Р Е Ш Е Н И
Е № 90
гр. Търговище, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище, в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря С. И., като разгледа
докладваното от председателя адм. д. № 162 по описа на АС – Търговище за 2021г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на Г.И.А. *** срещу заповед № ЗАП – 400/27.05.2021г. на
изпълнителния директор на Агенцията по горите, с която се отказва вписване в
публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдска практика на Г.И.А..
Жалбоподателят счита, че отказът не е съобразен с материалния закон, тъй като към
момента на подаване на заявлението е изтекла повече от една година от началото
на изпълнението на заповедта. По подробно изложени съображения, които са
доразвити в съдебно заседание се прави искане съдът да отмени отказа.
Претендират са разноските по делото.
Ответникът по жалбата –
изпълнителният директор на Агенцията по горите, редовно призован не се явява,
не се представлява. Чрез писмено становище се обосновава законосъобразността на
постановения акт.
След преценка на събраните по делото
доказателства Административен съд – Търговище приема от фактическа страна за
установено следното:
Жалбоподателят е лице, което е било
отписано от публичния регистър на
физическите лица за упражняване на лесовъдска практика със заповед № Х ЗАП –
58062684 от 17.12.2019г. на изпълнителния
директор на Агенцията по горите. Заповедта е била издадена на основание чл.
239, ал.1, т. 6 от Закона за горите. На основание чл. 240, ал. 2 от ЗГ
заповедта е подлежала на незабавно изпълнение и затова е отразена в регистъра
непосредствено след издаването ѝ – на 18.12.2019г. Жалбоподателят е обжалвал
заповедта и е поискал спиране по съдебен ред на допуснатото от закона
предварително изпълнение на заповедта, по който повод е образувано адм. д.
351/2020г. на АССГ, изпратено по компетентност на Административен съд –
Търговище. С определение от 16.01.2020г. по адм.д. № 9/2020г. на Адм. съд -
Търговище, което не е обжалвано, видно от служебно извършената справка в
електронна папка на делото от деловодната система на съда, съдът е отхвърлил
искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение. Това
обстоятелство е известно на страните по делото. С решение № 61 от 06.07.2020г.
по делото, в сила от 16.03.2021г., съдът е отхвърлил оспорването на заповедта. Т.е.
заповедта на административния орган е влязла в сила на 16.03.2021г.
Административното производство по
оспорената заповед е започнало по заявление на жалбоподателя от 17.05.2021г. за
вписване в публичния регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска
практика, подадено на 17.05.2021г. Към заявлението са били приложени необходимите
по закон документи - копие от диплома съгласно изискванията на чл. 236 на ЗГ, документ
за стаж по специалността, свидетелство за съдимост, декларация, че заявителят няма
извършено нарушение на нормативен или общ административен акт при упражняване
на дейността, за която се регистрира в рамките на 12 месеца преди датата на
подаване на заявлението за регистрация, установено с влязъл в сила акт на
компетентен орган, както и документ за платена такса за разглеждане на
заявлението.
Преди подаване на заявлението
жалбоподателят е положил успешно изпит по чл. 236а от ЗГ пред комисия,
назначена със заповед на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по
горите.
Заявлението на жалбоподателя е
разгледано от постоянна комисия, назначена със заповед на изпълнителния
директор на Изпълнителната агенция по горите № ЗАП – 677 от 25.08.2020г., в
състава на която е включен един представител от бранш "Горско
стопанство" – „БУЛПРОФ“. С посочената заповед на изпълнителния директор са
определени и правилата за работа на комисията. Със свое решение по т. 4 от
Протокол № 10 от 18.05.2021г. комисията е предложила да се откаже вписване в
публичния регистър на жалбоподателя със следните мотиви: лицето е било отписано
от регистъра на основание чл. 239, ал.1 т. 6 от ЗГ със заповед на изпълнителния
директор, която е влязла в сила на 16.03.2021г., а съгласно чл. 239, ал.2 от ЗГ
Г.А. може да бъде вписан в публичния регистър на ИАГ след изтичане на
едногодишен срок от влизане в сила на заповедта за отписване.
С оспорената заповед № ЗАП – 400 от
27.05.2021г. изпълнителният директор на Агенцията по горите е възприел мотивите
на постоянната комисия и е отказал на жалбоподателя вписване в публичния
регистър на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика на основание
чл. 238, ал.1, т. 4 във връзка с чл. 239, ал. 2 от Закона за горите.
Заповедта е съобщена на жалбоподателя
на 09.06.2021г., а жалбата срещу нея е подадена на 17.06.2021г.
Фактите по делото не са спорни между
страните. Спорът е за приложението на закона.
С оглед установеното от фактическа
страна Административен съд – Търговище, при преценка на допустимостта на
жалбата и след като извърши проверка на обжалвания акт с оглед наведените с
жалбата основания и правомощията си по чл. 168, ал.1 от АПК, прави следните
правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден от
компетентен орган, предвид нормите на чл. 231, ал. 4 и чл. 238, ал.1, т. 4 от
Закона за горите, при спазване на установената от закона форма и при липса на
съществени процесуални нарушения – такива, които ако не бяха допуснати, щяха да
обусловят извод за наличие на основание за вписване в регистъра на
жалбоподателя. Съгласно чл. 238, ал.1, т. 4 от ЗГ Изпълнителната агенция по
горите се произнася с мотивиран отказ по заявление за регистрация, подадено от
физическо лице, когато лицето е отписано от регистъра на основание чл. 239, ал.
1, т. 4 - 8 и от датата на отписването до датата на подаването на заявлението
не е изтекъл срокът на присъдата или на приложената принудителна
административна мярка или срокът по чл. 239, ал. 2. Нормата на чл. 239, ал. 2
от закона предвижда, че случаите на отписване от регистъра поради настъпили
обстоятелства по ал. 1, т. 5 – 9 заявления, постъпили от отписаните лица, не се
разглеждат за срок една година след влизането в сила на заповедта за отписване.
Съпоставката на двата текста сочи, че законодателят не е бил особено прецизен при
регламентация на обсъжданите обществени отношения – от една страна урежда, че
подаването на заявление преди изтичането на едногодишен срок от влизане в сила
на заповедта за отписване е основание за прекратяване на административното
производство – тези „заявления … не се разглеждат“ – чл. 239, ал. 2, а от друга
регламентира, че по подобни заявления се постановява мотивиран отказ – чл. 238,
ал. 1, т. 4, т.е. органът е длъжен да ги разгледа и да се произнесе по
същество. Независимо от посоченото противоречие е безспорно, че при тази
формулировка на закона не са били налице основания за постановяване на вписване
в регистъра на жалбоподателя. Това е така, защото на изтичането на едногодишен
срок от влизане в сила на заповедта за отписване е придадено самостоятелно значение,
което не се припокрива с периода от време, през което лицето е било отписано от
регистъра, въз основа на допуснатото от закона предварително изпълнение на
заповедта. Действието на заповедта за отписване от регистъра не е обвързано със
срок, след изтичането на който лицето автоматично се възстановява в регистъра.
То е еднократно – лицето се отписва от регистъра с произтичащите от това
последици. Едва при настъпването на определени от закона обстоятелства, може да
бъде постановено ново вписване в регистъра. Едно от тези обстоятелства по
отношение на жалбоподателя е изтичането на едногодишен срок от влизане в сила
на заповедта за отписване. В конкретния случай този срок действително не е бил
изтекъл. Заповедта за отписване е влязла в сила на 16.03.2021г., а заявлението
е подадено само два месеца след това. По делото няма установени обстоятелства,
които да обосноват извод, че заповедта е издадена при превратно упражняване на
власт. Възраженията за нарушаване на правото на труд на жалбоподателя,
гарантирано му от ЕКПЧ не следва да се обсъждат, тъй като те са били относими в
производството по оспорване на заповедта за отписване от регистъра, но не и в
настоящото производство.
По изложените съображения съдът
приема, че жалбата срещу оспорения акт е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Предвид изложеното и на основание
чл. 172, ал.2 от АПК, Административен съд – Търговище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.И.А. *** срещу
заповед № ЗАП – 400/27.05.2021г. на изпълнителния директор на Агенцията по
горите, с която му се отказва вписване в публичния регистър на физически лица
за упражняване на лесовъдска практика.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 –дневен срок от
съобщаването на страните, че решението е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: