Определение по дело №722/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по чл. 248 ГПК във вр. с чл.144 АПК и е образувано по молба на адв. В.Д. , пълномощник на С.Р.Я. , действаща лично и като законен представител на малолетната Н КЯ., , с искане за изменение на решение № 749/30.05.2023г. в частта на разноските , като й се присъди адв. хонорар от 1000 лв. В молбата се излагат доводи в насока приложимост на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. , още повече че адвокатът е сключил договор за безплатна правна помощ с „физическото С.Р.Я.“.

Насрещната страна по искането изразява позиция за неоснователност на молбата с аргумент за отсъствие на фактическа или правна сложност на делото .

Съдът прецени постъпилата молба като процесуално допустима, тъй като изхожда от страна по делото и е подадена при спазване на срока по чл.248 ГПК .

При изследване на нейната основателност съдът съобрази , че със свое решение № 749/30.05.2023г. е отменил заповед № ЗСПД/Д-В/ 1841 от 15.02.2023г. на директора на дирекция „ Социално подпомагане „ -Варна в частта на началната дата на отпускане на помощ по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД – месечна помощ за отглеждане на дете с увреждане , а именно на Н КЯ.. С цитирания съдебен акт на основание чл. 38 от ЗА във р. с чл. 8, ал.3 и §2 от ДР на Наредба №1/2004 съдът е осъдил дирекция „ Социално подпомагане“ – Варна да заплати на адвокат В.Д. адв. възнаграждение от 250 лв. По конкретното дело адв. Д. е представила договор за безплатна правна помощ от 15.03.2023г.

Съгласно чл. 38 от ЗА когато адвокат оказва безплатна правна помощ на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист , ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.

Според разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв.

Както бе посочено по-горе предмет на съдебна проверка за законосъобразност по делото е индивидуален административен акт по отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с увреждане. Изрично в жалбата до съда е записано , че същата изхожда от С.Р.Я. „ в качеството и на родител и законен представител на детето Н КЯ.“.

Новелата на §2б от Наредба №1/0024 г. гласи, че при договаряне с клиенти юридически лица – болници, социални домове за деца, за възрастни хора или за хора с увреждания, с преобладаващо обществено финансиране, които в кръга на своята дейност обслужват неограничен обществен интерес, адвокатът, съответно адвокатският съвет при условията на чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата, може да договаря възнаграждения под определения в настоящата наредба минимум за конкретен вид работа, но не по-малко от 1/4 от него.

Посоченото особено нормативно правило на § 2б от Наредбата изключва приложимостта на общата разпоредба на чл 8, ал.3 от споменатия подзаконов нормативен акт , след като казусът касае отпускане на помощ за отглеждане на дете с увреждане и след като жалбата е подадена от С.Я. , действаща и като представител по закон на детето с увреждане.

В контекста на изложеното съдът счита молбата на адв. Д. за неоснователна и същата следва да се остави без уважение.

Мотивиран от изложените съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ молбата на адвокат В.Д. за изменение на решение № 749/30.05.2023г. по адм. дело № 722/2023г. по описа на Варненския административен съд в частта на разноските .

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: