Р Е Ш Е Н И Е
№ 203
28.04.2023 г., град Добрич
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Добрич, в
публично заседание на двадесет и осми март две хиляди двадесет и трета година, трети състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря, Стойка Колева, разгледа докладваното от съдия
Н.Каменска адм. дело № 47 по описа на съда
за 2023 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.
172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) във вр. с чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.П.
с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Ст.К. *** срещу Заповед за прилагане
на ПАМ № 23-0851-000021/19.01.2023 г., издадена от полицейски инспектор в
Сектор „Пътна полиция“ при ОД –МВР Добрич, по реда на чл.171, т.2а, б.“б“ от
Закона за движение по пътищата ( ЗДвП ), с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП „прекратяване на
регистрацията на ППС“ за срок от 190 дни, като са отнети СРМПС № ********* и
два бр. регистрационни табели с №
В2762ВК.
Жалбоподателят счита заповедта
за неправилна и незаконосъобразна.
Оспорва описаната в нея фактическа обстановка. Твърди, че не е употребявал наркотични вещества и представя
доказателства от лабораторно изследване. В съдебно заседание, чрез адв.К.,
заявява, че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена като претендира
и присъждане на разноските по делото.
Ответникът, полицейски
инспектор, Симеон Ангелов, към Сектор „Пътна полиция“, не се явява и представлява.
Съдът обсъди
събраните по делото доказателства във връзка с твърденията и становищата на
страните и приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима. Съгласно
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП обжалването на заповедите от вида на
процесната, издадена по реда на чл. 171, т.1, б. "б " от ЗДвП, се
извършва по реда на АПК. Жалбата е подадена от адресата на заповедта срещу годен за оспорване административен
акт. Заповедта е връчена
на 19.01.2023 г., а жалбата срещу нея е
постъпила на 20.01.2023 г., т.е. в законоустановения
14-дневен срок.
Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Оспореният административен акт е
издаден при спорна и неизяснена фактическа обстановка.
Въз основа на приетите по
делото писмени доказателства и твърденията в жалбата, съдът приема за установено по делото следното:
С оспорената
заповед на П.Т.П. с постоянен адрес *** по реда на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка на
основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП „прекратяване на регистрацията на ППС“ за
срок от 190 дни затова, че на 19.01.2023 г. около 08,20 часа, в гр.Добрич на бул.“25-ти септември” като водач на МПС марка „хххх“, с рег. № ххххх, при проверка от
контролните органи за употреба на наркотични вещества и техните аналози, цифровата
индикация на техническото средство Дрегер „Дръг тест 5000“ с инв. № ARME 0036
отчела положителен резултат за наличие на веществото Бензодиазепини, измерено
чрез дадената от водача орална проба.
За проверката
контролните органи са съставили Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотици или упойващи вещества и Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 855281/19.01.2023 г. На водача е издаден Талон за изследване № 101786/19.01.2023 г., връчен в 09,00
минути.
По делото не е
спорно, тъй като е посочено в заповедта за налагане на ПАМ, че с издадения
талон за изследване водачът, П.П., е дал кръвна проба и урина за изследване в
ЦСМП-Добрич като е съставен Протокол за медицинско изследване № 18/19.01.2023
г.
След това със заповед за задържане на лице е
бил задържан за 24 часа в Първо РУ-Добрич.
На 19.01.2023 г. е
издадена и оспорената заповед, с която на жалбоподателя е наложена
гореописаната принудителна административна мярка.
На същата дата,
19.01.2023 г., в 12,00 часа жалбоподателят е посетил специализираната
химико-токсикологична лаборатория на МБАЛ-Варна при ВМА, където по своя
инициатива е дал биологична проба от урина за изследване. Резултатът от
извършеното изследване е обективиран във фиш за токсикохимичен анализ от 19.01.2023
г., изготвен от ръководителя на лабораторията, д-р Г. Б., който е отразил липса
на наркотични вещества в предоставената проба със забележката, че анализът
нямал доказателствена стойност.
По делото няма
данни какъв е резултатът от предоставените на 19.01.2023 г. биологични проби,
поради което същите са изискани служебно от съда от ръководителя на
Лабораторията по химико-токсикологични изследвания при МБАЛ-Варна към ВМА. В
тази връзка по делото е постъпило писмо с вх. № 509 от 02.02.2023 г. от доц. Г.
Б, началник ЛХТИ при МБАЛ-Варна към ВМА, според което, поради претоварване на
лабораторията резултатите от изследванията не могат да бъдат представени, тъй
като се изготвяли с 14 месеца закъснение. Резултатите са изискани повторно с
определение от съдено заседание на 28.02.2023 г., в отговор на което
ръководителя на лабораторията с второ писмо с вх. № 1210/21.03.2023 г. отказва
с твърдения за натовареност да предостави резултата от изследването на
жалбоподателя.
Горната фактическа
обстановка не се оспорва от страните.
Оспорената заповед
за налагане на ПАМ е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените
му със Заповед № 357з-924/07.04.2022 г. на директор ОД МВР-Добрич правомощия.
Заповедта е
издадена в предвидената писмена форма и съдържа мотиви.
Заповедта е незаконосъобразна
като издадена в нарушение на чл.35 и чл.36, ал.1 и ал.3 от АПК, при неизяснена
фактическа обстановка, без да са събрани и обсъдени всички доказателства от
значение за случая, което води и до противоречието й с материалния закон.
Съобразно нормата
на чл. 171, т. 2а, б. "б. " от ЗДвП, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена
проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на
алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества
или техни аналози - за срок от 6 месеца до една година;
Съгласно чл.174,
ал.4 от ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта
на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието.
По този ред е
приета Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване на концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози, в
която не са предвидени никакви гаранции за своевременно изготвяне на
изследванията на водачите, нито е предвидена административно-наказателна или
имуществена отговорност на субектите – лечебни центрове и заведения, на които е
възложено извършването на тази дейност.
Съгласно чл. 3 от
Наредбата, при извършване на проверка на място от контролните органи
концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В случая е
използвано техническо средство за установяване наличие на наркотични вещества
или техни аналози – Дрегер “Дръг тест 5000”. Попълненият Талон за изследване
съставлява именно Приложение № 1 от наредбата, предвиден за издаване в този случай.
Съгласно и чл. 171
т. 1 б. "б. " ЗДвП при наличие на изследване от кръвна проба или
изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4, установените
стойности са определящи.
В чл.6, ал.4 от
Наредбата е уреден редът, по който водачът може да оспори резултатите от
извършените в момента на проверката от контролните органи тестове. Нормата
определя, че в талона по чл. 3, ал. 2 се отразява изборът на лицето дали
установяването на концентрацията на алкохол в кръвта да се извърши с
доказателствен анализатор, или с медицинско и химическо лабораторно изследване.
При отказ на лицето да избере един от двата начина на установяване се приемат
отчетените показания от техническото средство.
В обобщение следва
да се отбележи, че според нормата на чл.174, ал.4 от ЗДвП, определящи за
наличието на наркотични вещества или
техните аналози в кръвта са резултатите, посочени в медицинското изследване, а
не показанията на техническото средство Друг тест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Резултатът от
направения тест би бил от значение, само в случаите на чл.6, ал.4, изр. 2 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г., която определя, че при отказ на лицето да избере един от двата
начина на установяване, се приемат отчетените показания от техническото
средство.
От доказателствата
по делото е видно, че не е налице хипотезата, при наличието на която да се
приемат за меродавни, определящи резултатите от теста, извършен на място от
контролните органи.
Представени са
писмени доказателства, че жалбоподателят е оспорил резултатите от полевия тест
с техническо средство Дрегер тест 5000 с инвентарен № ARMЕ -0036 като дал
биологични проби от кръв и урина за точен химико-токсилогичен анализ,
резултатът от който да противопостави на резултата от техническото средство
„Друг тест 5000“ с инв. № ARME 0036.
Взетите от
жалбоподателя проби са изпратени на определената с наредбата специализирана
лаборатории за изследване. Съгласно чл.19, ал. 1 , т.1, б.“в“ от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
специализираната химико-токсикологична лаборатория към МБАЛ - Варна, при ВМА -
за областите В., Д., С., Р., Т., Ш., В. Т. и Р. е определена да изследва
пробите кръв за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта заедно с
талона за изследване и протокола по чл. 14, ал. 2.
Изследване обаче,
на предоставените от жалбоподателя по реда на Наредбата биологични проби, не е
било извършено към датата на издаване на заповедта за налагане на ПАМ, видно от
отговорите на ВМА МБАЛ - Варна.
По делото също не
са представени служебно изисканите резултати от химико-токсилогичното
изследване, които е задължена да извърши лабораторията на ВМА – МБАЛ-Варна. Въпросното
лечебно заведение не е извършило своевременно или в разумен срок
химико-токсилогичното изследване, представляващо единственото годно
доказателство за установяване на описаната в заповедта за налагане на ПАМ
фактическа обстановка. Резултатите от изследването на дадения от жалбоподателя
биологичен материал са освен това и единствения предвиден в закона начин
водачът на МПС да докаже, че не е употребил алкохол или наркотични вещества с
цел да се защити от евентуално неправомерно ангажиране на
административнонаказателна, наказателна отговорност, както и от последиците на предвидените
в закона принудителни административни мерки.
В тежест на
административния орган е да докаже, че са налице предпоставките за издаване на
оспореният акт, включително наличие на извършено административно нарушение за
предотвратяването и преустановяването, на което е приложена принудителната
административна мярка.
След като
фактическото основание за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя не
е доказано по предвидения от законодателя ред, то оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени.
По горните
съображения съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да се отмени на основанията по чл.146, т.3, т.4 и
т.5 от АПК.
Жалбоподателят
претендира разноските по делото за държавна такса от 10 лв. и адвокатско възнаграждение, определено в
минималния размер от 1000 лв. и платено в брой, според представения по делото
договор за правна защита и съдействие, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2, предл.2 от АПК, Административен съд –Добрич, трети
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на П.Т.П.
Заповед за прилагане на ПАМ № 23-0851-000021/19.01.2023 г., издадена от
полицейски инспектор в Сектор „Пътна полиция“ при ОД –МВР Добрич.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР-Добрич да заплати на П.Т.П. с ЕГН **********
сумата от 1010 /хиляда и десет / лева, представляваща извършени по делото
разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Н.Каменска