Р
Е Ш Е Н
И Е
№ …………../………………2021г., гр.Варна.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, VІІ-ми касационен състав,
в публично съдебно заседание
на осемнадесети
февруари 2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
при участието на секретаря Оля Йорданова
и прокурора Владислав Томов,
като разгледа докладваното
от с-я Желязкова КНАХД № 121/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.208 от АПК вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, *******, представлявано
от А.П.В. и Л.К.Т., чрез адв.Д. К., против Решение № 260529/07.12.2020г. по АНД № 2815/2020г. по описа на Районен съд-Варна, ХV-ти състав, с което е изменено НП № 03-011308/26.06.2019 г. на и. д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“
– Варна, като
наложеното на дружеството на основание чл.414 ал.3 от КТ административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2 000 лв. за нарушение по
чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ, е намалено на 1 500 лв.
Касаторът
твърди, че решението на въззивния съд е необосновано и неправилно, като постановено
в нарушение на материалния закон. Конкретно сочи, че съдът неправилно е
тълкувал събраните по делото доказателства и е достигнал до необоснования
извод, че в случая са нали елементи на трудово правоотношение. Сочи, че лицето Л.
М. е наета за почасова работа с граждански договор, с цел подготовка и
провеждане на курс по немски език от общо 300 часа, които да бъдат реализирани
в периода 04.03.2019г.-24.05.2029г. на лица търсещи работа чрез дружеството,
което се занимава с посредническа дейност. Същата е получавала възнаграждение,
след отчет на почасово свършена работа. Счита, че в случая не са налице част от
условията, характеризиращи едно правоотношение като трудово, а именно -
конкретна месторабота, продължителност на работния ден и размер на основен и
допълнителен пологащ се платен годишен отпуск, като обстоятелството, че
възнаграждението е изплащано на вноски, не означава, че се касае за месечно трудово
възнаграждение.
На
изложените основания моли да се отмени решението на ВРС и да се постанови друго
по съществото на спора, с което да се отмени изцяло НП. В с.з. и по съществото
на спора чрез пълномощник – адв.З., поддържа жалбата и моли да се уважи. Сочи,
че е налице произнасяне на Адм.съд-Варна по идентичен казус, като НП е
отменено. Депозирана е писмена молба, в която жалбата се поддържа и се моли
нейното уважаване.
Ответникът
- Дирекция „Инспекция по труда” гр.Варна, чрез процесуален представител –
ст.ю.к.О., оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна. Счита
решението за правилно, при задълбочен анализ на релевантните обстоятелства.
Посочва съдебна практика в този смисъл. Претендира присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Представителят
на ВОП дава заключение, че жалбата е неоснователна и решението на ВРС, като
правилно и законосъобразно, следва да се потвърди.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и наведените касационни
основания, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред
надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е
основателна, по следните съображения:
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на „Трансфер ТВ“ ООД, против
горепосоченото НП, с което за нарушение на чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лв. С оспореното решение ВРС е изменил
същото, като е намалил наложената имуществена санкция на 1 500 лв. За да се
произнесе по спора, съдът е приел от фактическа страна, че на 16.05.2019г.,във
връзка с постъпил сигнал, служители на Д“ИТ“-Варна, сред които и св.И.,
извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от „Трансфер ТВ” ООД в офис, находящ се в гр.Варна,
на ****. На установените в офиса лица била предоставена за попълване
декларация, касаеща правоотношенията им с проверяваното дружество, в т.ч. и на св.Л.М.
, която в момента обучавала кандидати за работа в чужбина и преподавала немски
език. Същата декларирала, че работи за санкционираното дружество от
06.05.2019г., като преподава немски език
за срока до 26.07.2019г., в учебна зала на *******, с работно време от 12.30ч.
до 16.20ч., почивни дни – събота и неделя, по
сключен граждански договор и с месечно възнаграждение от 1 100 лв.,
като последното такова е получила на 25.04.2019г. Свидетелката И. като приела,
че правоотношенията с лицето са трудови такива, без към датата на проверката да
е налице сключен трудов договор, съставила АУАН срещу санкционираното
дружество, в който описала приетото за установено нарушение на чл.62 ал.1 във
вр. с чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ. АУАН
бил съставен в присъствието на представляващия дружеството, който след
запознаване със съдържанието му го подписал без възражения, като такива не
постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Администартивно-наказващия орган
/АНО/, като приел изцяло констатациите в акта и дадената правна квалификация,
издал процесното НП.
Въззивният съд е приел горната
фактическа обстановка за безспорна въз основа представените писмени
доказателства и депозираните свидетелски показания на актосъставителя – свид.И.
и на установеното при проверката лице – св.М. . Приел е същите за
взаимнодопълващи се и безпротиворечиви. Изложил е мотиви, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в предвидените от закона срокове, както и при
спазване изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН; АНО е обсъдил всички представени по делото доказателства и
законосъобразно е приел нарушението за извършено, като е дал и правилна
квалификация на деянието.
ВРС е приел, че е доказан фактическият състав на вмененото нарушение, тъй
като св.М.
е престирала труд в проверения обект и
собственоръчно е попълнила данните в предоставената декларация, като съобразно
същите и показанията на лицето дадени в съдебно заседание, в конкретния
случай са налице белезите на трудовото правоотношение - работно място,
работно време и договорено възнаграждение за престиран труд.
Съдът е обсъдил, като е приел за неоснователни
възраженията на въззивника. Изложил е мотиви, че приложеният по делото граждански договор не
регламентира еднократно изпълнение и еднократно възнаграждение, а визира
преминаване на курс за продължителен период от време, т.е. визира многократност
и повторяемост на престациите, без да са уточнени някакви конкретни крайни
резултати от обучението на кандидатите за работа. Същият е частен документ, съставен от представляващ дружеството и е доказателство, че съдържащите се в него изявления
са направени от него, но не и доказателство, установяващо отразените в същия
обстоятелства. Съдът е изложил,
че приетия в с.з. граждански договор не отговаря на реалните отношения между
страните, които по естеството си изискват оформянето им като трудоводоговорни
съгласно разпоредбата на чл.1 ал.2 от КТ, тъй като са свързани с предоставянето
на работна сила, а не се дължи „изработка на нещо”, по см. на чл.258 от ЗЗД или
пък за изпълнение на конкретна поръчка.
От съвкупния анализ
на доказателствата е извел извод, че в конкретния случай са били договорени
елементи на трудово правоотношение, многократност и повторяемост на дължимите
операции, работно време, периодичност на възнаграждението, почивки и т.н., а не
инцидентност и постигане на определен резултат или пък изпълнение на конкретна
индивидуална поръчка.
За да измени размера на
наложената санкция, въззивният съд е отчел обстоятелството, че се касае за
първо нарушение, като липсват отегчаващите вината обстоятелства, при което е
приел, че наложената от АНО санкция е прекомерно завишена и предвидените в
чл.12 от ЗАНН цели на административните
наказания, могат да се постигнат и с такава в минимално определения в закона
размер.
Обжалваното
решение настоящата инстанция намира за валидно и допустимо, но неправилноно
като постановено в нарушение на материалния закон, поради следното:
На
първо място, съдът неправилно е приел, че в хода на АНП не са допуснати
съществени процесуални нарушения.
-Видно
е от съдържанието на декларацията, че още в момента на попълването й Л.М. е посочила съществуването на сключен
граждански договор, но вместо да изиска същият и да извърши необходимата по
отношение на него правна преценка, АНО
директно е квалифицирал правоотношенията като трудови такива – гражданският
договор е събран като писмено доказателство едва в хода на въззивното производство. По тези причини НП се явява издадено при допуснати от органа съществени
процесуални нарушения – не са били изяснени релевантните за случая факти.
-Неправилно
като дата датата на извършване на нарушението е приета тази на проверката от
органите на ДИТ – 16.05.2019г. Няма спор между страните, а и се установява от
събраните доказателства, че в декларацията М. е посочила като дата на започване на курса
06.05.2019г. Ако се приеме, че е налице вмененото с НП нарушение, именно това е
датата на извършването му, към който момент е следвало да са налице договорни
отношения между страните. Неправилно посочената дата на нарушението води до
нарушаване правото на защита на наказаното лице, доколкото е от значение за
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
На следващо място,
настоящият състав не споделя и извода на ВРС за постановяване на НП при
правилно приложение на материалния закон. Основният въпрос между страните е
дали възникналото между М. и „Трансфер
ТВ“ ООД правоотношение има елементите на трудово или е гражданско такова. На
този въпрос следва да се отговори като се извърши конкретна преценка на
съдържанието на представения договор и най-вече на неговия предмет. Същият е за
провеждане на 300 часа обучение по немски език на определена група курсисти.
Посоченият резултат /подготовката на курсистите/ е следвало да се реализира в
конкретен времеви период, при възнаграждение. Дадените в тази насока показания
на св.М. , се потвърждават от приобщените към материалите по делото граждански договор и копие на декларация по
чл.402 ал. 1 от КТ. Съгласно същите, свидетелката се е ангажирала да
осъществява трудова дейност не във връзка с периодично повтаряща се престация
на работна сила, обслужваща дейността на предприятието на работодателя, а с
оглед реализиране на определен трудов резултат, а именно - подготовка на група лица по немски език.
Видно от цитираните доказателства, посоченият резултат е следвало да се
реализира в съответен период, без да е съществувало задължение за престиране на труда с оглед постигане на
трудовия резултат в конкретно работно време.
В
тази връзка, отразеният в декларацията времеви интервал от 12.30ч. до 16.30 ч.
не отговаря на условията за регламентирано работно време, доколкото не се
характеризира съобразно съдържанието на посочения документ с траен характер.
Същият отразява времето, в рамките на което св.М. е следвало да провежда обучение на курсистите
във връзка с изпълнение на гражданския договор в конкретния работен ден.
Съдът
намира, че от доказателствата по делото не се установява и наличието на
уговорено трудово възнаграждение във връзка с престиране на работна сила при
условията на изплащане за периодичност и системно изпълнение на трудовите
функции. Видно от показанията на св.М. и
съдържанието на представеното по делото копие на граждански договор, между
страните е постигнато съглашение за заплащане на възнаграждение за реализиране
на определен трудов резултат /според броя на проведените часове за обучение на
курсистите/, а не месечно такова. Т.е. възнаграждение
не се дължи, ако лекциите или упражненията не бъдат проведени и договорените
часове не бъдат реализирани. Обстоятелството, че съгласно подписаният
граждански договор възнаграждението е дължимо след реализиране на частични
престации, не променя характера на същото като изискуемо при наличие на
осъществен трудов резултат, съобразно уговорката между страните.
Константно
е в съдебната практика и правната теория схващането, че когато предмет на
правоотношението не е постигнат конкретен резултат, а самия процес на полагане
на труд; когато работникът не е самостоятелен и независим при извършване на
работата, а работи под контрол, указания и нареждания на работодателя; с място
на изпълнение на дейността – обект, посочен от работодателя и при материални
условия предоставени от последния, се касае за осъществяване на трудова
функция, а не за изпълнение на задължение по граждански договор. Тези условия,
както и размер на основен и допълнителен пологащ се платен годишен отпуск,
изрично регламентирани в нормата на л.66 ал.1 от КТ като елементи на трудовото
правоотношение, в случая не са налице.
Горното
води до извода, че провоотношението което е възникнало между дружеството и св.М.
, не е трудовоправно, а гражданскоправно такова. Отсъствието на трудово
правоотношение изключва необходимостта от сключване на трудов договор, поради
което в случая не е и налице визираното в НП нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 и чл.61,
ал.1 от КТ, съответно не е осъществен състава на адм.нарушение по чл.414, ал.3
от КТ. С оглед последното, обжалваното НП е материално незаконосъобразно,
поради което като е потвърдил същото, ВРС е постановил решението си при неправилно
приложение на материалния закон. Същото следва да се отмени като се постанови
друго такова по съществото на спора, с което да се отмени НП.
При този изход от делото, неоснователна е претенцията на ответника
по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, а
касаторът не е направил искане в тази насока, поради което също не му се
следват.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН,
Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
260529/07.12.2020г. по АНД № 2815/2020г. по описа
на Районен съд-Варна, ХV-ти състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 03-011308/26.06.2019г. на и.д. Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Варна, с което на „Трансфер ТВ“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, *******, представлявано
от А.П.В. и Л.К.Т. за нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.1 ал.2 и чл.61 ал.1 от КТ и на основание чл.414,
ал.3 от КТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 2 000 лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.