Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 262588 2.12.2021година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, І граждански състав, в публично заседание на двадесет и
трети ноември две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Невена
Назарева като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13709 по описа
на съда за 2020г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова
молба от Л.Г.М., ЕГН **********, против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК ****, с която са предявени обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД – за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 50 лв., недължимо платена по клауза
за такса
„оценка на досие“
по договор за потребителски кредит
№ ********., ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането; както и сумата от 100 лв., недължимо платена по клауза за такса „Кредит у
дома“ по договор
за потребителски
кредит № *******от ***** г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 21.10.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди,
че между страните е
сключен договор за потребителски кредит № ****** г., който договор е недействителен на основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и
член 19, ал. 5 ЗПК. Уговорените в договора клаузи за такса оценка на досие и
такса за Кредит у дома представлявали разходи, свързани с отпускането и
управлението на кредита, а съгласно член 10а ЗПК кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на договора. Начисляването на двете такси представлява разход по кредита по
смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, с което се надвишава ограничението по чл. 19,
ал. 4 от ЗПК, и по тази причина клаузата е нищожна. С уговорените клаузи за
такси се прикривали разходи, които по естеството си следвало да се включат в
ГПР, и като уговорени по този начин, имали за цел или резултат заобикаляне на
закона, което водело също до нищожността им.
С оглед нищожността
на двете клаузи поради цялостна недействителност на договора и поради
самостоятелното им противоречие със закона, добрите нрави и заобикаляне на
закона, и платените от потребителя суми по нищожните клаузи, се иска осъждането
на ответника да върне неоснователно платените по нищожните клаузи суми.
Моли за уважаване на
предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК,
ответникът е депозирал писмен отговор със становище за неоснователност на
предявените искове. Признава, че между страните по спора бил сключен договор за
за потребителски
кредит № ***** от *****. Оспорва да са налице
сочените от ищеца основания за недействителност на договора за заем и на клаузите за потребителски кредит № ****** г, като излага подробни
съображения за всеки от наведените от ищеца пороци. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
В откритото съдебно
заседание, проведено на 23.11.2021 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. К., е направила изменение на размера на предявените искове,, чрез тяхното увеличаване, на основание чл.214, ал.1 ГПК.
В протоколно определение от 23.11.2021 г. така заявеното изменение
е прието от съда, като исковете се считат предявени за сумата в размер на 125 лв. – недължимо платена по клауза за такса „оценка на
досие“ по
договор за потребителски кредит
№ ****** г., както и за сумата
от 739,24 лева, недължимо
платена по клауза за такса „Кредит у дома“ по договор за потребителски кредит № ****** г..
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
За основателността на
предявените осъдителни искове с правно основание чл.55,
ал.1, изр.1 ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва
да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът
да е платил процесните суми на ответното дружество по процесния договор за потребителски
кредит, който е
недействителен.
В доказателствена тежест на
ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже,
че плащането е осъществено на валидно основание, т.е. че процесният договор за
заем е действителен..
Между страните не е спорно,
че на 15.08.2016
г. е сключен процесният договор за потребителски кредит № ****** по силата на който ответникът,
заемодател е предоставил на ищеца заемател, сумата в размер от 2500 лв., която следвало да се
върне на 60 седмични погасителни
вноски, с падеж на първата от тях – 22.08.2016 г. и на последната – 9.10.2017 г. Уговорен бил фиксиран годишен лихвен процент от 31,82 %, като общата дължима сума
била в размер на 5250,57 лв.
В договора било уговорено задължение за заплащане на такса за оценка на
досие в размер на 125 лева, както и такса за допълнителна услуга Кредит у дома
в размер на 739,24 лева.
По отношение на това дали
ищецът е заплатил процесните суми на ответника е прието заключение на ССчЕ на
вещото лице К., което
съдът кредитира като обективно и компетентно дадено съгласно чл.202 ГПК.
Съгласно него ищецът е извършил плащания към ответното дружество по сключения
договор в общ размер от 2630 лв. От тази сума са извършените следните погасявания: 2500 лв. – главница, 493,14 лв. – договорна лихва, 125 лева лв. – такса оценка на досие; 739,24 лева такса
услуг Кредит у дома. Поради изложените обстоятелства фактът на плащането на
процесните суми се установи по делото.
По отношение на другите два
иска – за лихва и неустойка, следва да се установи, че плащането на
претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое
от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК или защото уговорената
клаузи
са нищожни като противоречащи на закона, на добрите нрави и поради
заобикаляне на закона.
По
отношение на твърденията за нарушение на разпоредбите на чл. 22 ЗПК, във вр.
чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК, във вр. чл.11, ал. 1, т. 10
ЗПК
Съгласно чл. 22 ЗПК (ред. ДВ, бр. 18 от 2010 г., в
сила от 12.05.2010 г.), във вр. чл. 11, ал.1, т.9 ЗПК договор за
потребителски кредит е нищожен, ако не са посочени приложимият лихвен
процент и условията за прилагането му. В процесния договор е
посочено, че заемът е предоставен при фиксиран годишен лихвен процент в размер
на 31,82 %. Липсват обаче каквито и да било условия за
прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният
процент – дали върху целия размер на кредита или върху остатъчната главница.
Визираната неяснота съществено ограничава правата на потребителя и е основание
за недействителност на договора за кредит.
На следващо място, ищецът се позовава на нарушение на
разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл.
11, ал.1, т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата
сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният
процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста
на договора е посочено, че годишният процент на разходите е 48 %. Липсва обаче, каквото и
да било уточнение какви точно разходи се включват в този процент. По този начин
потребителят – кредитополучател, е поставен в невъзможност да разбере какъв
реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.
Простото посочване с цифрово изражение на процента ГПР не е
достатъчно, за да се считат спазени изискванията на член 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с
кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е
спазена разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, в договора трябва да е посочено
не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит
представлява ГПР, но и изрично и
изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и
които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя
в положение, за да разбере действителния размер на годишния процент на
разходите, да тълкува всяка една от клаузите в договора и да преценява дали тя
създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР,
противоречи на изискването за яснота, въведено с чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК.
В смисъл, че изискването за
посочване на ГПР включва в себе си и задължение за изрично и изчерпателно
посочване на разходите, отчетени при формирането му е и трайната практика на
Окръжен съд Пловдив - решение № 242 от 18.02.2016 г. по гр. д.
№ 45 / 2016 г. на Окръжен съд –
Пловдив, VI състав, решение № 1561 от 30.11.2016 г. по гр.
д. № 2355 /2016 г. на VI състав на Окръжен съд Пловдив, решение
№ 656 от 26.05.2017 г. по гр. д. № 499/ 2017 г. на VII състав на
Окръжен съд Пловдив, решение № 336 от 13.03.2018 г. по в. гр. д.
№ 3025/ 2017 г. на VII състав на Окръжен съд Пловдив.
С оглед
приетите по-горе принципни постановки и доколкото, както вече се констатира в
процесния договор липсва уточнение кои разходи включва посоченият процент на
ГПР, то следва да се приеме, че договорът е нищожен и на това самостоятелно
основание.
По изложените по-горе
съображения, съдът намира, че процесният договор за кредит. е недействителен на
основание чл.26 ЗЗД, във вр. чл.22 ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК.
Съгласно чл.23 ЗПК, когато
договорът за кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Както се
посочи по-горе ищецът е заплатил по договора такса за оценка на досие в размер на 125 лв. и такса услуга Кредит
у дома в размер
на 739,24 лв. Тези суми подлежат на
връщане като недължимо платени, поради което исковете на ищеца са основателни и
следва да се уважат.
Като законна последица от уважаването на предявените
искове следва да се присъди законната лихва от датата на подаване на исковата
молба в съда – 21.10.2020
г., до окончателното изплащане на вземанията.
При
този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
По делото се доказа ищецът да е заплатил разноски в размер на 100 лв. за държавна такса и 150 лева
разноски за вещо лице, които следва да се присъдят. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ЗАдв, като същото се завиши с 20 %,
тъй като адв. дружество е регистрирано по ЗДДС. Съдът намира, че в полза на
адвокатско дружество ***** следва да се присъди адвокатски хонорар на основание чл.38, ал.2
ЗАдв., по отношение на който се начисли и данък добавена стойност, или сумата
от 960
лв. с ДДС.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Файненшъл
България“ ЕООД, ЕИК ****** да заплати на Л.Г.М., ЕГН ********** по предявените искове с правно основание
чл.55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, сумата от 125 лева, недължимо платена по клауза за такса Оценка на
досие по договор
за потребителски
кредит № ********
сумата от 739,24 лева, недължимо платена по клауза
за за
такса Кредит у дома по договор за потребителски кредит
№ *******., ведно със законната лихва върху сумите от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 21.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 250 лв. (двеста и петдесет
лева) – разноски по производството.
ОСЪЖДА Файненшъл България“
ЕООД, ЕИК ***** на
основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на Адвокатско дружество ******* БУЛСТАТ ******** на основание чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 960 лв. с ДДС , представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство в производството по делото.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Районен съдия: /п/
Вярно с
оригинала.
Секретар:
Н.Н.