РЕШЕНИЕ
№ 1564
гр. Пловдив, 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно
гражданско дело № 20225300501825 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр.
София, ЕИК 20231722; против решение № 1364/21,04,2022 г., постановено по гр. д. №
13658/2021 г. на РС Пловдив, ІІ гр. състав. От въззивния съд се иска да отмени
първоинстанционното решение като незаконосъобразно и вместо това да отхвърли
предявените искове за установяване недължимост на спорните суми.
Ответникът по жалбата П. Д. Д. , ЕГН **********; счита жалбата за
неоснователна и иска потвърждаване на първоинстанционното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата
на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от П. Д. Д. , ЕГН **********; против „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 20231722.
От съда се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
сумата от 13850,62 лв. – главница по договор за кредит от 15,09,2008 г. и допълнително
споразумение от 14,10,2010 г., сключени с банка ДСК, вземанията по които са прехвърлени
1
с договор за цесия от 20,04,2015 г. на ответното дружество, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 11,04,2013 г. по ч. гр. д. 6191/2013 г. на РС Пловдив, въз основа на
който е образувано изп. дело № 271/2020 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823, с
район на действие ПОС. Като основание за твърдението си за недължимост, ищецът сочи
изтекла погасителна давност по отношение вземанията по изпълнителния лист.
Ответникът заявява становище за неоснователност на предявените искове.
При изпълнение задълженията си по чл. 269 изр. първо от ГПК, настоящата
инстанция не констатира наличие на пороци, водещи до невалидност или недопустимост на
атакувания съдебен акт.
По отношение правилността на решението проверката в настоящото
производство е във връзка с посочените в жалбата оплаквания (чл. 269 изр. второ ГПК), като
служебно се провери правилното приложение на императивните материалноправни норми,
относими към спорното правоотношение между страните. Не се констатира неправилно
приложение на императивни материалноправни норми при подвеждане на фактите към
приложимата нормативна уредба.
Пред настоящата инстанция страните не спорят относно установените от РС
факти, както следва:
За спорните вземания срещу ищеца са издадени Заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 11,04,2013 г. по ч. гр. д. 6191/2013 г. на РС Пловдив. Въз основа на
същия е образувано изп. дело № 271/2020 г. по описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. № 823,
с район на действие ПОС.
Видно от приложеното копие от изпълнителното дело, същото е образувано въз
основа на молба от 05,06,2013 г., с която взискателят (тогава – банка ДСК) е поискал
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Такъв е наложен с
разпореждане на ЧСИ от 05,06,2013 г., запорното съобщение е връчено на 13,06,2013 г.
Впоследствие с молба от 06,08,2015 г., взискателят е поискал спиране на изпълнителното
производство и с постановление от същата дата ЧСИ е спрял производството, като е вдигнал
наложения запор. Взискателят е поискал възобновяване с молба от 17,03,2015 г. и с
постановление от същата дата производството е възобновено. С тази молба обаче не е
отправено искане за извършване на изпълнително действие. С молба от 26,11,2015 г.
ответното дружество е поискало да бъде конституирано като взискател в изпълнителното
производство (като частен правоприемник на първоначалния взискател, въз основа на
договор за цесия), както и налагане на запори върху вземания на длъжника срещу трети
лица. Впоследствие по изпълнителното дело са постъпили множество молби от взискателя и
въз основа на същите са предприети множество изпълнителни действия.
Изложените факти обуславят извод за основателност на предявените искове, по
следните съображения:
Спорните вземания се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. в от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за
2
принудително изпълнение на вземането.
Молбата за образуване на изпълнителното производство, предявена на 05,06,2013
г., има прекъсващо давността действие. В тази връзка следва да се вземе предвид
разрешението, дадено с Решение № 170/17,09,2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.
о., по правния въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18,11,1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26,06,2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС. С посоченото решение, както и с по-късно постановеното Решение №
51/21,02,2019 г. по гр. д. № 2917/2018 на ВКС, IV г. о., се приема че, когато при
постановяване на нов тълкувателен акт се изоставя дадено вече с предходен акт
задължително тълкуване и се възприема различно такова, е налице промяна в начина, по
който ще бъдат прилагана нормата, и тази промяна настъпва занапред. С други думи,
последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по
съответния ред. Затова, ако преди постановяване на новото тълкувателно решение са се
осъществили факти, които са от значение за съществуващото между страните
правоотношение, които са породили правните си последици, то тези последици трябва да
бъдат преценявани с оглед на тълкувателното постановление или решение, което е било
действащо към момента на настъпването им. По тази съображения, отмяната на ППВС №
3/18,11,1980 г. има действие от 26,06,2015 г. – датата, на която е прието противоположното
тълкуване. Съгласно даденото с ППВС № 3/18,11,1980 г. тълкуване образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече. Следователно предявената на 10,06,2014 г. молба за
образуване на изпълнителното производство е прекъснала давността, след което
давностният срок по отношение на процесните вземания е бил спрян по силата на самия
факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство и това спиране има
действие до приемането на ТР № 2/26,06,2015 г., постановено по тълк. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС.
Според посоченото тълкувателно решение, прекратяването на изпълнителното
производство поради бездействие на взискателя в продължение на две години (чл. 433 ал. 1
т. 8 от ГПК) става по право. След предявяване на молбата за образуване на производството,
взискателят е поискал налагане запор на вземания на длъжника – с молба от 17,03,2015 г.
След това производството е спряно по искане на взискателя, като наложеният запор е
вдигнат. Спирането на производството по искане на взискателя няма за последица спиране
на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, доколкото то изцяло зависи от волята на взискателя (в
този смисъл е формирана и трайна съдебна практика на ВКС, цитирана и в
първоинстанционното решение). Следващото действие, предприето от взискателя, е
искането за възобновяване на производството, предявено с молба от 17,03,2015 г., не е
поискано извършване на изпълнително действие, поради което същата и тази молба не
прекъсва срока по чл. 433 т. 8 от ГПК.
Така в период от повече от две години, считано от 17,03,2015 г., взискателят не е
3
предприел действия, насочени към прилагане на изпълнителни способи и предприемане на
конкретни изпълнителни действия, поради което по силата на закона е настъпило
прекратяване на производството, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Едва след това е
предявено искането от 26,11,2015 г. за конституиране на ответното дружество като
взискател и налагане на запори върху вземания на длъжника срещу трети лица. Същото
обаче, както и следващите след това действия на взискателя, са предприети след
прекратяване на изпълнителното производство, поради което нямат прекъсващо давността
действие.
Изложеното сочи, че към датата на предявяване на исковете – 23,08,2021 г., е
изтекла петгодишната погасителна давност по отношение на процесните вземания и същите
следва да се приемат за недължими. Същите са и изводите на РС, като изложените в
първоинстанционното решение съображения изцяло се възприемат от настоящата
инстанция. Затова обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като на въззиваемия се
присъдят и сторените за въззивното производство разноски – 700 лв.
По тези съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1364/21,04,2022 г., постановено по гр. д. №
13658/2021 г. на РС Пловдив, ІІ гр. състав.
ОСЪЖДА „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД – гр. София, ЕИК 20231722; да
заплати на П. Д. Д. , ЕГН **********; сумата от 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
разноски за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4