РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. ХАСКОВО, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТОШКА ИВ. ТОТЕВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско
дело № 20225600500301 по описа за 2022 година
Производството е въззивно – по реда на чл.258 –
чл.273 от ГПК.
ВЪЗЗИВНИКЪТ – „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД – гр.*** е останал недоволен от решение № 68 от 15.03.2022 год.,
постановено по гр.д. № 1437 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Димитровград, с което е прогласена нищожността на договор № *** за
предоставяне на финансови услуги от разстояние от 28.08.2020 год., сключен
между „Фератум България“ ЕООД – гр.*** и Г. С.Л., на основание чл.26, ал.1
от ЗЗД като противоречащ на императивните разпоредби на чл.22 от ЗПК, вр.
чл.11, ал.1, т.10, вр. чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което го обжалва с искане за
отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд
отхвърли иска.
ВЪЗЗИВАЕМАТА – Г. С. Л. - оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Производството по делото пред
първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от Г. С.Л.
1
против „Фератум България“ ЕООД – гр.***, с искане да се приеме, че
договор №*** за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от
28.08.2020 год., сключен с „Фератум България“ ЕООД – гр.*** е нищожен на
основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като противоречащ на разпоредбите на чл.11,
чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 от ЗПК, както и по чл.68 е, чл.143, ал.1 и чл.147
от ЗЗП. При условията на евентуалност е предявен иск за обявяване
нищожността на чл.5 от договор № ** за предоставяне на финансови услуги
/заеми/ от разстояние от 28.08.2020 год., сключен с „Фератум България“
ЕООД – гр.*** на основание чл.26, ал.1, предл.3-то от ЗЗД като
противоречащ на разпоредбите на чл.10 а, чл.11, чл.19, ал.4 от ЗПК, вр. чл.22
от ЗПК, както и по чл.68 е, чл.143, ал.1 и чл.147 от ЗЗП.
Безспорно по делото е установено, че на
28.08.2020 год. страните са сключили договор за предоставяне на финансови
услуги /заеми/ от разстояние, в изпълнение на който заемодателят „Фератум
България“ ЕООД – гр.*** е предоставил на заемателя Г.С.Л. сума в размер
на 800 лева, с договорен падеж – 27.09.2020 год., в срок до която дата
заемателят е поел задължението да върне наред с главницата – отпуснатия
заем и лихва в размер на 27.04 лева. Годишният процент на разходите по
заема е определен в размер на 49.85 %, съгласно т.4 от договора. В тази
насока съдът цени приетия като писмено доказателство договор № *** за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 28.08.2020 год.,
сключен между Г. С.Л. и „Фератум България“ ЕООД – гр.***, неоспорен от
страните. Съгласно т.5 от договора, заемът се обезпечава с Поръчителство,
предоставено от Ferratum Bank в полза на дружеството. От съдържанието на
посочената договорна клауза се установява още, че одобряването на
обезпечението се извършва чрез одобряването на заема, както и това, че
договорът за поръчителство се сключва не по-късно от края на работния ден,
в който е сключен заемът. В изпълнение на посочената договорна клауза, на
29.08.2020 год. между Фератум Банк – „гарант“ и Г.С.Л. – „клиент“ е сключен
договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който дружеството – гарант
предоставя гаранция, като се задължава да обезпечи изпълнение на
задълженията, произтичащи от договора за заем при договорено
възнаграждение в размер на 165.87 лева, дължимо от клиента за
предоставената гаранция.
Съгласно чл.138 от ЗЗД, с договора за
поръчителство поръчителят се задължава спрямо кредитора на друго лице да
отговаря за изпълнение на неговото задължение. Следователно и доколкото
договорът за поръчителство се сключва между кредитора и поръчителя и по
силата на този договор в полза на кредитора се поражда право да претендира
вземането си от още едно лице, поело задължение заедно с главния длъжник,
няма пречка този договор да е установен като възмезден, но такова
задължение следва да се установи за обезпечения кредитор като насрещна
престация срещу поетото от страна на поръчителя задължение.
Установяването на такова задължение в тежест на длъжника следва да се
приеме за сключено в разрез с добрите нрави и основание за обявяване на
нищожността на клаузата на т.5 от договора за предоставяне на финансови
2
услуги /заеми/ от разстояние, съгласно чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелството, че предоставянето на заемните
средства, с изпълнението на което задължение от страна на заемодателя,
договорът за заем поражда своето действие е обусловено и от задължението
на заемателя да сключи договор за поръчителство, изключва приложението
на чл.26, ал.4 от ЗЗД, от което следва извода, че нищожността на т.5 от
договора за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние, влече
нищожност на целия договор.
В подкрепа на извода за нищожност на
сключения между страните договор следва да се посочи и това, че същият не
отговаря на изискванията за действителност, предвидени в чл.10, ал.1 от ЗПК
– да е сключен по ясен и разбираем начин, доколкото в договора за заем
липсват клаузи относно размера и начина на погасяване на възнаграждението
за поръчителство. В самия договор за гаранция също не се съдържат клаузи,
уреждащи условията и сроковете за заплащане на такса за предоставяне на
гаранция / поръчителство – обстоятелство, което обуславя извода за
нищожност на договора за заем и на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД – поради
заобикаляне на закона – чл.10, ал.2 от ЗПК, според която кредиторът не може
да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително
на лихви, такси, комисионни или други разходи, свързани с договора за
кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски
кредит.
В разглеждания случай е налице и
нееквивалентност на насрещните престации, предвид това, че задължението
по договора за заем е в размер на 800 лева, а това по договора за
поръчителство – 165.87 лева, приблизително 1/5 от обезпеченото вземане.
Достигайки до същия краен извод за
основателност на иска за обявяване нищожността на договор № 917897 за
предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние от 28.08.2020 год. и
уважавайки същия, първоинстанционният съд е постановил правилно
решение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 68 от 15.03.2022
год., постановено по гр.д. № 1437 / 2021 год. по описа на Районен съд –
Димитровград.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.** да заплати на
Д.В.М. – адвокат от Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес на кантората -
гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“ № 81, ет.3, ап.Б, сумата в размер на 300
/триста/ лева – възнаграждение за адвокат за оказана безплатна адвокатска
помощ под формата на процесуално представителство пред въззивния съд на
3
Г.Т. Л., ЕГН ********** от гр.*** на основание ч.38, ал.1, т.2 от Закона за
адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4