№ 4806
гр. София, 18.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20231110157380 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. срещу /фирма/.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем №
************* на 21.01.2022г., съгласно който ответникът се задължил да му отпусне
сумата от 130лв., чието връщане следвало да стане в срок до 26.01.2022г. В договора
било предвидено, че ГПР е 48,8%, лихвеният процент 39,87%, а самият размер на
лихвата – 0,71лв. Било уговорено, че кредитополучателят дължал сума в размер на
19,83лв., представляваща такса за бързо разглеждане. Посочва, че погасил изцяло
задълженията по договора в общ размер от 155лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй
като противоречал на императивните правила – липсвал ГПР, който бил посочен само
като процент, без ясно описана методика на формирането му, и в грешно посочен
размер. Счита, че клаузата за заплащане на таксата за експресно разглеждане е
нищожна, тъй като цели заобикаляне изискванията на чл. 10а, ал. 1 и 2 ЗПК, както и че
се явява неравноправна. Предвид това посочва, че има право на връщане на платени
суми.
С оглед изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде признато
за установено, че клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане, предвидена
в договора, е нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
19,83лв., представляваща недължимо платена сума по договора, ведно със законната
лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете като неоснователни. Признава, че между страните е сключен
посочения договор за кредит с посочените параметри, като на 21.01.2022г. ищецът
погасил задълженията си по договора. Счита, че същият отговаря на всички
нормативни изисквания, като в него се съдържа погасителен план, описан е ГПР и
таксата не противоречи на закона. Изтъква, че ищецът доброволно е избрал
1
предоставянето на тази допълнителна услуга, а нейната стойност не следвало да се
включва в ГПР. Излага допълнителни съображения за неоснователност на
претенциите.
Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителен
иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и осъдителен иск
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че
на 21.01.2022г. между страните е сключен договор за кредит № *************,
съгласно който ответникът, в качеството на заемодател, се е задължил да предостави на
ищеца, в качеството на заемател, сумата от 130лв., при посочени ГЛП от 39,87% и ГПР
от 48,80%. Уговорено е заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от
19,83лв. Крайният срок за връщане на кредита е 26.01.2022г. Не е спорно, че заемните
средства са усвоени.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
ищецът е платил в изпълнение на договора сума в общ размер от 155,00лв., с която са
погасени 130лв. главница, 0,71лв. договорна лихва и 19,83лв. такса за бързо
разглеждане.
При горните факти, съдът намира следното от правна страна:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, същият
следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
В сключения между страните договор за потребителски кредит е уговорено
заемателят да дължи такса за бързо разглеждане в размер от 19,83лв. В общите условия
към договора е предвидено, че услугата бързо разглеждане е допълнителна
незадължителна услуга, която се предоставя при искане на кредитополучателя и
гарантира обработка на искането за кредит и предоставяне на отговор до 15 минути от
подаването.
Съгласно разпоредбата на чл. 10а ЗПК, кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит. Таксата за бързо разглеждане на заявката за сключване на
договор не попада в приложното поле на чл. 10а ЗПК. На първо място, касае се за
преддоговорно поведение на кредитора, което е свързано с евентуално бъдещо
усвояване на определена кредитна сума. От друга страна, и без специални
математически знания, е видно, че размерът на тази такса в съвкупност с договорната
лихва, е в пряко противоречие с нормативното изискване на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно
която норма ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими
на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит. В ГПР безспорно се включват освен дължимата
възнаградителна лихва, така и всички допълнителни разходи, в това число и т. нар.
„такса за бързо разглеждане“. Ето защо, ГПР е посочен некоректно в договора и
създава заблуда у потребителя относно реално дължимите разходи по кредита. Също
така, същият има единствено цифрово изражение, което е незаконосъобразно, без да се
2
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 към закона начин. Предвид
това, съдът намира, че тази клауза е нищожна поради противоречието й с императивни
законови норми, но и поради противоречието й на добрите нрави с оглед на
обстоятелството, че на длъжника е начислена такса с неясна насрещна престация, а
самата клауза е предварително уговорена и няма доказателства потребителят да е
разполагал с каквато и да е възможност да повлияе върху нейното съдържание. Ето
защо, предявеният установителен иск се явява основателен.
Предвид че по делото е безспорно плащане на стойността на тази такса от
19,83лв., която се явява нищожна, платената сума е лишена от основание и подлежи на
връщане съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. С оглед на това, основателен се явява и
осъдителният иск.
При този изход на спора, право на присъждане на разноски има ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, който е доказал такива в размер на 100лв. за държавна
такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за извършено
безплатно процесуално представителство, което следва да бъде присъдено на
процесуалния му представител в размер от 480лв. с ДДС, предвид доказателствата за
регистрация по ДДС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от И. К. Д., ЕГН: **********, с
адрес: /населено място/, срещу /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата на
сключения между страните договор за кредит № *************/21.01.2022г.,
предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на И. К. Д., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/,
на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 19,83лв., представляваща платена без
основание сума по сключения между страните договор за кредит №
*************/21.01.2022г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба
– 18.10.2023г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 100,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ:
************, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв. с ДДС,
представляваща адвокатско възнаграждение за извършено безплатно процесуално
представителство на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3