№ 4910
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Р.Г.Б.
при участието на секретаря Ц.Б.Т.
като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20241110121221 по
описа за 2024 година
Настоящото дело е образувано по искова молба, депозирана от „Д.З.“ АД гр. София
против „Д.-О.З.“ АД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът "Д.З.” АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и
собственика на л.а. м. “Шкода” е възникнало застрахователно правоотношение, възникнало
въз основа на договор за застраховка “Каско”, за който била съставена застрахователна
полица № 0320220855022480, със срок на застрахователно покритие от 31.10.2022г.-
30.10.2023г. Същият сочи, че в срока на застрахователно покритие, на 16.05.2023г., е
настъпило застрахователно събитиепътнотранспортно произшествие (ПТП) между л.а. м.
“Шкода” и л.а. м. “Киа”, което представлява покрит застрахователен риск. Ищецът развИ.
съображения, че ПТП настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача
на л.а. м. "Киа", който ударил спрелият на червен сигнал на светофара л.а. м. "Шкода".
Собственикът на увредения автомобил уведомил ищеца за настъпилото застрахователно
събитие, за което била образувана щета № *********, по която било платено
застрахователно обезщетение в размер на 2567,02 лева и били сторени ликвидационни
разноски в размер на 15 лева. Според ищеца гражданската отговорност на водача на л.а. м.
"Киа", била застрахована от ответника.
В исковата молба са развити съображения, че след изплащане на обезщетението, е
встъпил в правата на застрахования- увреден от непозволеното увреждане, срещу
причинителя на вредите, като в случая гражданската отговорност на причинителя на вредата
била застрахована от ответника, поради което бил встъпил в правата на застрахования срещу
1
застрахователя по застраховка „ГО“ на причинителя на вредите, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Ищецът е навел твърдения, че с регресна покана поканил ответника да възстанови
изплатеното застрахователно обезщетение. В отговор на предявената претенция последният
платил сумата 1563,07 лева, като неплатена останала сумата 1018,95 лева.
При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да плати сумата 200 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, платено по застраховка „Каско”- застрахователна полица №
0320220855022480, обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 16.05.2023г., за
което е образувана щета № *********, предявен като частичен от сумата 1018,95 лева и
сумата 17,72 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода 17.08.2023г.- 10.04.2024г., частичен иск от сумата 90,30 лева.
С определение от 15.11.2024г. е допуснато изменение на предявените искове относно
размера на същите, като искът за главница от сумата 200 лева се счита предявен за сумата
1018,95 лева, а искът за обезщетение за забава - от сумата 17,72 лева се счита предявен за
сумата 90,30 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който
предявеният иск се оспорва по размер. Излага доводи, че увреденото имущество не е било в
гаранция, обуславяща извършването на ремонта в оторизиран сервиз. Поддържа, че на
обезщетение подлежат действително причинените вреди на база средни пазарни цени. Сочи,
че с изплащането на сумата от 1563,07 лева е погасило изцяло задължението си към ищеца.
В обобщение ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли същите.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 18.10.2022г. между ищеца и собственика на л.а. м. “Шкода” е сключен договор за
застраховка “Каско”, скл. под формата на застрахователна полица № 0320220855022480, с
предмет л.а. м. “Шкода”, с рег. № СВ 2689 РВ, с период на застрахователно покритие
31.10.2022г.- 30.10.2023г.
В срока на застрахователното покритие, 16.05.2023г., е настъпило пътно- транспортно
произшествие (ПТП) между л.а. м. “Шкода”, с рег. № СВ 2689 РВ и л.а. м. “Мерцедес”, с рег.
№ СВ 4919 ТН, за което участниците в него съставили двустранен констативен протокол за
ПТП. Видно от отбелязванията в двустранния констативен протокол за ПТП,
произшествието е настъпило при удар в задната част на друго превозно средство при
движение в една посока и в същата лента. В протокола е отбелязано също, че при
настъпване на удара л.а. м. "Шкода" е бил спрял.
За настъпилото застрахователно събитие застрахованият е уведомил ищцовото
дружество, където е образувана щета № *********/ 18.05.2023г. С изричното съгласие на
2
застрахования, в съответствие с разпоредбата на чл. 209 КЗ, вредите са обезщетени в натура-
чрез извършен ремонт на автомобила. От приложения ликвидационен акт се установява, че
по посочената щета е определено застрахователно обезщетение в размер на 2567,02 лева,
което е платено на 16.06.2023г.- платежно нареждане от 16.06.2023г.
От представеното удостоверение, издадено от "Е." ООД, се установява, че л.а. м.
"Шкода" е предаден на клиент на 01.11.2019г. с основна гаранция пет години или пробег от
100000 км. На 15.06.2023г. автомобилът е бил ремонтира. По време на ремонта е установено,
че автомобилъ е с пробег от 79300 км.
Относно стойността на вредите е назначена съдебно- автотехническа експертиза.
Съгласно заключението на САТЕ, стойността на вредите, изчислена на база пазарни цени от
официален сервиз към датата на ПТП е 2567,02 лева, а на база средни пазарни цени- 2455,50
лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна
страна:
Релевантните към предмета на спора въпроси са наличието на валиден договор за
имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие
виновно и противоправно поведение на лицето, с което ответникът се намира в
застрахователно правоотношение, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е платил на застрахования
застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.
С определение от 15.11.2024г. като безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства в отношенията между страните са обявени обстоятелствата, че между ищеца и
собственика на увредения автомобил е сключен договор за застраховка „Каско“, че
ответникът е застраховал гражданската отговорност на водача на л.а. м. “Шкода“, че в срока
на застрахователно покритие- на 16.05.2023г., е настъпило събитие, представляващо покрит
застрахователен риск, че ищецът е платил застрахователно обезщетение на собственика на
увредения автомобил, че механизмът на ПТП е такъв, както е описан в исковата молба.
Спорен между страните е въпросът за размера на вредите.
Съгласно заключението на авто- техническата експертиза, всички вреди по увредения
автомобил се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП, а стойността на
вредите, изчислена на база пазарни цени от официален сервиз към датата на ПТП е 2567,02
лева, а на база средни пазарни цени- 2455,50 лева.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
застрахователна стойност– стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.) практика по
решение № 167 / 11.05.2016г. по т.д. № 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., с която по
поставения материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.)
3
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на
настъпване на събитието. В съдебната практика- решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586 / 2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667 / 2008г. на ВКС,
ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069 / 2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение
№ 115 от 09.07.2009г. по т.д. № 627 / 2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквИ.лент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този принципен отговор следва от
разпоредбите на чл. 400, ал. 3 КЗ във връзка с чл. 400, ал. 2 КЗ, уреждащи, че когато между
страните по застрахователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т.е. по пазарната
му стойност.
С решение № 141 / 08.10.2015г. по т.д. № 2140/ 2014г. на ВКС, ТК, І т.о., по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погИ.не на застрахованото имущество, е възприета практика на ВКС: решение № 37
от 23.04.2009г. по т.д. № 667/ 2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 79 от 02.07.2009г. по т.д.
№ 156/ 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463/ 2014г. на ВКС,
ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069/ 2010г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№ 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, II т.о, че застрахователното
обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани
по размер вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Съгласно чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от 8.03.2006 г. обезщетението за вреди на
моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, съгласно приложения №
1– 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" по Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на
КФН, съгласно чл. 4 от нея, представлява указание за изчисляване на размера на щетата на
МПС в случаите когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в т.см. решение № 52 от 8.07.2010г. по
т.д. № 652/2009г. на ВКС, ТК, I т.о.; решение № 109/ 14.11.2009г. по т. д. № 870/2010г.,
решение № 153/22.12.2011г. по т.д. № 896/2010г.; решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС по
т.д. № 1069/2010г., II т.о., с което на материалноправния въпрос относно за приложимостта
на утвърдената с Наредба № 24/ 08.03.2006г. на КФН Методика към имуществената
застраховка "Каско на МПС" и значението за размера на дължимото от застрахователя
застрахователно обезщетение е даден отговор, че ”Методиката по Наредба № 24/08.03.2006
г. на КФН не е задължителна, а съставлява указание относно начина на изчисляване на
размера на щетата на МПС от застрахователя в случаите, когато на същия не са представени
надлежни доказателства(фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
4
застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка. Даденото в този смисъл
разрешение важи както за обезщетението по чл. 226 КЗ, така и при иск по чл. 213 КЗ”. При
изчисляване на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т.см.
решение № 79 от 2.07.2009г. на ВКС по т.д. № 156/ 2009г., I т.о: „Размерът на
застрахователното обезщетение се определя в рамките на договорената застрахователна
стойност на имуществото, съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При изчисляване размера на
обезщетението не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност”; решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по
т.д. № 293/ 2010г., I т.о. Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките
на договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквИ.лент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество,определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на
чл. 208 ал. 3 КЗ във връзка с чл. 203 ал. 2 КЗ във връзка с ал. 4 КЗ, изрично урежда, че
когато между страните по застрахователни договор не е уговорено друго, то обезщетението
се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята
стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2) , т.е
по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в решение № 115 от
09.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от 30.01.2012г. на ВКС
по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК.
В настоящия случай спорен между страните в въпросът следва ли автомобилът да се
отремонтира в официален сервиз. От събраните писмени доказателства се установява, че
към настъпване на застрахователното събитие автомобилът е бил в гаранционен срок.
Следователно обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата
по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила, този автомобил обективно има характеристиките
на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази
хипотеза (каквато е и настоящата), при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такИ. в официалния сервиз на марката.
Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на увреденото имущество е
2567,02 лева, в какъвто размер е платената от ищеца сума. Ищецът е направил
ликвидационни разноски за определяне на застрахователното обезщетение в размер на 15
лева. Не се спори, че ответникът е погасил чрез плащане сумата 1563,07 лева, поради което
дължима е останала сумата 1018,95 лева. При това положение предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Регресното задължение, което възниква за застрахователя по застраховка "Гражданска
5
отговорност", е парично, поради което и при допусната забава в неговото изпълнение той
дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата.
В закона не е предвиден срок, в който това задължение трябва да бъде изпълнено,
поради което застрахователят по застраховка "Гражданска отговорност" ще изпадне в забава
след като бъде поканен от кредитора – чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото се установява, че ищцовото дружество е отправило покана до ответника да
изпълни възникналото в негова тежест задължение за възстановяване на заплатеното
застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи, която е получена от
адресата, видно от представените документи за връчване на куриерска пратка. Следователно
ответникът изпада в забава и дължи обезщетение върху тази сума по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от
деня, следващ изтичане на срок за доброволно изпълнение, от 30 дни от уведомяването
съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ.
Размерът на лихвата за забава, определен по реда на чл. 162 ГПК върху главница
1018,95 лева за периода от 17.08.2023г. до 10.04.2024г. възлиза на 90,30 лева.
Изложеното обуславя извод за основателност на предявения акцесорен иск.
По отношение на разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска.
Същият е направил искане за присъждането им до приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд и е представил доказателства, че е направил разноски за държавна
такса в размер на 100 лева и депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева.
В полза на ищеца следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лева.
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 ГПК е функционално обусловена от
изхода на спора. Поради това разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че с оглед изхода на
спора съдът се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция. В конкретния случай ищецът е поискал да бъдат
присъдени направените разноски до приключване на устните състезания, като ищецът е
представил доказателства за извършването им.
Изложеното обуславя извод за основателност на искането на ищеца за присъждане на
разноски.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.-О.З.“ ЕАД, с ЕИК **************, да плати на „Д.З.“ АД, с ЕИК
**********, сумата 1018,95 лева, представляваща платено по застраховка „Каско”-
застрахователна полица № 0320220855022480/ 18.10.2022г., обезщетение за застрахователно
събитие, настъпило на 16.05.2023г., за което е образувана щета № щета № *********/
18.05.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба-
12.04.2024г., до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ, сумата 90,30
лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода
17.08.2023г. до 10.04.2024г., сумата 500 лева, представляваща направени пред
първоинстанционния съд разноски, основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7