Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка Костадинова Младенова
при участието на секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №2075 по описа за 2021година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №20251144 от 13.11.2020г.
на СРС, постановено по гр. д. №26176/2017г. по описа на СРС, 36-ти състав е признато
за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Е.Н.Г., ЕГН: **********,***,
дължи на „Т.С.“ ЕАД, сумата от 2295,91лв. за доставена от дружеството
топлинна енергия през периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със
законната лихва от 23.11.2016г. до окончателното изплащане на вземането, както
и сумата от 27 лв. такса за дялово разпределение за периода от
01.05.2014г. до 30.04.2016г., за които суми има издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 66647/2016г. по описа на СРС,
36 състав. Отхвърлени са исковете с правно основание чл.86 ЗЗД за сумата от
119,42 лв. - обезщетение в размер на законната лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 09.11.2016г., както и за сумата от 3,76 лв. за обезщетение в размер
на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2015г. до 09.11.2016г., като неоснователни. Осъден е на основание чл.78,
ал.1 ГПК Е.Н.Г. да заплати на „Т.С.“ ЕАД разноски по делото, а именно: 89,27лв.
за д.т., 360,88лв. депозити за вещи лица, 381,02 лева депозит за особен
представител и 94,97 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от
46,45 лв. за д.т. и 299,72 лв. за юрисконсултско възнаграждение, представляващи
разноски по ч.гр.д. № 66647/2016г. по описа на СРС, 36 състав.
Срещу решението само в уважените части е
постъпила въззивна жалба от ответника Е.Н.Г., чрез назначения му особен
представител адв. Н. и в която излага, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано и иска да се отмени
и вместо него да се постанови друго, с което исковете срещу ответника се
отхвърлят изцяло. Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответникът е потребител на ТЕ като собственик на процесния имот и след като
приложим е ЗЗП и съгласие на потребителя с ОУ и което в случая не е налице.
Сочи, че приложим в случая е ЗЗП и няма
налице договорни отношения с ответника, който не е заявил писмено, че приема
общите условия. Също така смята, че не е доказано количеството потребена ТЕ и
не е следвало да се кредитира СТЕ и искът като недоказан е следвало да се
отвърли. В съдебно заседание пред въззивния поддържа въззивната жалба.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от „Т.С.“ЕАД, в който оспорва въззивната жалба.
Третото лице помагач „Б.“ООД не е взело становище
по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
„Т.С.” ЕАД е
депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с вх. № 3078070/23.11.2016г. срещу Е.Н.Г. за
осъждане за посочените суми и по което е образувано гр.д.№66647/2016г. по
описа на СРС, 36-ти състав. Посочено е, че претендираното вземане е за неплатена
ТЕ за периода от месец 05.2014год. до
месец 04.2016г. в размер на 2295,91лв.-главница, сумата от 27лв. –за
дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ЖК „******с абонатен №332802 и 119,42лв.-законна лихва за забава за периода от 15.09.2015год.
до 09.11.2016год. и 3,67лв.-лихва върху
сумата за дялово разпределение за същия период, както и законната лихва върху
главницата от 23.11.2016год.-датата на подаване на заявлението до окончателното
и изплащане. След като срещу издадената заповед за изпълнение на парично
задължение в законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника и в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК, „Т.С.”ЕАД е предявила положителен установителен иск
спрямо него за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
е образувано гр.д. №26176/2017г. СРС, 36-ти състав.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът призован при условията на чл.47,
ал.1 ГПК, чрез назначения му особен представител адв.Н./преупълномощена от адв.Ч.,
първоначално назначен особен представител/ е депозирала такъв и в който оспорва
изцяло исковете.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил предявените искове частично и е приел
за установено, че ответникът дължи на „Т.С.“
ЕАД сумата от 2295,91лв.- главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2014год.
до 30.04.2016год., ведно със законната лихва от 23.11.2016год. и сумата от 27лв.,
представляваща главница за възнаграждение за дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2016 г. за следния топлоснабден
имот: ап. 23, находящ се в гр. София, ж. к.*****, с абонатен N332802, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване в съда на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК — 23.11.2016 г. до плащане на
вземането, като е отхвърлил в останалата част претенциите за лихва за забава,
както върху главницата за ТЕ, така и върху главницата за дялово разпределение.
Приел е, че страните са в облигационни отношения, след като ответникът е собственик
на процесния топлоснабден имот на посочения адрес с оглед и
на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, а и това
обстоятелство, че е собственик на процесния имот не било спорно по делото. За да уважи претенциите за посочените суми,
съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че за периода м. 05.2014год. до м.04.2016год.
стойността на ТЕ е за сумата от 3371,59лв. и представлява сума за ТЕ, отдадена
от сградна инсталация, ТЕ за имота, в
който е имало четири монтирани отоплителни тела и съответно уреди за измерване,
както и ТЕ за БГВ при един водомер за топла вода, който е отчитан и която
стойност на ТЕ е изчислена при спазване на Методиката за дялово разпределение
към Наредбата за топлоснабдяване и след изготвяне на изравнителните сметки,
като в случая по исковата молба се претендира сума, която е по малка от
посочената в СТЕ и за която е уважен искът в предвид диспозитивното начало в
процеса. Приел е, че дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагачи за процесния период с
оглед на СТЕ и приложените формуляри за отчети, с името на потребителя, които
не са оспорени. Отхвърлени са исковете за лихва за забава върху главниците,
като е прието от съда, че
ищецът не
твърди и не представя доказателства за публикуването на общите фактури за
отчетните периоди - м. май 2014 г. - м. април 2015 г. и м. май 2015 г. - м.
април 2016 г., след извършено изравняване, на интернет страницата, за да се
претендира обезщетение за забава върху главниците.
Софийският
градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и
доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и са процесуално
допустими. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящия състав на въззивния съд намира, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същия дължи
произнасяне на съществото на правния спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби
доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК.
Предявени са
за разглеждане обективно кумулативно съединени искове по реда на чл.422 ГПК и с
правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да се уважи предявеният главен иск, че ответникът дължи процесните
суми, търсени от ищеца като стойност на топлинна енергия, ищецът следва да
установи главно и пълно, че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в
сградата, където е имотът на ответника има монтиран топломер в АС, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на индивидуалните разпределители от ФДР и изчисляване на стойностите на различните
компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия.
След
като не се оспорва и в тази връзка са и представените документи за собственост-нот.
акт от 15.05.2003год., в който е обективиран
договор за покупко-продажба относно процесния недвижим имот от ответника
като купувач, правилно първоинстанционният съд при съвкупната преценка на писмените доказателствата по делото,
включително и формуляри за отчет на уредите в жилището на името на ответника и
подписани от потребителя след като няма доказателства, а и твърдения в тази
връзка, че ответникът се е разпоредил с имота в полза на трето лице е приел, че
ответникът, като собственик на същия имот е потребител на ТЕ и между страните е
налице облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Съгласно
чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на енергия за битови нужди е физическо лице-
собственик или титулярът на вещно право
на ползване, който ползва топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление за домакинството си. В смисъла на горното легално определение, ответникът,
като собственик на имота, има качеството на потребители на топлинна енергия,
поради което е материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Неоснователни
са
доводите във въззивната жалба,
че
необосновано съдът е приел, че ответникът се явява потребител на ТЕ за
процесния имот и то не след като се оспорва, че е собственик на същия и каквото
оспорване по делото и в отговора на исковата молба не се съдържа и след като
съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1
Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за продажба на
топлинна енергия се създава по силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения имот –
ответника, а се оспорва наличие на договорна връзка с ответника поради това, че
не е приел писмено ОУ. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, както и е специална по
отношение на по новия ЗЗП / обн. ДВ бр.99/05.12.2005год./ и конкретно на разпоредбата на чл.147а ЗЗП / в сила от
25.07.2014год./ в същия смисъл, поради което възражението на ответника за липса
на облигационна връзка, поради неподписването на общите условия на ищеца е
неоснователно. В тази връзка са и разясненията дадени в ТР №2 от
20.04.2017год., по т.дело №2/2016год. на
ОСГК, че за отношенията, възникнали при доставяне на ТЕ за битови нужди в
сграда-етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
протеворечат на разпоредбата на чл.62 във връзка с пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ред в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни, а и твърдения. Тази възможност за възразяване от потребителите на
топлинна енергия срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ
и да уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че
облигационната връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по
силата на закона, е договорна облигационна връзка при предварително установени
от ищеца ОУ. В случая също така не е спорно, а и е служебно известно на съда,
че ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди
от „Т.С.“ЕАД *** в сила от 12.03.2014год. са публикувани във в-к 24- часа и в-к Монитор.
Обстоятелството
колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в
жилището на ответника е от значение единствено към доказването на размера на
иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до
отхвърлянето му, съгласно чл.162 ГПК. За установяване факта на предоставяне на
топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, в
първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза.
От
заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно,
се установява, че ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в
съответствие с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата
нормативна уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението,
което е съобразило и приложените по делото формуляри за главен отчет от
07.05.2015год. и от 04.05.2016год. на уредите в имота се установява, че в
жилището има монтирани четири отоплителни тела и топлоразпределители, има
водомер за топла вода, който също е отчитан, а топломера в АС е преминавала на
периодични проверки на всеки 2 г. и общия размер на сумата за ТЕ възлиза
на 3371,59лв. В ССЕ, приета от
първоинстанционният съд и която не е оспорена от страните се сочи за дължима
сумата от 2295,91лв., като се отчитат плащания за сума от 1075,64лв. и след като
се претендира по искова молба именно тази сума от 2 295,91лв. за
дължима същата е приета за дължима и в
решението на първоинстанционния съд. Неоснователно е възражението, че при
определяне на дължимата сума за стойността на
реално доставената ТЕ вещото лице е работило само по данни и документи
при ищеца след като вещото лице по СТЕ е работило и въз основа на формулярите
за главен отчет в имота, подписани от потребителя и показанията в тях, както и
ССЕ е работила по счетоводните документи
от които се установява и частично плащане на сумите за ТЕ за процесния период,
които са приспаднати и взети в предвид при установяване на дължимите суми за
процесния период.
Поради
изложените съображения и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете
съдебни инстанции, решението на първоинстанционният съд в обжалваните части
следва да се потвърди.
При
този изход на делото и неоснователност на въззивната жалба не се дължат
разноски на въззиваемия ответник, но същия следва да понесе разноските,
направени на въззиваемата страна за особен представител на ответника въззивник
и в размер на 300лв., определени съобразно чл.47, ал.6 ГПК, във вр. с чл.7,
ал.2,т.1 от НМРАВ, както и да заплати държавна такса по въззивната жалба от
46,45лв.
Воден от гореизложеното, Софийският градски
съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20251144 от 13.11.2020г. на СРС, постановено по гр. д. №26176/2017г.
по описа на СРС, 36-ти състав в обжалваните уважени части. Решението
в отхърлителната част е влязло в сила и не е обжалвано.
ОСЪЖДА Е.Н.Г., с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК *****сумата от 300лв.-разноски за особен представител за въззивното
производство.
ОСЪЖДА Е.Н.Г., с ЕГН: ********** да заплати по
сметка на СГС сумата от 46,45лв.-държавна такса по въззивната жалба
Решението
е постановено при участието на „Б.“ООД, като трето лице-помагач на страната на
ищеца.
Настоящото решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.