№ 11
гр. Пловдив, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20225001000523 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от С. М. М., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. С., бул. „Е.“ №85, ет.2, ап.6 – чрез пълномощника и адв. Г. Й.
против Решение № 43 от 01.06.2022г. постановено по т.д. № 82/2021г. по
описа на ОС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от С. М. М., ЕГН
********** от с. А., общ. В. против ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 иск за
заплащане на сумата 60 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди,
настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019г. в Р. У., причинено виновно и
противоправно от И.А. при управление на лек автомобил О. модел „В.“, рег.
№***, отговорността на която е предмет на договор застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната
лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и с
което е осъдена С. М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В. да заплати на ЗАД
„Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“,
ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 сумата 350 лева – разноски по делото, сторени в
първоинстанционното производство. Жалбоподателят счита решението за
1
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено, а по същество –
постановено друго, уважаващо изцяло исковата претенция. Съображенията,
изложени в жалбата, касаят неправилно приложение на закона от
първоинстанционния съд и необоснованост на акта. Твърди се, че изводите на
съда са в противоречие със събраните свидетелски показания и със
заключението на вещото лице относно причините за настъпване на ПТП.
Счита, че неправилно съдът е кредитирал Постановление на органите на
досъдебното производство в Р. У. за прекратяване на наказателна процедура.
Намира, че това постановление не е задължително за гражданския съд и не
съставлява доказателство по делото.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 –
чрез пълномощника на дружеството адв. И. А., с който се изразява становище
за неоснователност на жалбата. Поддържа се твърдение, че отговорността на
застрахователя е пряко обусловена от отговорността на прекия причинител –
застрахован, а отговорност на последния за ПТП не се установява, доколкото
при проведеното разследване на полицейските власти в Р. У. не се установява
допуснато от водача И.А. нарушение на правилата за движение по пътищата.
Намира, че съдът правилно не е кредитирал показанията на свидетелката А.Л.
и почиващото на тези показания заключение на допуснатата съдебно-
автотехническа експертиза.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите
на страните, намира за установено следното:
Ищцата С. М. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Е.“
№85, ет.2, ап.6 – чрез пълномощника и адв. Г. Й. твърди, че на 02.08.2019 г.
около 20.30 ч., в Р. У., до гр. С., на 40-ти км. 183 м. от автомагистралата, е
настъпило ПТП, при което л. а. М., рег. № ***, управляван от П.Ч., движейки
се с несъобразена скорост, губи контрол над автомобила, преминава в
платното за насрещно движение и се блъска в лявата мантинела. След удара
се завърта обратно на часовниковата стрелка и застава напреки на пътя. В
същото време управляваният от И.А. лек автомобил О. модел „В.“, рег. №
***, поради несъобразена скорост и недостатъчно внимание блъска лек
автомобил М.. Твърди се, че ПТП е настъпило, поради действията на водача
И.А., който е управлявал лек автомобил О. модел „В.“, рег. № ***, тъй като
2
въпреки наличието на препятствие на пътя не е спрял и е блъснал М. **,
намиращ на пътното платно. Твърди, че причина за ПТП е виновното и
противоправно поведение на водача А., който се е движил с несъобразена
скорост и не е спрял при наличие на препятствие на пътя. Твърди, че
вследствие на ПТП е пострадала тя, явяваща се пътник в лек автомобил О.
модел „В.“, рег. № ***, возила се на една от седалките от средната редица.
Посочва, че е получила фрактура /натрошаване/ на черепа, контузия на
главата, разкъсно-контузна рана на главата и разкъсно-контузна рана на
подбедрицата. Била насочена за провеждане на лечение в домашни условия.
На 02.09.2019г. потърсила лекарска помощ в България с оглед оплакванията и
от болки в областта на главата. Всяко нейно изправяне било свързано с
главоболие и световъртеж. Твърди, че заради тежката черепно-мозъчна
травма страда от загуба на памет, има некоординирани движения, изпитва
нервност, невъзможно и е да запомня и възпроизвежда информация. Изпитва
тревожност, има и нарушения на съня. Твърди, че тези увреждания са пряка и
непосредствена последица от пътно транспортното произшествие. Твърди, че
към датата на ПТП гражданската отговорност на причинителя на вредите е
била предмет на застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗАД
„Д.“ АД. Претендира заплащане на обезщетение за тези вреди пряко от
застрахователя. Моли съда да осъди ответника ЗАД „Д.“ АД да и заплати
60 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на
ПТП от 02.08.2019г. в Р. У., причинено виновно и противоправно от И.А. при
управление на лек автомобил О. модел „В.“, рег. №***, отговорността на
която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано
от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените
по делото разноски.
Ответникът ЗАД „Д.“ АД оспорва предявения иск. Не се оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„гражданска отговорност” по отношение на лекия автомобил О. В., рег. №
***, управляван от И.А.. Оспорва обаче описания в исковата молба
механизъм на ПТП. Твърди, че водачът А. не е нарушил правилата за
движение, поради което липсва негово противоправно поведение. С оглед на
това счита, че и застрахователят не следва да отговаря по претенцията. Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
3
пострадалата, поради това, че тя не е била с поставен обезопасителен колан
към момента на ПТП, както и поради неправилно лечение на последиците,
тъй като ищцата е напуснала по собствено желание болницата в Р. У., в която
е била настанена, въпреки изричните предупреждения на лекарите.
Евентуално – ако съдът намери иска за основателен - счита, че размерът на
претендираното обезщетение за вреди е прекомерен с оглед на твърдяните
болки и страдания. Счита, че съдът – ако намери искът за основателен –
следва да отчете наличието на съпричиняване като редуцира размера на
обезщетението.
Първоинстанционният съд е намерил, че от доказателствата по делото
не може да се установи противоправно поведение на водача на лекия
автомобил О. модел „В.“, рег. №*** – И.А.. Поради това е намерил, че
болките и страданията на ищцата не подлежат на обезщетяване от
застрахователя.
По допустимостта на иска: Правото на иск на С. М. М. се определя от
твърдението и, че е претърпяла болки и страдания вследствие увреждания
при ПТП, причинено виновно и противоправно от водач, чиято отговорност е
предмет на застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника.
Дали е възникнала отговорност на застрахования и дали са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, е въпрос по
същество на спора. Не се спори, че на 09.02.2021г. от страна на ищцата е
предявена претенцията пред застрахователя, но обезщетение не е определено
и заплатено. Това обуславя възможността за предявяване на иск за
обезщетение по съдебен ред.
От представената справка от информационния регистър на Г. за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се установява, че за лекия
автомобил О. В., рег. № *** е била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ със срок на покритие от 18.01.2019 г. до 17.01.2020г., издадена
от ответника. Налице е застрахователно правоотношение между ответника и
причинителя на увреждането. И.А. като водач на лекия автомобил О. В., рег.
№ *** се явява застрахован при ответника по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите. Именно в периода на
действие на застраховката е настъпило и увреждането при ПТП,
представляващо застрахователно събитие.
4
Видно от представеното Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на
процедурата по разследване на Главно полицейски управление на окръг Ч.,
Дирекция на правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. С., У.
наказателното производство е образувано за причиняване по непредпазливост
на ПТП, от което е последвало смърт, на основание пар. 235, ал. 1 от
Наказателния кодекс на Р. У.. Разследващите органи са установили, че на
02.08.2019 г., около 20:30 ч., П.Ч. е управлявал л. а. М. с румънска
регистрация рег. № *** по автомагистрала **, със скорост от около 80-85
км/ч, при нощна видимост, използвайки къси светлини, в проливен дъжд, при
ограничена видимост и средно натоварен трафик на движение. Описан е вида
на магистралата - такава с по две ленти за движение в едната посока и една
спирачна лента, като противоположните посоки на движение са разделени
една от друга със стоманена мантинела. Разследващите органи от отдел
„Пътна полиция“ – гр. С., У. са установили, че водачът Ч. е управлявал
пътното превозно средство с несъобразена скорост, поради което е изгубил
управление над автомобила и се е блъснал в лявата стоманена мантинела със
скорост от около 80 км/ч. От удара автомобилът се завърта обратно на
часовниковата стрелка и спира на 27 метра от мястото на сблъсъка, напреки
на пътя, заемайки цялата ширина на лентата за движение. П.Ч. и пътуващият
с него А.Д. слезли от автомобила, за да го обозначат за останалите участници
в движението, като не носели светлоотразителни жилетки. След инцидента, в
същата посока както на лекия автомобил М., се движело ППС с непозната
марка и регистрационен номер, а зад него - водачът И.И. А., управляващ лек
автомобил О. В., рег. № ***, на къси светлини с приблизителна скорост от
около 100-110 км/ч. В превозното средство пътували общо 8 пътници.
Приближавайки към мястото на произшествието, водачът И.А., след смяната
на лентата за движение от непознатото, движещо се пред него, превозно
средство, забелязал на пътното платно лекия автомобил М., но поради
закъснялата възможност да го забележи, се блъснал, без да натисне спирачка,
в застаналия от лявата страна, пред предния калник на М.а, П.Ч. и в самия лек
автомобил М.. От удара П.Ч. се заклещил под лекия автомобил О. В., който го
влачил до крайното си местоположение, като в резултат на тежките травми,
Ч. починал на местопроизшествието. Посочено е, че травми с различен
интензитет вследствие на ПТП са получили водачът И.А. и други лица, сред
които и ищцата С. М.. В резултат на извършените действия по разследване на
5
инцидента, се приема, че отговорност за ПТП носи П.Ч., тъй като с
действието си е нарушил пар. 25, ал. 1 от Правилника за движение по
пътищата, според който движението с превозно средство трябва да се
извършва в съответствие с климатичните, пътните, както и условията за
видимост, а също така и разпоредбите на пар. 21, ал. 12 от същия правилник,
според който пешеходец, намиращ се извън населено място, на пътното
платно, на лентата за спиране или в канавката, през нощта или в случай на
ограничена видимост, трябва да носи светлоотразителна жилетка. Поради
смъртта на водача Ч. наказателното производство против него е прекратено.
Относно водача И.А., управлявал лекия автомобил О. В. не е установено
нарушение на правило за движение по пътищата, нито закъснение в
съобразяването и действието. Прието е, че отговорността за ПТП е
единствено на водача П.Ч., който е нарушил правилата за движение и по
непредпазливост е причинил тежки и леки телесни повреди на посочените в
акта лица. Независимо от осъществяване на състава на пар. 235, ал. 1 от НК,
поради смъртта му, наказателното производство е прекратено.
Вярно е, че Решение от 22.09.2020 г. за прекратяване на процедурата по
разследване на Главно полицейски управление на окръг Ч., Дирекция на
правоприлагащите органи, отдел „Пътна полиция“ - гр. С., У. не е
задължително за съда, доколкото няма характер на влязла в сила присъда /чл.
300 от ГПК/. То обаче е част от доказателствата по делото, издадено е от
компетентен орган, извършил разследване на причините за ПТП след
събиране на информация от различни източници. Този акт следва да се цени
и обсъжда наред с другите доказателства по делото.
Според настоящата инстанция другите доказателства – свидетелски
показания и комплексна съдебна медицинска и автотехническа експертиза –
не установяват различни обстоятелства във връзка с механизма на ПТП. Не
установяват и различни обстоятелства относно приетата от разследващите
органи липса на противоправно поведение във връзка с ПТП на водача А..
Свидетелката А.Л. твърди, че И., както познавала водача, много бързо карал.
Не посочва обаче да е забелязала каква е била скоростта на движение на О.а,
не се уточнява през цялото време ли е карал така или е намалил скоростта,
когато се е стъмнило и е завалял дъжд. В цитираното решение за
прекратяване на процедурата по разследване се посочва, че скоростта на О.а е
била 100 -110 км/ч. Разрешената за движение по магистралата е 130 км/ч.
6
Субективните усещания на свидетелката не могат да бъдат доказателство за
скоростта на движение. Обстоятелството, че тя конкретно не е забелязала
движещ се преди О.а друг автомобил, също не означава, че такъв не е
съществувал. Било е тъмно, валял е дъжд, жените в О.а са били полегнали на
седалките, нормално е в такава обстановка да не бъде забелязан движещо се
пред лекия автомобил друго МПС. В заключението на експертизата се
посочва, че този неизвестен автомобил е възприел своевременно
катастрофиралия М. и го е заобиколил в съседната лента. Движейки се зад
него обаче, водачът А. не е могъл да забележи своевременно катастрофиралия
автомобил и се е блъснал челно в него. Едновременно с това в т.3.2. от
заключението се посочва, че водачът А. се е движил на небезопасна
дистанция зад неизвестен автомобил, което го е поставило в невъзможност да
възприеме опасността на пътя, а от това следва и закъснялата му реакция по
намаляване на скоростта или спиране. В тази част заключението не може да
бъде кредитирано и правилно това не е сторено от Окръжния съд, тъй като в
съдебно заседание на 23.05.2022г. вещото лице Ф. е обяснило, че този извод
почива на предположение и няма документи, от които да се извлекат данни за
това каква е била дистанцията между двата автомобила. Експертът посочва
също, че водачът А. при скорост от 100-110 км/ч не е имал възможност нито
да заобиколи катастрофиралия автомобил, нито да спре. Едва след като
неизвестният автомобил застава в съседната лента за водача А. се открива
видимост, то оставащото време за реакция не е достатъчно, за да има той
възможност да избегне ПТП. За водача А. катастрофиралият автомобил не е
предвидимо препятствие. То не е било и видимо за него, тъй като пред него се
е движил неизвестния автомобил. Ето защо съдът приема, че по делото не е
установено водачът А. да е нарушил правилата за движение по пътищата и
виновно и противоправно да е предизвикал или допринесъл за настъпване на
ПТП. Съгласно чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането увреденото лице,
спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Това пряко право на увреденото
лице възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е
функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако
третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
7
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност. Отговорността на застрахователя в
хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „гражданска отговорност” е
функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие. В този смисъл е разрешението в ТР №1/ 2016 г.
от 30.01.2017г. на ОСГТК на ВКС.
В случая увреденото лице не установява наличие на свое притезание,
основаващо се на гражданската отговорност на застрахования, за да обоснове
основателността на прекия си иск спрямо застрахователя.
Гореизложеното прави исковата претенция неоснователна. Това
изключва нуждата от обсъждане на въпроса за размера на дължимото
обезщетение и дали е налице съпричиняване.
Ето защо следва да бъде потвърдено обжалваното Решение № 43 от
01.06.2022г. постановено по т.д. № 82/2021г. по описа на ОС – Пазарджик, с
което е отхвърлен предявеният от С. М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В.
против ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 иск за заплащане на сумата 60 000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от
02.08.2019г. в Р. У., причинено виновно и противоправно от И.А. при
управление на лек автомобил О. модел „В.“, рег. №***, отговорността на
която е предмет на договор застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, сключена с ответника, ведно със законната лихва, считано
от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и с което е осъдена С.
М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В. да заплати на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“
№1 сумата 350 лева – разноски по делото, сторени в първоинстанционното
производство.
От страна на въззиваемото дружество е направено искане за
присъждане на разноски за въззивното производство в размер на 5 450 лева.
От страна на жалбоподателя е направено възражение за неговата
прекомерност. Възражението е основателно. Касае се за въззивно
производство, приключило в едно съдебно заседание, в което представители
на страните дори не са се явили. Следва да се присъди възнаграждение в
размер на минимума по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. съобразно размера на
8
отхвърлената претенция. Съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към
05.05.2022г. /от която дата са представените по делото пълномощно и
договор/ при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 830 лева плюс 3 % за горницата над 10 000
лева. Изчислено по този начин в случая то възлиза на 2330 лева, колкото и
следва да се присъди. В останалата част до пълния претендиран размер от
5450 лева искането следва да се остави без уважение. С оглед на гореизложеното и
на основание чл.271 от ГПК, Пловдивският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 43 от 01.06.2022г. постановено по т.д. №
82/2021г. по описа на ОС – Пазарджик, с което е отхвърлен предявеният от С.
М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В. против ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1
иск за заплащане на сумата 60 000 лева – обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили вследствие на ПТП от 02.08.2019г. в Р. У., причинено
виновно и противоправно от И.А. при управление на лек автомобил О. модел
„В.“, рег. №***, отговорността на която е предмет на договор застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника, ведно
със законната лихва, считано от 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата и с което е осъдена С. М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В. да
заплати на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 сумата 350 лева – разноски по делото,
сторени в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА С. М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В. да заплати на
ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 сумата 2330 лева – разноски, сторени във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ без уважение искането на ЗАД „Д.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „И.“, ж.к. „Д.“, бул. „Г.“ №1 за
осъждане на С. М. М., ЕГН ********** от с. А., общ. В. за заплащане на
разноски във въззивното производство за разликата над 2330 лева до
претендирания размер от 5450 лева, като неоснователно.
9
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките по чл.280 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10