РЕШЕНИЕ
№1593 дата 18 ноември 2020г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ІХ-ти
състав,
в публично заседание на 09 ноември
2020г., в следния състав:
Съдия: ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
Секретар: Кристина Линова
Прокурор: ………………..…...
разгледа адм. дело № 3126 по
описа за 2019г.
и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. с чл.215 от ЗУТ.
Предмет на оспорване е Заповед №
144/07.07.2014г. на главния архитект на Община Несебър, с която, на основание
чл.148, ал.4, ал.5 и чл.161, ал.1 от ЗУТ, в издадено Разрешение за строеж №
90/30.09.2009г., допълнително са вписани като възложители търговските дружества
„Енергия техноинвест“ ЕООД гр.Несебър и „Кондор строй“ ЕООД, гр.Бургас.
Заповедта се оспорва от Д.Г.В. ***,
която посочва, че е възложител по издаденото Разрешение за строеж №
90/30.09.2009г., като с НА № 161/11.11.2009г. е учредила право на строеж в
полза на „ТНЖ груп“ ЕООД гр.Несебър за изпълнение на строежа по издаденото
разрешение за строеж, като впоследствие, без нейно знание и съгласие
суперфициарът прехвърлил учреденото право на строеж в полза на горните две
търговски дружества, на което основание са били вписани като възложители с
издаването на оспорената заповед. Възразява, че заповедта е издадена в
нарушение на императивни норми на закона, както и не й е била връчена, поради
което се иска да бъде прогласена за нищожна, алтернативно – да бъде отменена
като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката
се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата на сочените в нея
основания, претендира разноски.
Ответникът – главен архитект на Община
Несебър не се явява и не се представлява.
Заинтересованата страна „ТНЖ ГРУП“
ЕООД се представлява от пълномощник, който счита жалбата за процесуално
недопустима за разглеждане поради просрочие на оспорването, алтернативно –
счита жалбата за неоснователна, също претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна „Енергия
техноинвест“ ЕООД изпраща процесуален представител, който също счита
оспорването за процесуално недопустимо поради просрочие, в условията на
алтернативност – за неоснователно.
Заинтересованата страна „Кондор строй“
ЕООД не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Жалбата е подадена от заинтересована
страна предвид обстоятелството, че жалбоподателката В., като титуляр на
издаденото Разрешение за строеж № 90/30.09.2009г., има правен интерес да
оспорва вписването на други възложители в този издаден в нейна полза административен
акт.
По отношение спазването на срока за
обжалване, което обуславя обхвата на съдебния контрол – за законосъобразност
и/или за нищожност, съдът отбелязва следното: Видно от изпратеното от
административния орган писмо вх.№ 1699/17.02.2020г. в Община Несебър липсват
данни за уведомяване на жалбоподателката за издадената заповед. По делото обаче
са налични писмени доказателства, които свидетелстват, че жалбоподателката е
узнала в предходен момент за наличието на процесната заповед. Д.В. е била
жалбоподателка и по адм.дело № 2861/2017г. на Административен съд Бургас, по
което, в с.з. на 13.12.2017г., като доказателство по делото е била представена
процесната Заповед № 144/07.07.2014г., като видно от съдебния протокол страната
е присъствала на това заседание.
С оглед горните фактически констатации
следва да се приеме, че жалбоподателката е узнала за издадената заповед
най-рано на 13.12.2017г., като спрямо тази дата следва да се приложи нормата на
чл.149, ал.1 или нормата на чл.140 от АПК, но след като настоящата жалба е
подадена на 20.12.2019г., то следва да се приеме, че е депозирана извън
законовите срокове, вкл. удължените такива. Макар органът да не е съобщил на
жалбоподателката за издадения административен акт, данните сочат, че тя е
узнала за него, респ. за неговото съдържание на дата 13.12.2017г., което
обстоятелство съдебната практика приема, че поставя началото на течението на
срока за обжалване - Решение № 9823/01.07.2011г. по адм.дело № 3559/2011г. на
ВАС, Определение № 2221/27.02.2015г. по адм.дело № 2250/2015г. на ВАС, Решение
№ 9197/26.06.2012г. по адм.дело № 14683/2011г. на ВАС и др.
На основание изложеното следва да се
приеме, че жалбата против законосъобразността на издадената Заповед №
144/07.07.2014г. на главния архитект на Община Несебър е подадена извън
установения срок, поради което настоящият съдебен контрол, в хипотезата на
чл.149, ал.5 от АПК, ще обхване само действителността на административния акт,
респ. ще бъдат обсъдени само доводите за нищожност на процесната заповед.
Видно от мотивите на процесната
Заповед № 144/07.07.2014г. тя е издадена по повод постъпило заявление от
заинтересованите страни „Енергия
техноинвест“ ЕООД и „Кондор строй“ ЕООД.
Видно от писмо вх. № 1699/17.02.2020г.
административният орган уведоми съда, че в Община Несебър не се съхранява това
подадено заявление.
Жалбоподателката представи копие на
документ (л.158), но той представлява заявление за съгласуване и одобряване на
инвестиционни проекти, поради което е неотносим към предмета на процесната
заповед.
Видно от мотивите на издадената
заповед, административният орган се е позовал на обстоятелството, че с НА №
161/11.11.2009г. жалбоподателката В. е учредила право на строеж в полза на „ТНЖ
груп“ ЕООД за изпълнение на строителството разрешено с издаденото Разрешение за
строеж № 90/30.09.2009г. Констатирал е, че впоследствие, с НА № 51/25.01.2012г.
и НА № 54/25.01.2012г. двата по описа на нотариус с рег.№ 110 на Нотариалната
камара, суперфициарът „ТНЖ груп“ ЕООД е учредил в полза на заинтересованите
страни „Енергия техноинвест“ ЕООД и „Кондор строй“ ЕООД придобитото право на
строеж за изпълнение на строителството по посоченото разрешение за строеж, при
разпределение на строителството, конкретно описано в нотариалните актове. При
тези фактически данни, главният архитект на Община Несебър издал процесната
Заповед № 144/07.07.2014г., с която, на основание чл.148, ал.4, ал.5 и чл.161,
ал.1 от ЗУТ, в издадено Разрешение за строеж № 90/30.09.2009г., допълнително са
вписани като възложители търговските дружества „Енергия техноинвест“ ЕООД
гр.Несебър и „Кондор строй“ ЕООД, гр.Бургас.
Издадената заповед не е нищожна.
В административното правораздаване
преценката за незаконосъобразност на административния акт, в смисъл на
унищожаемост и преценката за нищожност, е конкретна, в зависимост от тежестта
на констатирания порок, изключая случаите, когато определени пороци по
дефиниция водят до нищожност на акта. Следователно, следва да бъдат преценявани
всяко едно от изискванията за законосъобразност на издадения административен
акт, така както те са регламентирани в нормата на чл.146 от АПК и в случай, че
се констатира нарушение на някое от изискванията, тежестта на нарушението
следва да бъде от степен на същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност
на административния акт.
В конкретния случай, оспорената
заповед би била нищожна на основание материална незаконосъобразност (т.е. по
същество), ако издаването й е напълно лишено от законово основание, т.е., ако
акт с подобно съдържание не би могъл да бъде издаден въз основа на никакъв
закон. Подобна хипотеза в случая не е налице. Заповедта е издадена поради
наличието на лица, придобили качеството на възложител по смисъла на чл.161,
ал.1 от ЗУТ в резултат на учредено им право на строеж касателно строежа по
издаденото Разрешение за строеж № 90/30.09.2009г., поради което и на основание
чл.148, ал.4 и ал.5 от с.з. те подлежат на вписване в строителното разрешение.
В този смисъл налице е годно правно
основание, респ. заповедта не е лишена от законова опора. Възражението, че
учреденото право на строеж е било извършено без знанието и съгласието на
жалбоподателката и в нарушение с договорните клаузи по учредената в полза на
„ТНЖ груп“ ЕООД суперфиция, е въпрос
относним към облигационните отношения на страните, поради което съдът не
обсъжда.
Липсват основания за нищожност,
свързани с формата на акта – заповедта е обективирана в изискуемата писмена
форма.
Не се констатират и основания за
нищожност, свързани с нарушаване на административнопроизводствените правила,
какъвто порок с тежест, водеща до нищожност, също не се констатира.
Жалбоподателката възразява, че не е подавала искане за вписване на други
възложители в издаденото в нейна полза разрешение за строеж, нито е давала
съгласие за това. Дори и да се приеме за вярно това твърдение, соченото
нарушение не обосновава извод за нищожност. Нарушаването на
административнопроизводствените правила води до нищожност на административния
акт в редки и изключителни случаи, като в настоящия съдът не констатира наличието
на тежки нарушения в хода на процедурата, влияещи върху действителността на
административния акт. Възражението, че не е била уведомена за издаването на
заповедта, е относимо към преценката за срочното упражняване правото на жалба,
но е неотносимо към административнопроизводствените правила по издаване на
административния акт.
Заповедта е издадена от компетентен
орган съобразно нормата на чл.148, ал.2 от ЗУТ, предвид обстоятелството, че
представлява неразделна част от разрешението за строеж.
Не е налице и нетърпимо противоречие с
целта на закона, като друга възможна хипотеза на нищожност.
С оглед изложеното, следва да се
приеме, че не са налице пороци по смисъла на чл.146 от АПК, с тежест, която да
обоснове извод за нищожност на процесната Заповед № 144/07.07.2014г., жалбата
против която следва да се отхвърли като неоснователна. Съобразно този изход на
процеса, в полза на заинтересованата страна „ТНЖ груп“ ЕООД следва да се
присъдят разноските по делото в размер на 600лв. Заинтересованата страна „Енергия
техноинвест“ ЕООД не е поискала разноски, поради което такива не се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, Бургаският административен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Г.В. *** против
Заповед № 144/07.07.2014г. на главния архитект на Община Несебър.
ОСЪЖДА Д.Г.В. ***, с ЕГН **********,
да заплати на „ТНЖ груп“ ЕООД, гр.Несебър, ул.“Иван Вазов“ № 14, вх.1, ет.4,
ап.19, с ЕИК *********, сумата от 600лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: