчната симптоматика е отзвучала в рамките на
периода на хоспитализацията /до 26.02.2016 г./, охлузванията на лицето са зараснали за
срок от 10-12 дни, симптомите на мозъчно сътресение са отзвучали за около 3
седмици, счупеното 4-то ребро е зараснало за срок до 25 дни, а с проведената
дихателна гимнастика лечението за всички увреждания е приключило за срок до 2
месеца. През лечебния и възстановителния период пострадалият е търпял болки и
страдания, като най-интензивни са били те непосредствено след увреждането, и през
първите 2-3 седмици. През останалата част от възстановителния период ищецът е
търпял периодично явяващи се болки при обща преумора, както и при студено и
влажно време, в които случаи е бил принуден да ползва обезболяващи и седативни
средства. Настъпило е пълно възстановяване от травматичните увреди, няма
медицински данни ищецът да е получил трайни последици или усложнения от
получените травматични увреждания. Оплакванията на ищеца от дихателна
недостатъчност след приключване на възстановителния период се дължат на
придружаващите му заболявания „хроничен бронхит“ и „хипертонично сърце“, и
нямат връзка с процесното ПТП. Установените травматични увреждания при ищеца
биха могли да се получат и от височинна травма, но с оглед събраните от експертизата
допълнителни анамнестични данни, както и от установения механизъм на ПТП, и
отразените в огледния протокол пластични деформации на автомобила, експертизата
намира, че травматичните увреди са настъпили в резултат именно на процесното ПТП.
Като взема предвид механизма на ПТП и деформациите на автомобила, както и
получените от ищеца травматични увреждания, и липсата на установена характерна
коланна травма, експертизата обосновава извод, че тялото на ищеца е било свободно
подвижно в купето на автомобила към момента на ПТП, и не е било фиксирано към
седалката с обезопасителен колан.
Съдът намира така приетото заключение за компетентно изготвено, подробно,
4
обосновано и логично, и кореспондиращо на събраните по делото писмени
доказателства, поради което го кредитира изцяло.
Във връзка с търпяните от ищеца болки и страдания по делото са събрани и
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля П. Г. Д. /син на ищеца/, от който се
установява /протокол на л.131/, че на 22.02.2016 г. ищецът му се обадил сутринта от
болницата, и му съобщил, че е претърпял катастрофа и е в болница, но не е бил
лекуван, а само е получил болкоуспокояващи медикаменти, тъй като не бил осигурен.
Когато отишъл в болницата, намерил баща си в тежко състояние, трудно дишал, имал
счупени ребра, рани на главата, световъртеж. Свидетелят прибрал баща си в дома си,
но на следващия ден състоянието му се влошило, свидетелят се уплашил за него, взел
пари назаем, платил здравните му осигуровки, и го закарал в болницата в гр. Враца.
След изписването на ищеца от болницата, свидетелят се грижел за него 3-4 месеца –
ищецът трудно ходел, налагало се да му се помага да стане, имал световъртеж,
нарушено било равновесието му, изпитвал силни болки. И към момента на разпита
/о.с.з. на 11.10.2019 г./, ищецът продължавал да се оплаква от световъртеж, диша
тежко, след произшествието вече се страхува да шофира. Преди произшествието
шофирал. Ищецът се издържал от животновъдство – гледал овце, и не му се налагало
често да шофира.
Съдът преценява показанията на този свидетел при условията на чл.172 от ГПК,
като отчита близката му родствена връзка с ищеца, обуславяща интерес от изхода на
делото в полза на ищеца. Ето защо, съдът кредитира частично показанията на
свидетеля - в частта им, в която същият сочи, че ищецът непосредствено след
произшествието изпитвал силни болки, трудно дишал, имал рани на главата,
световъртеж, имал счупени ребра, и след произшествието е бил лекуван само
медикаментозно, като известно време се е нуждаел от помощ при ставане, и при
самообслужване. В тази част показанията на свидетеля кореспондират на събраните по
делото писмени доказателства и КСМЕ. Съдът не кредитира показанията на свидетеля
в частта им, в която се твърди ищецът да е имал нужда от чужда помощ за период по-
дълъг от 2 месеца, и че неврологичните смущения /световъртеж/ продължават и до
момента на разпита. Съдът кредитира показанията на свидетеля в частта им, че ищецът
към момента на разпита има затруднено дишане, но не кредитира показанията му в
частта, в която се твърди това да е последица от претърпяната травма – в тази част
показанията на свидетеля се опровергават от заключението на приетата КСМЕ.
Във връзка с установяването на неимуществените вреди на ищеца, по делото са
приобщени като писмени доказателства и Епикриза от Дневен стационар на „ЦПЗ –
Враца“ЕООД, от ИЗ №1101 /на л.8/ за хоспитализация на ищеца в периода от
21.08.2017 г. до 11.09.2017 г., по повод „паническо разстройство“ с давност от една
година, манифестирано с пристъпно сърцебиене и задушаване. Приобщен е и
Амбулаторен лист №172/04.01.2018 г. /на л.9/, в който са отразени основна диагноза
„хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност“, придружаващи
заболявания „пароксизмална тахикардия“, „паническо разстройство“ и „контузия на
гръдния кош“.
От Протокол за оглед на местопроизшествие от 22.02.2016 г. /на л.98/ се
установява, че местопроизшествието се намира на път III-134, км.8+200, между с.
Алтимир и с. Търнава, в землището на с. Алтимир. Района на ПТП се намира на 2,200
км. от табелата на с. Търнава, в посока към с. Алтимир, в участък с десен завой, като
5
местопроизшествието не е запазено. За посока на огледа е приета посоката от с.
Алтимир към с. Търнава. За ориентир на огледа е приета табелата на с. Алтимир за
край на селото, в посока към с. Търнава, като местопроизшествието се намира на 1884
м. от ориентира. Пътното платно е покрито с едрозърнест асфалт. На разстояние 1884
м. от табелата на с. Алтимир, в посока към с. Търнава, се установява следа от
автомобилна гума, която навлиза в банкета и върви по него. На разстояние 1896 м. от
табелата на с. Алтимир се установява втора следа от автомобилна гума, която също
навлиза в банкета и върви по него. В банкета, по протежение на следите от
автомобилни гуми, се намерени ниски храсти. На разстояние 1935 м. от ориентира и на
4 м. от десния край на пътното платно, от страни на банкета е намерена броня от лек
автомобил неустановена марка и модел, с поставен на нея регистрационен номер
********, която е била иззета. На разстояние 1947 м. от ориентира следите от
автомобилни гуми напускат затревения банкет и излизат на пътното платно.
От Протокол за оглед на МПС от 23.02.2016 г. /на л.100/ се установява, че обект
на огледа е МПС – л.а. „Опел Астра“, който е бил намерен паркиран в двора на частен
дом на циментова площадка под асмалък. Автомобила е намерен с липсваща предна
броня, счупени фарове, деформирана предна греда под бронята, счупен радиатор.
Автомобилът е намерен с липсващо ляво външно огледало за обратно виждане.
Задният регистрационен номер на автомобила е бил налице, и с надпис ********.
Предното стъкло на автомобила е намерено счупено. Предния капак на автомобила е
намерен деформиран. Предните гуми на автомобила са намерени спукани.
От приетото по делото заключение на Автотехническа експертиза вх.
№119664/03.10.2019 г. /на л.122/ се установява, че произшествието е настъпило на
22.02.2016 г., около 4:00 ч., на път III-133, км.8+200, между с. Алтимир и с. Търнава, в
землището на с. Алтимир, на хоризонтален пътен участък с лек завой /в КП за ПТП
отразен като „ляв завой“, а в Протокола за оглед отразен като „десен завой“/, при което
л.а. „Опел Астра“, управляван от П. Н. П. самокатастрофира извън пътното платно,
при което е пострадал пътника на предната дясна седалка Г. Д. Ц..
Местопроизшествието не е било запазено, като на място са открити две следи от
автомобилни гуми, които излизат от пътното платно и навлизат в десния банкет.
Пътното платно е за двупосочно движение с обща широчина 7,00 м., с неравности по
настилката. От двете страни на пътното платно има банкети с широчина 0,5 м.-1,00 м.,
които са частично затревени. От дясната страна на пътното платно банкетът е затревен
и обрасъл с храсти, след които следва отводнителна канавка. Автомобилът е бил
намерен на 28.02.2016 г. в частен дом в гр. Бяла Слатина, със счупени челно стъкло и
фарове, деформирани греда под предна броня, преден капак, и декоративна решетка,
пробит радиатор, без ляво странично огледало за обратно виждане, спукани предни
гуми, липсваща предна регистрационна табела. Експертизата изчислява критичната
скорост на завоя, над която автомобилът не би могъл да преодолее успешно кривата на
завоя, в размер на 130 км./час, а скоростта на движение на автомобила непосредствено
преди произшествието, изчислена съобразно получените деформации, е била 82 км./ч.
Експертизата приема, че със спукана гума автомобилът се е отклонил надясно, считано
по посоката на движението му, и под малък ъгъл е преминал последователно по
асфалта, затревения десен банкет и по ската след него, между храстите и
нискостеблени дръвчета, с намаляваща скорост. Пътникът на предната дясна седалка е
пътувал без предпазен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с триточков
раменно-бедрен колан, инерционен тип. В резултат от кинетичната енергия на
6
собственото му тегло, при спирането на автомобила, тялото му се отделя от седалката
и политайки в посока напред, достига до арматурното стъкло и челното стъкло, което
чупи с глава, и при спирането на автомобила заедно с него е отхвърлено напред и пада
на терена. Тъй като ПТП –то е настъпило, без завъртане и преобръщане на автомобила,
експерта приема за доказано, че скоростта на движение за конкретните пътно-
климатични условия е била сравнително ниска, като при движение със скорост 100-120
км/ч. подобно спукване би довело и до завъртане на автомобила и възможното му
преобръщане на лявата му страна. Причините за подобно спукване на гума са
предимно експлоатационни /износен грайфер, продължително ползване, ниско
налягане/, и са видими за водача, но експертизата не изключва и други причини
/производствени, външно въздействие, отвличане на вниманието на водача от пътната
обстановка и др./. В о.с.з. при изслушване на експертизата вещото лице уточнява, че
по-вероятно е процесното ПТП да е настъпило в резултат от разхерметизиране на
гумата, но е възможно също гумата да е разхерметизирана в резултат на претърпяно
леко произшествие.
Така даденото заключение е било оспорено от ищеца в частта му, в която
експертизата приема, че процесното ПТП е настъпило в резултат от разхерметизирана
гума.
Във връзка с така направеното оспорване, по делото е приета и тройна АТЕ вх.
№156983/18.12.2019 г. /на л.135/. Същата установява, че процесното ПТП е настъпило
на 22.02.2016 г. около 04:00 ч., на третокласен път между с. Търнава и с. Алтимир – на
2200 м. от табелата за начало на населено място с. Търнава, и на около 1900 м. от
табелата за край на населено място с. Алтимир. Автомобилът се е движел в посока от с.
Алтимир към с. Търнава /от запад на изток/, като произшествието е настъпило в
участък с ляв завой спрямо посоката на движение на автомобила, където л.а.“Опел
Астра“ при км.8+200 е напуснал платното за движение вдясно. Ударът е настъпил на
1935 м. източно от ориентира /табелата за край на населено място с. Алтимир/, и на 4
м. южно от южната граница на платното за движение, където е открита предната броня
на лекия автомобил, заедно с прикачен към нея регистрационен номер. На 1947 м. от
ориентира следите излизат от банкета отново на пътното платно. Скоростта на
движение на автомобила непосредствено преди ПТП се изчислява от експертизата на
84 км./ч. От протокола за оглед не може да се направи обоснован извод дали следите от
гуми са от спиране и/или занасяне и/или от странично приплъзване, дали са прави или
дъгообразни, дали са от гумите от едната страна на автомобила, или от двете му
страни. В протокола за оглед е описано, че гумите са „спукани“, който израз е неточен
и неясен, тъй като загубата на налягане в гумата може да се дължи на различни
причини и да настъпи по различни механизми. При тези данни не може да се обоснове
категоричен извод дали произшествието е настъпило вследствие на внезапна загуба на
налягане в предна гума на автомобила, или обратно – загубата на налягане в предните
гуми на автомобила да се дължи на претърпяното ПТП, или на други външни
въздействия. Сигурният извод, който може да бъде обоснован при посочените данни е,
че произшествието е настъпило поради това, че водачът е загубил контрол върху
автомобила, поради което автомобилът е напуснал пътното платно.
Съдът констатира, че между събраните по делото доказателства са налице
противоречия във връзка с мястото и механизма на настъпване на ПТП:
в КП за ПТП с пострадали лица рег.№248р-11405/27.07.2017 г. /на л.6/ и в Тройна
7
АТЕ вх.№156983/18.12.2019 г. /на л.135/ се приема, че произшествието е
настъпило при навлизане в ляв завой, а в Протокол за оглед на
местопроизшествие /на л.98/ се посочва, че произшествието е настъпило в
района на десен завой;
в КП за ПТП с пострадали лица рег.№248р-11405/27.07.2017 г. /на л.6/ и в
Автотехническа експертиза вх.№119664/03.10.2019 г. /на л.122/ се посочва, че
произшествието е настъпило на път III-133, около км.8+200, в Протокол за оглед
на местопроизшествие /на л.98/ се посочва, че произшествието е настъпило на
път III-134, около км.8+200, а в приетата по делото Тройна АТЕ се сочи, че
произшествието е настъпило на път III-113, около км.8+200;
Автотехническата експертиза вх.№119664/03.10.2019 г. /на л.122/ приема, че
произшествието най-вероятно е да е настъпило вследствие на внезапна загуба на
налягане в предна дясна гума, а Тройната АТЕ вх.№156983/18.12.2019 г. /на
л.135/ приема, че от събраните доказателства не може да се обоснове категоричен
извод дали произшествието е настъпило вследствие на внезапна загуба на
налягане в предна гума на автомобила, или обратно – загубата на налягане в
предните гуми на автомобила да е настъпила в резултат на излизането на
автомобила от пътното платно.
Въз основа на така събраните по делото доказателства, съдът намира за
непротиворечиво установено от фактическа страна, че произшествието е настъпило на
третокласен път между с. Алтимир и с. Търнава, на около 1900 м. от табелата на с.
Алтимир за край на населеното място, и на около 2200 м. от табелата на с. Търнава за
начало на населеното място /по тези факти няма противоречия в събраните
доказателства, макар идентификационния номер на пътя да е посочен различно в
различните доказателствени средства, става категорично ясно, че всички те сочат един
и същи път, а се касае за допуснати технически грешки в посочването на номера на
пътя/. Съдът намира за установено също, че произшествието е настъпило в района на
ляв завой по посоката на движение на автомобила – от запад на изток /от с. Алтимир
към с. Търнава/, като посоченото местопроизшествие в Протокол за оглед на
местопроизшествие /на л.98/ - „десен завой“, находящ се на 2200 м. от табелата на с.
Търнава в посока към с. Алтимир, визира същото местонастъпване на процесното
ПТП, но определено от посока от с. Търнава към с. Алтимир. Съдът намира за
категорично установено от фактическа страна, че непосредствената причина за
настъпване на процесното ПТП е загубата на контрол върху движението на
автомобила от страна на водача на автомобила, в резултат на което автомобила е
напуснал вдясно очертанията на пътното платно, излязъл е на десния банкет, където е
навлязъл в затревен и обрасъл с храсти и нискостеблени дървета участък, и с удар се е
спрял на 4 м. от пътното платно. За настъпването на удар свидетелстват установените
пластични деформации по предната част на автомобила /деформирани греда под
предна броня, преден капак, и декоративна решетка, пробит радиатор/, както и от
счупените челно стъкло и фарове, и изпадане на предна броня, заедно с
регистрационната табела. При рязкото намаляване на скоростта при напускането на
пътното платно, и настъпилия удар скоро след това на 4 м. от края на пътното платно, в
резултат от въздействието на инерционните сили, тялото на пътника на предната
дясна седалка, което не е било с поставен обезопасителен колан, е полетяло напред, и е
претърпяло удар в арматурното табло в областта на ребрата, в резултат на който са
настъпили травматични увреждания – контузия на гръдния кош и фрактура на 4-то
ребро вдясно. Съдът намира да не се установява по категоричен начин, че ищецът е
8
претърпял черепно-мозъчна травма, изразяваща се в мозъчно сътресение със загуба на
съзнание. Посочената диагноза е била поставена изцяло на базата на собствените му
твърдения, като липсват медицински данни за състоянието му непосредствено след
ПТП, при първия медицински преглед в гр. Бяла Слатина. При хоспитализацията му 24
часа по-късно в гр. Бяла, не е установена неврологична симптоматика, която да
подкрепя извода за мозъчно сътресение със загуба на съзнание. Твърдяният от
пострадалия непълен спомен за процесното ПТП, както и наличното главоболие, е
възможно /според КСМЕ/ да са вследствие от установената остра алкохолна
интоксикация на пострадалия към момента на ПТП /над 2 промила концентрация на
алкохол в кръвта – съгласно Протокол №29/01.03.2016 г. на л.104/, както и на
първоначалното нежелание на пострадалия да съобщи действителните обстоятелства,
при които е настъпило процесното ПТП /от Постановление за прекратяване на
наказателно производство от 19.05.2016 г. на л.117, и анамнестични данни в Епикриза
от ИЗ №2762/2016 г. на л.7/. Ето защо, съдът намира да не се установява по несъмнен
начин травматичното увреждане, изразяващо се в мозъчно сътресение със загуба на
съзнание. Съдът намира за установено ищецът да е получил лека черепно-мозъчна
травма, изразяваща се в лекостепенно мозъчно сътресение, отшумяло за период от 3
седмици, без остатъчна неврологична симптоматика. Съдът намира за установено, че в
пряка причинна връзка с процесното ПТП ищецът е търпял болки и страдания за
период от 2 месеца, като през първите 2-3 седмици те са били с интензивен характер.
През този период ищецът е търпял ограничения във възможността да се придвижва, в
движенията на снагата, като е имал частична нужда от помощ при самообслужването.
Лекостепенното мозъчно сътресение е отзвучало за период от 3 седмици, а
повърхностните охлузвания по лицето са заздравяли напълно за период от 10-12 дни.
Общият лечебен и възстановителен период е приключил за 2 месеца, без усложнения,
като е настъпило пълно възстановяване от получените при процесното ПТП
травматични увреждания. Съдът намира да не се установява по несъмнен начин, че
последващите страдания на ищеца, изразяващи се в затруднено дишане, паническо
разстройство, световъртеж, са в причинна връзка с процесното ПТП – от заключението
на приетата по делото КСМЕ се установява, че още в рамките на първата
хоспитализация на ищеца не са установени симптоми на отпадна неврологична
симптоматика. Освен непълен спомен, ищецът не е твърдял да има световъртеж,
главоболие, нарушено равновесие, не са установени отпадни неврологични симптоми,
ищецът е бил с ясно съзнание, контактен, адекватен, с еднакви зеници, реагиращи на
светлина. Експертизата установява също, че затрудненото дишане не е в причинна
връзка с процесното ПТП, а с хроничните заболявания на ищеца. Установеното по
делото паническо разстройство е за пръв път документирано около 6 месеца след
процесното ПТП – т.е. значително след настъпилото пълно възстановяване на ищеца от
травматичните увреди, получени на 22.02.2016 г., поради което не се установява по
несъмнен начин непосредствената му причинна връзка с претърпяното от ищеца ПТП.
Съдът намира да не се установява по несъмнен начин, че произшествието е
настъпило в резултат от внезапна загуба на налягане в предна дясна гума –
експертизите установяват, че такъв извод не може да бъде категорично обоснован от
събраните доказателства. Такъв извод не се подкрепя и от поведението на водача на
автомобила, който е напуснал местопроизшествието и го е нарушил, като е извел
автомобила от мястото на произшествието, и не е сигнализирал органите на КАТ за
настъпилото ПТП, с което е възпрепятствал установяването на обстоятелство,
изключващо вината му, а именно – настъпването на случайно, непредвидимо и
9
непредотвратимо за него събитие /внезапна загуба на налягане в предна дясна гума/.
При така приетото за установено от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл.223, ал.1 от КЗ/отм./, приложим на основание §22 от ПЗР на КЗ, с
договора за застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да
покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди. Съгласно чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. В конкретния
случай, пред въззивната инстанция страните не спорят, че към момента на настъпване
на процесното ПТП е бил налице валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обвързващ ответника. Съгласно
чл.226, ал.2 от КЗ/отм./, застрахователят има право да релевира в процеса
възраженията на застрахования, които произтичат от гражданската му отговорност. В
срока за отговор на предявения срещу него пряк иск на увреденото лице, в настоящият
случай ответникът - застраховател е релевирал възражения за липса на предпоставките
за ангажиране на деликтната отговорност на водача на застрахования при него л.а.
„Опел Астра“ с рег.№********.
Като източник на облигационни отношения, непозволеното увреждане е сложен
фактически състав, чиито елементи са деянието (действие или бездействие), неговата
противоправност, вреда, причинна връзка между осъщественото деяние и
претърпяната вреда, както и вина, която съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, се предполага до
доказване на противното. Това означава, че доказателствената тежест за установяване
на първите четири елемента на непозволеното увреждане /деяние, противоправност на
деянието, настъпила вреда и причинна връзка между деянието и вредата/, лежи върху
ищеца, който следва да ги установи чрез провеждане на пълно и главно доказване.
Последният елемент от фактическия състав на деликтната отговорност – вината, не се
нуждае от доказване, поради въведената законова презумпция с чл.45, ал.2 от ЗЗД, за
нейното наличие. За опровергаването на тази законова презумпция доказателствената
тежест лежи върху ответника, който е длъжен да проведе обратно доказване на
твърдяните от него обстоятелства, изключващи вината му, което по необходимост
също трябва да бъде пълно и главно.
В конкретния случай, съдът намери за установено от фактическа страна, че на
22.02.2016 г. около 04:00 ч., при движение по третокласен път в посока от с. Алтимир
към с. Търнава – на 2200 м. от табелата за начало на населено място с. Търнава, и на
около 1900 м. от табелата за край на населено място с. Алтимир, в участък с ляв завой
спрямо посоката на движение на автомобила, водачът на застрахования при ответника
лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№******** – П. Н. П., е изгубил контрол върху
управлявания от него автомобил, като автомобилът е напуснал платното за движение
вдясно, навлязъл е в десния банкет, където е реализирал ПТП, при което е пострадал
ищецът Г. Д. Ц., пътуващ в същия автомобил на предната дясна седалка, който е
получил травматични увреждания. Установява се, че водачът на застрахования при
ответника лек автомобил е осъществил бездействие, като не е упражнявал непрекъснат
контрол върху управляваното от него МПС, което бездействие е противоправно, тъй
като с него е нарушил задължението си по чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е контролирал
непрекъснато превозното средство, което е управлявал. Установява се, че в пряка
10
причинна връзка с бездействието на водача да контролира управляваното от него МПС,
е настъпило ПТП, при което пътуващият като пътник в автомобила Г. Д. Ц. е получил
травматични увреждания, изразяващи се в: лекостепенно мозъчно сътресение,
охлузване на лицето, контузия на гръдния кош, фрактура на 4-то ребро вдясно, които
травматични телесни увреждания са причинили на ищеца неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания. Следователно, от фактическа страна се установяват
по несъмнен начин предпоставките на деликтната отговорност, чието установяване е в
доказателствена тежест на ищеца.
Ответникът е релевирал и поддържа пред въззивната инстанция възражение за
липса на вина на водача на застрахования лек автомобил, поради настъпването на
изключващо вината обстоятелство – настъпването на случайно събитие, което е
поставило водача в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП, а именно –
внезапна загуба на налягане в предната дясна гума на управляваното от него МПС.
Съдът намира, че настъпването на посоченото случайно събитие не е установено по
несъмнен начин – заключенията на приетите по делото единична и тройна
автотехнически експертизи изрично посочват, че процесното ПТП е възможно да е
настъпило поради внезапно разхерметизиране на предна дясна гума на автомобила, но
не може да бъде изключено разхерметизирането да е настъпило в резултат от вече
настъпилото ПТП поради загуба на контрол върху движението на автомобила – при
напускането на пътното платно, и навлизането на автомобила на затревения банкет,
където неравностите и растителността да са предизвикали последващо
разхерметизиране на предните гуми на автомобила. При липса на проведено пълно и
главно обратно доказване от страна на ответника за опровергаване на презумпцията на
чл.45, ал.2 от ЗЗД, съдът намира за недоказано релевираното от ответника възражение
за наличие на изключващо вината на водача обстоятелство, а именно – настъпването
на случайно събитие, което водачът не е бил длъжен и не е могъл да предвиди. При
недоказано правоизключващо възражение, съдът намира за установени от фактическа и
правна страна елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради
което предявеният от увреденото лице пряк иск срещу застрахователя, се явява доказан
по своето основание /при липса на спор пред въззивната инстанция относно наличието
на валидно застрахователно правоотношение, обвързващо ответника, с покритие към
датата на процесното ПТП/.
По отношение на размера на справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди, съдът намира следното:
Относно вида и характера на причинените на ищеца травматични увреждания в
пряка причинна връзка с процесното ПТП съдът намери за установено от фактическа
страна, че в резултат на процесното ПТП ищецът е претърпял лекостепенно мозъчно
сътресение, охлузване на лицето, контузия на гръдния кош, и фрактура на 4-то ребро
вдясно. За лечение на получените травматични увреди ищецът е бил хоспитализиран за
четири дни, през които е бил лекуван консервативно – чрез инфузионно и
медикаментозно лечение. В резултат от лекостепенното мозъчно сътресение е търпял
главоболие, световъртеж, нарушение в равновесието, като последиците са напълно
отзвучали за период от около 3 седмици. В резултат от контузията на гръдния кош и
фрактурата на 4-то ребро, ищецът е имал затруднено дишане, търпял е интензивни
болки за период от около 3 седмици, през които е било затруднено движението на
снагата му. През първите три седмици, поради затруднените движения на снагата и
търпения световъртеж във връзка с мозъчното сътресение, ищецът е имал частична
11
нужда от чужда помощ при обслужване, при ставане и придвижване. Охлузванията на
меките тъкани на лицето напълно са зараснали за период от 10-12 дни, без остатъчни
белези. За период от 25 дни счупеното ребро е напълно зараснало, а за период от 2
месеца ищецът напълно се е възстановил от всички травматични уреди, без
усложнения във възстановителния процес, и без остатъчни негативни последици. В
резултат на процесното ПТП ищецът е преживял силен стрес. При така установения
вид и характер на травматичните увреди, интензивност и продължителност на
търпените болки и страдания, приложеното консервативно лечение, липсата на
усложнения във възстановителния процес, настъпилото пълно възстановяване, и като
взема предвид обстоятелството, че към момента на настъпване на увреждането ищецът
е бил на възраст от 50 години, при която възстановителните процеси не са така бързи,
и са усложнени от наличие на хронични заболявания на ищеца, съдът намира, че
справедливия размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени
вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД следва да бъде определено в размер на 10 000 лв.,
който размер съответства на критериите за справедливост, формулирани с ППВС
№4/1968 г., съобразен е с икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, отразена в действащите към момента на ПТП застрахователни лимити,
както и съответства на съдебната практика по сходни случаи.
Следва да бъдат разгледани и релевираните от ответника възражения за принос
на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, чрез непоставянето на
обезопасителен колан, както и чрез съзнателно пътуване като пътник в автомобил,
управляван от алкохолно повлиян водач.
Съдът намира, че в настоящото производство не се установява по несъмнен
начин обстоятелството, че водачът на автомобила е бил под въздействието на алкохол.
При лежаща върху ответника тежест да установи възражението си, по делото не са
представени годни доказателства, от които може да бъде направен обоснован извод, че
водачът на застрахованото при ответника МПС е бил повлиян от алкохол. В приетата
по делото КСМЕ са отразени изявления на ищеца пред вещите лица, направени при
извършения личен преглед за нуждите на експертизата, в които ищецът признава, че
двамата с водача на автомобила заедно са консумирали алкохол в голямо количество,
след което са се качили в автомобила и тръгнали да се прибират към гр. Бяла Слатина.
Тези изявления на ищеца са възпроизведени от вещото лице Х. М. при изслушването
на експертизата в о.с.з. на 31.05.2019 г. /на л.77/. Така приобщеното по делото
признание на ищеца на обстоятелството, че водачът е консумирал алкохол
непосредствено преди да предприеме пътуването, при което е настъпило процесното
ПТП, и това обстоятелство е било известно на ищеца, не е приобщено по надлежния
ред, тъй като изявленията на експерта при изслушването на експертизата в о.с.з. нямат
характер на свидетелски показания, нито изнесените от вещото лице обстоятелства
могат да бъдат ценени като експертни доказателствени изводи на вещото лице. Дори да
се приеме, че така приобщеното по делото признание на ищеца на неблагоприятен за
него факт, е годно доказателствено средство по смисъла на чл.175 от ГПК, то същото
не се подкрепя от други събрани по делото доказателства. Ето защо, съдът намира, че
така релевираното възражение от ответника за принос на пострадалия за настъпване на
увреждането, като съзнателно се е съгласил да бъде превозван от водач, за който му е
било известно, че е под влияние на алкохол, не е доказано по несъмнен начин, поради
което следва да се отхвърли, като неоснователно.
По отношение на възражението за принос на пострадалия за настъпване на
12
вредоносния резултат, като е пътувал без поставен предпазен колан, съдът намира, че
същото се установява по делото по несъмнен начин, чрез приетата по делото КСМЕ,
както и от единичната САТЕ и тройната САТЕ. Експертизите установяват, че с оглед
вида на травматичните увреждания на ищеца, и установените повреди на лекия
автомобил, с категоричност се установява, че ищецът е пътувал без поставен предпазен
колан. Установява се също по несъмнен начин, че неизпълнението на задължението му
да пътува с правилно поставен предпазен колан, е в пряка причинна връзка с
получените от ищеца травматични увреди, като всички те са настъпили именно поради
липсата на поставен обезопасителен колан, въпреки че автомобилът е бил оборудван с
такъв. При изслушване на КСМЕ в о.с.з. на 31.05.2019 г. вещите лица уточняват, че при
установения механизъм на ПТП, травматичните увреди на ищеца не биха настъпили
при правилно поставен обезопасителен колан. Ето защо, съдът намира за установен
приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Наред с това, съдът
намира, че приноса на пострадалия е бил равностоен на този на виновния водач, тъй
като уврежданията на ищеца не биха настъпили, дори и при настъпването на ПТП при
същия механизъм, ако ищецът беше пътувал с правилно поставен обезопасителен
колан. Ето защо, съдът приема, че приносът на пострадалия е в размер на 50%, и в
съответствие с този дял на съпричиняването следва да бъде намален размера на
определеното справедливо обезщетение, на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По изложените съображения, предявеният иск за присъждане на обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени вреди, се явява основателен до размера на 5000
лв. /пет хиляди лева/, която сума следва да бъде присъдена, на основание чл.86, ал.1 от
ЗЗД, ведно със законната лихва върху нея, за периода от датата на настъпване на
увреждането – 22.02.2016 г., до окончателното плащане.
Като е достигнал до различни фактически и правни изводи, първостепенният
съд е постановил неправилно решение, което ще следва частично да се отмени, до
размера на сумата от 5000 лв., и в тази част ще следва да се постанови ново решение по
съществото на спора, с което на ищеца да се присъди застрахователно обезщетение в
размер на сумата от 5000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума за периода от
22.02.2016 г. до окончателното плащане, а за разликата над тази сума, до пълния
претендиран размер от 30 000 лв., първоинстанционното решение ще следва да се
отмени, като правилно и законосъобразно.
При този изход от спора, ще следва решението да се отмени частично и в частта
му за разноските, които ищецът е бил осъден да заплати на ответника на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, за първоинстанционното производство. Съобразно резултата от
въззивната инстанция, на ответника следва да се присъдят 25/30 от присъдените
разноски в размер на 950 лв. – т.е. за разликата над сумата от 791,67 лв., до
присъдената сума от 950 лв. в полза на ответника, решението на първостепенния съд в
частта му за разноските следва да се отмени, и на ищеца следва да се присъдят 5/30
части от направените от него разноски за първоинстанционното производство. Със
списък по чл.80 от ГПК ищецът е претеднирал присъждане на сумата от 200 лв.,
представляваща заплатени от него разноски за държавна такса, от които следва да му
се присъдят 5/30 части, или сумата от 33,33 лв. Също така, със списъка по чл.80 от
ГПК ищецът е претендирал присъждане на адвокатско възнаграждение за един
адвокат, по реда на чл.32, ал.2 от ГПК в полза на един от процесуалните му
представители, изчислен по реда на Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, което съобразно чл.7, ал.2, т.4 от същата наредба, се
13
изчислява в размер на 1430 лв., от който размер в полза на адвокат М. Д., съразмерно
на уважената част от иска, следва да се присъди сумата от 238,33 лв.
За въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, съразмерно на
уважения обжалваем интерес, в полза на ищеца следва да се присъди 1/6 от
претендираните със списък по чл.80 от ГПК разноски за държавна такса в размер на
100 лв., т.е. сумата от 16,67 лв., както и на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв. в полза на адв. М.
Д. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 238,33 лв. за
осъщественото пред въззивната инстанция безплатно процесуално представителство.
На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна 5/6 части от направените от нея разноски за въззивната инстанция.
Със списък по чл.80 от ГПК въззиваемият е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв. Насрещната страна е релевирала
възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнагрждение, което
съдът намира за основателно, тъй като въззивното производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, поради което юрисконсултското възнаграждение
следва да се определи при условията на чл.25, ал.1 от НЗПП, в размер на 300 лв. От
този размер, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се
присъдят 5/6 части, съразмерно на отхвърлената част от въззивната жалба – т.е. сумата
от 250 лв.
Тъй като ищецът е бил частично освободен от задължението за внасяне на
държавни такси, за сумата над размера от 200 лв. за първоинстанционното
производство, и за сумата над 100 лв. за въззивното производство, на осн. чл.78, ал.6 от
ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съда, по
сметката на САС, разликата над внесения размер на държавната такса, до дължимия
такъв, съобразно уважената част от иска – 6% от сумата 5000 лв. за производството
пред двете съдебни инстанции. Дължимата от ищеца сума за държавната такса за
първоинстанционното производство, съобразно предявения размер на иска, е 4% х
30 000 лв., или сумата от 1200 лв., и в размер на 2% от 30 000 лв. за въззивното
производство, или сумата от 600 лв. за въззивното производство. от която сума
ищецът е бил задължен да внесе 1/6 част, в размер на 200 лв. Тъй като искът е уважен
от въззивната инстанция до размер на 1/6 част, дължимата държавна такса за
производството пред двете съдебни инстанции, съобразно уважената 1/6 част от иска,
се явява внесена от ищеца, поради което ответникът не дължи внасянето ѝ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №2610 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д.№4244 по описа
за 2018 г. на Софийски градски съд, I-15 състав, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
предявеният от Г. Д. Ц., с ЕГН **********, против „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК
*********, иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, до размера на сумата от
5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
22.02.2016 г., КАКТО И в частта за разноските, с която Г. Д. Ц., с ЕГН **********, е
бил осъден на основание чл.78, ал.2 от ГПК да заплати на „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК
*********, сумата над размера от 33,33 лв. /тридесет и три лева и тридесет и три
14
стотинки/, до размера от 950 лв. /деветстотин и петдесет лева/, И ВМЕСТО ТОВА,
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, на основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./, да заплати на Г. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, сумата
от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на
22.02.2016 г., ВЕДНО със законната лихва върху тази сума, за периода от 22.02.2016 г.
до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №2610 от 27.04.2020 г., постановено по гр.д.№4244
по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-15 състав, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, на основание чл.78, ал.1 т ГПК, да
заплати на Г. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, сумата от 16,67
лв. /шестнадесет лева и шестдесет и седем стотинки/, представляваща разноски за
държавна такса за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. във
вр. чл.78, ал.1 т ГПК, да заплати на адв. М. Д., с ЕГН**********, със служебен адрес:
гр. ***, бул.“***“ №*, вх.*, ап.**, адвокатско възнаграждение в размер на 238,33 лв.
/двеста тридесет и осем лева и тридесет и три стотинки/ за осъщественото пред
въззивната инстанция процесуално представителство на Г. Д. Ц., с ЕГН**********.
ОСЪЖДА Г. Д. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №**, на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, да заплати на „ЗАД Армеец“АД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.“Стефан Караджа“ №2, сумата от 250 лв. /двеста и
петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и л.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15