Определение по дело №689/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е с правно основание чл. 436, ал.4, във вр. с чл. 262, ал.2, т.1, във вр. с чл. 262, ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод депозирана от Н., гр.С., частна жалба насочена против разпореждане от 04.08.2011 г., постановено от Д. по изп.дело № 104/2010 г. по описа на С.при Районен съд, гр.К. С обжалваното разпореждане е върната депозирана от Н., жалба с вх. № 972/03.08.2011 г. против отказ на Д. да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело, като просрочена. Жалбодателят в настоящото производствов жалбата си твърди, че с разпореждане от 26.05.2011 г., Д. отказал присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поискано от взискателя по изпълнителното дело, Н.. Със съобщение, получено на 30.05.2011 г. Н. била само уведомена от съдебния изпълнител, че искането за юрисконсултско възнаграждение е неоснователно, без обаче да бъде приложен подлежащият на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал.2 от ГПК. Д. препис от разпореждането от 26.05.2011 г. едва на 26.07.2011 г., поради което депозираната жалба с вх. № 972/03.08.2011 г. се явявала своевременно подадена. В тази връзка частният жалбодател намира разпореждането на д. от 04.08.2011 г. за неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи, че както с оглед константната съдебна практика, така и с оглед систематическото място на нормата на чл. 7, ал. 2 от ГПК, тя като част от общите правила, се явявала приложима за гражданския процес като цяло, в това число и за изпълнителното производство, регламентирано в част Пета от процесуалния закон. Поради това несъстоятелен се явявал доводът на с., че служебното начало било неприложимо в изпълнителния процес, дори само заради обстоятелството, че извършването на преценката за редовността на подадената жалба по чл. 262 от ГПК и произнасянето чрез разпореждане за връщането й, било проявление на посочения принцип. Жалбодателят счита, че задължението за връчване на постановените актове, които подлежат на самостоятелно обжалване било свързано с правото на защита на страната, чиито интереси са увредени, тъй като единствено връчването на съответния акт с неговите мотиви би й позволило да упражни правата си в пълен обем. Твърди също, че съобщаването , извършено от Д. било бланкетно и не посочвало възможността за обжалване на постановения акт. Жалбодателят моли настоящата инстанция да отмени разпореждането на Д. при Районен съд, гр. К. от 04.08.2011 г. по изп.дело № 104/2010 г., с което е върната жалба с вх. № 972/03.08.2011 г. против постановление за отказ на с. да присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на взискателя по изпълнителното дело. Претендира и разноски за настоящото производство.

Окръжният съд в кръга на своята проверка, по повод депозираната жалба, установи следното:

По молба на взискателя Н. гр.С., придружена с изпълнителен лист, издаден по Заповед № */2010 г. , постановена по ч.гр.д. № 924/2010 г. по описа на К., е образувано изпълнително дело № 104/2010 г. по описа на С. при РС, гр. К., с длъжник С. Р. Р. и с предмет - събиране на парично вземане.

По повод молба с вх. № 659/26.04.2011г. за присъждане по изпълнителното дело на юрисконсултско възнаграждение в полза взискателя- Н., гр.С., Д. е постановил мотивирано разпореждане от 26.05.2011г., с което е оставил без уважение молбата. За постановеното разпореждане взискателят е бил уведомен на 30.05.2011 г., но препис от разпореждането е бил връчен на взискателя едва на 26.07.2011 г.

Взискателят Н., гр.С., депозирал на 03.08.2011 г. / п.к. от 01.08.2011 г./ жалба с вх. № 972, с която обжалва постановеното на 26.05.2011г., разпореждане на Д., с което е оставена без уважение молбата му по изпълнителното дело за присъждане на юрисконсулско възнаграждение на основание чл.79, във вр. с чл.78 от ГПК. С разпореждане от 04.08.2011 г., предмет на настоящия съдебен контрол, Д. е приел, че разпореждането от 26.05.2011 г., уведомлението за което е връчено на взискателя на 30.05.2011 г., е влязло в сила на 07.06.2011 г., поради което е приел така депозираната жалба с вх. № 972 за просрочена и на основание чл.436, ал.4, във вр. с чл.262, ал.2, т.1 от ГПК я е върнал. Препис от така постановеното разпореждане е връчено на 09.08.2011 г. на Н., гр.С.

На 17.08.2011 г./п.к. 16.08.2011г./ частната жалба, стояща в основата пък на настоящото производство, е била депозирана в С. при РС, гр.К. и входирана под № 1002.

В хода на тези констатации съдът изгради своето становище: Частната жалба като депозирана в срок и от легитимирано лице, се явява допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество. Разгледана и по същество частната жалба се явява основателна. Съобразно разпоредбата на чл.7, ал.2 от ГПК, съдът връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване. Безспорно съобразно разпоредбата на чл.435, ал.1 от ГПК, разпореждането, което обективира отказ на Д. да извърши определено изпълнително действие, е от категорията на обжалваемите от взискателя актове в изпълнителното производство. В този аспект обаче без да абсолютизира служебното начало в изпълнителния процес, съдът приема, че ако връченото на 30.05.2011 г., съобщение възпроизвеждаше мотивите на отказа и съдържаше указания за това постановения отказ как, пред кого и в какъв срок подлежи на обжалване, то това би било достатъчно потенциалният жалбодател да упражни в пълна степен правата си. И това е така защото мотивите на постановения отказ предопределят характера, съдържанието и петитума на самата жалба, а посочването на реда и органа пред който страната, чиито права са засегнати, може да ги защити, гарантира надлежното упражняване на процесуалните права на страните в пълен обем, и е императивно изискване в гражданския процес като цяло, вкл. и в изпълнителния такъв. Или казано в обобщение, че считано от 26.07.2011 г. - денят в който е връчен препис от подлежащия на обжалване акт /разпореждането на Д. от 26.05.2011г./, тече предвиденият в разпоредбата на чл.436 ,ал.1 от ГПК, законов срок. Същият изтича, съобразно разпоредбата на чл.62, ал.1 от ГПК, в момента на приключване на работния ден на 02.08.2011 г., поради което жалбата с вх. № 972/03.08.2011 г. /п.к. от 01.08.2011 г./ на основание ал.2 ,предл. 1 на цитирания член, се явява своевременно подадена.

Предвид изложеното частната жалба, стояща в основата на настоящото производство се явява основателна, а обжалваното разпореждане на д. – неправилно, поради което последното следва да бъде отменено, а делото върнато на Д. при РС, гр.К. със задължение да администрира своевременно подадената срещу отказа му жалба с вх. № 972/03.08.2011 г.

Що се касае до искането за присъждане на направените пред тази инстанция съдебни разноски за държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, следва да се посочи, че същото е неосноветелно. Общият принцип, установен в чл.78 от ГПК, е, че разноските се възлагат на виновната страна, тази, която е дала повод с поведението си за завеждане на делото, респективно – за обжалване на действия на с. В случая, връщането на жалбата срещу отказа на Д. е било направено не поради поведението на длъжника в изпълнителното дело, поради което и същият не ги дължи.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ разпореждане от 04.08.2011 г. на Д при Районен съд, гр.К., по изпълнително дело № 104/2010 г., с което е върната жалбата на Н., Г., против разпореждането на Д. от 26.05.2011 г., с което е постановен отказ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.79, във вр. с чл.78 от ГПК.

ВРЪЩА делото на Д. за администриране на жалбата на Н. , Г., против разпореждане на Д. от 26.05.2011 г., с което е постановен отказ за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл.79, във вр. с чл.78 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.