№ 271
гр. Варна, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I А СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Весела Гълъбова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20243100500030 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 83966/09.11.2023г., подадена от
К. Д. К., ЕГН **********, срещу Решение № 3296/16.10.2023г., постановено
по гр.д. № 3648/2023г. по описа на РС-Варна, 10-ти състав в частта, с която е
отхвърлен предявения от К. Д. К., ЕГН ********** иск срещу ЗК „Лев Инс“
АД, ЕИК ********* за разликата над присъдената сума от 422.83 лева до
претендирания от ищеца размер от 1183.51 лева, представляваща част от
претенцията за обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждания по лек автомобил с рег. № ******, марка „Мазда 6”,
настъпили в резултат на ПТП от 25.08.2021г., причинено по вина на водача на
лек автомобил с рег. № *******, марка „Рено Сценик“, застрахован по
действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023г. до
окончателното плащане.
Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно.
Навежда доводи, че съдът е приел за безспорни между страните
обстоятелствата за настъпилото ПТП, наличието на твърдените от ищеца
увреждания и заплащането на обезщетение в размер на 285.81 лева за
причинените имуществени вреди. Сочи, че застрахователят е извършил оглед
и е посочил като щетите, които са твърдени от ищеца с исковата молба,
определил е и е изплатил застрахователно обезщетение по претенцията, като
по този начин е извършил извънсъдебно признание на тези факти. Спорът
пред първоинстанционния съд е бил единствено относно необходимата сума
1
за отстраняване на посочените щети по автомобила на ищеца. Въззивникът
счита за неправилни мотивите на съда, че не е установен механизмът на ПТП,
доколкото същият не е бил спорен между страните. С оглед на изложеното в
жалбата, моли първоинстанционното решение да бъде отменено в частта, с
която искът е отхвърлен за разликата над 422.83 лева до 1183.51 лева, като
искът бъде уважен до сумата от 1183.51 лева. Претендират се и направените
пред двете инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от въззиваемата страна ЗК „Лев Инс“ АД, с който се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Сочи се, че решението е правилно,
законосъобразно и мотивирано, като първоинстанционният съд е разгледал
събраните по делото доказателства, направил е задълбочен анализ на същите
и е взел предвид заключението на неоспорената експертиза. Настоява се за
потвърждаване на решението.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е
в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на К. Д.
К., ЕГН ********** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, с която е
предявен иск по чл.432 от КЗ за заплащане на сумата от 1183.51 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждания по лек автомобил с рег. № ******, марка „Мазда 6”,
настъпили в резултат на ПТП от 25.08.2021г., причинено по вина на водача на
лек автомобил с рег. № *******, марка „Рено Сценик“, застрахован по
действащ към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2024г. до
окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 25.08.2021г. ищцата
предоставила личния си автомобил с рег. № ******, марка „Мазда 6“, на
Д.Т.К.. На същата дата около 11:00 часа, в гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик“ 82, автомобилът на ищцата бил блъснат от лек автомобил с рег.№
*****, марка „Рено Сценик“, управляван от В.Д.В.. Последният, завивайки
надясно, ударил спрелия л.а. „Мазда 6“. За настъпилото ПТП водачите
попълнили двустранен констативен протокол протокол, в който посочили че
виновен за ПТП е В.Д.В.. Автомобилът на виновния водач бил застрахован
2
по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Непосредствено след ПТП в ликвидационен център на застрахователя
Съставено бил съставен опис - заключение на щета № *****. Като увредени
детайли били посочени предна лява броня, преден ляв калник, капак ляво
огледало, задна лява броня и заден ляв калник. Ответникът заплатил на
ищцата застрахователно обезщетение в размер на 190 лева, която не била
достатъчна за покриване на щетите. Според ищеца необходимата сума за
възстановяване на автомобила е в размер на 1154,16 лева.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор, с
който исковата молба се оспорва като неоснователна. Сочи се, че по
образуваната щета застрахователят е изплатил на ищеца обезщетение в
размер на 285,81 лева, определено по експерта оценка съобразно изразеното
в уведомлението желание на застрахования. Ответникът счита, че е погасил
задължението си в пълен размер, тъй като стойността на обезщетението е
калкулирана в съответствие с установените увреждания по детайлите,
посочени в описа-заключение.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Не е спорно по делото, че за лек автомобил с рег.№ *****, марка „Рено
Сценик“, е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество.
По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от
25.08.2021г., съгласно който на същата дата в 11:00 часа в гр.Варна, на бул.
„Владислав Варненчик“ 82 е настъпило ПТП с участници МПС „Рено
Сценик“, рег. № *****, с водач В.В. и МПС марка „Мазда 6“, с рег. № ******,
с водач Д.К.. В протокола е отразено, че водачът В.В. е виновен за
настъпилото ПТП и е начертана схема. Отразени са като увредени детайли
задна дясна врата на л.а. „Рено Сценик“ и отляво предна броня и калник и
заден ляв калник и броня за л.а. „Мазда 6“.
Видно от свидетелство за регистрация на МПС „Мазда 6“, с рег. №
******, собственик на същото е К. Д. К..
Представен по делото е Опис-заключение по щета от 11.03.2022г.,
изготвени от представител на ответното дружество, в който са описани
установените при огледа щети на МПС „Мазда 6“, с рег. № ******: предна
броня, ляв калник, капак ляво огледало, заден ляв панел те, задна броня
Видно от преводно нареждане от 08.03.2021г., ответното дружество е
заплатило на ищеца по процесната щета застрахователно обезщетение в
размер на 285,81 лева.
От заключението на извършената съдебно автотехническа експертиза,
което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, се установява,
че уврежданията по процесния лек автомобил „Мазда 6“, описани от
застрахователя в опис-заключение по щета и видими на представения
снимков материал, са на обща стойност 1469,32 лева. В заключението е
посочено още, че уврежданията са настъпили при пряк контакт между
превозното средство, докато е в спряло състояние и обект или обекти,
движещи се в близост до него от лявата му страна, при няколко
съприкосновения с приплъзване.
3
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да установи,
наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” по
отношение на увреждащия автомобил, настъпилото ПТП и неговия
механизъм, противоправното действие на водача, причинените имуществени
вреди и техния размер, както и причинната връзка между противоправното
поведение и вредите.
Първоинстанционният съд в доклада на делото по чл.146 от ГПК не е
посочил изрично кои факти и обстоятелства приема за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване. Въпреки това, при разпределяне на
доказателствената тежест е удебелен текстът, указващ на ищеца, че следва да
докаже размера на претърпените имуществени вреди. Още на етапа на
постановяване на определението по чл.140 от ГПК, в рамките на което е
изготвен проект за доклад, впоследствие обявен за окончателен, очевидно
съобразно изложеното в исковата молба и в отговора е било, че спорът между
страните касае само размера на дължимото обезщетение. С отговора на
исковата молба ищецът не е оспорил наличието на валидна застраховка
гражданска отговорност за увредения автомобил към датата на ПТП,
настъпването на застрахователното събитие, нито твърдения от ищеца
механизъм, противоправното поведение на водача на л.а. „Рено Сценик“,
конкретните настъпили имуществени вреди и причинната връзка между
поведението и вредите. Напротив, ответникът изрично е посочил, че
установените увреждания са описани в изготвения от негов представител
опис-заключение по щета, че същите са в пряко причинна връзка с механизма
на ПТП от 25.02.2021г. и че е изплатил застрахователно обезщетение за
нанесените на л.а. „Мазда 6“ щети в размер на 285,81 лева в съответствие с
експертната оценка, за което е представил доказателство.
Освен конкретно направените с отговора оспорвания от страна на
ответника, следва да се има предвид, че извършеното доброволно плащане по
щетата от страна на застрахователя представлява извънсъдебно признание за
наличието на застрахователно събитие, за настъпването на което вина носи
водача на застрахования при него по риска „Гражданска отговорност“ лек
автомобил. Щетите по автомобила са описани в съставен от застрахователя
опис и именно за посочените в същия увреждания е калкулирано и изплатено
застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното, съдебно-автотехническа експертиза в частта
за механизма на ПТП не е била необходима, поради липса на спор между
страните по този въпрос, както и наличието на извънсъдебно признание.
Експертизата все пак е допусната и е дала заключение, че вредите по лек
автомобил „Мазда 6“ не са настъпили при еднократно съприкосновение, а
при няколко такива. Въпреки това, не следва от заключението на САТЕ да се
прави извод, че ответникът дължи заплащане на застрахователно обезщетение
само по отношение на част от описаните щети, доколкото същият вече е
признал, при това още преди подаване на исковата молба, че всички посочени
в опис-заключението вреди са настъпили вследствие на процесното ПТП и
дължи обезщетение за тях.
Въпросът за размера на обезщетението и начинът на изчислението му
4
стои отделно и той се явява единственият подлежащ на разглеждане от съда
спорен такъв.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото
имущество, като за действителна се смята стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се закупи друго със същото качество, а за
възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други. В случая приложима е възстановителната стойност, тъй като не се
установява икономически тотал. Съгласно постоянната практика на ВКС, при
изчисляване размера на застрахователното обезщетение не следва да се
прилага корекционен коефициент за овехтяване.
Следователно размерът на дължимото обезщетение следва да бъде
определен по средни пазарни цени за части и труд, необходими за
възстановяване на автомобила, които според заключението на САТЕ са в
размер на 1469,32 лева. От същия следва да бъде извадено изплатеното от
застрахователя обезщетение в размер на 285,81 лева, предвид което останало
дължимо е застрахователно обезщетение в размер на 1183,51 лева.
По изложените съображения предявеният иск се явява изцяло
основателен, с оглед на което основателна е и въззивната жалба срещу
отхвърлителната част на първоинстанционното решение.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
отхвърлен предявеният от К. Д. К. срещу ЗК „Лев Инс“ АД иск за заплащане
на разликата над присъдената сума от 422,83 лева до претендирания от ищеца
размер от 1183,51 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане, като вместо него бъде
постановено друго, с което искът за тази сума да бъде уважен.
В частта за разноските решението следва да бъде отменено изцяло и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на въззивника следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 740 лева за първа инстанция, от които 50 лева за платена
държавна такса, 190 лева за депозит за вещо лице и 500 лева за платено
адвокатско адвокатско възнаграждение, както и 25 лева за въззивна
инстанция, представляваща платена държавна такса за въззивно обжалване.
Въззиваемият следва да бъде осъден да заплати на процесуалния
представител на въззивника – адв. Ц. Д., който е предоставил безплатна
правна помощ по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер
на 400 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3296/16.10.2023г., постановено по гр.д. №
3648/2023г. по описа на РС-Варна, 10-ти състав, в частта, с която предявеният
от К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***** срещу ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
иск с правно основание чл.432 от КЗ е отхвърлен за разликата над 422.83
5
лева до претендирания от ищеца размер от 1183.51 лева, ведно със ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023г. до
окончателното изплащане на задължението, както и в частта за разноските
изцяло и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: ***** сумата от 750.68 лева,
представляваща разликата над присъдената с първоинстанционното решение
сума от 422.83 лева до сумата от 1183.51 лева, изразяваща се в остатък от
неизплатено застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди,
а именно увреждания по лек автомобил с рег. № ******, марка „Мазда 6”,
настъпили в резултат на ПТП от 25.08.2021г., причинено по вина на водача на
лек автомобил с рег. № *****, марка „Рено Сценик“, застрахован по действащ
към датата на събитието договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 23.03.2023г. до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
да заплати на К. Д. К., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 740 лева,
представляваща направени пред първата инстанция разноски и сумата от 25
лева, представляваща направени пред въззивната инстанция разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Студентски, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А
да заплати на адв. Ц. С. Д. от АК-Варна, БУЛСТАТ: *********, с адрес на
упражняване на дейността: гр. Варна, ул. „Васил Априлов“ № 17, офис 2,
сумата от 400 лева, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6