Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 3450                           04.09.2019 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 17540 по описа за 2017 година.

 

Предявени са съединени искове с правно основание чл.108 ЗС и чл.124, ал.1 ГПК относно защита на собствеността върху два отделни недвижими имота.

Ищците И.Д.Г. и С.К.Г. твърдят, че са собственици на идеални части от два недвижими имота, подробно описани в исковата молба, намиращи се в с. ***, общ. ***. По отношение на първият имот дворно място съставляващо ПИ ***от кв.* ищците притежавали ¼ ид.ч., а по отношение на втория – УПИ ***в кв.* по плана на същото село – общо притежавали 3/8 ид.ч. Правата върху тези имоти двете ищци били придобили по силата на наследяване от починалия на *****Д.Й.Г., който бил * на първата ищца и * на втората. От своя страна техният праводател бил придобил собствеността по наследство от покойния си баща Й.Г., починал през *. Поддържат, че Й.Г. е придобил по време на брака си с М.Г., по силата на давностно владение собствеността върху ПИ ***от кв.*. Вторият имот Й.Г. бил придобил по силата на делба, като същият му бил възложен в общ дял с М.Г. през 1979г. В последствие по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение на издръжка и гледане идеалните части на М.Г. били придобити от Й.Г.. М.Д.Г., към момента на придобиване на наследството от ищците, била собственик на останалите идеални части от процесните два имота. След нейната смърт ищците установили, че приживе тя се била снабдила с констативен нотариален акт за собственост и върху останалите идеални части от имотите и се разпоредила тях прехвърляйки ги на ответницата, чрез договор за покупко-продажба. Ответницата упражнявала фактическа власт, върху идеалните части собственост на ищците, поради което се иска, след като съда установи, че те са собственици да я осъди да им предаде владението върху посочените идеални части.

В хода на производството ищците изменяват иска си досежно втория имот, като предвид обстоятелството, че междувременно ответницата го е прехвърлила на третото лице помагач искат да бъде установено в отношенията им с Е. Н., че те са собственици на описаните по-горе идеални части. Съдът е допуснал изменението, чрез преминаване от осъдителен иск по чл.108 ЗС към установителен иск досежно втория имот - 3/8 ид.ч. от УПИ ***по плана на с. ***, общ. ***.

Ответницата Е.И.Н. твърди, че нейната праводателка М.Г. е била съпруга на Й.Г. и е придобила собствеността върху ½ ид.ч. от имот №*** на самостоятелно основание – изтекла по време на брака давност. След смъртта на Й.Г. тя била наследила и ¼ ид.ч. заедно с Д.Г., който получил останалата ¼ ид.ч. Така след смъртта на Й.Г. М.Г. била придобила общо ¾  ид.ч. Останалата ¼ ид.ч. тя била придобила по давност, за което имала издаден нотариален акт по обстоятелствена проверка. Именно тези права тя била прехвърлила на ответницата. По същия начин – чрез осъществявано съвместно със съпруга си владение, а в последствие и въз основа на собствено владение, тя била придобила собствеността и върху втория процесен имот, след което я прехвърлила на ответницата чрез дарение и продажба. Предвид това ищцата счита, че предявените искове са неоснователни.

Третото лице помагач В.Х.П. моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът намери за установено от фактическа страна следното:

Ищците С.Г. и И.Г. са наследници по закон / преживяла съпруга и дъщеря/ на Д.Й.Г., починал на *****в гр.*** /лист 14/. Видно от представените удостоверения за наследници Д.Й.Г.е наследник на Й.И.Г.починал на ***/лист 11 – 13/.

Установява се, че бащата на Д.Г. – Й.Г. е получил в общ дял заедно с М.Й.Г. правото на собственост върху парцел *, в кв. * по плана на село ***, ведно с жилищната сграда, постройките и другите подобрения, по силата на решение по гр. д. № 2914/1978г. на Пловдивския районен съд / лист 8/. Впоследствие с договор за покупко-продажба срещу издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт №*, том *, дело ***** на *** при ПРС Й.Г. придобил от съсобственицата си М.Г. ½ ид.ч. от дворното място съставляващо парцел *, в кв. * по плана на село ***, както и 1/2 ид.ч. от едноетажната жилищна сграда и подобренията намиращи се в дворното място. Установява се от представеното удостоверени на Община *** от 08.10.2018г. / лист 191, 192/, че УПИ ***, в кв. * по плана от 1920г. е идентичен с УПИ ***по действущащия регулационен план, одобрен през 1990г.

С нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка от 20.08.1991г. Й.Г. и съпругата му М.Г. били признати за собственици по давностно владение на празно дворно място с площ от 505 кв.м. съставляващо имот пл. № *** по плана на с. *** / лист 115/.

На 07.06.2016г. с договор за дарение нот. акт № *, том *, дело *** на *Т.К.М.Д.Г. прехвърлила на ответницата Е.Н. 1/40 ид.ч. от правото на собственост върху процесните два имота, находящи се в село *** и представляващи, както следва: дворно място от 505 кв.м. съставляващо поземлен имот № ***от кв. * и дворно място с площ от 950 кв.м. за което е отреден УПИ *** кв. * по плана на селото, ведно със същата идеална част от правото на собственост върху построените в имота: 1. едноетажна полумасивна жилщина сграда с изба със застроена площ от 55 кв.м.; 2. едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 50 кв.м.; 3. едноетажна стопанска постройка с площ 40 кв.м.; и 4. навес със застроена площ 48 кв.м. /лист 112/. На същата дата между същите страни бил сключен и договор за покупко-продажба по силата на който М.Г. прехвърлила 29/40 ид.ч. от процесните два имота, подробно описани по-горе /лист 113/. Така с тези два нотариални акта Г. се разпоредила с 30/40 ид.ч. от правото на собственост.

Установява се от приложената преписка на **, че при сключването на сделките прехвърлителката Г. е била представлявана от ответницата по силата на пълномощно от 31.05.2016г., нотариално заверено от нот. К.. Видно от същото е, че поради заболяване на уполномощителя, непозволяващо да подпише е бил положен отпечатък от десния палец при условията на чл.189 ГПК / лист 109/.

На ***прехвърлителката М.Г. се снабдила с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка на останалите 10/40 ид.ч. от процесните имоти – ПИ ***от кв. * и УПИ -* от кв. *, ведно със построените в него жилищна и стопански сгради / лист 111/. На същата дата – ***Г., представлявана от ответницата като пълномощник, продала на ответницата /договаряща със себе си/ правото на собственост върху гореупоменатите идеални части от двата имота, относно които е бил издаден нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка / лист 110/.

При извършване на обстоятелствената проверка пред ***е била представена молба-декларация от М.Г. с дата 16.11.2016г. /лист 172/. Документът е оспорен в хода на производството, като според заключението на съдебно-графическата експертиза подписът в този документ не е изпълнен от Г. / лист 226/. Съдът намира, че следва да възприеме заключението на вещото лице, тъй като то е обосновано с изследване на писмено-двигателните навици на лицето. Обстоятелството, че разпитаната свидетелка П. сочи, че документът е бил подписан от М.Г. с лявата ръка, тъй като дясната е била парализирана поради заболяване, не може да се приеме за оборващ изводите на експертизата. Следва да се има предвид и това, че видно от представената преписка на * К., няколко месеца по рано - на 31.05.2016г. Г. не е била в състояние да подпише пълномощното, поради което е положен отпечатък от палец. С оглед заключението на експертизата съдът приема, че оспореният документ не е автентичен и следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

Установява се от показанията на свидетелите В.Г.и Н.А., че М.Г. живеела със съпруга си в застроения имот с. ***. След смъртта на Й.Г. през *** тя останала да живее в *** още една година, а след това през ***. се прибрала в *, където заживяла в къща на ул. П.. След това здравословното й състояние се влошило, поради прекарани няколко последователни инсулта. В резултат на заболяването тя престанала да може да се движи, получила парализа на дясната страна на тялото и не можела да говори.  Според свидетелите след преместването си в *, Г. не била посещавала имота в ***. Казаното от тези свидетели относно здравословното състояние на М.Г. се потвърждава и от свидетелите, разпитани по искане на ответницата, които също сочат, че с оглед заболяването си тя престанала да може да говори, да се движи и да ползва дясната си ръка. Поддържат още, че е можела да си служи за някои елементарни дейности с лявата, както и да издава отделни едносрични звуци, като по този начин изразява потвърждаване или отричане / в този смисъл – свидетелите И. и П.– л. 200 и 235/. Сочат също, че през времето от получаване на последния * до смъртта на Г. грижите за нея били полагани от ответницата, която била нейна дъщеря от предходен брак, по-късно осиновена. В този период били извършени и действията по снабдяване на Г. с нотариален акт по обстоятелствена проверка. Свидетелките Р. и И. сочат, че са били изслушани от **, което се потвърждава от представения по делото протокол на *К. /лист 144/.

На 06.12.2017г., след образуване на настоящото дело, бил сключен договор за продажба по силата на който ответницата прехвърлила на В.Х.П. / третото лице –помагач/ правото на собственост върху недвижимия имот УПИ ***по плана на с. *** / лист 154/.

При така установените факти се налагат следните правни изводи:

Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.

За да се легитимират като собственици на идеални части от процесните  два имота ищците се позовават на наследствено приемство от своя съпруг и баща Д.Г.. Родствената им връзка с него не е спорна по делото. Установи, че също, че Д.Г. е син на Й.Г. и М.Г..

Относно първия имот –незастроено дворно място от 505 кв. м. съставляващо имот ***в кв.* на с. *** принадлежността към патримониума на Й.Г. е установена с приложения нотариален акт за собственост от 1991г. / лист 115/. Имота той е съпритежавал със съпругата си М.Г., като след смъртта му и прекратяване на семейната имуществена общност, нейният дял възлиза на ¾ ид.ч., а този на сина Д.Г. на ¼ ид.ч. Наследявайки го, двете ищци получават равни дялове или по 1/8 за всяка.

 Вторият имот – дворно място от 980 кв.м. урегулирано в УПИ ***по плана на с. ***, ведно с намиращите се в него сгради е било придобито от Й.Г. по силата на извършената през 1979г. делба за ½ ид.ч. и чрез договора за издръжка и гледане от 1983г., относно останалата ½ ид.ч.  Върху тази ½ ид.ч., като придобита по време на брака на Й.Г. с М.Г. е възникнала семейна имуществена общност, която е била прекратена със смъртта му през *** Към този момент призовани към наследяване са били преживялата съпруга и сина Д.Г.. Г. е получила половината от 1/2 тоест 2/8 ид.ч. като дял от прекратената семейна общност, както и 1/8 ид.ч. по наследяване. Получила е по наследяване от съпруга си и още 2/8 ид.ч. от идеалната част на Й.Г., която той притежавал по силата на делбата тоест от ½ ид.ч. Така делът на Г. в този имот възлиза на 5/8 ид.ч. Останалите 3/8 ид.ч. от правото на собственост са получени от Д.Г.. Неговият дял се наследява от ищците като преживяла съпруга и дъщеря, както двете получават равни части от 3/8 или по 2/16 ид.ч. за всяка.

  С оглед изложеното съдът намира, че ищците са установили наличието на правото на собственост в патримониума на своя праводател.

Съдът намира, че по делото не се установи, че праводателката на ответницата М.Г. е придобила по силата на давностно владение правото на собственост върху идеалните части съставляващи наследството на Д.Г.. Съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. В случая към момента на откриване на наследството на Й.Г. М.Г. и Д.Г. са сънаследници, поради което дори след този период Г. да е продължила да упражнява фактическа власт върху целия имот, е била владелец на собствената си идеална част и държател на идеалните части на своя син Д.. При възникналата от наследяването съсобственост е изключено да се счита, че някой от наследниците няма намерение да свои вещта, защото подобно допускане противоречи на факта на приемане на наследството. Последното означава, че всеки наследник приел /направо или изрично/ наследството има намерение да получи собствеността върху вещта, а оттам и намерение да я държи, сам или чрез другиго, като своя. Ето защо, в случаите когато един от сънаследниците /респективно съсобствениците/, упражняващ сам фактическа власт върху цялата вещ претендира, че е придобил собствеността върху нея по давност, следва безспорно да се докаже, че той е променил намерението си и е превърнал държанието върху дяловете на останалите съсобственици във владение. Промяната на намерението следва да се изрази в действия явно демонстрирани, при това не спрямо трети за съсобствеността лица, а спрямо останалите съсобственици / в този смисъл - Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК/. Чрез тези действия лицето позоваващо се на промяна, следва да се противопостави недвусмислено на останалите сънаследници, като отблъсне тяхното владение. Само в тази случаи може да се приеме, че владението предпоставящо, след изтичане на срока по чл.79, ал.1 ЗС, придобиване на имота по давност е несъмнено.

От събраните делото доказателство съдът намира, че не може да се обоснове извод, че М.Г. е завладяла идеалните части на Д.Г. от процесните два имота, отблъсквайки явно неговото владение. Тоест не е налице промяна на намерението, поради което и не е налице основание за придобиване на процесните идеални части по давност.

С оглед това съдът счита, че първата предпоставка на иска по чл.108 ЗС предявен за първия имот с пл.№ *, кв.* по плана на с. *** е налице. Установи се също така, че този имот се владее от ответницата и ищците нямат достъп до него. Основанието на което ответницата се позовава – придобиване по давност от нейната праводателка, не произвежда действие по отношение на ¼ ид.ч. поради което и по силата на договора за продажба тя не е получила тези идеални части. Предвид това този иск е основателен и следва да се уважи, както и да се постанови отмяна на констативния нотариален акт от ***в тази му част.

Основателен се явява и установителния иск относно втория недвижим имот – 3/8 ид.ч. от дворното място съставляващо УПИ ***от кв. * по плана на с. ***. Поради това следва да се признае за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици на въпросните идеални части. Относно тези идеални части също е налице основание да бъде постановена отмяна на нотариалния акт за право на собственост от ***На осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 1197,47 лв.

Мотивиран така, съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.108 ЗС, по отношение на Е.И.Н.  ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Г.М., че ищците И.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** и С.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание наследствено приемство на общо 1/4 ид.ч. (по 1/8 за всяка от ищците) от следния недвижим имот: дворно място с площ от 505 кв.м. съставляващо поземлен имот №654, кв. 21 по плана на с. ***, общ. ***, обл. ***, одобрен през 1990г., който имот е включен в УПИ ***, при граници по скица: улица, общински имот и имот № *, като ОСЪЖДА ответницата Е.И.Н. да предаде, на осн. чл.108 ЗС, на ищците И.Д.Г. и С.К.Г. владението върху 1/4 ид.ч. от гореописания имот.

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.124 от ГПК, по отношение на Е.И.Н.  ЕГН ********** с адрес ***, съдебен адрес:***, адв. Г.М., че ищците И.Д.Г. ЕГН ********** с адрес *** и С.К.Г. ЕГН ********** с адрес *** са собственици, на основание наследствено приемство на общо 3/8 ид.ч. (по 2/16 за всяка от ищците) от следния недвижим имот: дворно място с площ от 980 кв.м. съставляващо УПИ ***, кв.* по плана на с. ***, общ. ***, обл. *, одобрен през 1990г., при граници по скица: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно със същите идеални части от построените в имота сгради: 1. едноетажна полумасивна жилищна сграда с изба със застроена площ от 55 кв.м.; 2. едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 50 кв.м.; 3. едноетажна стопанска постройка с площ 40 кв.м.; и 4. навес със застроена площ 48 кв.м.

 

ОТМЕНЯВА, на осн. чл.537, ал.2 ГПК, Нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по давностно владение № *, том *, рег. №***, дело ***, съставен на *** от * Т.К., с който М.Д.Г. ЕГН **.***е призната за собственик на 10/40 ид.ч. от правото на собственост върху: дворно място с площ от 505 кв.м. съставляващо поземлен имот №*, кв. * по плана на с. ***, общ. ***, обл. *, одобрен през 1990г., който имот е включен в УПИ ***, при граници по скица: улица, общински имот и имот № * и дворно място с площ от 980 кв.м. съставляващо УПИ ***, кв.* по плана на с. ***, общ. ***, обл. *, одобрен през 1990г., при граници по скица: улица, УПИ ***, УПИ ***, УПИ *** и УПИ ***, ведно със същите идеални части от построените в имота сгради: 1. едноетажна полумасивна жилищна сграда с изба със застроена площ от 55 кв.м.; 2. едноетажна полумасивна сграда със застроена площ 50 кв.м.; 3. едноетажна стопанска постройка с площ 40 кв.м.; и 4. навес със застроена площ 48 кв.м.

 

ОСЪЖДА Е.И.Н.  да заплати на И.Д.Г. и С.К.Г., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 1197,47 лв./хиляда сто деветдесет и седем лева и 47 ст./, представляваща деловодни разноски.

 

На осн. чл.115 ЗС съдът дава на ищеца шестмесечен срок, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение, да отбележат същото в регистъра по вписванията, след изтичането на който срок вписването на исковата молба ще загуби действието си.

 

Решението е постановено при участието на В.Х.П. ЕГН ********** в качеството на трето лице помагач на страната на ответницата Е.Н.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Вярно с оригинала: Ц.В.