№ 129
гр. Ловеч, 13.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Въззивно гражданско дело
№ 20254300500256 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, съобрази
ПРОИЗВОДСТВО с правно основание чл.258 от ГПК
Подадена въззивна жалба №1592/06.02.2025 г. от М. Д. К. против
съдебно решение №46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на ЛРС, което
атакува в частта,в която е отхвърлена исковата претенция над сумата 3000
лева до 5000 лева. Навежда доводи, че районният съд не е определил правилно
размера на присъдената за обезщетение сума, като не е отчел реалните
увреждания на въззивника, не е обсъдил защо приема обезщетение в размер на
3000 лева , а не в пълния претендиран размер от 5000 лева. Твърди се, че
районният съд не е обсъждал значението на обстоятелствата по отношение
определяне на сумата за обезщетение , а само ги е изброил. Изтъква се, че не е
отчетена и актуалната съдебна практика и настъпилите инфлационни процеси
в страната. Моли обжалваното съдебно решение №46/29.01.2025 г. да бъде
отменено, в атакуваната част, а предявеният иск да бъде уважен.
ЗК „Лев инс“-АД-С. е подало насрещна въззивна жалба против
съдебния акт №46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на ЛРС,в частта в който
искът е уважен над сумата 500 лева. Посочва се, че съдебното решение в тази
част е неправилно, тъй като въззивникът е причина за възникване на пътния
инцидент ,предвид движението му с несъобразена скорост в участъка и
нарушаване на чл. 20,а л. 2 от ЗДвП. Обсъжда липсата на надлежно съставен в
1
присъствие на представители на МВР констативен протокол , съобразно
изискванията на чл. 125 от ЗДвП.Посочва,че претендираната сума е
изключително завишена , както предвид вида на травмите, така и съобразно
поведението на ищеца, който се посочва, че е предизвикал
катастрофата.Позовава се и на съпричиняване от ищеца на вредоносния
резултат. |Моли да бъде отменено съдебното решение от 29.01.2025 г. над
сумата 500 лева и искът до присъдения размер от 3000 лева да бъде отхвърлен
като неоснователен.
М.Д., редовно призован в съдебно заседание се представлява от
адв.Н.. Заявява, че поддържа въззивната жалба и моли да бъде уважена , тъй
като в съдебната практика са присъждани по –висок размер на обезщетения за
неимуществени вреди. Позовава се на съдебно-автотехническата експертиза,
която счита че установява виновно поведение на водача на лекия автомобил,
който не е спрял на знак стоп.
В съдебно заседание ЗК „Лев инс“АД, редовно призован се
представлява от юрисконсулт И.. Посочва, че въззивната жалба на К. е
неоснователна и моли да бъде уважена насрещната жалба на дружеството.
От представените доказателства по гр.д. № 1966/2023 г. на Районен
Съд – Л., ,от становището на страните, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Въззивното производство се развива в инстанционен контрол на
съдебно решение №46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на ЛРС, в частта
над присъдената сума от 500 лева до пълния размер на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди от 5000 лева. „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е осъдена на основание чл.432, ал.1 от Кодекс за
застраховането, да заплати на М. Д. К., сумата от 3000 лева – обезщетение за
неимуществени вреди, получени в резултат на претърпяна травма от ПТП,
настъпило на 24.06.2023 г. в гр. Л. на кръстовището, сключено между улица
„*****“ с ул.“******“ с лек автомобил марка „****“, модел „****“ с ДК№
**********, управляван от Г.Г. от гр. Л., изразяваща се в леки телесни
повреди и преживения стрес от ПТП, ведно със законната лихва, начиная от
05.07.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 510,00 лв.–
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска ,а искът за разликата
над 33000.00 лв. до пълния претендиран размер от 5000.00 лв, като
неоснователен и недоказан е отхвърлен, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД, е осъдена да заплати на адвокат Д. Д. Н. - ЛАК,
с ЕГН **********, служебен адрес: гр. Л., ул.“***** сумата от 850,00 лв,
представляваща адвокатски хонорар, съобразно уважената част от иска по
чл.7, ал.2, т.2 и чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Въззивната инстанция констатира, че в съдебното решение от
29.01.20254 г. е допусната техническа грешка при изписване на сумата , за
която е отхвърлен иска, но на основание чл. 247 от ГПК районният съд следва
2
да отстрани очевидната фактическа грешка. Изписана е сумата 33000 лева
вместо точния размер от 3000 лева, като се касае до процесуално действие,
което следва да извърши първоинстанционният решаващ съд. В мотивите на
съдебното решение е ясно формирана и изразена волята на съда и са налице
условия по чл. 247 от ГПК, а не се касае до порок, който влияе върху
валидност ,допустимост и правилност на съдебния акт. Съдебното решение за
присъждане на сумата 500 лева обезщетение е влязло в законна сила,тъй като
не е обжалвано от ответника. В останалата обжалвана част над сумата 500
лева до 5000 лева въззивната инстанция счита ,че не са налице предпоставки
за отмяна му поради липса на валидност, допустимост или правилност. При
преценка на писмените и гласни доказателства решаващия извод на двете
инстанции относно заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 3000 лева, e идентичен. Настоящата инстанция обаче
преценява, че предвид травмите, преживените страдания и болки на
пострадалия К., дължимият общ размер обезщетение е 4000 лева, което при
съпричиняване от пострадалия от 25 % следва да се заплати от застрахователя
в размер на 3000 лева.
Пътно-транспортното произшествие е настъпило на 24.06.2023 г.,
когато М. К., управлявал личния си мотоциклет марка „****“ с рег.№ *******
в гр. Л., по ул.“*****“ – посока магазин „Билла“ в полагащата му се дясна
пътна лента, а лекият автомобил марка „**** ****“ с рег.№ *****/
собственост и управляван от Г.Г./ се е движел по перпендикулярна улица без
предимство – ул.“******“, от запад на изток. Водачът на лекият автомобил се
е огледал и потеглил със скорост 15,27 км/ч от стоп линията на „******, като е
бил навлязъл да пресича ул.“*****“, перпендикулярно на движещия се
мотоциклет, отнемайки предимството и нарушавайки чл. 48 от ЗДвП.
Мотоциклетът се е движел със скорост 50 км/ч, като отнел газта, чрез
връщане на ръчката и се е опитал да премине зад автомобила. Този извод е на
база констатациите от експерта по съдебно-автотехническите експертизи
,предвид мястото , на което е паднал мотоциклетът - вдясно, почти извън
платното за движение и мястото на удара върху лекия автомобил -
протриване на задна броня. Мотоциклетът се е ударил с предна гума в заден
ляв калник на лекия автомобил,тъй като по левия калник има вдлъбнатина.
Лекият автомобил „****“ е деформиран отпред назад, като той е спрял след
удара напречно на ул.“*****“. Машината е паднала на лявата страна си
страна в дясната пътна лента на ул.“*****“ в близост до дърво – липа с
диаметър на стеблото Ф 50 см., намиращо се на десния тротоар на ул.“*****“
и отстоящо на 9,50 от десния бордюр на ул.“******“ и на 60 см. от десния
бордюр на ул.“*****“. Пострадалият пада на лявата си страна и след плъзгане
по асфалта остава на платното, близо до мотоциклета, като е имал пълна
екипировка-каска, облекло с протектори на рамена, лакти, таз и колена,
ботуши. Възражението за съпричиняване по писмения отговор на ответника
от 26.10.2024 г., че пострадалият е бил без предпазно облекло е
неоснователно. В заключението на съдебно-автотехническата експертиза от
3
18.06.2024 г. констатирано, че предвид липсата на рани и на субективно
усещане за болка, може да се направи извод, че мотоциклетиста е бил много
добре екипиран с каска, ботуши и специален костюм. ,Вещото лице ортопед
също е потвърдило данните, че мотоциклетистът е бил с пълно предпазно
облекло, като е съпоставило вида и интензитета на травмите от удара по
тялото на пострадалия.
Към момента на произшествието е съставен двустранен протокол за
ПТП с дата 24.06.2023 г., в който Г.Г. е записал, че има вина и е участник №1 в
ПТП. Не са сезирани органите на реда и пострадалия К. не е съобщил за
увреждания.Възражението за съпричиняване от пострадалия на
застрахователя, предвид нарушаване на чл. 125 от ЗДвП и твърденията за
употреба на алкохол и наркотици, остава недоказано в хода на производството.
Не са представени каквито и да са доказателства в този смисъл и съдът счита,
че възражението в този смисъл е неоснователно.
В представения лист от ЦСМП -. Л. е посочено, че е посетен адреса,
като няма субективни оплаквания и обективни травматични увреждания на
пострадалия и не е било нужно да се транспортира пациента. На 26.06.2023 г.
К. е прегледан от д-р Д.а – невролог с диагноза травми на нервните коренчета
на шийната област на гръбначния мозък и и при компютърна томография
/изследване КТ от 26.06.2023 г.-л.10 по гр.д. 1966/2023 г. на ЛРС/ не са
открити травматични увреди. На същата дата е извършен преглед от д-р Й. –
ортопед и констатирано, че има контузия на коляното при обективно
състояние ограничена флексия на ляво коляно, подкожен кръвоизлив по
външна страна на лява колянна става с големина от 3-4 см, малък подкожен
кръвоизлив с големина 4-5 см в областта на лява тазобедрена област и
„троханте майо феморис синистра“/к.ц./, с леко ограничени и болезнени
движения на лява тазобедрена става., палпаторна болезненост по външна
страна на лява мишница с ограничена и болезнена абдукция в лява раменна
става и без неврологични увреди. Не е назначена терапия. На 28.06.2023 г. К. е
посетил „Психологически кабинет И.Д.“-Л. с оплаквания за проблеми в съня
и концентрацията ,тревожност, негативни мисли, проблеми с паметта, липса
на положителни емоции, кошмари, сърцебиене, гадене, мускулно напрежение
и изпотяване. Констатирано е отключване на посттравматичен стрес и е
насочен за работа с психолог. От позицията на вещото лице по съдебно-
психологическата експертиза е видно, че пострадалият е преживял
травматичен стрес,депресивно настроение, но няма значим и траен спад в
цялостното личностно функциониране на М.К. и трайна семейна или трудова
дезадаптация.
Настоящата инстанция съобрази заключението на в.лице К. по
съдебно-автотехническите експертизи, които възприема като професионално
изготвени и обосновани и изгражда изводите по казуса въз основа на него.
Ударът между пътнотранспортните средства е настъпил в гр. Л. участък
между кръстовище на ул. „*****“и ул. „*****“ и последващо кръстовище
между ул. „*****“ - ул. „******“- гр. Л., което обстоятелство е обществено
4
известен факт и предполага невъзможност на превозните средства в този
кратък участък между двете кръстовища да се движат с висока скорост,
поради действието на чл. 47,ал.1 от ЗДвП. Произшествието е било технически
предотвратимо от страна на водача на мотоциклета, при движение със скорост
по-ниска от 50 км/ ч или както вещото лице е определило по-ниска или равна
на 38.86 км/ч. К. е могъл да заобиколи лекия автомобил и да реагира
адекватно на ситуацията, но поддържаната скорост от 50 км/ч/ извод по
автотехническата експертиза -л.58 и л. 59 по гр.д. 1966?+ г. на ЛРС/не му е
позволила такава реакция. Водачът на лекия автомобил е имал видимост от 90
-95 м към кръстовището на ул. „********“ и ул. „*****“, но пред автомобила е
имало дърво на десен тротоар на ул. „********“, по-долу друго дърво,
железобетонен стълб и пластмасов контейнер за отпадъци. От друга страна
водачът на мотоциклета се е движел с несъобразена скорост, тъй като при
приближаване на кръстовище водачът на МПС следва да се движи със
скорост, която му позволява при необходимост да спре - чл. 47,ал.1 от ЗДП.
Ударът между двете превозни средства е настъпил в непосредствена близост
до това кръстовище, което определя, че пострадалият е преминал с
несъобразена скорост,дори и да е била в границите на разрешената, през
кръстовището и продължил по ул. „********“. В такава насока са и изводите
на вещото лице . На основание чл. 20,ал.2 от ЗДП съдът приема, че К. е
съпричинил възникването на деликта като се е движел с несъобразена с
пътните условия и наличието на кръстовище скорост.
Съдът възприема св.показания на св. Б.Ц.,св. Б. по делото, доколкото
съответстват на заключенията по съдебните експертизи и се потвърждават от
другите доказателства.
Съдебно-медицинските експертиза, съдебно-психологичната,
съдебно-автотехнически експретизи съдът обсъжда като компетентни и ги
отчита при изграждане на фактическите и правни изводи по делото. Вещите
лица са работили в рамките на професионалната си компетентност и при
прилагане на специални знания, с каквито съдът не разполага и поради това
се доверява на тяхната обективност и професионализъм.
Предявен е главен облигационен иск за присъждане на сумата 4500
лева обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от М.К. от леки
телесни повреди и стрес от ПТП на 24.06.2023 г. в гр. Л. против
застрахователното дружество-ответник,ведно със законна лихва върху
претендираните суми от 05.07.2023 г. до окончателно заплащане с правно
основание чл. 432,ал.1 от КЗ, а обезщетението за забавено изпълнение –с чл.
86 от ЗЗД. Застрахователното дружество дължи застрахователно обезщетение
по силата на договора за застраховка „гражданска отговорност”. Предмет на
този вид застраховка е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинени от тях имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС,
за които отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.В този случай
5
имуществената отговорност на застрахователя е вторична, тъй като е
функционално обусловена от отговорността на застрахования към третото
увредено лице, т.е. той дължи обезщетение, само и доколкото застрахованият
има задължение към третото лице за обезщетяване на вреди. Именно от това
произтича и изследването на възникването на непозволено увреждане, по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД между прекия причинител на вредата и пострадалото
лице. На това основание и размерът на застрахователното обезщетение се
определя според размера на обезщетението, което застрахованият дължи на
третото увредено лице по силата на деликтната отговорност на Г.Г. до размер
на сумата, за която е застрахована гражданската отговорност на последния.
Няма спор между страните , че процесният застрахователен договор е
обективиран в застрахователна полица № BG/22/1230015**** с период на
валидност от 24.05.2023 г. до 23.05.2024 г.
Предвид позицията на страните и обхвата на въззивния контрол не е
спорно възникването на пътно-транспортното произшествие, дата ,място,
участници, телесни увреждания на К., сезирането на застрахователя за
заплащане на обезщетение и съдът приема, че деликта по време, място на
осъществяване на деянието, авторство и вредоносен резултат е установен в
посочения по-горе аспект. Основният спорен въпрос е относно
съпричиняването от страна на пострадалия за възникване на вредоносния
резултат. На основание чл. 51,ал.2 от ЗЗД принос на пострадалия има, когато
със своето поведение е създал предпоставки за осъществяването на деликта,
или е допринесъл за механизма на увреждането, или за възникването на
вредите. Ловешки окръжен съд приема, че М.К. е допринесъл с поведението
си за възникване на пътнотранспортното произшествие поради движение с
несъобразена за участъка от пътя скорост от 50 км/ч и нарушаване на
правилата на чл.20,ал.2 от ЗДвП във връзка с чл. 47,ал.1 от ЗДвП и преценява,
че съпричиняване е 25 %.
М. К. е получил травми като последица от деянието на 24.06.2023 г. ,
преживял е болки от травмите за около месец-два, като болките в първите дни
са били силни, а в последствие са намалявали като интензитет. Няма
остатъчни последици от травмите- съд.медицинска експертиза от 08.03.2024 г.
и св. показания на св. Ц.. В първите 12-15 дни е имало период на
възстановяване, при който се е нуждаел от помощта на близките си – св. Б. и
констатации по съдебномедицинска експертиза от 14.05.2024 г.
Обезщетението за неимуществени вреди, следва да възмездни
преживените страдания на К., като предвид действието на чл. 52 от ЗЗД и
принципа за справедливост, съдът приема, че общият размер на
обезщетението следва да бъде 4000 лева, а при съпричиняване от 25% от
пострадалия платимата сума от застрахователя възлиза на 3000 лева.
Въззивният съд съобразява икономическата обстановка към 2023 г. и размера
на минималната работна заплата, като отправна база за финансовата
компенсаторна стойност на обезщетението. К. е млад човек, в активна възраст,
баща на малко дете, който не е можел да изпълнява родителските грижи за
6
периода си на възстановяване налагало се е да търси подкрепа от своето
семейство- св. Б.. Той е преживял травматичен стрес , получил е
постравматично разстройство с депресивна симптоматика, което е довело до
нужда от психологическа подкрепа и лечение чрез провеждане на три сесии с
психолог-М.Д.. В такава насока в.лице по съдебно-психологическата
експертиза – К.Н. е заявила в съдебно заседание на 21.05.2024 г., че К. е
преживял остра фаза в продължение на един месец на депресивно
разстройство и тревожност, отключени от деликта. Физическите увреждания –
кръвонасядания и ограничаване в движението левия долен и горен крайник,
както и главоболие, болезненост при палпация на двете субклавикуларни ямки
при разтягане на прахиалния плексус също са предизвикали болков синдром
и страдание- амб.лист от 26.06.2023 г. на д-р Д.а и заключение по
мед.експертиза на в.лице ортопед. Съдът счита,че сумата от 4000 лева общо
обезщетение за неимуществени вреди е съобразена и с актуалната съдебна
практика за този вид увреди- Определение № 818 от 13.03.2025 г. на ВКС по т.
д. № 2019/2024 г. Решение № 49 от 17.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 370/2024 г.
При прилагане на 25% съпричиняване от пострадалия застрахователят следва
да заплати сумата над 500 лева до 3000 лева –обезщетение за неимуществени
вреди.
Исковата претенция до пълния претендиран размер на сумата 5000
лева е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Доводите на въззивника, че
има значителен стрес, който не е преодолян година след деликта са с
неоснователни. Всички експерти по изслушаните експертизи са категорични,
че пострадалият е преживял в рамките на месец травмите-острата фаза на
психологическата, два месеца – физическите болки на левите горен и долен
крайник и няма каквито да са трайни увреждания. Не са твърдени и
представени доказателства за болнично лечение или специализирана
лекарствена терапия, която да е била назначена и провеждана за процесния
период. Аргументите на въззивника, че се касае до продължителни болки и
страдания, в т.ч. психологически негативни емоционални преживявания не се
подкрепят от доказателствата по делото. Действително клиничния психолог по
съдебно-психологическата експертиза е посочил, че негативните емоционални
преживявания са намалели по интензитет , но не са достигнали до пълна
дезактуализация, но по делото е изяснено, че се касае до последващи
негативни събития, които за това. Св. Б. излага, че К. е станал свидетел на
ПТП- „….малко след случая се случи и другия инцидент, пред него блъснаха
велосипедист, който беше в тежко състояние и това пак го преживя още по-
тежко.“/к.ц./. Пострадалият е преживял и операция поради възникнал
здравословен проблем,несвързан с ПТП на 24.06.2023 г. При уврежданията не
са констатирани фрактури, вътрешни кръвоизливи в гръдната кухина, мозъчни
увреди или открити рани, които да мотивират по-висок размер на
обезщетение.Следователно обезщетение до пълния размер на сумата 5000
лева би било завишено и не се дължи.
На основание чл.497,ал.1 от КЗ ,предвид уважаване на главния
7
облигационен иск е основателен и иска за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение- лихва върху сумата на главницата. Прекият иск по чл.
432,ал.1 от КЗ на увреденото лице спрямо застрахователя означава,че
застрахователят дължи обезщетението за своето бездействие, което следва да
заплати от момента на поканата до застрахователя, съобразно дадения отговор
на поставен въпрос в такава насока с решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС
по т. д. № 2466/2018 г. В чл. 498 от КЗ е предвидено задължение на увреденото
лице да заяви претенцията си към застрахователя и представи документите, с
които разполага, като съдейства на застрахователя да изясни обстоятелствата
по деликта и размера на обезщетението. Щетата при застрахователя е заведена
на 05.07.2023 г. и следователно към тази дата е подадено писмено заявление за
заплащане на застрахователно обезщетение. К. е поискал заплащане на
законна лихва от 05.07.2023 г. и от тази да следва да бъде уважена
претенцията по чл. 86 от ЗЗД.
Обективно съединените искове, предявени от М. К. против ЗК„Лев
инс”Ад-С. за присъждане на сумата над 500 лева до 3000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди , определено при 25 % съпричиняване от пострадалия
от общо дължимия размер на сумата 4000 лева, с правно основание
чл.432,ал.1 от КЗ,ведно със законна лихва върху тази сума,начиная от
05.07.2023 г. до окончателно изплащане са основателни и доказани следва да
бъдат уважени, а искът за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния претендиран размер от 5000 лева,ведно със законна лихва е
неоснователен и трябва да бъде отхвърлен.
По изложените съображения решение №46/29.01.2025 г. по гр.д.
№1966/2023 г. на Ловешки районен съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено ,при идентичност на решаващия извод на двете
инстанции.
Предвид този изход от процеса разноските следва да останат за
страните , така както са направени.
Воден от тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, като законосъобразно, съдебно решение
№46/29.01.2025 г. по гр.д. №1966/2023 г. на Ловешки районен съд, като
сумата 3000 лева, обезщетение за неимуществени вреди е определена при
25 % съпричиняване от пострадалия М. Д. К., ЕГН ********** от гр. Л.,
обл. Л., ж.к.***************, от общо дължимия размер на сумата 4000
лева обезщетение за неимуществени вреди.
Решението не подлежи на обжалване по цена на иска, при условията
на чл. 280,ал.3 от ГПК.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9