Р Е Ш Е Н И Е
гр.Кърджали,
05.12.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кърджалийският
районен съд в публичното заседание на шести ноември през
две хиляди и осемнадесета година
в състав:
Председател: Невена Калинова
при
секретаря Елеонора Георгиева като разгледа докладваното от съдията гр.д. N 1058 по описа за 2018г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът
С.И.К. твърди, че
в началото на м.януари 2008г. установява,
че дружеството „Ахридастрой“ ЕООД гр. Кърджали строи сгради и
апартаменти в същия град, които продава преди започване на строителството им
или по време на строителството, след което посещава офиса му, където се среща с
Х.А.Р., който се представя като неин управител. Ищецът обяснява, че търси да
закупи апартамент с цена до 25 000 евро, и ответникът й предлага такъв в
бъдеща кооперация, която ще се построи в кв.Възрожденци, представяйки скица на
сградата, в т.ч. и на ап.9 на трети жилищен етаж с площ 76.32кв.м., с цена
21 300 евро, платима на две вноски.След приемане на офертата ищецът заедно
с ответника отиват в района на стотните блокове на кв.Възрожденци, където последният показва на
ищеца мястото на бъдещата сграда, представляващо една гола поляна без работници
и табели. Сумата от 10 000 евро, след изтеглянето й от Пощенска банка,
ищецът предава на 29.01.2008г. в присъствието на съпруга си И.Д.К., в офиса на
дружеството, лично на Х.А.Р., след което е сключен предварителен договор за
покупко продажба на недвижим имот между ищеца и „Ахридастрой“ ЕООД.През
следващите месеци посочения от ответника строеж така и не започва, а самият той
не вдига телефона си, но след осъществен все пак контакт, предлага на ищеца да
сключат анекс или да й възстанови сумата от 10 000 евро.На 18.07.2011г.
ищецът подписва с ответника анекс към предварителния договор, с който променят
предмета на договора. През следващите няколко месеца ответникът води ищеца в
апартамента, описан в договора от 29.01.2008г.,
убеждавайки я, че това е нейният апартамент, но след като тя разбира, че
е измамена, депозира жалба в Районна
прокуратура Кърджали, по повод на която е образувано НОХД N 1488/2017г. на Районен съд Кърджали, по което с присъда от 13.03.2018г.
ответникът е признат за виновен, че в качеството му на длъжностно
лице-управител на „Ахридастрой“ ЕООД гр. Кърджали, на 29.01.2008г. в кръга на
неговата длъжност и с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудил и
поддържал заблуждение у ищеца, че представляваното от него дружество ще построи
и прехвърли собствеността върху недвижим имот-апартамент N 9 със застроена площ от 76.32 кв.м. в кв.Възрожденци в
гр. Кърджали, с което й причинил имотна вреда в големи размери от 10 000
евро с левова равностойност 19 558лв. Ищецът релевира, че причинената й от
Х.А.Р. имотна вреда е от непозволено увреждане и
поради това, че в наказателното производство не е конституирана като граждански
ищец, предявява настоящия иск на
основание чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на претърпените вреди, а именно
за сумата от 10 000 евро с левова равностойност 19 558 лв., която
моли ответникът да бъде осъден да й заплати. В съдебно заседание ищецът лично и
с адвокат пълномощник поддържа иска.
Ответникът Х.А.Р. в срока за отговор оспорва иска, при
възражения, че ищецът не представя към исковата молба договори и анекси по
отношение на „Ахридастрой“ ЕООД гр.Кърджали, че в инкриминирания период е
управител на посоченото дружество, и исковата сума е приета и усвоена от
дружеството, самият той като физическо лице не е причинявал непозволено
увреждане и вреди, и по тази причина ищецът не е конституирана като граждански
ищец в наказателното производство, както и че същата от първоначалния договор
през м.януари 2008г. до последния анекс през м.юли 2011г. не плаща уговорената
окончателна вноска, втора по ред по договора, при което се явява неизправна
страна и дължи неустойка. Освен това възразява за погасяване по давност на
претендираното парично вземане и моли за отхвърляне на иска.В съдебно заседание
ответникът не се явява и не се представлява.
Районният съд като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Предявен е иск по чл.45 от ЗЗД за
сумата 10 000 евро с левова равностойност 19 558 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на извършено
от ответника престъпление измама по чл.210, ал.1 т.3 и т.5, вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.58а, ал.1 от НК.
С влязла в сила на 29.03.2018г. Присъда N 28/13.03.2018г. по НОХД N 1488/2017г. РС
–Кърджали признава подсъдимият Х.А.Р. за виновен в това,
че: На 29.01.2008г.
в гр.Кърджали, в качеството си на длъжностно лице - управител на „Ахридастрой“
ЕООД гр.Кърджали, в кръга на неговата длъжност, с цел да набави за себе си имотна
облага, възбудил и поддържал заблуждение у С.И.К. ***, че представляваното от
него дружество ще построи и ще й прехвърли собствеността върху недвижим имот -
апартамент N 9 със застроена площ от 76.32 кв.м., находящ се в ж.к.Възрожденци,
УПИ ХII-6600 от квартал 151 по плана на гр.Кърджали, и с това й причинил имотна
вреда в големи размери - 10 000 евро с левова равностойност 19 558 лв., поради
което и на основание чл.210, ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1 вр. чл.58а, ал.1 от НК му налага наказание „лишаване от свобода” за срок от 2 години при
първоначален „общ” режим на изтърпяване.
Според
разпоредбите на чл.45 - чл.54 ЗЗД, определящи границите на деликтната
отговорност, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. Когато вредоносната дейност представлява престъпление по смисъла на
чл. 9, ал. 1 НК, то винаги е и деликт. Поради това качество на престъплението,
то е източник и на облигационно правоотношение, и пострадалият или неговите
наследници, както и юридическите лица, претърпели вреди от престъплението, са
процесуално легитимирани да предявят граждански иск за обезщетение на вредите
от престъплението и да бъдат конституирани като граждански ищци както в съдебната фаза на наказателното производство, така и по общия
исков ред.
От юридическия факт на извършеното деяние, в което се изразява престъплението,
възниква материално наказателно правоотношение между държавата и дееца, по
което държавата е носител на правото да реализира неговата наказателна отговорност,
чрез наказателно преследване, налагане на наказание и изпълнението му.
Едновременно с това същият юридически факт създава деликтно правоотношение, по
което увреденото лице – пострадалият от престъплението, което е и деликт, е
носител на субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, спрямо
когото е повдигнато и внесено обвинение в съда за извършеното престъпление.
Следователно деянието е общото правно основание за възникване едновременно на
две материалноправни отношения, предпоставящи наказателната и гражданската отговорност
за неговия извършител.Наказателната отговорност за престъплението се реализира
в рамките на наказателния процес, в който
не е задължително да се реализира съществуващото паралелно материално
правоотношение за поправяне на виновно причинените от деянието вреди, защото
защитата на материалното право по тези две правоотношения има напълно
самостоятелен характер.
Съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
Ответникът оспорва, че причинява вредата като физическо лице, при
възражение, че процесната сума е приета и усвоена от дружеството, на което е
управител. Възражението се опровергава от съдържанието на постановената
присъда, според която на ищеца е причинена имотна вреда от 10 000 евро по
причина извършена от ответника измама с цел набавяне на имотна облага за самия
него, а не за дружеството на което е управител.Ответникът възразява, че ищецът
е в неизпълнение на сключен помежду им предварителен договор, тъй като не плаща
друга уговорена последваща вноска с цел окончателно изпълнение на
договора.Възражението се опровергава от влязлата в сила присъда, установяваща
липсата на намерение ответникът да изпълни предварителния договор, сключен
между страните на 29.01.2008г.С договора страните се съгласяват „Ахридастрой“
ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Х.А.Р., като продавач и изпълнител, да
построи по одобрена ПСД и съгласно
разрешение за строеж N 338/14.12.2007г. на община Кърджали сграда в завършен вид и да снабди С.И.К. като
купувач и възложител с нотариален акт за
апартамент със застроена площ 76.32 кв.м., находящ се в УПИ XII-6600, кв.15, ж.к.Възрожденци, гр.Кърджали, в срок до 28.02.2009г., срещу
цена от 21 300 евро, от която 10 000 евро платена при сключване на
договора, а разликата от 11 300 евро при завършване на кота било.На
18.07.2011г. страните подписват анекс към предварителния договор, с който
променят срока за изпълнение на договора „до 11.12.2011г.“, с уговорка при
неизпълнение в този срок дадената на 29.01.2008г. сума от 10 000 евро да
се върне от продавача на купувача.Уговорката по своята същност е за разваляне
на договора по право, но дори развалянето да не настъпва по право, правото да
се развали договора, заедно с правото да
се иска връщане на даденото в изпълнението му, възниква с изтичане на
уговорения срок за изпълнение, и тези права са погасени по давност съгласно
чл.87, ал.5 от ЗЗД, вр. чл.110 от ЗЗД-правото да се разваля договора се
погасява с петгодишна давност, когато на основание чл.88, ал.1 изр. 1-во, вр.
чл.55, ал.1 предл.3-то от ЗЗД се дължи връщане на даденото по договора, ако
същият не е за продължително или
периодично изпълнение.След неизпълнение на предварителния договор в уговорения
срок до 11.12.2011г., ищецът е могла да го развали до 12.12.2016г. и да
реституира даденото по него без да настъпят последиците на чл.110 от ЗЗД.
Ищецът се позовава на влязлата в сила присъда, но наказателното
производство с продължителност от 04.05.2015г., когато е образувано ДП N 285/2015г. по описа на РУ-Кърджали,
до постановяване на присъдата, влязла в сила на 29.03.2018г., не спира и не
прекъсва течението на давността.Към образуването му, давността за търсене на
обезвреда от деликт, който е и престъпление, е изтекла.За вземания за
непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца-чл.114,
ал.3 от ЗЗД, а деецът, който не изпълнява договора, привлечен като обвиняем за
извършено престъпление измама на 07.08.2017г./лист 97 от том 1 на ДП N 285/2015г./ по разследване,
предприето по жалба на ищеца от 18.06.2014г., е известен от сключване на
договора.
Наказателната
отговорност за извършено престъпление и гражданскоправната отговорност за
причинените от това действие вреди на трети лица се реализират по различен ред, но втората
може да се реализира както чрез
предявяване на граждански иск в наказателното производство, така и чрез
самостоятелен иск пред гражданския съд. И в двата случая отговорността на
причинителя на вредите за обезщетението за тях ще се погаси с общата петгодишна
давност по чл.
110 от ЗЗД. Началният момент на тази давност е установен в чл. 114, ал. 3 от ЗЗД и е свързан
единствено с откриването на дееца. Такова откриване е налице от момента, в
който бъде установено фактически кое лице е извършило действията, за които се
твърди, че осъществяват състава на непозволеното увреждане, без да се изисква
това да е установено по обвързващ начин в отделно съдебно производство. Когато
се твърди, че вредите са причинени от действията на конкретен съконтрагент, който не изпълнява поетите по договор задължения, то той е известен
към осъществяване на деликта-сключване на договора, който
изначално няма намерение да изпълнява. От този момент тече давността за
реализиране на гражданската отговорност за причинените вреди от непозволено увреждане и течението на давността не зависи от това дали срещу дееца ще бъдат
предприети действия за наказателно преследване или не. Ако такива са предприети в срока по чл.114, ал.3 от ЗЗД, въпрос на избор на увредения е дали
да изчака противоправността на действията на дееца и
вината му да бъдат установени чрез обвързващата сила на присъдата или не, но в
първия случай той ще трябва да предприеме и действия, чрез които да се
подсигури срещу изтичането на погасителната давност за обезщетението до
приключването на наказателното производство. Не съществува изискване при
наличието на спор за осъществяване на някои или всички елементи от състава на
непозволеното увреждане, този спор да се разреши в отделно
производство, и това да е наказателното производство срещу ответника.То не е предпоставка за предявяването на граждански иск на ищеца за обезщетение за претърпените от действията на ответника вреди, който въз основа на
договора има иск за същите и на договорно основание, с по-голяма
продължителност на давностния срок .Поради това и продължителността
на наказателното производство не е причина за пропускането на възможността обезщетението за вреди да бъде реализирано.Към датата на
предявяване в рамките на същото на граждански иск на 15.01.2018г. и
неприемането му от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство с
определение, постановено в открито съдебно заседание на 13.02.2018г., давността
по чл.114, ал.3 от ЗЗД е изтекла. Пропускът
да се реализират правата по деликтното
правоотношение, се дължи на бездействието на увреденото лице като носител на
субективното право на обезвреда от причинителя на вредата, а не на действията
по воденото срещу деликвента наказателно производство, което не прекъсва давността по смисъла на чл.115, ал.1 б „ж“ от ЗЗД.
С т.2 на Тълкувателно
решение N 5 от 5.04.2006 г. на ВКС по т. д. N 5/2005 г., ОСГК и ОСТК, e прието, че ако не е предявен граждански иск, висящият наказателен процес,
както в досъдебното, така и в съдебното производство, включително и когато е
завършил с влязла в сила осъдителна присъда или със споразумение, не е процес
относно вземането на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за
спиране на погасителната давност.В мотивите към същото е
посочено, че в практиката не е имало съмнение с оглед ясната разпоредба на
чл. 114, ал. 3 от ЗЗД, че вземането възниква от деня
на откриване на дееца, както и че от същия момент то става и изискуемо, тъй
като от този момент длъжникът изпада в забава съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. В повечето случаи деецът е известен, поради което
давността започва да тече от момента на извършване на деликта. Не е необходимо
авторството и деянието да се установяват по някакъв специален ред. Дори и
деянието да е престъпление, давността тече от момента на извършването, а не от
влизане в сила на присъдата, с която се установява престъпния му характер.
Веднъж възникнало, вземането на пострадалия за обезщетение от престъплението
трябва да се предяви в петгодишния давностен срок.Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" от ЗЗД висящият съдебен процес е
основание за спиране на погасителната давност и бездействието на кредитора в
този период от време не се санкционира с неблагоприятната последица вземането
му да се погаси по давност. Изискването на закона е да е налице висящ съдебен
процес относно вземането, спрямо което
тече погасителна давност.Наказателният процес относно престъпление, с което
е осъществен и фактическият състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД, не е съдебен процес относно
вземането за вреди, което произтича от деликта, защото съгласно чл. 1 от действащия Наказателно-процесуален кодекс
целта е да се определи реда, по
който се извършва наказателното производство, за да се осигури разкриване на
престъпленията, разобличаване на виновните и правилно прилагане на закона.
От извършване на престъплението на 29.01.2008г. възниква правото на ищеца
за обезвреда от деянието на ответника, погасителната давност за което съгласно
чл.110 от ЗЗД е изтекла на 29.01.2013г..Възражението на ответника за погасяване
по давност на процесното парично вземане е основателно и обуславя правомощие на
съда да отхвърли иска по чл.45 от ЗЗД като погасен по давност, при който изход
на делото ищецът няма право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ЗЗД.
Мотивиран от горното, Районният
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И.К. с ЕГН **********,***, ***, срещу Х.А.Р. с ЕГН **********,***,
иск по чл.45 от ЗЗД за сумата 10 000
евро/в левова равностойност 19 558 лв./, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от извършено на 29.01.2008г. престъпление измама по чл.210,
ал.1, т.3 и т.5 вр. чл.209, ал.1, вр.
чл.58а, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата, като погасен по давност.
Решението подлежи на обжалване пред Кърджалийския
окръжен съд в 2-седмичен срок от
връчването му.