Определение по дело №226/2023 на Административен съд - Смолян

Производството е по чл. 166 АПК вр. чл. 27 ал.2 ЗУСЕФСУ.

Образувано е по жалба на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, [ЕИК] [населено място] [улица], представлявано от Р.Я. и по делегация от Д. Г., срещу Решение от 04.08.2023г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което е определена финансова корекция в размер на 25% от засегнатите от нарушението разходи по договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020г. с изпълнител ДЗЗД „П.“. В жалбата се съдържа искане за спиране изпълнението на решението /т. III от жалбата/, което се обосновава със следното: На първо място се твърди, че ако не бъде спряно изпълнението би се стигнало до невъзможност да се извършат плащания по 8 договора за електроенергия и горива, по 6 договора за доставка на материали и по 5 договора по проект „Интегриран воден проект на агломерация [област]“ /договорите са приложени към жалбата/. Твърди се, че неплащането ще доведе до значителни и труднопоправими вреди за дружеството и тъй като дружеството има публични функции по осигуряване на водоползване ще се стигне до пряко засягане на човешки животи, на здравето на населението и ще се застраши обществения интерес. Посочено е, че административният орган не е изложил мотиви по чл. 60 АПК и че при едно предварително изпълнение дружеството няма да може да изпълни финансовите си ангажименти и ще се затрудни водоснабдяването на агломерация [област]; размерът на корекцията обрича на неплатежоспособност и фалит дружеството, а друга алтернатива за оператор на ВиК услуги за [област] няма, както и изпълнението би довело до прага на епидемия в областта. Твърди се също, че неизпълнението на задълженията към дружествата – контрагенти, чийто краен срок е 31.12.2023г. ще доведе до поскъпване цената на водата, тъй като при неплащане на контрагентите от страна на ВиК, разходите остават за сметка на дружеството, а това ще повиши цената на водата в областта и ще доведе до социално напрежение.

Решението е връчено на 04.08.2023г. /вж.справка от системата ИСУН/, жалбата е от 17.08.2023г., тоест подадена е в законовия срок. Жалбата изхожда от активно – легитимирана страна, която е адресат на административния акт, при наличие на правен интерес и пред родово и местно-компетентния съд, и с внесена ДТ. Поради това съдът счита, че искането за спиране, инкорпорирано в жалбата е допустимо.

По същество съдът счита искането за спиране за основателно, поради следното:

Предварителното изпълнение на решението е допуснато по силата на закона, на основание чл. 73, ал. 4, във вр. с чл. 27, ал. 2 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.). Според последната разпоредба оспорването на индивидуалните административни актове и на административните договори не спира тяхното изпълнение. Следователно в конкретната хипотеза законодателят е счел, че защитата на обществения интерес налага предварителното изпълнение на оспорения административен акт, поради което спирането би могло да се допусне, само като изключение от общия принцип при представяне на убедителни доказателства за наличие на конкретни факти и особени обстоятелства, налагащи спирането на изпълнението в конкретния случай. При допуснато със закон предварително изпълнение на административния акт, е налице презюмиран от законодателя защитим интерес от категорията на този по чл. 60, ал. 1 от АПК. Допуснатото предварително изпълнение по силата на закона може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК – по искане на оспорващия и при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, когато не е предвидена изрична забрана за съдебен контрол, каквато в случая разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗУСЕФСУ не съдържа.

За да са налице условията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, в тежест на оспорващия е да установи предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК. При това значителните или трудно поправими вреди не могат да се предполагат, а следва да се конкретизират, като се представят доказателства за тях. В случая се твърди, че с предварителното изпълнение ще настъпят трудно поправими и значителни вреди за дружеството и за населението предвид размера на установеното публично държавно вземане (финансова корекция) и предвид това, че дружеството има задължение да снабдява с вода населението. В искането за спиране, вредите са конкретизирани и са представени доказателства за тях.

Представен е договор за доставка на електроенергия от 10.11.2022г. с възложител ВиК, който е със срок до 01.12.2023г.; той е за покупко-продажба на ел. енергия, като се твърди, че към 12.07.2023г. по него са платени 3 399 904, 56 лв. По делото няма доказателства за плащането на тази конкретна сума, но срокът на този договор не е изтекъл. Според него, ВиК трябва да заплаща цената на доставената ел.енергия до обектите по Приложение №1 /това приложение не е приложено по делото, но обектите са няколко и са в [област]/.

Представени са и договори за доставка на горива – бензин, дизел и пропар-бутан. Гаривата са предназначени за Експлоатационни райони [област], [община], [община], [община], [община], Златоград и [община], които са на обща стойност 1 032 500 лв. Според договорите, неизпълнението е скрепено с неустойка, а срокът за плащане е до 30 дни след издаване на фактурата, която се издава месечно. Съдът счита, че в случай, че дружеството не изпълни задълженията за помесечно плащане на ел.енергията и горивата, освен договорните последици – неустойки и прекратяване на договорите, ще се стигне до спиране работата на съоръженията. Чрез съоръженията се осигурява доставката на питейна вода до населението. Би се стигнало и до спиране пречистването на отпадъчните води и контрола на питейната вода, доколкото тези дейности са свързани с доставката на ел.енергията. Последица от нефункционирането на съоръженията в Експлоатационните райони – [област], [община], [община], [община], [община], З. и [община], е и застрашаване живота и здравето на населението, както и замърсяване на околната среда.

Представени са също договори за доставка на материали, които са действащи и са за доставка на канализационни тръби, инертни материали, фасонни части и фитинги от полиетилен, доставка на асфалтобетон. Договорите са на обща стойност 1 008 000 лв. За извозване на отпадъчни води в населените места, договорената цена е 67 500 лв. Съдът счита, че в случай, че не се платят задълженията към доставчиците по тези договори, би се стигнало освен до законовите последици от неизпълнение на договора, също до невъзможност да се отстраняват аварии във водоснабдителната и канализационната мрежа на [област], което влияе на живота и здравето на населението, както и на околната среда. Срокът на някои от договорите за доставка на тръби е две години, например договор от 27.01.23г. и от 25.11.2022г. На други договори срокът е една година и също не е изтекъл, например Договор за доставка на инертни материали за нуждите на ВиК ЕООД от 31.01.23г., който е за 12 месеца; Договор за доставка на пясък от 17.02.23г. със срок една година; Договор за извозване на отпадък от 26.10.22г. със срок 1 година; Договор за доставка на фасонни части и фитинги от 23.06.23г. със срок 12 месеца; Договор от 31.10.22г. за доставка на багер при условията на финансов лизинг за нуждите на ВиК ; Договор за доставка на асфалтова смес от 22.11.22г. също със срок от 12 м. При неизпълнение на ангажиментите по договорите за доставка на материали от страна на дружеството, би се стигнало до осуетяване на всякакви дейности по отстраняване на аварии, което пряко засяга населението на областта.

По делото са представени договори за инженеринг /проектиране и строителство/, които са по проект. Те са с предмет – реконструкция и доизграждане на вътрешна ВиК мрежа на [населено място] и реконструкция на главен градски събирателен колектор. Четирите договора са от 2020г., като по първия договор, времето на завършване на дейностите е 720 календарни дни, като по четирите договора дейностите следва да се изпълнят до края на 2023г. и да се плати. При неплащане в срок, разходите са за сметка на дружеството.

Съдът счита, че поради това, че дружеството има функции по осигуряване на достатъчно количество и добро качество вода за населението в [област], то застрашаването на функционирането му, е свързано с нарушаване и на обществения интерес. В жалбата е посочено, че размерът на корекцията се равнява на половината от годишния бюджет на дружеството, което на практика би довело до неговата неплатежоспособност. Дори по делото да няма доказателства относно размера на бюджета, то от представените договори, по които ВиК е възложител и дължи плащане на цената за доставка на ел.енергия, горива и материали, съдът прави извод, че биха настъпили реални вреди не само за дружеството, но и за населението.В случая, евентуалните вреди, които ще настъпят за търговеца, са от категорията на посочените в чл. 166, ал. 2 от АПК и са противопоставими на защитимия държавен интерес по допуснатото със закон предварително изпълнение на акта. Сочените от оспорващия обстоятелства и прилагането на доказателства за договорни ангажименти, обосноват настъпването на значителна и/или трудно поправима вреда. Тази вреда по интензитет надвишава защитимия интерес за допускане на предварително изпълнение. Въпреки, че няма доказателства за бюджета на търговеца, то фактът, че функционирането на дружеството е жизнено необходимо, води до извод, че интензитетът на въздействие на евентуално предварително изпълнение е изключително голям. Вредите са тежки, не само заради необходимостта населението да е обезпечено с вода, но и заради значителния размер на установеното публично държавно вземане. Събирането на това вземане /25% от стойността на договор на стойност 22 500 741,62 лв. без ДДС/ би било несъвместимо с продължаването на стопанската дейност на дружеството, като се има предвид високия размер задължения по приложените по делото действащи договори, по които дружеството дължи плащания. В случая евентуални значителни и/или трудно поправими вреди не само се твърдят, но и се установяват от приложените към жалбата доказателства. Тези доказателства са свързани с договорни ангажименти за плащания, неизпълнението на които би довело до спиране дейността, осъществявана от дружеството и нарушаване на обществения интерес. Доколкото трайната съдебна практика приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество, следва да се отбележи, че в случая вредите засягат живота и здравето на населението и опазването на околната среда.

Съдът съобразява и обстоятелството, че отпуснатите на жалбоподателя средства касаят функционирането на дейността му. Те не са за изпълнение на конкретен обект, а са за изпълнение на СМР на обект „Интегриран воден проект на агломерация [населено място]“, тоест касаят дейността на дружеството и имат широк териториален обхват. Ето защо, възстановяването им, би следвало да може да се определи като вреда по см. на чл. 166, ал. 2 от АПК.

За жалбоподателя съществува възможност при започване на предварително изпълнение да поиска отстрочване или разсрочване на изпълнението, при наличието на предпоставките по чл. 278, ал. 1 от АПК – когато имотното състояние на длъжника или други обективни обстоятелства препятстват незабавното изпълнение. Тази възможност обаче не санира изводът на съда, че са налице предпоставките за спиране на изпълнението.

В случая, съдът счита, че възможността да се блокира дейността на дружеството не е хипотетична и пряко влияе на обществения интерес, доколкото на територията на областта дружеството има ангажимент да осигурява питейна вода за населението и балансираното водоползване.

По изложените съображения съдът счита, че особеното искане на оспорващото дружество да се допусне спиране на предварителното изпълнение на Решението за налагане на финансова корекция, е основателно, поради което следва да бъде уважено.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК, Административен съд [област]

 

ОПРЕДЕЛИ

 

СПИРА допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Решение от 04.08.2023г. на ръководителя на УО на ОПОС, с което на „ВиК“ ЕООД, [ЕИК] [населено място] с управител Р. Я. е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на засегнатите от нарушението разходи по договор № РД-ОПОС-5/13.01.2020Г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.