Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ІІІ- 153 20.11.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен граждански състав
на дванадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
МЛ.С.ВАНЯ
ВАНЕВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 652 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Предметът на въззивно
обжалване е определен съгласно определение № ІІІ-867/15.05.2019 год. по делото.
Постъпила е въззивна жалба от З.П.К., ЕГН **********
и Г.В.К., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.Иван Илиев, с която
решението е обжалвано изцяло. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно,
като постановено в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че повечето
от възраженията на ответниците по предявения иск за делба не са обсъдени и не
са зачетени, поради което съдът е направил погрешни правни изводи. Твърди се,
че неправилно районният съд е описал делбените сгради съгласно уточнението на
исковата молба направено от ищцата с допълнителна молба, а не съгласно отразената
им квадратура по кадастралната карта. Твърди се, че първата сграда не
съществува във вида установен в делото и съдът не е допуснал до делба
сутеренния етаж. За втората сграда се твърди, че е с различно предназначение от
посоченото в решението, че е незаконна и не е самостоятелен обект на делба, а има
обслужващо предназначение, поради което не следва да се допуска самостоятелно
до делба. За третата сграда се твърди, че е извършено незаконно преустройство,
като старата сграда е съборена, а на нейно място е изградена нова незаконна
постройка, която също следва да бъде допусната до делба като обслужваща
основната първа постройка, а не като самостоятелен обект на делба. Твърди се,
че за втората и третата сгради не е установено да са търпими, което ги прави
негодни обекти за делба. Твърди се, че съдът не е обсъдил възражението на
ответниците за нищожност на правната сделка, на която се позовава ищцата по
н.а. №***/2008 год. на нотариус с рег.№370 и нищожност на последващите
констатации обективирани в представения от ищцата констативен нотариален акт № ***/2008
год. на нотариус рег.№370. Оспорен е извода на съда относно това, че
прехвърлителната сделка от която ищцата черпи права е произвела правно
действие, като се твърди, че не е произвела такова действие, а права в
процесните сгради имат и праводателите на ищцата. Твърди се, че съдът
неправилно е разпределил квотите на съделителите по отношение на първата
постройка, тъй като при събиране на всички дробни части са получава сбор повече
от единица. Твърди се също, че дворното място е прилежащо единствено към сградата
по основното застрояване – първата сграда, поради което неправилно е допуснато
до делба като прилежащо към трите сгради. Твърди се, че квотата на
съсобственост на ответниците в дворното място следва да се пренесе и по
отношение на квотата на съсобственост спрямо обслужващите първата сграда
постройки. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и за допускане
до делба на имуществото съобразно закона, при събраните доказателства и при
изслушване на експертни заключения в случай, че се констатира необходимост от
такива.
Постъпил е отговор по въззивната жалба в който се
твърди, че тя е нередовна, тъй като не е ясно какво е искането на
жалбоподателите. Твърди се, че в частта в която са посочени квотите на
съсобственост в сграда 1 съдът е допуснал очевидна фактическа грешка при
пресмятането, а не незаконосъобразност, поради което делото следва да бъде
върнато на ЦРС за поправянето и. Посочено е, че при описанието на сградите
съдът правилно е съобразил действителното фактическо положение по отношение на
обема на имуществените права, което не се отразява на предназначението на
сградите съгласно отразяването в кадастралната карта. Оспорени са възраженията
относно включването в делбата на сграда 2 и сграда 3, твърди се, че сградите не
са обслужващи, а имат самостоятелно значение и са съсобствени между
наследниците на П.П. в равни квоти. Твърди се, че обстоятелството дали сградите
са законни постройки е без значение за делбеното дело. Твърди се, че
възражението на въззивниците за по-голям дял в сграда 2 и сграда 3 за първи път
е направено с въззивната жалба, което е недопустимо, поради което не следва да
се разглежда, направено е евентуално възражение за нищожност на
прехвърлителната сделка по н.а. **/2001 год. на ответниците по отношение на 1/6
ид.ч. от дворното място. Направено е искане за допускане на съдебно –
техническа експертиза за отговор на въпроса търпими ли са сгради 2 и 3 като
обекти на допълващо застрояване и какъв начин на трайно ползване е допустим за
тези постройки. Твърди се, че за изследване на тези въпроси районният съд не е
дал указания на страните за ангажиране на доказателства.
Съгласно
определение № ІІІ-867/15.05.2019 год. по делото, въззивната жалба е оставена
без движение, като на въззивниците са дадени указания за отстраняване на
нередовности, които са отстранени в дадения срок. В уточняваща молба към
въззивната жалба отново са направени възражения отричащи квотата на ищцата
върху сгради 2 и 3 с твърдение, че те нямат самостоятелно значение, а са
обслужващи сграда 1, с което следва да бъдат съобразени квотите на собственост
на страните, а правата на ищцата върху тези сгради по прехвърлителната сделка в
нейна полза, над полагаемата и се квота съгласно собствеността върху дворното
място, не следва да бъдат заченени поради нищожност на придобивното основание.
Въззивният съд е
допуснал и приел заключение на съдебно-техническа експертиза за изясняване на
спорни по делото въпроси от технически характер.
В открито съдебно
заседание пред въззивния съд страните поддържат изразените ставовища, в
изпълнение на указания на съда са представени
писмени доказателства.
Царевският районен
съд се е произнесъл по иск за допускане на съдебна делба предявен от Р.А.П.,
ЕГН ********** срещу З.П.К. в лично качество и З.П.К., ЕГН ********** в режим на СИО с Г.В.К.,
ЕГН **********.
Ищцата твърди, че
страните са съсобственици на дворно
място в гр.Ахтопол, обл.Бургаска, представляващо имот с идентификатор 00878.501.93 с площ от
368 кв.м. урбанизирана територия, със съседи имоти с идентификатор
00878.501.94, 00878.501.95, 00878.501.91, 00878.501.92 и 00878.501.558, ведно с
изградените в имота три сгради с идентификатори 00878.501.93.1 /сграда 1/, 00878.501.93.2
/сграда 2/ и 00878.501.93.3 /сграда 3/. Направено е искане за допускане на делбата при квоти
: 1/6 ид.ч. от дв.място за ищцата, 1/6 ид.ч. от дв. място за ответницата и 4/6
ид.ч. от дв. място на двамата ответници при условията на СИО, за сграда 1 – 1/4
ид.ч. от сградата за ищцата, 1/4 ид.ч. от сградата за ответницата и 2/4 ид.ч.
от сградата на двамата ответници при условията на СИО, за сгради 2 и 3 – по 1 /
2 ид.ч. за ищцата и за ответницата.
Ответниците не
оспорват съсобствеността върху дворното място и сградите, но оспорват съответствието
на описанията на сградите по предназначение, описание, площ и квадратура
съгласно отразяването в кадастралната карта и действителното положение,
възразяват срещу квотите на съсобственост за сгради 2 и 3, като правят
възражение за нищожност на извършеното прехвърляне на ид.ч. от тези сгради в
полза на ищцата. Ответниците не сочат конкретни квоти при които желаят
допускане на делбата, но молят съда да съобрази решението си с това, че сгради
2 и 3 нямат самостоятелен характер, а са обслужващи сграда 1. В хода на
производството е направено и възражение за неучастие на съделител.
Страните поддържат
становищата си, ангажират доказателства.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното
по-горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Съгласно представения пред настоящия съд протокол от 16.02.1976 год. по
гр.д.№355/1976 год. на БРС за постигната съдебна спогодба по делбено дело,
както и съгласно издадения въз основа на него констативен нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и делба №***, т.*, н.д.№***/1976
год. на БРС - също представен пред настоящия съд, се установява правото на
собственост на П.А.П. /б.ж. на гр.Ахтопол/ върху дворно място от 370 кв.м.
съставляващо парцел VII, кв.15 по
плана на гр.Ахтопол, ведно с две стопански сгради – едната от 35 кв.м.,
а другата от 20 кв.м., построени върху дворното място.
Видно от представеното удостоверение за наследници П.А.П. е поч. на 04.07.****
год., като е оставил наследници по закон: д. З.П.К. - отвеницата по делото,
както и низходящи на починалия преди това негов с. - А.П.П. / поч. на 09.02.****
год./ - Р.А.П. – ищцата по делото и нейния брат П.А.П..
По делото е
представен констативен нотариален акт №** по дело № ***/1997 год. на ЦРС /л.8/
и по-четливо негово копие /л.87 от въззивното дело/, съгласно който П.А.П., А.П.П.
и З.П.К. /първият - **** на последните двама/ са признати за собственици на масивна жилищна сграда със застроена
площ от 78 кв.м. в парцел VІІ-93 кв.9 по плана на гр.Ахтопол, с площ от 370
кв.м., при квоти: за П.А.П. – 2/4 ид.ч., А.П.П. – 1/4 ид.ч. и за З.П.К. – 1/4
ид.ч.
Не се спори и се
установява от приложените скици и от заключенията на вещите лица, че описаният
по-горе парцел е отразен в кадастралната карта на гр.Ахтопол като имот с идентификатор
00878.501.93 с площ от 368 кв.м, а описаната
в н.а. №**/1997 год. на ЦРС жилищна сграда е отразена като 00878.501.93.1 /сграда
1/- еднофамилна жилищна сграда от 81 кв.м./л.13/,като на място вещите лица
са констатирали пристройка от 15 кв.м. и обща площ на сградата от 96 кв.м.
Видно от
представеното удостоверение за наследници А.П.П. е
починал на 09.02.**** год. Негови наследници по закон към този момент са били М.А.
П. – ******* /поч. на 13.04.**** год./, Р.А.П. – ****** и П.А.П. – ***.
Видно от
представения н.а. №**/29.08.2001 год. на нотариус №370 /л.42/ няколко месеца
след смъртта на с.а си, преживелият негов баща П. А. П. е извършил прехвърляне
в полза на д. си З.П.К. по време на брака и с Г.В.К. на 2/3 ид.ч. от дворното
място и на 2/4 ид.ч. от масивната жилищна сграда построена върху 78 кв.м.
/сграда 1/, срещу задължение за издръжка и гледане.
Както от кадастралното
заснемане, което е видно от представените скици, така и от заключението на вещо
лице Бакалова – прието от районния съд, и от заключението на вещо лице Антова –
прието от въззивния съд, се установява, че в дворното място, към момента на
снабдяване на посочените по-горе лица с нотариален акт №** по дело № ***/1997
год. на ЦРС, е имало изградени още две постройки, кадастрално отразени с номера
2 и 3. Сграда 2 е отразена в кадастралния план като селскостопанска сграда със
застроена площ от 19 кв.м./л.15/. Сграда 3 е отразена в кадастралния план като
еднофамилна жилищна сграда със застроена площ 34 кв.м./л.16/.
За постройки 2 и 3
вещите лица установяват, че имат различна площ от посочените в кадастралната карта,
а за сграда 2 се установява, че има и различно предназначение. По кадастралната
карта е означено, че сграда 2 е селскостопанска сграда, а вещото лице Бакалова
сочи, че на място тя представлява баня, тоалетна и складово помещение с площ от
22,8 кв.м.. От заключенията на вещите лица се установява, че сграда 3 е едноетажна
жилищна сграда със застроена площ от 34 кв.м. към която е долепен навес от 30
кв.м. Сгради № 1, 2 и 3 са нанесени в
кадастралния, регулационен и застроителен план на гр.Ахтопол от 1984
год. На този план сграда 1 е отразена като масивна, а сгради 2 и 3 са отразени
като паянтови. В застроителния план е предвидена за запазване сграда 1, а
сгради 2 и 3 не са предвидени за запазване. От заключенията на вещите лица се
установява, че сгради 2 и 3 са допълващо застрояване, те са незаконно
строителство и не са търпими строежи.
От разпита на
свидетеля П. – бивш ****** на ищцата Р.П. се установява, че до 2000 год. сграда
3 се е ползвала като жилищна, а през 2000 год. старата сграда е била съборена,
като е изградена нова сграда в обема и разположението на старата, която едно
лято е била използвава за заведение от ищцата и бившия и с. – свидетелят П..
Свидетелят сочи, че сграда 2 е била тоалетна и тя е била използвана от тях /от свидетеля
и бившата му с.а Р./, когато са ползвали сграда 3. Съдът кредитира показанията
на свидетеля, тъй като почиват на негови лични преживявания и възприятия, и по
никакъв начин не са оборени от други доказателства по делото.
Съдът не споделя
възраженията на ответната страна, че констатираните от вещите лица разлики
между действителните площи на сградите в процесното дворно място и посочените
площи в кадастралната карта са съществени и се отразяват на тяхната идентичност,
а също – на правата на съсобственост. Съществен идентификационен признак на
сградите е техният идентификационен номер по действащата кадастрална карта. При
приет кадастрален план и кадастрална карта за идентификация на сградите е
достатъчно да се посочи техният номер по плана и картата. Разликите в реалната
и отразената площ на сградите, и разликите в реалното и отразеното им
предназначение в случая не оказват влияние на кръга на съсобственост по
отношение на тези сгради и не са пречка за допускане на делбата. Отразената
площ на имота не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по
допускане на делбата, /Р-337-2011-666-10-1 г.о. ва ВКС/. При допускане на
делбата съдът следва да има предвид правно релевантните характеристики на
сградите според установените за тях обстоятелства по делото. В този смисъл
съдът взе предвид, че между страните съществува спор относно това дали сгради 2
и 3 имат самостоятелен характер или са обслужващи сграда 1. Това обстоятелство
се изследва и служебно от съда, тъй като сгради, които са принадлежности към
други постройки нямат самостоятелен характер и не могат да бъдат самостоятелен
обект на делба.
От установената по
делото фактическа обстановка става ясно, че към 1976 год. в процесното дворно
място е имало само две сгради обозначени като „стопански“. Жилищната постройка,
която към момента е сграда 1 не е отразена в документите за собственост на
праводателя П.П. от 1976 год. Следва извода, че към този момент тя не е съществуваща.
Ето защо описаните в н.а. № ***/1976 год. две стопански сгради не могат да
бъдат приети за обслужващи на построената по-късно и отразената по-късно в
кадастъра сграда 1. Обстоятелството, че през годините тези две „стопански“
сгради са били променяни като квадратура и предназначение, в какъвто смисъл са
събраните по делото доказателства, също не води до извод, че те са били някога
или към момента са обслужващи сграда 1.
Като се вземе
предвид установеното от вещите лица за актуалните характеристики на сгради 2 и
3, става ясно, че сграда 3 има самостоятелен характер на незаконна постройка на
допълващо застрояване. През годините сграда 3 се е ползвала за жилищни нужди и
като заведение, а тоалетната със склад, отразена като сграда 2 е обслужваща – т.е. принадлежност, но не на сграда 1, а
на сграда 3. Не може да бъде прието, че тоалетната ведно със склад,
отразена като сграда 2 е принадлежност към сграда 1. В този смисъл съдът взе
предвид, че към сграда 1 съществува тоалетна. От значение е също, че в нито един
от представените документи за собственост по делото сграда 2 не е описана като
принадлежност към сграда 1. От друга страна, на базата на свидетелските
показания на свидетеля П. се установява, че сграда 2 по предназначение се е
ползвала като обслужваща сграда 3, както когато сграда 3 е била използвана за
жилищни нужди, така и след изграждането и наново през 2000 год. и използването
и като заведение.
Предвид горното
става ясно, че както към 1997 год., така и към 2000 год. /когато сграда 3 е
била изградена наново в същия обем и разположение на старата сграда/, собствеността
върху съществуващата тогава сграда 3 и прилежащата към нея сграда 2 са следвали
по правилата на приращението, собствеността върху земята – т.е. изцяло са били
собствени на едноличния собственик на терена П.А.П..
Що се отнася до
обстоятелството, че сгради 2 и 3 са незаконни постройки, съдът взе предвид
възприетото в практиката становище, че дори тези незаконни постройки, които са
предназначени за събаряне, в случай, че имат самостоятелен характер, ако към
момента на произнасяне на съда по делбеното дело все още не са съборени, са
годен обект на делба.
От съдържанието на н.а. №**/29.08.2001 год. на
нотариус №370 /л.42/, става ясно, че с
разпореждането си през 2001 год. в полза на д. си З. и зет си Г., П. А. П. не се е разпоредил със собствеността си
върху 1/3 ид.ч. от терена и със собствеността си върху сграда 3 и прилежащата и
сграда 2, поради което следва да се счете, че след неговата смърт на
04.07.2005 год.,
собствеността върху 1/3 ид.ч. от терена е
наследена както следва:
-1/6 ид.ч.
за д. му З.П.К. и
-1/6 ид.ч. общо за
низходящите на починалия преди наследодателя негов с. А.П.П. /поч.09.02.2001
год./, по право на заместване /чл.10,
ал.1 от ЗН/ – Р.А.П. и П.А.П. - т.е. за
всеки от тях по 1/12 ид.ч,
а собствеността
върху сграда 3 и прилежащата и сграда 2 е наследена както следва:
-1/2 /2/4/ ид.ч.
за д. му З.П.К. и
-1/2 ид.ч. общо за
низходящите на починалия преди наследодателя негов с. А.П.П. /поч.09.02.****
год./, по право на заместване /чл.10,
ал.1 от ЗН/ – Р.А.П. и П.А.П. - т.е. за
всеки от тях по 1/4 ид.ч.
Видно от н.а. №***/25.11.2008
год. на нотариус №370/л.6/ П.А.П. е прехвърлил на полза на сестра си Р.А.П. 1/12
ид.ч. от дворното място, както и 1 / 4 ид.ч. от сграда 2, и 1 / 4 ид.ч. от сграда 3.
Тъй като след
смъртта на А.П.П. на 09.02.2001 год., неговата 1 / 4 ид.ч. от сграда 1 е била наследена поравно от
тримата негови наследници М.А. П. – с.а /поч. на 13.04.2016 год./, Р.А.П. – д.
и П.А.П. – с., / т.е. за всеки по 1/12 ид.ч./ то с н.а. № ***/2008 год. П.А.П.
и М. А. П. са прехвърлили в полза на Р.А.П. общо 1 / 6 от сграда 1.
За сграда 1
страните не спорят, а също се установява от събраните доказателства, че
собствеността по отношение на тази сграда се разпределя както следва:
1 / 4 ид.ч. за З.П.К.
2 / 4 ид.ч. при
условиятая на СИО за З.П.К. и Г.В.К. и
1 / 4 ид.ч. за Р.А.П..
Горното сочи, че останалите
лица от кръга на наследници на П.П., респ. на неговия с. А. П. – М.А. П. и П.А.П.,
преди предявяване на иска за делба валидно са прехвърлили в полза на ищцата по
делото наследените от тях идеални части от делбеното имущество, като не може да
бъде споделено становището на ответниците, че са останали неразпоредени идеални
части – т.е. че е необходимо конституирането на други лица в делбата. В случая
оспорвания по чл.76 от ЗН не са извършени, но дори да бяха, те биха били
неоснователни, тъй като чл.76 от ЗН не се прилага, когато разпореждането е в
полза на сънаследник. Не се установиха обстоятелства, които да сочат нищожност
на прехвърлителните сделки, от които ищцата черпи права, поради което съдът не
споделя тези възражения на ответниците.
Горното сочи, че
делбата следва да бъде допусната между страните, за процесните имоти, при
следните квоти:
за процесното дворно място при квоти:
1/6 ид.ч. за ищцата
Р., 1/6 ид.ч. за ответницата З. и 4/6 ид.ч. при условията на СИО за ответниците
З. и Г..
за сграда 1 при
квоти :
1/4 ид.ч. за ищцата
Р., 1/4 ид.ч. за ответницата З. и и 2/4 ид.ч. при условиятая на СИО за
ответниците З. и Г..
за сграда 3 и прилежащата и сграда 2, при квоти :
1/2 ид.ч. за ищцата
Р. и 1/2 ид.ч. за ответницата З..
Става ясно, че
районният съд неправилно е разпределил квотите между съделителите за сграда 1,
като е посочил , че З. и Г. имат при условията на СИО 2/3 ид.ч. от сграда 1, а
по делото се установи, че тяхната идеална част при условията на СИО е 2/4 ид.ч.
Ето защо, в частта с която е допусната делба за сграда 1 решението на
първоинстанционния съд като неправилно следва да бъде отменено, а спорът -
решен по същество от настоящия съд, при допускане на делба за сграда 1 при
правилно посочване на квотите на съделителите.
Неправилно е
обжалваното решение и в частта, с която сграда 2 е допусната до делба като
самостоятелна постройка. Предвид изложеното по-горе тази сграда следва да бъде
допусната до делба като обслужваща и принадлежаща към сграда 3. В тази част
решението също следва да бъде отменено, а спорът – решен по същество.
В останалите части
решението на Царевския районен съд е правилно. Както вече беше отбелязано, с
посочване на кадастралния номер на допуснатите до делба сгради е изпълнено
изискването на закона те да бъдат индивидуализирани съгласно действащата
кадастрална карта, поради което посочването на други индивидуализиращи признаци
в диспозитива на решението, какъвто е площта, не е съществено и не влияе върху
правилността на решението. Ето защо настоящият съд намира, че след като е
посочил кадастралните номера на делбените сгради, дори да е описал реалните им площи,
а не тези по кадастралната карта, районният съд не е допуснал съществено
процесуално нарушение водещо до отмяна на решението в тези части. В останалите
части решението като валидно допустимо и правилно следва да бъде потвърдено от
настоящия съд, с изричен диспозитив в потвърдителната част относно описанието
на процесните имоти само с отразения кадастрален номер, който дава
недвусмислена яснота по отношение на идентичността на сгради 2 и 3 в процесното
дворно място.
С оглед частичната
отмяна на обжалваното решение разноските пред въззивния съд следва да останат в
тежест на страните така, както са направени.
Мотивиран от горното, Бургаският
окръжен съд,
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 24/ 12.03.2019 год.
по гр.д. № 566/2017 год. по описа на Царевския районен съд, В ЧАСТТА, с
която е допуснато извършване на съдебна делба, на сграда с идентификатор 00878.501.93.1,
при дялове - за Р.А.П., ЕГН ********** - 1/4 ид.ч. за З.П.К., ЕГН ********** -
1/4 ид.ч. и 2/3 ид.ч. за З.П.К., ЕГН ********** в режим на СИО с Г.В.К., ЕГН **********,
както и В ЧАСТТА, с която сграда с идентификатор 00878.501.93.2, е допусната самостоятелно до
делба.
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО
В ОТМЕНЕНИТЕ ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА извършване
на съдебна делба, на сграда с идентификатор 00878.501.93.1, при
дялове - за Р.А.П., ЕГН ********** - 1/4 ид.ч. за З.П.К., ЕГН ********** - 1/4
ид.ч. и 2/4 ид.ч. за З.П.К., ЕГН ********** в режим на СИО с Г.В.К., ЕГН **********.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба, на
сграда с идентификатор 00878.501.93.2, като
принадлежаща към сграда с идентификатор 00878.501.93.3.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24/ 12.03.2019 год. по
гр.д. № 566/2017 год. по описа на Царевския районен съд В ОСТАНАЛИТЕ ЧАСТИ, с които е допуснато извършване на съдебна делба на сграда с
идентификатор 00878.501.93.3 и на принадлежащата и сграда с идентификатор 00878.501.93.2,
при дялове: 1/2 идеална част за Р.А.П., ЕГН ********** и 1 /2 ид.ч. З.П.К., ЕГН
**********, както и на дворното
място, в което са изградени сградите, представляващо имот с идентификатор
00878.501.93 с площ от 368 кв.м. урбанизирана територия, със съседи имоти с
идентификатор 00878.501.94, 00878.501.95, 00878.501.91, 00878.501.92 и
00878.501.558, при дялове: за Р.А.П., ЕГН ********** - 1/6 ид.ч., за З.П.К.,
ЕГН ********** - 1/6 ид.ч. само за нея, и 4/6 ид.ч. за З.П.К., ЕГН ********** в
режим на СИО с Г.В.К., ЕГН **********.
Решението може да
бъде обжалвано с касационна жалба, пред Върховния касационен съд, в едномесечен
срок от връчване на препис от него на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.