Присъда по дело №2336/2016 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ  към присъда №5/19.01.2017г. по НОХД  № 2336 по описа на П.ския окръжен съд за 2017 година

 

 

Окръжна прокуратура П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия О.И.С. за това, че на 05.06.2015 г. на път PDV при км.2+100 м., в землището на с.Х.Д., обл.П. при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Тигра" с рег.№ *** е нарушил правилата за движение, а именно: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасност и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди"; чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП: „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества"; чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл.21 ал.1 от ЗДвП: „ При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: за категория „В" извън населено място - 90 км./ч"; чл.150а ал.1 от ЗДвП: „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство" и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Й.В. с ЕГН **********, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,74 промила и е управлявал моторното превозно средство, без да има необходимата правоспособност- престъпление по 343 ал.3, пр. 1 и пр.6, б. „б", вр. с ал.1, б. "в", вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт фактическа обстановка и моли съда да признае подсъдимия С. за виновен в извършване на процесното престъпление. По отношение реализиране наказателната отговорност на подсъдимия държавното обвинение пледира да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като посочва, че справедливият размер на наказанието лишаване от свобода след прилагане разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК е три години лишаване от свобода. По отношение начина на изпълнение на същото, държавното обвинение намира, че целите на индивидуалната и генералната наказателна превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

По делото не бяха предявени за съвместно разглеждане с наказателния процес граждански искове срещу подсъдимия от пострадалите лица Г.Г.В. –майка на починалия С. В.,  Й.Й.В. – баща на починалия С. В. и А.С.  К. – лично като лице живяло на съпружески начала със С. В. непосредствено преди неговата смърт и в качеството й на майка и законен представител на малолетните им общи деца Й.С.В., ЕГН **********, и А. С.В., ЕГН **********. Въз основа на отправена до съда по надлежния ред писмена молба, бяха конституирани в процесуалното качество на частни обвинители Г.В. и  Й.В. – лично, както и А.К. – лично и в качеството й на майка и законен представител на малолетните Й. и А. В., представлявани от повереника им адв.А.Б..

В хода на съдебните прения от страна на частното обвинение се наведоха съображения, че наказанието на подсъдимия С. следва да бъде определено при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.

Производството по делото бе проведено по реда на глава XXVII от  НПК – съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК. Подсъдимият С. направи самопризнание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Той и защитата му не оспорват тезата на прокуратурата относно фактическите обстоятелства, при които е извършено престъплението. Защитата се солидаризира с предложението на прокуратурата относно размера на наказанието лишаване от свобода, като поиска да се отложи изпълнението на същото с приложение института на условното осъждане, макар и с определяне на максималния изпитателен срок от пет години. Подсъдимият С. остави преценката досежно справедливия размер на наказанието лишаване от свобода и начина на изпълнението му изцяло на преценката на съда, като изрази съжаление за стореното.

Съдът, като анализира доказателствата по делото, направеното от подсъдимия самопризнание и обсъди изразеното от страните, намира, че самопризнанията на подсъдимия по фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и наличните по делото доказателства, обуславят извод за безспорна  фактическа установеност на извършеното, каквато е описана в обвинителния акт, по който е образувано съдебното производство.

Подсъдимият О.И.С. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин е, не е женен. Има начално образование, безработен е, реабилитиран е по право. Има ЕГН:**********.

         На 04.06.2015 г., около 18,00 часа, в центъра на с.Р. обл.П. подс.О.С. се срещнал със своите познати свид. И. В. и С. Й.В.. Подсъдимият О.С. бил с л.а. „Опел Тигра" с рег.№ ***, чийто документален собственик бил свид. В.Р.. Р. бил продал автомобила си, но не в предвидената от закона форма на трето лице, от което подс.С. го закупил, също без да се спази законната форма за продажба на МПС. С. бил неправоспособен водач и никога не е имал издадено свидетелство за управление на МПС, но въпреки това управлявал горевизирания автомобил. Подсъдимият и двамата му приятели – свид.И. В. и С. В. решили да отидат до с.П., обл.П., да се поразходят. Качили се в автомобила, който се управлявал от подс.С., като до него се возел С. В., а свид.И. В. пътувал на задната седалка. Тримата спрели на бензиностанция до с.К., където заредили гориво и си закупили двулитрова бутилка с бира, която започнали да пият. Около 19,30 - 20,00 часа, на същата дата, тръгнали от с.П. за с.Б., където се намирали жената и детето на подс.С..*** останали до около 21,30 часа, след което се качили в автомобила и тръгнали да се прибират към с.Р., като по пътя спрели на газстанцията на с.М., обл.П., където отново закупили двулитрова бутилка с бира, тъй като първата привършила. Отбили се до ромската махала на с.К., където допили втората бутилка с бира и където подс.С. започнал да шофира неразумно, да демонстрира „шофьорски умения", като „въртял гуми". След това, около полунощ, отишли в с.Х.Д., където живеели техни роднини. Датата била вече 05.06.2015 г., а часът бил около 00,10. Подсъдимият шофирал автомобила и се насочил близо до къщата на свид.Ф. В., където отново карал с висока скорост, „въртял гуми" и натискал екстрено спирачките. Вдигнатият шум привлякъл вниманието на свид.Ф. В., която заедно със свид.А. А. излезли от дома си, за да видят какво става. От съседната къща излязъл и свид.Г. А.. В този момент автомобилът спрял до тях, като свид.И. В. и С. В. се поздравили с роднините си - свидетелите Ф. В. и А. А., които се скарали на компанията за начина на управление на автомобила и ги предупредили да внимават. Около 00,20 часа, на 05.06.2015 г. подсъдимият заедно със свид.И. В. и С. В. тръгнали от с.Х.Д., да се прибират за с.Р., като в колата пътували по гореописания начин, а именно подс.С. управлявал автомобила, до него пътувал С. В., а на задната седалка бил свид.И. В.. Потеглили с висока скорост, с каквато продължили да се движат по път PDV, в землището на с.Х.Д., обл.П.. При км.2+100 м., управлявайки автомобила със скорост 111 км/ч., под въздействието на употребения алкохол и липсата на умения вследствие неправоспособността си, подс. С. изгубил контрол над автомобила, като излязъл вляво от пътното платно, след което автомобилът станал неуправляем, завърнал се на платното за движение и го напуснал от дясно, като последвал удар в крайпътно орехово дърво. Ударът бил страничен в областта на пантите на лявата врата, при което същата се отворила, а подсъдимият, който седял на предна лява седалка, изпаднал от автомобила, но не получил сериозни наранявания. При силния удар седящият на предна дясна седалка - С. В., изпаднал през отвора на счупеното предно обзорно стъкло, като контактувал с главата си в дървото, след което попаднал в храстите, получавайки тежка черепно-мозъчна травма със счупване в теменната област на черепа. При удара автомобилът започнал да се върти около вертикалната си ос по посока на часовниковата стрелка, което въртене породило центробежна сила, вследствие на която возещият се на задната седалка свидетел И. В. изпаднал през задното стъкло.

Подсъдимият С. след произшествието казал на свид.И. В., че отива да търси помощ, като се върнал отново до с.Х.Д. при свидетелите Ф. В., А. А. и Г. А., на които съобщил за катастрофата и които с микробус се върнали на мястото на произшествието. Там натоварили тримата пътници на катастрофиралия автомобил в микробуса и ги откарали в болницата в гр.К.. В болницата била констатирана смъртта на С. В., а подс.О.С. и свид.И. В. били откарани в болница в   гр.П.. Подсъдимият С. увещавал свид.И. В., както и свид.Ф. В. да не казват пред полицаите, че той е управлявал автомобила, тъй като нямал книжка.

На местопроизшествието бил извършен оглед, при който били иззети дактилоскопни следи от вътрешната страна на предна дясна врата и стъкло, както от огледалото за обратно виждане в купето на лек автомобил „Опел Тигра" с рег.№ ***.

От заключението на извършената в хода на досъдебното производство дактилоскопна експертиза се установява, че от направеното изследване на следите не съществуват достатъчно частни признаци, за да може да се извърши категорична идентификация.

В хода на разследването била извършена съдебномедицинска експертиза на труп, от заключението на която се установява, че вследствие на произшествието С. Й.В. е получил счупване на черепния покрив и черепната основа, контузия на мозъка, вдясно слепоочно и базално, наличие на кръв под твърдата мозъчна обвивка, наличие на кръв под меките мозъчни обвивки върху двете голямомозъчни полусфери, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, които наранявания експертът сочи и като причина за смъртта му. Установени са още контузия на двата бели дроба, счупване на лявата ключица и първо ляво ребро, две разкъсно-контузни рани в тилната част на главата, охлузвания по гръдния кош и мастна дистрофия на черния дроб. Според експерта, смъртта на В. е настъпила в резултат от получените при процесното пътнотранспортно произшествие травматични увреждания.

Според заключението на съдебномедицинските експертизи на подс.С. и свид.И. В., двамата са получили леки наранявания съответно подс.О.С. - повърхностна травма на главата, а свид.И. В. - повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота и за двамата, т.е. били са им причинени леки телесни повреди.

И от трите лица, участвали в произшествието, е била взета кръв за химическо изследване, като видно от протоколите за извършените химически експертизи е, че и при тримата се установява наличие на алкохол в кръвта им, като в кръвта на подс.О.С. концентрацията е 0,74 промила, в кръвта на починалия С. В. е била 1,18 промила, а в кръвта на свид.И. В. се доказва концентрация от 0,41 промила.

В хода на разследването е била извършена съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства - разтворен еърбег, ушит от жълтеникав промазан плат с различни по форма и цвят петна, като от заключението на същата се установява, че по същия обект няма следи от кръв.

Видно от извършената автотехническа експертиза е, че ударът е настъпил в дърво, прието за ориентир в протокола за оглед, скоростта на движението на л.а."Опел Тигра" преди произшествието е бил около 111 км./ч., която е била технически несъобразена с конкретната пътно-климатична обстановка при движение на къси светлини и технически съобразена при движение на дълги светлини. Според експертът, водачът е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движел по платното за движение, тъй като е нямало техническа причина да го напусне. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л.а."Опел Тигра" О.С. е загубил контрол над автомобила и така е напуснал платното за движение първоначално от ляво, след което и от дясно. Алкохолното опиване при водача има значение за нарушение на нормалните физиологични функции, които имат отношение към безопасното шофиране през нощта и е в причинна връзка с настъпилото произшествие.

Според заключението на комплексната допълнителна съдебномедицинска и автотехническа експертиза към момента на настъпване на произшествието на предна лява седалка като водач е бил подс.О.С., а на предна дясна се е намирал починалият С. В..

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като компетентно изготвени, с необходимите професионални знания и опит в съответните области. 

Така описаната по-горе фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от направените от подсъдимия признания на фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които самопризнания са направени при условията на чл. 371 т. 2 от НПК и приети от съда  по реда на чл. 372 ал. 4 от НПК. Тези самопризнания се подкрепят изцяло от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, установени чрез показанията на свидетелите И. В., К.К., И.И., А.К., Г.В., Й.В., Ф. В., А. А., Г. А. и В.Р., заключенията на назначените по делото експертизи, както и от приложените в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие, ведно с фотоалбум /т.1, л.6-17 от ДП/, справка от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-П. за липса на издавано СУМПС на лицето О.И.С. /т.2, л.58 от ДП/, справка в централна база КАТ /т.1, л.120 от ДП/, препис извлечение от акт за смърт /т.1, л.130 от ДП/, удостоверения за раждане /т.1, л.130-131 от ДП/, удостоверение за наследници /т.2, л.64 от ДП/, справка за съдимост /т.2, л.62-63 от ДП/, характеристична справка /т.2, л.97 от ДП/ и др.

В показанията на разпитаните по делото свидетели не се установяват съществени противоречия по отношение на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства, които да налагат по-задълбоченото и подробното им обсъждане и анализиране по смисъла на чл.305, ал.3 от НПК. Поради това съдът възприема и кредитира при постановяване на присъдата си показанията на свидетелите относно изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, признати по реда на чл.371, т.2 от НПК, като обективно, логично и последователно пресъздаващи обстоятелствата от значение за предмета на доказване, кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите, събрани и приложени по делото писмени доказателства и заключения на изготвените експертизи.

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира за доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимият О.И.С. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 ал.3, пр.1 и пр.6, б.”б”, вр.с ал.1 б."в" вр.с чл.342 ал.1, вр. чл. 2, ал.1 и ал.2 от НК, за това, че на 05.06.2015 г. на път PDV при км.2+100 м., в землището на с.Х.Д., обл.П., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Тигра", с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение, а именно чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и по непредпазливост е причинил смъртта на С. Й.В., с ЕГН-**********, като деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 0,74 промила и е управлявал моторното превозно средство, без да има необходимата правоспособност.

По тази правна квалификация, съдът го призна за виновен.

От обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи безопасността на транспорта. Изпълнителното деяние е извършено чрез действие - чрез него подсъдимият е нарушил едно от инкриминираните правила за движение – чл.20 ал.1 от Закон за движението по пътищата.

Налице са всички обективни съставомерни признаци на престъплението, а именно - противоправно поведение, изразяващо се в нарушаване правилата за движение, констатираното нарушение на чл.20 ал.1 от Закон за движението по пътищата е в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и уврежданията на С. Й.В., който е починал в резултат на тежките травми, получени при произшествието. Престъплението е резултатно – причинена е смъртта на С. В., като е налице пряка причинно – следствена връзка между поведението на подсъдимия и настъпИ. резултат, което кореспондира и с експертното становище, изразено в заключението на съдебномедицинската експертиза.

Съдът прие, че в конкретния случай е налице единствено нарушение на правилото за движение по чл.20 ал.1 от ЗДвП, което е в причинна връзка с настъпИ. резултат. Видно от заключението на автотехническата експертиза е /том 1, л.31-44 от ДП/, че водачът е имал техническа възможност да избегне произшествието, ако се бе движел по платното за движение, тъй като е нямало техническа причина да го напусне. Основна причина за настъпилото ПТП от техническа гледна точка е, че водачът на л.а."Опел Тигра" О.С. е загубил контрол над автомобила и така е напуснал платното за движение първоначално от ляво, след което и от дясно. Алкохолното опиване при водача има значение за нарушение на нормалните физиологични функции, които имат отношение към безопасното шофиране през нощта и е в причинна връзка с настъпилото произшествие. В този смисъл, макар и скоростта, с която подсъдимият е управлявал автомобилът непосредствено преди произшествието да надхвърля разрешената в чл.21, ал.1 от ЗДвП скорост извън населени места от 90 км/ч, то липсва причинно-следствена връзка между това нарушение и настъпилото последствие. Инкриминираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП няма никакво отношение за настъпилата катастрофа, тъй като отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила в конкретния случай не се дължи на нарушение режима на скоростта, в каквато насока е и експертното становище, поради което и съдът оправда подсъдимия включително вследствие на допуснато нарушение на чл. чл.21, ал.1 от ЗДвП да е причинил престъпния резултат. Изложеното е в синхрон с категоричната съдебна практика по приложение на чл.21, ал.1 и чл.20, ал.1 от ЗДвП. В този смисъл е напр. Решение № 5 от 01.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 2900/2011 г., II н. о., НК, според което : „Инкриминираното нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДП няма никакво отношение за настъпилата катастрофа, тъй като отсъствието на постоянно упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно и може да бъде осъществено, само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на контрола върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата за движение, може да се дължи на заспиване на водача, отклоняване на вниманието, разсейването му и др. Когато загубата на контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта, извършеното нарушение е по чл. 20, ал. 2 или чл. 21 от ЗДвП.”

Що се отнася до инкриминираната от държавното обвинение разпоредба на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът прие, че същата предвижда общо правило за поведение на водачите на МПС, поради което приложението на специалната норма, в конкретния случай нормата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП, дерогира приложението на общата. Изложеното е в синхрон с практиката на ВС и ВКС, според която, когато едновременно са нарушени общите правила за безопасност на движението и съответните им специални правила, налице е само нарушение на съответното специално правило /в този смисъл е напр. Р №182 от 13.11.96г. по н.д. №193/96г. на ВК/. 

Ето защо и на основание чл.304 от НПК беше произнесен оправдателен диспозитив по обвинението, включително вследствие на допуснато нарушение по чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП да е настъпил престъпният резултат.

Подсъдимият бе оправдан и за нарушенията по чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и по чл.150а, ал.1 ЗДвП, тъй като същите се поглъщат от квалифицирания състав на чл.343, ал.3, пр.1 и пр.6, б.”б”, вр. с ал.1, б.”в”, вр. с чл.342, ал.1 НК. Квалифициращите обстоятелства “пияно състояние”, предвид установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0,74 промила по време на инцидента като водач на процесното МПС, както и управлението на автомобила без наличие на необходимата правоспособност са изведени като признаци на квалифицирания състав по чл.343, ал.3 НК, без да е необходимо деецът да отговаря и втори път по общите текстова на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП и по чл.150а, ал.1 ЗДвП. С други думи, квалифицираните състави на престъплението в случая поглъщат общите предписания, запретяващи водачите на превозни средства да ги управляват, след като са употребили алкохол, както и ако не притежават валидно свидетелство за управление. В този смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция /напр. Решение №323 от 17.07.2009г. на ВКС, ІІІ н.о. по н.д. №323/2009г./

Съдът прие, че в конкретния случай са налице основания за квалификация на деянието на подс. С. по квалифицирания състав на престъплението в хипотезите на пр.1 и пр.6 на чл.343, ал.3 от НК, предвид категоричните доказателства по делото, че подсъдимият С. е управлявал превозното средство в пияно състояние, както и без да има необходимата правоспособност, поради което и призна подс.С. за виновен в това, че е осъществил състава на престъплението по чл.343 ал.3, пр.1 и пр.6, б.”б”, вр.с ал.1 б."в" вр.с чл.342 ал.1 от НК.

Безспорно установената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия от 0,74 промила, изпълва критерия „пияно състояние”, доколкото за да бъде осъществен материалноправният критерий за наличие на такова състояние, съобразно правната теория и практиката на съдилищата е достатъчно съдържанието на алкохол в кръвта на водача да е не по-малко от 0,5 промила /в този смисъл е и действащото и понастоящем ППВС №1/83г./. В този смисъл върховната съдебна инстанция неведнъж е отбелязвала в свои решения, че при установяване на концентрация на алкохол в кръвта на водача към момента на произшествието не по-малко от 0,5 промила не са необходими други доказателства, за да се приеме, че той се е намирал в пияно състояние по смисъла на закона. За да се приеме, че един водач управлява МПС в пияно състояние, законът не изисква да се установи причинна връзка между състоянието на опиването и настъпилите общественоопасни последици.

Налице е и квалифициращото обстоятелство „управление на МПС без необходимата правоспособност”, предвид справката от сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-П. за липса на издавано СУМПС на лицето О.И.С. /т.2, л.58 от ДП/

От субективна страна деянието на подсъдимия С. е извършено при форма на вината непредпазливост във вида небрежност. Тази именно форма на вината е проявил деецът към съставомерното последствие, защото, както напомня и ВС в ППВС №1/83г., „вината е отношението на дееца към последиците, предвидени към съответния състав от НК, а не отношението към нарушаване на съответните правила за движение”. Подс.С. не е предвиждал настъпването на пресътпния резултат, но е бил длъжен да има поведение, съобразено с правилата за движение по пътищата. Нарушавайки задължението си, вменено му със ЗДвП, сам се е поставил в положение да не може да предотврати резултата.

При преценката относно субективната страна на процесното престъпление съдът прие, че са налице и двата признака на небрежността: обективен, тъй като деецът е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици и субективен - деецът е могъл да предвиди тези последици.

В конкретния случай съществуват юридически правила, които да регламентират конкретната ситуация-съответната норма на ЗДвП, нарушена от подсъдимия С.. Реализираното от последния отклонение от дължимото поведение поражда за него задължението да предвиди настъпването на престъпния резултат. Поставя се въпросът, а имал ли е подсъдимият възможността, ако действаше в рамките на дължимото поведение, да предвиди престъпния резултат. Отговорът и на този въпрос е положителен. Подсъдимият С. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, предвид, както липсата на изключваща вменяемостта му душевна болест, така и индивидуалното му достигане на възрастта за психическа и социална зрелост. Налице са били всички субективни предпоставки, за да може подсъдимият да предвиди настъпването на престъпния резултат. Ако бе проявил дължимата грижа и взискателност, ако бе подложил на внимателна преценка всички обстоятелства, подсъдимият можеше да изведе в съзнанието си представата за общественоопасните последици от своето деяние.

В случая не стои за разглеждане въпросът дали деецът, предприемайки действия по оказване помощ на пострадалите от процесното ПТП лица, е направил всичко зависещо от него по смисъла на привилегированата разпоредба на чл.343а от НК, която е неприложима в случаите, когато деянието е извършено в пияно състояние, в какъвто смисъл е категоричната съдебна практика.

При индивидуализация наказанието на подсъдимия С. съдът изходи от общите разпоредби на закона / чл.54 от НК/, принципите за определяне на наказанието съгласно чл.36 от НК, както и от предвидения в съответната специална разпоредба на закона конкретен вид и размер наказание.

За престъплението по чл.343 ал.3, пр.1 и пр.6, б.”б”, вр.с ал.1 б."в" вр.с чл.342 ал.1 към момента на извършването му законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от 3 до 10 години. Последвалата с Д.в. бр.74 от 2015г. промяна на предвидената санкция със завишаване на специалния максимум, следствие на което параметрите на наказанието са от 3 до 15 години, се явява по-неблагоприятен за дееца закон, поради което и разпоредбата бе приложена от съда в редакцията й, която е била в сила по време на извършване на престъплението, придържайки се към указаното в чл.2, ал.1 и ал.2 от НК. Съдебното производство протече по реда на Глава XXVII в хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК, като подс.С. призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и в тази насока направи самопризнания.

Предвид изложеното и съгласно разпоредбата на чл.373 ал.2 вр. с чл. 372 ал.4 от НПК, съдът е длъжен да определи наказание при условията на чл. 58а от НК. Ал.1 на същата разпоредба препраща при определяне на наказанието лишаване от свобода да се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, като размерът на определеното наказание следва да се намали с 1/3.

При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази същото със специфичните особености на конкретния случай, вземайки предвид обстоятелствата, които определят конкретната тежест на извършеното престъпление и онези, характеризиращи личността на дееца. Съдът отчете, че принципно тези обстоятелства биха могли да обуславят по-голяма или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху извършителя с оглед постигане целите на генералната и специалната превенции.

В случая съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подс.С. обстоятелства невисоката степен на обществена опасност на подс.С. /предвид настъпилата реабилитация по право към момента на извършване на процесното престъпление/, семейната му ангажираност /видно от характеристичната му справка същият е баща на малолетно дете/, предприетите действия за оказване помощ на пострадалите от процесното ПТП лица.

Като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство бе отчетен и конкретният вид на проявената непредпазлива форма на вина, а именно небрежност. Изложеното не представлява нарушение на чл.56 от НК, доколкото законодателят е поставил под един знаменател извършваните при форма на вината непредпазливост транспортни престъпления по чл.343 от НК, което дава възможност при индивидуализация на наказанието, да се релевира съответният й вид, като нейният по-смекчен вариант относно субективната страна на деянието се явява несъзнаваната непредпазливост или небрежността. В подобен смисъл е и практиката на върховната съдебна инстанция /напр. Р. № 159/68г., на ІІІ н.о. на ВС/, според която видът на непредпазливост при транспортните престъпления /съзнателна или несъзнателна/ е едно от обстоятелствата, които съдът е длъжен да обсъжда съгласно чл.54 и чл.55 от НК при определяне вида и размера на наказанията, без това да съставлява нарушение на чл.56 от НК. Нещо повече, в тази насока са и задължителните указания, дадени с ТР№2/22.12.2016г. на ВКС

Съдът не третира направеното пред съда самопризнание на подс.С. като допълнително смекчаващо отговорността му обстоятелство, доколкото същото е демонстрирано едва във втората процесуална фаза във връзка с изразеното желание за протичане на производството по реда на съкратеното съдебно следствие. Изложеното съответства на задължителните указания, дадени с ТР № 1/2009 г.-ОСНК-ВКС, т.7, съгласно което направеното признание от подсъдимия е задължителна предпоставка за приложение на съкратеното съдебно следствие и води до смекчаване на отговорността му. Същото „следва да се оценява с оглед на характеристиките и съдържанието му като форма на съдействие при установяване на обективната истина”, доколкото „е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство”. В противен случай самопризнанието не може да се ползва повторно като смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство. Видно от материалите по делото, в разпитите си в хода на досъдебното производство С. не дава обяснения по случая, а авторството му в процесното престъпление се установява с категоричност от разпитаните по делото свидетели И. В., Ф. В., А. А. и Г. А., както и от заключението на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза.

При индивидуализация отговорността на подсъдимия съдът отчете, че наличието на квалифициращо обстоятелство не може да бъде взето предвид като отегчаващо вината обстоятелство. Противното би представлявало нарушение на един от принципите на индивидуализация на наказанието,  залегнал в разпоредбата на чл.56 от НК. В този смисъл в Р. №188/91г. на ВС, І н.о. е прието, че не се отчитат като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при индивидуализацията на наказателната отговорност онези обстоятелства, взети предвид от закона за възникване на наказателната отговорност. В решението е посочено, че съгласно чл. 56 НК "не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от правилната теза, че не е справедливо значението на едно и също обстоятелство да се отчита веднъж като основание за съществуването на наказателната отговорност и втори път - като основание за нейната индивидуализация.

Отегчаващо обстоятелство според съдебната практика, обаче е натрупването на повече от едно квалифициращи обстоятелства. В конкретния случай са налице две такива обстоятелства, всяко от които осъществява поотделно квалифицирания състав на престъплението по чл.343, ал.3 от НК и обуславя завишената степен на обществена опасност на процесното престъпление.

Отегчаващи отговорността обстоятелства са и опитът на подсъдимия да уговаря свидетели по делото, за да не го посочат като лице, управлявало автомобила по време на процесното произшествие, както и осъществяването на друго нарушение на законов императив, свързан с безопасността на транспорта, а именно на чл.21, ал.1 на ЗДвП, което обаче не е в причинно следствена връзка с инкриминираното последствие. Утежняващо отговорността на подсъдимия е и обстоятелството, че поведението му е застрашило здравето и на друго лице, а именно свидетеля И. В., причинените на който телесни увреждания са несъставомерни, доколкото се поглъщат от настъпИ. по-тежък съставомерен престъпен резултат.

         Съдът не окачестви като отегчаващо обстоятелство претърпените психически страдания от близките на починалия, доколкото се касае за посткриминални и независещи от дееца обстоятелства. Общ принцип при индивидуализацията на наказателната отговорност е, че като отегчаващи обстоятелства е допустимо да се третират само осъзнатите фактически особености на проявата, тоест тези, към които виновният има съответното психическо отношение.   

Съдът прие, че по делото не се установява наличие на изключително или многобройни смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства, поради които и най-лекото, предвидено в закона наказание, да се явява несъразмерно тежко, което да обусловя приложение разпоредбата на чл.55 от НК.

При определяне на наказанието съдът отчете принципната теза, застъпвана и в практиката на ВКС, че „при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към конкретната степента на обществена опасност на деянието и дееца” / Решение № 300/21.03.16 г. на ІІІ н.о. по н.д. №671/2015 г./.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че предложеният от държавното обвинение и защитата размер на наказанието лишаване от свобода, а именно от четири години и половина е израз на неправилното преувеличаване значението на смекчаващите обстоятелства. Въпросните обстоятелства разкриват невисока степен на обществена опасност на дееца, но завишената степен на обществена опасност на реализираното от него престъпление и наличието на отегчаващите обстоятелства, не могат да отклонят размера на наказанието лишаване от свобода толкова надолу от средния, установен в закона – шест години и половина. Тази среда на санкцията отразява типичната степен на обществена опасност на деянието и типизираната степен на обществена опасност на дееца – степен, проявявана при баланс на наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. При съвкупната преценка на противоположните по насоченост индивидуализиращи обстоятелства, налични по делото, съдът намира, че справедливо се явява наказание от този вид, в размер, който е по-нисък с една година от средния, като се отчете, че смекчаващите отговорността обстоятелства са с малко по-голяма относителна тежест от отегчаващите. В този смисъл съдът не сподели и предложението на частното обвинение за определяне на наказанието при изключителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, като несъобразяващо и неотчитащо влиянието на смекчаващите обстоятелства. А това им влияние, преценено заедно с обратното влияние на отегчаващите, обосновава размер под средата между минимума и максимума, но близък, до средния, а именно в размер от ПЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА. След редукцията по чл.58а,ал.1 от НК, приложима на основание чл.373,ал.3 от НПК, на изпълнение ще подлежат две трети от посочения размер, тоест ТРИ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА.

Така определеният размер на наказанието лишаване от свобода не поставя на обсъждане въпроса относно начина на изтърпяването му /разпоредбата на чл.66 от НК, предложена от страна на защитата, е неприложима/, а и с оглед конкретната степен на обществена опасност на процесното престъпление, съдът намира, че целите на наказателната превенция биха се постигнали единствено с реално изтърпяване на наложеното наказание.  

         На основание чл.61, т.3, във  вр. с чл.59, ал.1 от ЗИНЗС, съдът определи така наложеното на подс. С. наказание в размер на три години и осем месеца „лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип.

Съдът не наложи кумулативното наказание по чл. 37, ал.1, т.7 от НК „лишаване от право да управлява МПС”, предвидено в закона, с оглед обстоятелството, че подсъдимият С. е неправоспособен водач. В този смисъл е и цитираното нееднократно ППВС 1/83г. на ВС, според което „наказанието по чл. 37, т. 7 НК - лишаване от право на управление на моторно превозно средство за извършено престъпление по транспорта, може да се наложи само на правоспособен водач, на водач, който притежава свидетелство за управление, макар и не от същата категория, както и на водач, лишен временно от право да управлява моторно превозно средство”.

            По отношение веществените доказателства по делото съдът постанови: 2 броя дактилоскопни следи, находящи се на л.93, том 1 от досъдебното производство – да останат по делото, а веществените доказателства: лек автомобил „Опел Тигра", с рег.№ ***, силно катастрофирал (на съхранение в пункт на КАТ при РУ на МВР гр.К.)  и 1 бр. въздушна възглавница - еърбег от същия (на съхранение при домакина на РУ на МВР гр.К.) – да се върнат на  документалния собственик на автомобила Васил Костадинов Р., след влизане на присъдата в законна сила.

         С оглед постановената осъдителна присъда подсъдимият С. беше осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-П. направените по делото разноски в хода на досъдебното производство, възлизащи на 1500,28 лева (хиляда и петстотин лева и двадесет и осем стотинки).

Подсъдимият бе осъден и да заплати на частните обвинители: А.С.К. (лично и като законен представител на малолетните Й.С.В. и А. С.В.), Г.Г.В. и Й.Й.В. направените от тях разноски за процесуално представителство в хода на съдебното производство в общ размер от 1 000 лева (хиляда лева).

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :