Решение по дело №873/2022 на Административен съд - Бургас

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 898                                      07.07.2022 година                      гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,     XXVI-ти административен състав,

на двадесет и трети юни               две хиляди и двадесет и втора година,

В открито заседание в следния състав:

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА

    ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ

                                                                     2. ЯНА КОЛЕВА

при секретаря Галина Драганова

с участието на прокурора Христо Колев

като разгледа докладваното от съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 873 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба от И.З.В., ЕГН **********,***, чрез адв. Е., против Решение № 355 от 06.04.2022 г., постановено по НАХД № 4916/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 251а-59/29.09.2021 г., издадено от директора на ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на касатора, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

В жалбата си жалбоподателят иска съдът да отмени обжалвания съдебен акт и отмени наказателното постановление. Посочва, че съдът не е изпълнил задължението си по чл.301, ал.1, т.1 от НПК да обсъди и съпостави свидетелските показания, поради което е достигнал до неправилни изводи за осъщестен състав на нарушение. Сочи, че изводът за вината на жалбоподателя е изграден въз основа на предположения.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 от НПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява. За него се явява процесуалният представител адв. Е., която поддържа жалбата иска да бъде отменено решението, а алтернативно делото да бъде върнато на първа инстанция за ново разглеждане, претендира разноски и не изпраща представител.

Ответникът по касация – директорът на ОД на МВР – Бургас, редовно призован се представлява от юк Димчева, която изразява становище за неоснователност на обжалването, законосъобразност и обоснованост на съдебното решениене изпраща представител, не ангажира становище по оспорването. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателя.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Бургас дава заключение за неоснователност на обжалването.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 от НПК – неправилно решение поради нарушение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил Наказателно постановление № 251а-59/29.09.2021 г., издадено от директора на ОД на МВР - Бургас, с което за нарушение по чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), на касатора, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на  1000 лева.

За да постанови решението си съдът е приел за безспорно, че на посочените в НП време и място, върху пясъка, на около 25 метра от морето на плажната ивица е паркиран лек автомобил – джип, за който жалбоподателяте представил копие от британско свидетелство за регистрация на процесния автомобил на друго лице. Приел е, че деянието е квалифицирано по относимата правна норма и размерът на санкцията е правилно определен, както и че актът за нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи и съдържат изискуемите от закона реквизити.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което на основание чл.221 от АПК настоящата инстанция препраща към тях.

С наказателното постановление отговорността на И.З.В. е ангажирана за това, че на 01.09.2021 г., около 11:00 ч., в гр. Бургас, местност морски плаж „Отманли“, Рибарско селище – Ченгене скеле – бивша водолазна школа, върху територията на морски плаж, непосредствено до морската вода, в поземлен имот с № 07079.10.972 по КК на местността, североизточно от „Водолазна школа“ (база), е паркирал лек автомобил „****“, с ДК № W***WNW, собственост K. K.. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 17б, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК).

Разпоредбата на чл. 17б, ал.1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) забранява преминаването, паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.

            Съгласно чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК, морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж.За да е съставомерно деянието следва да се установи, че мястото попада в обхвата на морски плаж по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗУЧК. Видно от АУАН и НП, мястото, на което е установен при проверката, паркирания автомобил, е идентифицирано с идентификатор от КК - 07079.10.972, който видно от приетата по делото скица, издадена от СГКК - Бургас, е част от морския плаж и представлява защитена територия. Имайки предвид цитираното определение и показанията на свидетелите М.Т. и Д.Д.правилно районният съд е приел, че автомобилът се е намирал на територията на морски плаж. Първоинстанционният съд е направил  подробен анализ на свидетелските показания и въз основа на тях е изградил правилни и обосновани изводи за осъществената фактическа обстановка. От показанията на свидетелката Радостина Димитрова се установява, че жалбоподателят ползва джипа и е посочила касатора като лице, което може да обясни паркирането на процесния автомобил. Свидетелите М.Т. и Д.Д.сочат, че касаторът е разполагал с ключове за джипа автомобил, с които го е отключил и е представил на проверяващите копие от талона за регистрация на джипа. Предвид изложеното, за настоящият съдебен състав не съществува съмнение, че процесният автомобил е бил във фактическата власт на касатора и съответно това обстоятелство му позволявало да го премества в пространството, като паркирайки на процесния плаж, той е извършил вмененото му нарушение. Обстоятелството, че не е собственик на автомобила, в случая не е от значение, тъй като административно-наказателноотговорно не е собственика на автомобила, а всяко наказателноотговорно лице, което е осъществило изпълнителното деяние по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК действия - преминаване, паркиране или престой на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.

Административно-наказателната разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК предвижда санкция от 1 000 до 3000 лева, поради което наказанието глоба правилно е определено в предвидения от закона минимум.

Първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила.

От процесуалния представител на наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално представителство, делото не е с фактическа и правна сложност, поради което на основание чл.143, ал.3 от АПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, следва на ОДМВР-Бургас да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355 от 06.04.2022 г., постановено по НАХД № 4916/2021 г. по описа на Районен съд – Бургас.

 

ОСЪЖДА И.З.В., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-Бургас направените по делото разноски в размер на 80лв..

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.          

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                      

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                 

 

  

                        2.