№……/……10.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети
септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
при секретар Нели Катрикова,
като разгледа докладваното от съдията Хекимова
въззивно търговско дело № 938 по
описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Образувано
е по въззивна жалба вх. №23620/01.04.2019г. от „Ладура” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна,
ул. „Кестен“ № 14, вх. А, ателие 2 срещу Решение от 12.03.2019г. по гр.д. №14070/2018г. на ВРС, 7 състав, в частта, с която
са уважени предявените от К.Х.Б., ЕГН ********** с адрес *** искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл. 265, ал.2 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 6114,83 лева, подлежаща на връщане като дадена на отпаднало основание - по развален
договор за изработка по кл. поръчка № **********, сключен между страните на
04.07.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в
съда - 18.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението и 78,13 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата от 6114,83лева начислено за периода от 03.08.2018г.
до 17.09.2018г. вкл. 02.07.2018г., както и за заплащане на сумата 1427 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди- претърпени загуби изразяващи
се в направата на разходи за материали и труд за положена саморазливна замазка Н.К.,
закупуване на масло „Осмо“ и платено адв. възнаграждение по изготвяне на
рекламация и разваляне на договора, в резултат на неизпълнение на задълженията
на ответника по договор за изработка по кл. поръчка № **********
сключен между страните на 04.07.2017г. и 18,23лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 1427 лева, начислено
за периода от 03.08.2018г. до 17.09.2018г. вкл.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно поради
противоречие с материалния закон и съществени процесуални нарушения, както и
необоснованост. Сочи се, че при постановяване на решението си първоинстанционният
съд не е обсъдил представените доказателства в тяхната цялост и съвкупност,
като необосновано е кредитирал само част от тях, независимо от наличието на
оборващи ги доказателства. В жалбата не са направени доказателствени искания.
Отправената към съда молба е да бъде отменено
решението и отхвърлени предявените искове в обжалваната част, като се присъдят
и направените разноски.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна К.Х.Б. е депозирала писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Сочи се в отговора, че скритите
недостатъци на поставената от ответника настилка са толкова съществени, че е
негодна за обичайното си предназначение, както и че тези недостатъци се дължат
на неправилна преценка за годност на замазката като основата, върху която да се
монтира паркет.
За
да се произнесе,
съдът взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционния съд е
образувано по предявени от К.Х.Б., ЕГН ********** с адрес *** срещу „Ладура”
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кестен“ №
14, вх. А, ателие 2 обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл. чл.55, ал.1, пр.3 вр. чл. 265, ал.2 ЗЗД, чл. 88, ал.1, изр.2 вр. 82 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата следните сумите: 6114,83 лева, подлежаща на връщане като
дадена на отпаднало основание - по развален договор за изработка по кл. поръчка
№ **********, сключен между страните на 04.07.2017г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда - 18.09.2018г. до окончателното изплащане на
задължението и 132,75 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 6114,83 лева начислено
за периода 02.07.2018г. до 17.09.2018г. вкл.; 1427 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди -
претърпени загуби, изразяващи се в направата на разходи за материали и труд за
положена саморазливна замазка Н.К., закупуване на масло „Осмо“ и платено адв.
възнаграждение по изготвяне на рекламация и разваляне на договора, в резултат
на неизпълнение на задълженията на ответника по договор за изработка по кл. поръчка №
********** сключен между страните на 04.07.2017г. и 30,98 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 1427 лева начислено за периода 02.07.2018г. до 17.09.2018г. вкл.
Исковата претенция се основава на следните фактически
твърдения, изложени в обстоятелствената й част: На 04.07.2017г. ищцата възложила
на ответното дружество доставка и монтаж на паркет в собственото й жилище на
адрес гр. Варна, ул. „Иван Вазов“ № 9, вх. Б, ет.1, ап.1, за което била
съставена клиентска поръчка № **********. На 03.07 бил извършен оглед на
апартамента от служители на ответното дружество, които я уведомили, че поради
неравности на пода се налага преди монтажа на избрания от нея паркет да се направи
саморазливна замазка от посочено от тях дружество, за да не отпадне гаранцията
на поставената подова настилка. На 19.07.2017г. от служители на „Стайлинг Р“
ЕООД била поставена саморазливна замазка „Н.К.“, за което била издадена стокова
разписка № 1017/19.07.2017г. за плащане на сумата от 891 лева, вкл. стойност на
труд и материали. След последващ оглед на пода от служители на ответника, били
дадени указания да се постави още веднъж замазка и най-вече около вратите,
която била положена на 24.07 и за трети път на 27.07.2017г. от служители на
„Стайлинг Р“ ЕООД. Договореният паркет бил доставен в жилището в периода
16-19.08.2017г. и поставен в двете спални, коридор и дневна стая в периода
20-21.08.2017г. Паркетът бил изциклен и обработен с масло „Осмо“, закупено от
посочено от ответника дружество - „Юнион инвест 2010“ АД за сумата от 396 лева
по фактура от 23.08.2017г.
В началото на 2018г. ищцата установила, че паркетът се
е надигнал на места и особено около вратите и местата, където е била полагана
на няколко пъти саморазливната замазка. При вървене по пода се усещало
пружиниране, надигнали се и первазите. В тази връзка, ищцата се свързала с
ответното дружество и направила рекламация № 1963/18.03.2018г. На 20.03.2018г.
служители на ответника посетили дома й и съставили констативен протокол, в
който отразили, че в част от стаите се наблюдава пружиниране на паркетната
подова настилка. На 13.04.2018г. служители на ответника отрязали парче от
поставения паркет в средата на детската стая с оглед установяване конкретната
причина за възникналия дефект. Направили и множество дупки по настилката, като
отрязаното парче не е било възстановено, респ. подът се нуждаел от ремонт, за
да може стаята да се ползва. На 18 април ищцата получила становище по ел.поща
по повод направената рекламация, с което била уведомена, че проблемът не е в
настилката, а в сухия под, след което на 29.06.2018г. била уведомена от
служител на ответника, че няма да бъде отстранена повредата. На същата дата
ищцата изпратила до ответника изявление за разваляне на сключения договор за
поръчка, получено от последния на 02.07.2018г., ведно с искане за връщане на
сумите, платени по договора, както и платените на трети лица по повод неговото
изпълнение от нейна страна. Твърди, че и понастоящем подовата настилка
пружинира, има множество неравности, надигната е, вратите не могат да се
затварят, респ. отварят се трудно, някои от фугите са отворени и при вървене от
тях излизал прах от ронеща се замазка. Твърди, че поради това е
наложително да се извърши ремонт на пода, вкл. отстраняване на
поставената от ответника замазка и поставяне на нова. Претендира връщане на
получената от ответника сума по договора в размер общо на 6114,83 лева, вкл.
стойност на труд и материали, както и сторените разходи за поставяне на мазилката
в размер на 891 лева и за закупуване на
масло на стойност 396 лева. Претендира се също и обезщетение за забава от датата
на разваляне на договора 02.07.2018г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Ладура” ООД, ЕИК
********* е депозирал писмен отговор, в който се твърди недопустимост
на исковата претенция поради предявяване след изтичане на срока по чл.265, ал.3
от ЗЗД, както и поради липса на изявление за разваляне на договора при
заявяване на рекламацията, когато било отправено искане само за поправяне на
извършената работа. В евентуалност се излагат доводи за неоснователност на
претенциите, като се оспорват твърденията да е налице некачествено изпълнение
на възложената работа. Сочи, че работата е била приета без забележки., не са
налице и констатирани или скрити недостатъци. Твърди, че саморазливната замазка
е била положена от трето лице и тъй като същата е положена последно на
27.07.2017г., то към датата на полагане на паркетната настилка-
20-21.08.2017г., замазката е била напълно изсъхнала, вкл. и предвид указанията
на производителя, което е било проверено и от служители на ответника, преди
поставяне на настилката. Твърди, че причината за описаните пружинирания е или
т.нар. „сух под“, положен от строителя над основната бетонна плоча поради несъответствието
му с нормативните изисквания или на неизсъхване в пълна степен на сградата,
която била нов строеж със стоманобетонни елементи и мокра зидария. Освен това
се твърди, че гаранцията на подовата настилка не е валидна по отношение на
дефекти в настилката, възникнали в помещения, намиращи се над неотопляеми
помещения, както и при необитаемост и липса на проветрение в обекта. Сочи се,
че в настоящия случай помещенията се
намират именно над неотопляеми обекти и жилището е необитаемо през значителен
период, поради което оспорва да са налице предпоставките за разваляне на
договорното правоотношение. Оспорва да е получавал повторна рекламация, както и
изявление за разваляне на договора. Оспорва и претенцията касателно сумите,
платени за полагане на саморазливната замазка, масло и адв.възнаграждение, като
сочи, че те нямат връзка с договорното правоотношение с ищцата. Искането е за
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ищецът редовно призован чрез процесуален представител
поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.
Ответникът
редовно призован, представлява се от процесуален представител, който поддържа
отговора на исковата молба по съображенията изложени в него.
Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания
и след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Жалбата, инициирала
настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана
страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима
и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно
постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличието на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1,
изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания,
които се изразяват в твърдения за неправилност на първоинстанционното решение
поради несъобразяване на изводите на съда с релевираните от ответника
възражения и представени доказателства, а именно твърди се, че съдът неправилно
е възприел за безспорно твърдяното от ищцата обстоятелство, че замазката е била
извършена от изпълнител съобразно указанията на ответника, както и че
неправилно е приел, че ответникът е бил длъжен при извършения оглед да оцени
наличието на особености на помещението, които го правят неподходящо за
поставяне на паркет.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1
от ЗЗД полученото без основание или на неосъществено или отпаднало основание
подлежи на връщане. За успешното провеждане на иск с посоченото основание
ищецът следва да докаже освен факта на имуществено разместване между него и
ответника, така и възникналото между страните облигационно правоотношение, качеството
си на изправна страна, както и разваляне от страна на ищеца - възложител поради
негодност на извършената работа за нейното предназначение. От своя страна в
тежест на ответника е да докаже годно правно основание за получаване на
претендираната сума, в случая изпълнение на възложената му работа качествено и
съобразно поръчката, че работата е приета без възражения, както и че твърдяните
недостатъци е могло да бъдат възприети към момента на приемането. По иска с
правно осн. чл.88, ал.1, изр.2 от ЗЗД ищецът следва да докаже настъпили
имуществени вреди в претендирания размер, произтичащи пряко и непосредствено от
неизпълнение на договорно задължение, както и падежа на задължението и размера
на обезщетението за забава.
Като безспорен и ненуждаещ се от доказване между
страните е обявен факта на сключване на договор за изработка от 04.07.2017г. с
предмет доставка и поставяне на подова настилка - паркет в жилището на ищцата,
за което са съставени клиентски поръчки за доставка и монтаж на паркет №1497 от 04.07.2017г.
на стойност 5 853,21 лв. и №2089 от 17.08.2017г. на стойност 603,62 лв.
Не се оспорва също и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 03.07.2017г. служители на ответното дружество са извършили оглед в
имота на ищцата на адрес гр. Варна, ул. Иван Вазов“ № 9, вх. Б, ет.1, ап.1, във
връзка с бъдещо поставяне на подова настилка /масивен или трислоен паркет/, като
в съставения протокол е отразено, че трябва да се направи замазка. Установява
се също и факта на полагане на саморазливна замазка, за която е издадена от
изпълнителя „Стайлинг-Р“ ЕООД стокова разписка от 19.07.2017г. на стойност 891
лв. Не е спорен между страните факта, че замазката е била положена по указания
на служител на ответното дружество, на места двукратно, както и че е била
измерена влажността преди поставяне на паркета. Тези факти се установяват както
от писмените доказателства, така и от показанията на свидетеля Янко Василев,
техн.ръководител в ответното дружество. Без значение е дали указанията са били
замазката да се направи от конкретен изпълнител или изпълнителят е бил само
препоръчан, тъй като възраженията не са свързани с избора на изпълнител.
Претенцията за връщане на платеното по договора е основана на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, като съдържа изявление
за некачествено изпълнение на възложеното, приравнено на пълно неизпълнение,
представляващо основание за разваляне на договора. Разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД е специална спрямо
общите норми на чл. 79 и сл. ЗЗД, съдържаща предпоставките
за разваляне на договор за изработка, когато недостатъците на изпълненото са
толкова съществени, че компрометират възможността същото да се ползва с
обикновеното му или договорно предназначение.
В настоящия случай от показанията на разпитаните свидетели и от
заключенията на вещите лица се установява, че са налице издувания на паркета и
вибрации на част от площта в процесния апартамент. По въпроса за вида и обема
на недостатъците като предпоставка за разваляне на договор за изработка на осн.
чл.265, ал.2 от ГПК е постановена практика на ВКС в следния смисъл: Недостатъците
на престирания резултат - предмет на изработката пораждат права на възложителя,
които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да
доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане
изискуемостта на задължението за възнаграждение. Разваляне на договора е допустимо,
ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена
с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от
алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД
възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите,
необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността
на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. Съобразно
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД
възложителят има право да развали договора за изработка с едностранно
волеизявление, само когато недостатъците са толкова съществени, че правят
изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение. В този случай е налице пълно неизпълнение. За да се приеме, че
недостатъците са съществени, е необходимо да се извърши преценка не само дали
правят изработеното негодно за договорното или обикновеното му предназначение,
но и дали същите са неотстраними, дали създават сериозни затруднения или
отстраняването им е технически невъзможно или икономически нецелесъобразно. /Решение
№ 157 от 8.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 1135/2009 г., II т. о., ТК/
Установените в случая недостатъци на положената настилка, въпреки че не
касаят площта на жилището изцяло, обуславят невъзможност за употреба без
ремонт, тъй като подуване е налично във всички помещения пред вратите и в
средната част, както и изрязване на част от паркета в средата на една от
стаите, извършено от служители на ответника след подадената рекламация. Според
заключенията на вещите лица както в производството по обезпечение на
доказателства, така и в исковото производство пред първата инстанция
необходимият ремонт се изразява в цялостно премахване на настилката,
саморазливната замазка, изравняване и поставяне на нова настилка. Въз основа на
така дадените заключения недостатъците следва да се приемат за неотстраними,
тъй като се предвижда поставяне на изцяло нова настилка, няма данни за
възможност част от паркета да се запази или да се ползва отново след
премахването му. При установяване на съществени недостатъци, които са
неотстраними, се налага извода за непригодност на изработеното за използване по
предназначение или съобразно договореното между страните.
Възражението на ответника, че работата е била приета без забележки, е
неоснователно, доколкото описаните недостатъци не са били проявени и съответно видими
към момента на приемане. От заключенията на вещите лица се установява, че
влагата е хигроскопирала обратно към саморазливната замазка след известен
период от време, като освен това недостатъците са от такъв вид и обем, които
изключват предположението, че работата би могла да бъде приета дори при
елементарен оглед.
При установяване наличието на съществени недостатъци като предпоставки по
чл.265, ал.2 от ЗЗД на разглеждане подлежат възраженията на ответното
дружество, че те не се дължат на неизпълнение от негова страна. При липса на
писмен договор за установяване задълженията на страните по облигационното
правоотношение се прилагат обичайните правила и стандарти при този вид
строителни работи, установими от заключенията на вещите лица, като относно
търговеца е приложима завишена степен на дължима грижа съобразно правилата на
чл.302 от ТЗ.
Видно от заключенията и на двете вещи лица причината за издуването на
паркета е влага, която от саморазливната замазка е преминала до и в подовата
плоча, като след поставяне на паркета и запечатването с лепило е хигроскопирала
отново нагоре до паркета. От заключенията на вещите лица се установява, че т.нар.
„сух под” не е изпълнен според стандартите за изпълнение, тъй като не са
положени два пласта гипсокартон, слепени с размината фуга, а само един пласт,
без полагане на специален кит срещу влага. Установява се също, че паркетът е
залепен добре за саморазливната замазка, така че на издутите места се е
надигнал заедно с нея. Не се установява да са налице недостатъци на самия
материал на паркета, напр. недостатъчно изсъхване. От показанията на свидетеля
на ответната страна се установява, че преди поставяне на паркета е била
измерена влажността на замазката със специален уред и тя е била в изискуемите
рамки, факт, който не се оборва от насрещната страна.
Според обясненията на вещото лице Пл.Панайотов, дадени в допълнение към
заключението в съдебно заседание, причината за задържане на такова количество
влага е липсата на пароизолация под положената саморазливна замазка. Това е
дало възможност на влагата да проникне бързо надолу до подовата плоча, да
проникне в нея, като по този начин саморазливната замазка е изсъхнала бързо,
поради което при извършеното измерване показала необходимите резултати, но
впоследствие задържаната влага се е абсорбирала обратно към настилката. Този
процес според вещото лице е могъл да бъде предотвратен преди полагане на
саморазливната замазка, когато е трябвало да се сложи пароизолация, която да
спре технологичната влага от замазката да проникне в дълбочина. При полагане на
паркета фактът на задържане на влага
вече не е могъл да бъде установен, тъй като замазката е била изсъхнала
на повърхността, видно както от свидетелските показания, така и от заключението
на вещото лице, но при предварителния оглед необходимостта от допълнителна изолация
е следвало да бъде установена.
Преди сключване на договора се извършва оглед от служител на дружеството
именно с цел да се установи от лице, имащо необходимата компетентност, дали е
възможно поставянето на паркет в съответното помещение и ако е възможно, каква
подготовка или съответни корекции са необходими. Като търговец ответното
дружество следва да полага грижа в завишена степен, поради което не може да се
приеме, че предварителният оглед се заключава само в проверка дали е равен
пода. При условие, че именно служител на ответното дружество е дал указания да
се положи саморазливна замазка, и то двукратно, е следвало указанията да
включват и полагане на изолация под нея, която да препятства проникване на
влагата в дълбочина и да даде възможност на замазката да изсъхне постепенно.
Действително т.нар. „сух под” не е бил изпълнен според изискванията, но
този факт сам по себе си не би довел до настоящия резултат, ако положената
настилка е различна или ако саморазливната замазка не е била положена на два
слоя. Действително към момента на полагане на паркета не е бил изминал срока за
пълно изсъхване на сградата, но доколкото според заключенията на вещите лица
влагата, която е довела до възникване на настоящия проблем, е от саморазливната
замазка, този факт не се установява да е оказал влияние върху процеса.
Същевременно полагането на пароизолация под саморазливната замазка се налага
единствено поради факта, че поставената настилка се влияе от влага във висока
степен, тоест ако след замазката е била положена друг вид настилка, такъв
проблем не би възникнал. Грижата на добрия търговец изисква от длъжника да
положи грижа, по-голяма от обичайната и от грижата на добрия стопанин, предвид
на обстоятелството, че изпълнението на поетото задължение представлява
осъществяване на дейност по занятие. Преценката за дължимата грижа следва да се
извършва на база търговското качеството на длъжника, както и на вида и
характера на престацията. Наличието на специфични за този вид настилка
изисквания се установява от представената гаранционна карта, видно от която са
предвидени многобройни предпоставки за изключване на гаранционни покритие,
които не зависят от начина на употреба, а от предварителни условия, за които
клиентът следва да бъде информиран преди сключване на договора, тъй като не
подлежат на промяна, като голяма част от тях са свързани именно с наличието на влажност,
която би могла да увреди настилката. От горното се налага извода, че предвид спецификата на паркетната
настилка указания във връзка с начина на полагане на саморазливната замазка е
следвало да бъдат дадени при предварителния оглед от служител на ответното
дружество, когато е отразена в протокола необходимостта от полагане на замазка.
Въз основа на изложеното, при доказана пълна
непригодност на изработеното и неизпълнение на задължението на изпълнителя да
предостави дължимите от него информация и указания относно необходимата
подготовка с оглед спецификата на договорените СМР, както и при липса на спор
относно изправността на възложителя, заплатил договорената цена в срок, се
явяват установени предпоставките за разваляне по чл.265, ал.3 от ЗЗД. Възражението
на ответника за липса на редовно получено изявление за разваляне се явява
неоснователно с оглед наличието на надлежно оформено известие за доставяне с
положен подпис на служител в магазина на ответното дружество, чиято
автентичност не е оспорена, нито качеството на лицето. Липсва основание да се
счита, че за приемане на изявление за рекламация или разваляне на договор се
изисква изрично упълномощаване на служителите в дружеството, доколкото същите в
изпълнение на възложената им работа сключват договори в рамките на обичайната
за търговеца дейност. При наличие на предпоставките за разваляне на договора
изявлението, с което е даден и срок за изпълнение, следва да се приеме за
произвело действие. Неоснователно е
възражението за изтекла погасителна давност, тъй като спрямо договор за
довършителни СМР като процесните е приложима петгодишната погасителна давност
за строителни работи, която към момента на предявяване на иска не е изтекла.
Въз основа на изложеното исковата претенция за връщане на платеното по
договора, развален поради неизпълнение, се явява основателна в претендирания
размер от 6114,83 лв.
Въз основа на приетото за доказано неизпълнение от страна на ответното
дружество и настъпило разваляне на облигационната връзка се явява основателна и
претенцията за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл.88, ал.1,
изр.2 от ЗЗД, във връзка с която не са изложени конкретни оплаквания във
въззивната жалба. От представените писмени доказателства се установява и не е
опровергано чрез насрещно доказване извършването на разходи за полагане на
саморазливната замазка, за закупуване на масло и заплатено адв. възнаграждение
във връзка с изготвяне на рекламация и разваляне на договор, както и връзката
им с процесния договор за СМР. Неизпълнението на договорното задължение е
основание за ангажиране отговорността на изпълнителя за заплащане на
обезщетение в размер на разходите, направени във връзка с договора, които
представляват за възложителя на изработеното вреда, изразяваща се в претърпяна
загуба в размер на общо 1427 лв.
Предвид
акцесорния им характер основателни се явяват и претенциите за заплащане на
обезщетение за забава върху главниците, които правилно първоинстанционният съд
е уважил за периода след изтичане на срока за изпълнение съгласно отправената
покана, както и претенцията за присъждане на законната лихва от завеждане на
иска.
С оглед
на гореизложеното и поради съвпадане изводите на въззивния съд с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед
изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното производство се
следват само на въззиваемата страна в размер на 400 лв. адвокатско
възнаграждение съобразно представените писмени доказателства.
Цената на
иска е под 20 000 лева, поради което решението не подлежи на обжалване по
аргумент от чл.280, ал. 2 ГПК.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.272 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение №1022/12.03.2019г.
по гр.д. №14070/2018г. на ВРС, 7 състав.
ОСЪЖДА „Ладура” ООД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Кестен“ № 14, вх. А, ателие
2 ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.Б., ЕГН ********** с
адрес *** сумата от
400 /четиристотин лева/,
представляваща реализирани разноски пред ВОС за адвокатско възнаграждение, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл. 280,
ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: